М О
Т И В И
към присъда по
НОХД № 4014/2014 година по описа на СГС
Подсъдимият С.К.М.
с ЕГН **********, роден на
***г***, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно
образование, безработен, с постоянен адрес: гр.С.,
обл.Б., ул."Г.К."№ ** е предаден на съд за това, че на 31.12.2013г. около 21:20ч. в гр.С., ул."Н.Г."№ *, вх.Д,
партер, ат.1, в съучастие като съизвършител с В.И.К. с ЕГН **********, е отнел
чужди движими вещи - пари на обща стойност 400,00 лева от владението на Н.К. К.
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила - С.М.
изблъскал до хола Н. К., затиснал с ръка устата и носа й и я държал около две
минути докато спре да вика и да се движи, с което причинил смъртта на Н.К. К.,
а В.К. отворил гардероба в спалнята и взел сумата от 400,00 лева, като грабежът
е придружен с убийство, причинено на К. от механична асфиксия от притискане на
външните дихателни отвори с насложен механизъм и на притискане на шията - престъпление по
чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр.чл.198, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Подсъдимият
В.И.К. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Б.,
българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование,
безработен, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к."Е."№ ***, ет.*, ап.* е предаден на съд за това, че на 31.12.2013г. около 21:20ч. в гр.С.,
ул."Н.Г."№ *, вх.*, партер, ат.
1, в съучастие като съизвършител със С.К.М. с ЕГН - **********, е отнел
чужди движими вещи - пари на обща стойност 400,00 лева, от владението на Н.К. К.
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила - С.М.
изблъскал до хола Н. К., затиснал с ръка устата и носа й и я държал около две
минути докато спре да вика и да се движи, с което причинил смъртта на Н.К. К.,
а В.К. отворил гардероба в спалнята и взел сумата от 400,00 лева, като грабежът
е придружен с убийство, причинено на К. от механична асфиксия от притискане на
външните дихателни отвори с насложен механизъм и на притискане на шията - престъпление по
чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр.чл.198, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
По делото са конституирани са като частни
обвинители /ЧО/ на основание чл. 76 и сл. НПК и граждански ищци / ГИ / на основание
чл. 84 и сл. НПК наследниците на Н. К. - К.К. и В.Г.. Приети са за съвместно
разглеждане в наказателния процес на граждански искове от всеки един от
тях срещу М. и К., които да заплатят
солидарно на всеки един от пострадалите
сумата от 50 000 лв. на основание чл.45 ЗЗД, представляваща
обезщетение за понесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането /31.12.2013г./ до окончателното изплащане на сумата.
В
с.з. представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подс. М. и подс. К.,
моли съда да признае за виновен всеки един от тях по повдигнатото обвинение и да
наложи наказание на всеки един от тях при условията на чл.58а от НК - ЛОС в
размер на 20 г.
В с.з. повереникът на конституираните ЧО и
граждански ищци ГИ К.К. и В.Г. – адв. В. – поддържа изцяло обвинението срещу
двамата подсъдими, като моли да им бъде наложено наказание съобразно закона и
да бъдат уважени изцяло предявените граждански искове.
В с.з. подс. М. се признава за виновен, заявява, че
признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Моли
производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие съгласно
разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК. Моли да му бъде наложено по-леко наказание.
В с.з. защитника на подс. М. – адв. К., поддържа
становището на подзащитния си, като делото се разгледа при условията на
съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. Моли при постановяване на
присъдата съдът да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Заявява, че подзащитният й е извършил
умишлено само престъплението „грабеж”, а смъртта на пострадалата К. е причинена
по непредпазливост. Твърди, че подзащитният й нито е целял, нито е желаел
смъртта на К., поради което от субективна страна същият е действал при
условията на чл.11 ал.3 от НК. По отношение на предявения граждански иск
предоставя решението на съда.
В с.з. подс. К. се признава за
виновен, заявява, че признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези
факти. Моли производството да протече при условията на съкратено съдебно
следствие съгласно разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК. Моли да му бъде наложено
по-леко наказание.
В с.з. защитника на подс. К. – адв. М.,
поддържа становището на подзащитния си, като делото се разгледа при условията
на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. Моли при постановяване на
присъдата съдът да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Заявява, че липсва предумисъл за
извършване на убийството на Н. К., както и че ролята на подс. К. е с различен
принос при осъществяването на деянието, което
обстоятелство следва да
бъде отчетено при определяне на
наказанието му.
С
определение от 13.11.2014г. съдът е приел, че самопризнанията на подс. М. и
подс. К. се подкрепят от събраните по делото доказателства и е обявил, че ще
ползва направените самопризнания от двамата подсъдими, без да се събират
доказателства за фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
От
събраните по делото доказателства – обясненията на подс. М. и подс. К., от показанията
на разпитаните свидетели К.К. / л.88-93, т.І от ДП /,
К.К. / л.97-98, т.І
от ДП /, Н.К. /л.99-100, т.І от ДП/, В.Г. /л.95, т.ІV от ДП/, К.М. /л. 105-107 и 111-113, т.ІV от ДП/, Н.М. /л. 108-110, 196-197 по реда на чл.223 от НПК, т.ІV от ДП/,
Я.Е. /л.130-131 и 223-224, т.ІV от ДП/, А.А. /л. 190-191, т.ІV от ДП/, Б.А. /л. 192-193, т.ІV от ДП/, З.Г. /л.98-99,
т.ІV от ДП /, В.К. /л.
198 т.ІV от ДП/,
Д.Д. / л.200 т. ІV
от ДП/, И.Д. / л.202 т. ІV от ДП / К.К. /л. 116-117, т.ІV от ДП/, П.К. /л.118, т.ІV от ДП/, Д.К. /л.***-115, т.ІV от ДП/ и В.К. /л.209-210, т.ІV от ДП/,
съдебномедицинска експертиза на труп /л. 1-8 и 131-141, т.ІІ от ДП/, извършена от вещите лица Б. и Х., 2 броя дактилоскопни експертизи,
извършена от вещото лице И.М., 2 броя СХЕ, извършени от вещите лица А.А. и В.Д.,
6 броя биологични експертизи, извършени от вещите лица И.К., В.М.,
А.П., 5 броя СМЕ на ВД, извършени от вещото лице Г.С.,
8 броя ДНК експертизи, извършени от вещите лица Р.С. и И.Ч.,
2 броя ДНК-експертизи, извършени от вещите лица Н.Т. и Б.Ш., 2 броя КСППЕ /л.34-73, т.V от ДП/, извършени от вещите лица К., С. и С. както и от писмените доказателства
по делото – 3 броя протоколи
за огледи на местопроизшествие /л.53-76, т.І от ДП/,
протокол за оглед на труп /л.77-87 т.І от ДП /, протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване /л. 118-121, т.ІІ от ДП/, протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване от обвиняемите /л. 119-120, т.І от ДП/ два броя протоколи за извършен
следствен експеримент / л. 183 и л.188 т. ІV от ДП/, справки от мобилни оператори /т.ІІІ от ДП/, у-ние за наследници на Н. К. / л.80 т. V от ДП/ както и от ВДС, получено в
следствие на използване на СРС / т.ІІІ – ВДС /, фиш за СМП / л.3 т.ІІ от ДП /, справки
за съдимост на двамата подсъдими, веществените доказателства / по опис /,
приложени по делото, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Н.К. К. /починала/
живеела също в гр.С., на адрес ж.к."О.К.", ул."Н.Г."№ *,
вх.*, партер, в ателие № **, собственост на сина й - св.К.Г.К., като последният със семейството
си / свидетелите Н.К. и К.К. / живеели в апартамент на първия етаж в същия
жилищен блок, над ателието.
В същата жилищна
сграда - на ет.**, в ап.* живеела и св. Н.М., заедно с дъщеря си - св.К.М. като последната имала дете, родено месец април 2012г., чийто баща бил подс.К.. Подс. К. често посещавал жилището на К.М., за да вижда детето си.
Към месец декември
2013г. подс.К. и подс. М. от живеели в хостел, находящ се в кв."Горна баня" на
гр.С., като
подс. К. живеел в една стая със св. З.Г..
През втората половина на месец декември
2013г. подс.К. отишъл заедно с подс. М. в апартамента, обитаван от св. К.М. ***,, за да види детето си. Двамата
подсъдими забелязали, че в същата сграда / известна като блок
„Трезор"/, на партера във входа, където живеела св.М.,
има апартамент, който е удобен за обир / имайки предвид ателието, в което живеела Н. К. /. Подс.К., който и по-рано бил забелязал, че в ателието живее възрастна жена, обяснил на подс.М.,
че в апартамента има много пари и лесно може да бъде обрано, тъй като лесно ще преодолеят
евентуалната съпротива на Н. К..
На 23.12.2013г.
двамата подсъдими отново отишли в жилищния блок „Трезор”, като продължили
да обсъждат възможността да извършат кражба на вещи от ателието,
обитавано от постр.К.. Около 19:30ч.-20:00ч.
като огледали входната врата на жилището и обсъдили вариант за влизане в имота
през нея.
На следващия
ден / „Бъдни вечер” /,
подсъдимите отново отишли при блок „Трезор" и оглеждали ателието отвън, като обсъждали възможността за проникване в
него през терасата. Подс.М. дори успял с
помощта на подс.К. да се набере на стъклената витрина, с
която била оградена терасата на ателието и се уверил, че заграждението може да бъде прескочено.
На 28.12.2013г., подсъдимите за пореден път
извършили оглед на блок „Трезор” и на достъпа до ателието и взели решение, че най-удобното време за извършване на обира е
новогодишната нощ, тъй като вниманието
на хората, живеещи в блока, ще бъде занижено.
На
31.12.2013г. около 19:00ч., преди осъществяване на намисленото престъпление, двамата подсъдими закупили алкохол и амфетамини, които
употребили.
Двамата
подсъдими предварително се подготвили за извършване на престъплението, като
носели ръкавици и били облечени със суитчъри с качулки, с които да скрият
лицата си. Св. М. носел със себе си газов пистолет, който заредил, а подс. К.
носел със себе си нож за премахване
на евентуални пречки при осъществяване на намерението си, в т.ч. и елиминиране на евентуалната
съпротива от страна на К..
Двамата подсъдими отишли в района на жилищния блок в жк "О.К.", ул."Н.Г."№ 6, пред вх.Д / на входа откъм задната страна на сградата/. Подс. К. се обадил на св. К.М. и я помолил да му хвърли през терасата ключовете, за да
може да влезе във входа. Двамата подсъдими влезли
около 20:30ч. в сградата, като подс.К. отишъл да види
детето си, където останал около половин час, а подс.М.
го изчакал във входа на блока.
Около
20,30ч. на пострадалата К. се обадила дъщеря й / св. В.Г., за да й пожелае
весели празници. По това време
при постр. К. в жилището й / ателие № 1 /, бил синът й - св.К.К., който разговарял с нея относно
посрещането на Нова година. Пострадалата К. му казала, че
сигурно ще си легне по-рано, а св. К. й казал, че ще мине да я види след около
половин час. Около 21:00ч. св.К.
напуснал ателието, ползвано от майка му и отишъл в семейното
им жилище, находящо се над ателието.
През това
време подс. К. напуснал
апартамента на сем.Мирчеви, и отишъл при подс.М.. Двамата обсъдили отново плана
си за проникване в жилището на К.. Двамата подсъдими забелязали, че в жилището на пострадалата има слаба
светлина / като от работещ телевизор / да влязат в жилището през
входната врата. За целта
сложили ръкавици и
нахлупили ниско качулките на
суичерите си.
Предварително разпределили и ролите си при осъществяване на престъплението –
подс. М. трябвало да влезе в жилището / като остави отворена входната врата / и
да елиминира евентуалната съпротива от страна на К., а подс. К. трябвало да
пази отвън, за да види дали някой ще ги забележи и след като се убеди, че не ся
забелязани от никой, също да влезе в жилището.
Подс. М.
позвънил на звънеца и пострадалата К. отворила входната врата. Виждайки двамата подсъдими / непознати за нея / К. се опитала да изпищи, но подс.М. реагирал много бързо, като използвал сила спрямо пострадалата - изблъскал я в антрето на жилището, като едновременно с това й затиснал с
ръка носа и устата й, за да не можи да диша и я
притиснал силно с
другата си ръка в областта на
шията, с които действия успял да я удуши за много кратко време - в рамките на
около 2-3 минути.
След като
се убедил, че никой не ги е видял, подс.К. влезнал в жилището, като заключил входната врата с патронник-резе отвътре.
Той изблъскал навътре в жилището подс. М. и пострадалата К., който били още в
антрето. В хола подс. М. пуснал К. на земята, като и двамата подсъдими
забелязали, че същата не дава признаци на живот. Подс. К. започнал да изхвърля вещи от шкафовете и
гардероба в спалнята, като търсел ценности. Приготвил два сака, който намерил
в жилището, в които да сложат намерените вещи. До саковете подс. К. поставил
и телевизора, който се намирал на шкаф срещу леглото и който имал намерение да вземе.
На рафт в гардероба подс. К. намерил 400,00 лева в банкноти с номинал
от по 20 лева, които взел и
поставил в
джоб на
панталона си.
След като подс.М. установил, че е е умъртвил К.,
подс. К. я разтърсил, за да провери дали ще
реагира и след като и той се убедил, че е починала, оставили тялото на убитата
в положение с лице към пода.
Обвиняемите
продължили да търсят
по-ценни движими вещи в жилището на убитата К..
Около 21,30ч.
св.К.К. решил да провери дали майка му има нужда от нещо. Опитвайки се да влезе в жилището обаче той установил, че вратата необичайно е заключена отвътре с
допълнителнителния патронник и позвънил на звънеца. След като починалата вече К. не отговорила на
позвъняванията, св.К.К. предположил, че има някакъв проблем и отишъл да повика и другите членове на семейството си.
Двамата
подсъдими чули шума от опита
да се отвори входната врата на жилището, което ги принудило да напуснат
местопрестъплението и избягат през терасата, прескачайки стъкления параван, с
които била оградена. При така създалата се
непредвидена ситуация двамата подсъдими успели да
отнемат единствено намиращите се вече към този момент във владение на подс. К.
400,00 лева, от които впоследствие последният дал половината - 200,00 лева на подс.М.. Приготвените за изнасяне вещи и сакове останали в жилището.
При прескачането на
оградата на терасата обаче, от дрехите на подс.К.
изпаднал сгъваемия му нож / който паднал вътре, на пода на терасата на жилището /, а кутията с цигари „Виктори 100мм”, която
носел в себе си,
паднала отвън, пред терасата.
След като
двамата подсъдими били вече избягали от местопрестъплението, св.К.К. се прехвърлил през стъкления параван
на терасата на ателието, влязъл вътре в жилището и отворил входната врата,
която била заключена отвътре с допълнителното заключващо устройство. Влизайки в ателието, св.К.К. обърнал лицето
на майка си и установил, че същата няма дишане, а от устата й се стича кръв. Близките на пострадалата К. констатирали, че вратата на хола/дневната към терасата
и един от прозорците били отворени, а в жилището навсякъде имало разхвърляни
вещи. Същевременно св.Н.К. подала сигнал за
случилото се на тел. 112, като на адреса били изпратени
екип на СМП и органи на полицията.
Пристигнал екип на ЦСМП - С., като лекарят само констатирал настъпилата насилствено смърт
на 84-годишната Н. К..
През това
време подс. К. и подс. М. изхвърлили връхните си дрехи до храсти в квартала и
се отправили към жк "Лагера",
където си закупили още 5бр. хапчета „екстази" и се разделили. Подс.М. с такси отишъл до хостела в кв."Горна
баня", за да вземе други връхни дрехи, а подс. К.
отишъл в казино „Милениум" в жк „Красно село”, за да
го изчака там
След като подс.М.
се върнал с дрехите, двамата с подс. К. изпили по една
водка, по едно хапче амфетамин и играли на ротативките в казиното, след което
отишли отново в жк "О.К.", в
апартамент на друга позната на подс. К., в близост до НБУ, където празнували
посрещането на Новата година.
На 01.01.2014г.
сутринта, в телефонен разговор св.К.М.,
плачейки казала на подс.К., че „бабата К." е убита през
нощта, а подсъдимият
я посъветвал да взема нещата
си и детето и да се напуснат това жилище и да отидат при баба й в кв."Лагера", но св. М. отказала. Тогава подс.К.
отишъл до дома й - в блок „Трезор", като й казал,
че предната вечер /31.12.2013г./
при идването му си е загубил сгъваемия нож, който носел в себе си.
На 02.01.2014г. подс.К. отново посетил св. М. и сина си, като питал св.М. за какво разпитват
полицаите във входа им и й казал, че има намерения да отиде до Б. на гости.
Същият ден / 02.01.2014г./ подс.К. посетил и брат си - св.К.К., който живеел на
квартира в гр.С., но последният го изгонил, тъй като от години отказвал да
контактува с обвиняемия.
На 05.01.2014г. подс.К. отишъл на гости на другия си брат в гр.Б. - св.П.К.,
на когото искал да сподели за грабежа, като заявил, че е извършил голяма глупост, но св. П. К. му казал, че не иска да знае и му дал 2-3 лева, които обв.К. му
поискал.
След
08.01.2014г. подс. К.
се видял с майка си - св.Д.К., която
се прибрала от чужбина. Св.К. дала на сина си 200,00 лева и той заминал за Бургас, за да си търси
работа по морето.
За
намеренията си да отиде да работи по морето, подс.К.
споделил по телефона с друга своя приятелка - св.Я.Е. ***. Подс. М. и подс. К. отишли. При срещата им в Свети Влас, подс. К. с подробности й разказал за случилото се, включително
и за ножа и цигарите, които му били изпаднали при напускането им на
апартамента, но твърдял, че не са били планували да убиват бабата
и че не той, а подс.М. я е удушил.
Към края на месец
януари 2014г., двамата подсъдими започнали работа
без трудов договор в гр.К., обл.Бургас, в имот на св.В.К..
На 17.01.2014г. св.З.Г. бил задържан от
органите на МВР, като в хода на разследване посочил подс.К. като свой съучастник при извършването на грабежи в
гр.С. и съдействал да бъде установено местонахождението му.
На 05.02.2014г. в
гр.К., при условията на неотложност били извършени обиски на подсъдимите К. и М. и претърсване в ползваното
от тях помещение, находящо се в гр.К., при което били намерени и иззети 2бр.
мобилни телефони „Самсунг", ведно със СИМ - карти, 1бр. мобилен телефон
марка „LG " със СИМ-карта, 2бр. пластики с карти на „Виваком" и 1бр.
сгъваем нож.
След направени
самопризнания за извършения от тях на 31.12.2013г. грабеж, подсъдимите К. и М. *** са проведени следствени
експерименти с тяхно участие.
От изготвеното ВДС при експлоатиране на
разрешено СРС рег. №
14-379/04.02.2014г. по регистъра на СГС, се установява, че подс. К. два пъти се е обаждал от
тел. ********** на св. Н.М., като подробно е разпитвал защо св. К.М. е в
полицията. От същия телефон подс. К. е изпращал SMS към телефон с № **********
с текст: „Triabva mi nova lichna karta. Кolko pari”; „Nz kakvo da pravq mamo
triabva da izchezna za mnogo vreme ne iskam pak tam nqma da go prejiveq”;
„Lichna karta mi trebva I za edin fr bubrek iska si prodava”; „Nishto ne sum
napravil az … No znam koi go napravi koga shte xodish kum sofia”.
След задържането им от органите на МВР
двамата подсъдими направили самопризнания за извършеното от тях престъпление
При извършения първоначален оглед на
местопроизшествието - на 31.12.2013г. били намерени и иззети като веществени
доказателства нишковидни обекти - косми, обтривки, биологична следа -
кафеникава материя, трасологични следи, 1бр.сгъваем нож, намерен на терасата на
жилището и 1бр.отворена кутия цигари „Виктори" - бяло, 100мм. - на 30см.
от металната колона на терасата в тревната площ пред нея. При извършения повторен
оглед - на 01.01.2014г. от жилището били иззети дактилоскопни следи и тъмносин
сак с кожени дръжки.
От заключението на изготвената по делото
ДНК експертиза, изготвена от вещите лица Т. и Ш. / л. 177 т.ІІ от ДП/ на
намерения на терасата на ателието при огледа на местопроизшиствието нож, се
установява, че клетъчният материал по нережещата част от острието на ножа е с
ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на подс. В.К..
От заключенията на вещите лица К., С. и С.
по извършените две КСППЕ по отношение на подс. М. и подс. К. / л. 35 и л.58 т.
V от ДП/ се установява, че по време на инкриминираното деяние подс. М. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психичното състояние на подс.М. му позволява да участвува пълноценно във всички
фази на наказателното производство и ако желае да дава достоверни обяснения
относно обстоятелства и факти, имащи значение за делото. Подс. К. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното деяние и да ръководи постъпките си на инкриминираната дата.
Психичното състояние на подс.К. му позволява да участвува пълноценно във всички
фази на наказателното производство и ако желае да дава достоверни обяснения
относно обстоятелства и факти, имащи значение за делото.
Съгласно заключението по изготвената Съдебномедицинска
експертиза на трупа на убитата Н. К. /
от вещите лица Б. и Х. / л. 131
т.ІІ от
ДП/, при огледа и аутопсията е констатирана трупна морфологична находка на
бързо настъпила смърт, като причината за смъртта на Н.К. К. е механичната
асфиксия от притискане на външните дихателни отвори с насложен механизъм и на
притискане на шията. От заключението на експертите става ясно, че комплексът от
телесни увреждания, установени при огледа и аутопсията на трупа на Н. К., добре
кореспондират за получаване по механизма на притискане с ръце в областта на
отворите на устата, носа, както и в областта на шията. Констатираното
кръвонасядане в областта на лявата скула с вид на отпечатък от плетка, може да
възникне по механизъм на удар с юмрук, покрит с плетена ръкавица или при силно
притискане от дреха, каквато част от нея може да бъде маншет на ръкав.
Установени са и защитни кръвонасядания по тръбните повърхности на двете китки,
получени по механизма на притискане и/или удари с или върху твърди тъпи
предмети, както и кръвонасядане по лява странична повърхностна гръдния кош,
което се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет; кръвонасядане по задната повърхност на дясна
раменна област, което най-вероятно е получено по механизма на силно притискане
върху твърда подложка на пода; охлузвания по предните повърхности на двете
подбедрици; - кръвонасядане на дясна подбедрица, получени по механизма на удари
с или върху твърди тъпи предмети.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – обясненията на подс. М.
и подс. К., от показанията на разпитаните свидетели К.К., К.К., Н.К., В.Г., К.М.,
Н.М., Я.Е., А.А., Б.А.,
З.Г., В.К., Д.Д., И.Д., К.К., П.К., Д.К. и В.К., от изготвените съдебномедицинска експертиза на труп, извършена от вещите лица Б. и Х., 2 броя
дактилоскопни експертизи, извършена от вещото лице И.М., 2 броя СХЕ, извършени
от вещите лица А.А. и В.Д., 6 броя биологични експертизи, извършени от вещите лица И.К., В.М., А.П., 5 броя СМЕ на ВД, извършени от вещото лице Г.С., 8 броя ДНК експертизи, извършени от вещите лица Р.С. и И.Ч.,
2 броя ДНК-експертизи, извършени от вещите лица Н.Т. и Б.Ш., 2 броя КСППЕ, извършени от вещите лица К., С. и С. както и от
писмените доказателства по делото, описани по-горе и веществените доказателства
/ по опис /, приложени по делото.
Съдът
кредитира обясненията на подс. К., като взе предвид двуяката им същност – и
като доказателствено средство, и като средство за защита. В обясненията си, дадени
на ДП на 05.02.2014г. при разпита му като обвиняем в присъствие на защитник /
л.34-36 т. І от ДП / и на 12.02.2014г. по реда на чл.222 от НПК / л.230-236 т.
ІV от ДП/ той подробно обяснява обстоятелствата, свързани с предварителната
подготовка на престъплението, разпределението на ролите между двамата подсъдими
и механизма на извършване на самото деяние – начина на сломяване на съпротивата
на К. и отнемането на инкриминираните вещи, бягството им от местопрестъплението.
Тези негови обяснения се подкрепят от всички събрани по делото доказателства –
обясненията на подс. М., показанията на разпитаните по делото свидетели,
заключенията на вещите лица по изготвените експертизи и от писмените
доказателства по делото.
Съдът не кредитира обясненията на
подс. К., дадени на 29.07.2014г. / л. 99-100 т.V от ДП /. В тях той отрича
участието си в престъплението, за което е обвинен, но тези негови обяснения
категорично се опровергават от посочените по-горе други доказателства, поради
което съдът намира, че същите следва да се приемат само като средство за защита
от страна на подс. К..
Съдът
кредитира обясненията на подс. М., дадени на ДП на 05.02.2014г. при разпита му
като обвиняем в присъствие на защитник / л.42-43 т. І от ДП / като взе предвид
двуяката им същност – и като доказателствено средство, и като средство за
защита. В същите той също подробно обяснява обстоятелствата, свързани с
предварителната подготовка на престъплението, разпределението на ролите между
двамата подсъдими и механизма на извършване на самото деяние – начина на
сломяване на съпротивата на К. и отнемането на инкриминираните вещи, бягството
им от местопрестъплението.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели К.К., К.К., Н.К.,
В.Г., К.М., Н.М., Я.Е., А.А., Б.А.,
З.Г., В.К., Д.Д., И.Д., К.К., П.К., Д.К. и В.К. като конкретни, логични и непротиворечиви. Техните показания се потвърждават и от всички други събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица по изготвените по делото експертизи,
посочени по-горе, неоспорени от страните, като конкретни и точни, изготвени от
лица, които притежават специални знания в съответните научни области.
Съдът
кредитира ВДС, изготвен при
експлоатиране на разрешено СРС рег. № 14-379/04.02.2014г. по регистъра на СГС / т.ІІІ-ВДС/, от което се установява, че подс. К. два пъти се е
обаждал от тел. ********** на св. Н.М., като подробно е разпитвал защо св. К.М.
е в полицията. От същия телефон подс. К. е изпращал SMS към телефон с №
********** с текст: „Triabva mi nova lichna karta. Кolko pari”; „Nz kakvo da
pravq mamo triabva da izchezna za mnogo vreme ne iskam pak tam nqma da go
prejiveq”; „Lichna karta mi trebva I za edin fr bubrek iska si prodava”;
„Nishto ne sum napravil az … No znam koi go napravi koga shte xodish kum
sofia”.
Съдът намира, че веществените
доказателства по делото са събрани по реда, предвиден в НПК, поради което
следва да бъдат взети предвид при постановяване на присъдата.
Описаните по-горе доказателства,
установени чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства, са
установени и събрани по реда на НПК. Така събраните доказателства подробно,
логично и последователно обясняват механизма на извършване на деянието от подс.
К. и от подс. М. и подкрепят техните самопризнания.
Съдът не кредира ВДС, изготвен при експлоатиране на разрешено СРС рег. № 14-402/05.02.2014г. по
регистъра на СГС / т.І-ВДС / и рег.№ 14-199/22.01.2014г. по регистъра на СГС /
т.ІІ-ВДС /. Тези СРС са използвани след фактическото задържане от органите на
МВР на двамата подсъдимии са направени в сгради на МВР и с участието на
служители на МВР. На практика това са разпити на двамата. Съгласно разпоредбата
на чл. 172 ал.2 от НПК СРС се използват, ако съответните обстоятелства не могат
да бъдат установени по друг начин или установяването им ще е свързано с
изключителни трудности.
В случая обаче
обстоятелствата, за които се е искало разрешение за използване на СРС, са могли
/ и на практика по делото са установени / с всички други доказателствени
средства, предвидени в закона – обяснения на двамата обвиняеми тогава,
показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на вещите лица по
изготвените експертизи и от събраните писмени доказателства по делото.
Използването на СРС в сграда на МВР, след като двамата обвиняеми тогава са
фактически задържани, на практика заместват разпита на обвиняем. Независимо от начина, по който са включени в
доказателствата по делото на досъдебната фаза на процеса, т.нар.
"беседи", проведени от полицейски служители, дори когато са фиксирани
като веществени доказателствени средства, получени чрез СРС /по оперативен
способ "подслушване"/ по същността си представляват предварително
снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. И това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган
по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем.
Проведената от полицейските служители беседа не е доказателствено средство за
установяване на правнорелевантни факти и има само оперативна стойност за
разработване на следствени версии. Напълно излишно е фиксирането й чрез
използване на СРС, съотв. изготвяне на ВДС, защото от това беседата няма да
добие процесуална стойност и да стане източник на доказателства. Тук е особено
важно да се подчертае, че задържаното лице няма процесуално качество и поради
това нито има пълния обем права, дадени му от НПК /чл. 55/, нито разпитващите
имат задължение да го информират за правото му да запази мълчание. Точно по тази причина,
оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните "обяснения" на задържания, които правната доктрина и
съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. Нееднократно различни състави на
съдилищата, в т.ч. и състави на СГС са вземали категорично становище, че
използването на СРС по този начин е недопустимо и събраните по този начин
доказателства не следва да бъдат кредитирани. Впрочем, това е и еднопосочната и
константна практика на ВКС в тази насока. / в т.см. виж напр. Решение №198/2013г. на ІІ
н.о. на ВКС, Решение № 626/ 2011г. На ІІІ н.о. на ВКС /.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От така възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка съгласно събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, съдът
намира, че подс. С.К.М. е
осъществил състава на престъплението по престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр.чл.198,
ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, като на 31.12.2013г. около 21:20ч. в гр.С.,
ул."Н.Г."№ *, вх.*, партер, ат.1, в съучастие като съизвършител с В.И.К.,
е отнел чужди движими вещи - пари на обща стойност 400,00 лева от владението на
Н.К. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила
- С.М. изблъскал до хола Н. К., затиснал с ръка устата и носа й и я държал
около две минути докато спре да вика и да се движи, с което причинил смъртта на
Н.К. К., а В.К. отворил гардероба в спалнята и взел сумата от 400,00 лева, като
грабежът е придружен с убийство, причинено на К. от механична асфиксия от
притискане на външните дихателни отвори с насложен механизъм и на притискане на
шията.
От
обективна страна подс. М. е осъществил състава на престъплението, тъй като оказаната принуда под
формата на сила /
запушвайки с ръка носа и устатат и стискайки гърлото на пострадалата К. /, е била насочена към лишаване от живот на
пострадалата именно с цел преодоляване на възможността
последната да препятства осъществяването на намерението на подсъдимите М. и К. да отнемат и противозаконно
да присвоят движими вещи от владението й, след което, в съучастие с подс. К., отнел от
владението на пострадалата К. инкриминираните вещи - парична сума в размер на
400 лв.
От
субективна страна подс. М. е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК – същият е съзнавал, общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Умисълът на
подс. М.
се обективира в поведението му
– при положение, че запушва носа и устата и стискайки
гърлото на възрастната жена, той е съзнавал, че ще причини смъртта й, но
въпреки това е продължил с действията
си, докато пострадалата К. е спряла да диша. Последващите му действия / да
търси пари и ценности в жилището и да подготвя заедно с подс. К. вещи за
изнасяне от жилището /, както и да отнеме сумата от 400 лв. също обуславят
умисъла му към извършване на престъплението, за което е обвинен. За умисъла на
подс. М. за извършване на деянието говорят и обстоятелствата, че същият е бил
предварително подготвен - с ръкавици / за да не оставя дактилоскопни следи /,
със спусната ниско над лицето качулка на суитчър / за да не бъде разпознат
Съдът намира, че подс. В.И.К. е осъществил състава на престъплението по престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1,
вр.чл.198, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна, като на
31.12.2013г. около 21:20ч. в гр.С., ул."Н.Г."№ 6, вх.Д, партер, ат.1,
в съучастие като съизвършител със С.М.,
е отнел чужди движими вещи - пари на обща стойност 400,00 лева от владението на
Н.К. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила
- С.М. изблъскал до хола Н. К., затиснал с ръка устата и носа й и я държал
около две минути докато спре да вика и да се движи, с което причинил смъртта на
Н.К. К., а В.К. отворил гардероба в спалнята и взел сумата от 400,00 лева, като
грабежът е придружен с убийство, причинено на К. от механична асфиксия от
притискане на външните дихателни отвори с насложен механизъм и на притискане на
шията.
От
обективна страна подс. К. е осъществил състава на престъплението, тъй като оказаната принуда под
формата на сила от
страна на подс. М., / запушвайки с ръка носа и устатат и стискайки гърлото на
пострадалата К. /, е била
насочена към лишаване от живот на пострадалата именно с цел преодоляване на възможността последната да препятства осъществяването на намерението на подсъдимите М. и К. да отнемат и противозаконно
да присвоят движими вещи от владението й след което. От своя страна подс. К., след като пострадалата
К. е била умъртвена, е търсил и отнел инкриминираните движими вещи / парична
сума в размер на 400лв./, като други вещи е подготвил за изнасяне със сак, но
само появата на св. К.К. е предотвратила това.
От
субективна страна подс. К. е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК – същият е съзнавал, общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Умисълът на
подс. К. се
обективира в поведението му
– същият е съзнавал, че подс. М. с действията си /
запушвайки носа и устата и стискайки гърлото на възрастната жена /, може да
причини смъртта й. Последващите му действия / да търси пари и ценности в
жилището и да подготвя заедно с подс. М. вещи за изнасяне от жилището /, както
и да отнеме сумата от 400 лв., също обуславят умисъла му към извършване на
престъплението, за което е обвинен. За умисъла на подс. К. за извършване на
деянието говорят и обстоятелствата, че същият е бил предварително подготвен - с
ръкавици / за да не оставя дактилоскопни следи /, със спусната ниско над лицето
качулка на суитчър / за да не бъде разпознат /, носел газов пистолет / за
сломяване на евентуална съпротива от страна на жертвата/.
Съдът намира, че престъплението е
извършено от двамата подсъдими при съучастие, като съизвършители по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК. При съставните престъпления съизвършителство има и
когато участниците в изпълнението разпределят ролите си така, че всеки от тях
участвува в едно от престъпленията, елементи на общото съставно престъпление. Това е така, защото при съучастие под формата на съизвършителство в съставно
престъпление от обективна страна съставомерността на деянието по отношение на
отделния деец се обуславя от извършването само на отделен елемент от
изпълнителната дейност, т.е. достатъчно е всеки от съучастниците да извърши
такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от
престъплението, а от
субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам и има волята да осъществи
намерението си заедно с останалите участници в изпълнителното деяние. В този случай
субективният обединяващ признак / така нареченият "общ умисъл"/ е налице тогава,
когато всеки от дейците при осъществяването на своята проява е съзнавал, че
участва в изпълнението на престъплението заедно с другите съучастници и е
допускал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички обективни
признаци на престъпния състав / както в
случая причинената смърт на пострадалия
при грабежа,
придружен с убийство/. Безспорно е налице "общ умисъл",
защото всеки от дейците при осъществяването на своята проява е съзнавал, че
участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и е допускал от така
съчетаната дейност да бъде причинена смъртта на пострадалата. В случая двамата подсъдими предварително са разпределили ролите си, като
подс. М. е влязъл пръв в жилището на пострадалата К. с цел да елиминира
евентуалната й съпротива, а подс. К. през това време е пазел пред входната
врата, като впоследствие също влиза в жилището и активно участва в отнемането
на инкриминираните вещи. В конкретния случай
дори и само хипотетично да се приеме, че подс. К. няма обективен принос към
умъртвяването на жертвата, то и той би трябвало да носи наказателна отговорност с чл. 199,
ал. 2, т. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК. Това е така защото подс. К. е осъзнавал евентуалния резултат от
действията на своя съучастник / подс. М.
/, извършени в негово присъствие, но ги е приел като необходими
за постигането на общата престъпна цел. Разбирал е добре, че в задушаването на възрастната жена
ще има
за естествена последица смъртта й. Въпреки това не само не се е
противопоставил на действията на подс. М.,
но се възползвал от
ситуацията, като в изпълнение на
общите му
намерения с подс. М., след приключване на действията, довели до умъртвяването
на жертвата, активно се е включила в отнемането на вещи с цел противозаконното
им присвояване. Именно с тези последващи умъртвяването действия, осъществени с
прякото участие на подс. К., изпълнителното деяние на грабежа е било довършено / в т.см. виж напр. Решение №363/1982г. на І н.о. на ВС,
Решение № 460/1995г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение №119/2000г. на І н.о. на ВКС,
Решение №434/2010г. на І н.о. на ВКС, Решение №299/2011г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение
№51/2014г. на ІІ н.о. на ВКС, ТР №54/1989г. на ОСНК на ВС /. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата на
подс. К. в тази насока, както и доводите, че същият следва да отговаря
за умишлено престъпление по чл. 198 ал.1 от НК и за непредпазливо такова по
чл.115 от НК.
Съдът намира,
че в случая не е налице и т.нар. ексцес на умисъла от страна на двамата
подсъдими. Доводът за наличие на ексцес по
отношение на убийството на пострадалия от грабежа би бил основателен само
тогава, когато единият съизвършител без знанието и съгласието на другия самоволно излезе от рамките
на взетото решение и извърши по-тежко престъпление от уговореното. От обстоятелството, че
за извършването на престъплението е набелязан дата и час /Новогодишната нощ/, които ще улеснят извършването на престъплението, в които пострадалата
е в жилището, не може да се защити убедително
тезата на защитата, че двамата подсъдими са имали умисъл само за извършване на кражба, т. е. отнемане на чужда вещ
без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да се присвои. Напротив, двамата са взели всички мерки да не оставят
следи на местопрестъплението, да не бъдат разпознати, както и да по всякакъв
начин да елиминират евентуалната съпротива на пострадалата / носейки със себе
си газов пистолет и нож /. Освен това, за да влязат в жилището, подсъдимите са
позвънили на звънеца на входната врата / т.е. знаели са, че пострадалата К. е в
жилището, тъй като са видели слаба светлина от телевизор в жилището и че ще
трябва да елиминират евентуалната й съпротива, за да отнемат вещи от дома й / и
след като пострадалата К. е отворила вратата, подс. М. незабавно се е заел с
елиминиране на съпротивата й, като я е умъртвил за около 2-3 минути. Тези
действия на двамата подсъдими безспорно сочат, че е налице пряк умисъл за
извършване на деянието / в т.ч. и относно смъртта на пострадалата К., както
беше посочено и по-горе, което изключва ексцес на умисъла / в т.см. виж напр. Решение
№460/1995г. на ІІ н.о. на ВС, Решение №51/2011г. на ІІ н.о. на ВКС /.
Не на последно място следва да се отбележи, че производството пред
настоящия съдебен състав протече при условията на съкратено съдебно следствие
по чл.371 т.2 от НПК. В с.з. и двамата подсъдими се признаха за виновни и
признаха фактите и обстоятелствата, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, в т.ч. авторството и съучастието
си при
извършване на престъплението. В тази процесуална
ситуация, постигайки по-благоприятно материално-правно третиране, подсъдимият е
длъжен да понесе и съответните тежести. Той доброволно и съзнателно сам се е
лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи
фактическото обвинение / в т.см. ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Ето защо съдът
не споделя доводите на защитата на подс. М. относно това, че не е доказано по
безспорен начин авторството и
съучастието на двамата подсъдими в извършване на деянието.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл. 199 ал.2 т.2
от НК предвижда наказание „доживотен затвор без замяна”, „доживотен затвор” и
„лишаване от свобода за срок от 15-20г.”.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките по отношение на подс. М. и на подс. К.
за налагане на наказание „доживотен затвор”. В
закона липсва легално определение на "изключително тежко
престъпление", посочено в
разпоредбата на чл.38а ал2. от НК / както напр. са дефинирани
в чл. 93, т. 7, 8 и 9 НК "тежко престъпление", "особено
тежък" и "маловажен случай" /. От това следва, че преценката за
наличието на "изключително тежко престъпление" не е обвързана от
предварителна, законова характеристика и следва да се преценява с оглед
особеностите на всеки конкретен случай. От съпоставката на
определението за "особено тежък случай" по чл. 93, т.8 от НК, с изискването по чл. 38а, ал. 2 от НК, може да се
приеме,
че "изключително тежкото престъпление" е подобно / но наред с това и
по-тежко /
от „особено
тежкия случай”.
А това означава, че извън предпоставките по чл. 93, т. 8 НК, а именно - с оглед
на настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства да се разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, следва
да са налице и други негативни моменти. Те могат да бъдат свързани както с
резултата, така и с личностната характеристика на извършителя, например -
резултата да е необикновен, несравнимо по-тежък от обикновените случаи, а за
дееца да са налице такива неблагоприятни данни, които да сочат и поради това да
налагат изолирането му от обществото завинаги, защото друг начин за положително
въздействие върху него не съществува. В случая съдът намира, че и
от гледна точка на резултата, и от гледна точка данните и за двамата подсъдими,
подобни допълнителни неблагоприятни моменти не са налице. Освен това се касае се за
квалифицирано по един утежняващ белег престъпление - грабеж, придружен с убийство.
Този белег
е
елемент от престъпния състав и поради това повторно не може да влияе върху резултата. Що
се отнася до двамата подсъдими, данните за тях, въпреки предходните им осъждания,
не разкриват невъзможност за превъзпитание и необходимост за изолиране от обществото
до края на живота им / в т.см. виж
напр. Решение № 434/2010г. на І н.о. на ВКС, Решение № 646/2012г. на ІІІ н.о.
на ВКС, Решение № 413/2011г. на І н.о. на ВКС /.
При определяне на наказанието на подс. М. за извършеното престъпление чл.
199, ал. 2, т. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства, изразеното разкаяние за стореното,
както и че същият е направил пълни самопризнания още на ДП, както и че е
съдействал на разследващите органи за разкриване на престъплението, поради което
това следва
да се третира като смекчаващо обстоятелство / в т.см. ТР№1/2009г. на ОСНК на ВКС
/. Като отегчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетат високата степен на обществена
опасност на дееца предвид обремененото му съдебно минало / явно предишните му
осъждания не са изиграли своята поправителна и възпираща роля /, високата
степен на обществена опасност на деянието, предвид механизма на осъществяването
му – предварителната подготовка и планиране, упоритостта при постигане на
вредоносния резултат, обстоятелството, че престъплението е осъществено спрямо
възрастна жена / 84г./, лишена от възможността да се защити.
Съдът
не приема като смекчаващо вината обстоятелство младостта на подс. М., защото
въпреки младостта си същият е осъждан три пъти, като две от осъжданията му са
били като непълнолетен. Ето защо съдът приема, че на подс. М. следва да бъде наложено наказание при
превес на посочените отегчаващи вината обстоятелства.
При посочените по-горе смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства съдът намери, че най-справедливото и
адекватно на вината на подс. М. наказание е „лишаване от свобода” за срок от 19
години. Тъй
като производството по делото е протекло при условията на
гл. ХХVІІ – чл.371 т.2 от НК и предвид разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК съдът
намали с 1/3 така определеното наказание и осъди подс.М. на наказание „лишаване
от свобода” за срок от 12 години и 6 месеца, като постанови на основание чл. 61
т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
„строг” режим.
При определяне на наказанието на подс. К. за извършеното престъпление чл. 199, ал. 2, т. 2 и чл. 20, ал. 2 от НК съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства, изразеното
разкаяние за стореното, както и че същият е направил пълни самопризнания още на
ДП, както и че е съдействал на разследващите органи за разкриване на престъплението,
поради
което следва да се третира като смекчаващо обстоятелство / в т.см.
ТР№1/2009г. на ОСНК на ВКС /. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да бъдат отчетени високата степен на обществена опасност
на дееца предвид обремененото му съдебно минало / явно предишните му осъждания,
в т.ч. и ефективно такова не са изиграли своята поправителна и възпираща роля
/, високата степен на обществена опасност на деянието, предвид механизма на
осъществяването му – предварителната подготовка и планиране, упоритостта при
постигане на вредоносния резултат, обстоятелството, че престъплението е
осъществено спрямо възрастна жена / 84г./, лишена от възможността да се защити.
Съдът
не приема като смекчаващо вината обстоятелство младостта на подс. К., защото
въпреки младостта си същият е осъждан четири пъти, като две от осъжданията му
са били като непълнолетен, а по едно от осъжданията си е изтърпял ефективно
наказание „лишаване от свобода. Ето защо съдът приема, че на подс. К. следва да бъде наложено наказание
при превес на посочените отегчаващи вината обстоятелства.
При посочените по-горе смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства съдът намери, че най-справедливото и
адекватно на вината на подс. К. наказание е „лишаване от свобода” за срок от 19
години. Тъй като производството по делото е протекло при условията на гл. ХХVІІ
– чл.371 т.2 от НК и предвид разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК съдът намали с
1/3 така определеното наказание и осъди подс.К. на наказание „лишаване от
свобода” за срок от 12 години и 6 месеца, като постанови на основание чл. 61
т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
„строг” режим. Съдът не споделя доводите на защитата на подс. К., че същият има
по-малък принос при осъществяване на престъплението, за което е предаден на
съд. Както беше посочено по-горе подс. К. е
осъзнавал евентуалния резултат от действията на своя съучастник / подс. М. / при задушаването на възрастната жена, извършени в негово присъствие, но ги е приел като
необходими за постигането на общата престъпна цел. Разбирал е добре, че в задушаването на възрастната жена
ще има
за естествена последица смъртта й. Въпреки това не само не се е противопоставил на действията на подс. М. -
.,
но се възползвала от ситуацията, като в изпълнение на общите му намерения с подс. М., след приключване на
действията, довели до умъртвяването на жертвата, активно се е включила в
отнемането на вещи с цел противозаконното им присвояване. Именно с тези
последващи умъртвяването действия, осъществени с прякото участие на подс. К., изпълнителното деяние
на грабежа е било довършено, поради което съдът намира, че в случая не може
да става дума за „по-малък принос” при осъществяване на престъплението по
чл.199 ал.2 т.2 от НК, а от там и за налагане на по-леко наказание на подс. К.
в сравнение с това на подс. М..
Съдът намира, че целите на
генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 ал.1 по
отношение на подс. М. и по отношение подс. К. ще се осъществят с изпълнението
на така наложените им наказания.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Съдът намира,
че предявените граждански искове от страна на наследниците на починалата Н. К.
– К.К. / син / и В.Г. / дъщеря / са доказани по основание и размер. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от НПК наследниците
на пострадалия, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят
в наказателното производство граждански иск за обезщетение. Претендираните
обезщетения са за неимуществени вреди / чл.45 от ЗЗД /, като е налице е пряка причинна връзка между неправомерното поведение на двамата подсъдими и
настъпилия вредоносен резултат - смъртта на майката на гражданските ищци.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете добрите
отношения в семейството на Н. К. –
ежедневното общуване между починалата К. и децата й, грижите и вниманието, с
което са се отнасяли един спрямо друг, вкл. и непосредствено преди убийството
на К., а оттам – и болките и страданията от загубата на майката на пострадалите.
Цялостната оценка на относимите за гражданската отговорност обстоятелства водят
до извода, че за да съответства на принципа за справедливост по смисъла на чл.
52 ЗЗД,
размерът на обезщетението следва да бъде уважен в предявените размери – по
50 000лв., платими солидарно от двамата подсъдими на всеки един от
гражданските ищци.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови веществените доказателства по делото / по опис / да останат по делото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди подс. С.К.М. и подс. В.И.К. / всеки един от тях / на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.2 от НПК да заплати
направените разноски по делото по сметка на МВР
в размер на 3 499 лв. / три хиляди четиристотин деветдесет и
девет лв./, както и на основание чл.190
ал.2 от НПК по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителни листа.
Съдът
осъди подс. С.К.М. и подс. В.И.К. да заплатят солидарно държавна
такса върху размера на уважените граждански искове общо в размер на 4000лв.,
както и по 5лв. за служебно издаване на изпълнителни листа на основание чл.190
ал.2 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ ТОНИ ГЕТОВ /
МЛАДШИ СЪДИЯ:
/ РУМЕНА Г. /