Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №9769 по
описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът А.Ц.Х.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 09.03.2016 г. в гр. София, вина
за което има водачът на л.а. „Ровер 216” с
рег. № ******. Твърди, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.И.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на З.равето –
раздробена фрактура на фибията и тибулата на дясната подбедрица в проксималната
част интраартикуларно /вътреставно/, фрактура-луксация на лявата раменно-лапоткова
става, контузия на главата, множество охлузвания, отоци и кръвонасядания по
тялото, крайниците и главата. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 100 000,00 лв., като в рамките на
настоящето производство претендира сумата от 30 000,00 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 09.03.2016 г. до окончателното
плащане. Поддържа, че от деликта е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи в разходи за лечение и за издаване на епикриза в общ размер на
сумата от 2411,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната
лихва, считано от 09.03.2016 г. до окончателното изплащане, и имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получил за периода
мес.03.2016 г. - мес.07.2016 г., в размер на сумата от 667,87 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2016 г. до
окончателното изплащане. Претендира
и направените разноски.
Ответникът
ЗД „Б.И.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените
искове. Оспорва механизма на процесното ПТП и наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Ровер 216“. Релевира и
възражение за съпричиняване. Оспорва размера на сочените от ищеца неимуществени
вреди. Претендира разноски.
С
определение, постановено в о.с.з., проведено на 17.05.2018 г., съдът на
основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като същият вече
е предявен за сумата от 100 000,00 лв.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От
представените по делото констативен протокол за ПТП №К196, съставен от
длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, и постановление за
прекратяване на наказателното производство от 04.11.2016 г. на прокурор при СРП
се установява, че 09.03.2016 г. в гр. София е реализирано ПТП между л.а. „Ровер
216“ с рег. № ****** и ищеца, като пешеходец.
От
показанията на свид. Д.С.се установява, че процесното ПТП е настъпило при
задръстване на кръстовище, като л.а. „Ровер 216“ е потеглил, когато за него
светнал зелен сигнал на светофара, а ищецът е тръгнал да пресича от другото
платно. Свидетелят сочи още, че за пешеходците светофарът е светел червен
сигнал.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесното ПТП е настъпило на около 0,9 м. преди пешеходната пътека /при мокра
пътна настилка/ и 0,7 м. след началото и /при суха или влажна пътна настилка/,
като скоростта на л.а. „Ровер“ преди ПТП и в момента на удара е около 45 км/ч.
Вещото лице сочи още, че в началото на пресичането на платното за движение
ищецът се е движил със спокоен ход, а непосредствено преди удара ходът му е
съответствал на спокойно бягане, като времето за движение на пешеходеца за
изминатия от него път по платното за движение е в границите 6,60-7,41 сек., а
опасната зона за спиране на автомобила – 26,4 м. От заключението се установява
още, че водачът на автомобила е предприел аварийно спиране на около 14,4 м. от
мястото на удара и е възприел опасността за около 1,15 сек. преди момента на
удара, когато пешеходецът е била на около 1,8 м. преди мястото на удара, като
водачът на л.а. „Ровър“ е имал техническа възможност да се съобрази с наличната
пешеходна пътека, със забавящия движението си в съседната лента автомобил, да
намали скоростта и след възприемане на пешеходеца да спре, и да го пропусне,
както и да се съобрази с наличната пътна ситуация и да намали скоростта си до
технически съобразената от около 28 км/ч и по-ниска, при която скорост и при
аварийно спиране произшествието е предотвратимо. Ако се приеме, че движението е
било интензивно и в двете посоки, при наличната скорост от 45 км/ч и към
момента на попадане на пешеходеца във видимата за водача зона пострадалият е
попаднал в опасната зона за спиране на автомобила, поради което към този момент
и при наличната си скорост на движение водачът на автомобила не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, но при спиране на пешеходеца на двойната
непрекъсната линия, ограничаваща движението в двете посоки, не би възникнало
ПТП. В о.с.з. вещото лице сочи, че липсват данни за светлините на светофарната
уредба към момента на подхода на автомобила и за сигнала за пещеходеца, както и
че кръстовището, към което е приближавал л.а. „Ровер“ е било обозначено с много
пътни знаци и водачът е имал голяма видимост, за да забележи кръстовището.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Ровер 216” с рег. № ******
е извършила виновно противоправно деяние, като е нарушила разпоредбите на
чл.119 ал.1 и чл.120 ал.1 т.2 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата
на процесното ПТП – 09.03.2016 г. между ответника и собственика на л.а. „Ровер
216” с рег. № ****** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
По иска за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с болки и страдания.
От
представената по делото епикриза по ЛИЗ №8133/2016 г., издадена от ВМА – МБАЛ София, се установява, че ищецът е
постъпил в болничното заведение на 09.03.2016 г. по повод ПТП, като пешеходец,
по повод контузия в дясна подбедрица и ляво рамо, както и на главата, но без
загуба на съзнанието. Проведено му е оперативно и консервативно лечение и е
изписан на 28.03.2016 г. Представена е и епикриза по ЛИЗ №14764/2016 г.,
издадена от ВМА – МБАЛ София, от която
се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 15.05.2016 г. по повод фрактура на дясна подбедрица и
фрактура - луксация на лява раменна става, като му е извършено оперативно
лечение – екстракция на два от винтовете в областта на проксималния хумерус и
на един от винтовете в областта на приксималната тибия, като е изписан на
19.05.2016 г.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил вътреставно счупване на костите на дясната
подбедрица в горната им част, което води до трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в случай до 8-10 мес./,
счупване на голямото възвишение на лявата раменна кост, което води до трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в
случая до 2 мес./, изкълчване на лявата раменна става, което води до трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в случая до 2 мес./, като на
ищеца е проведено оперативно лечение /открито наместване на счупената лява
раменна кост и стабилизиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза/ и
медикаментозно лечение, а впоследствие ищецът е отново е бил опериран –
извадени са три от поставените му винтове. Вещото лице сочи още, че общо
лечебният и възстановителен период на всички увреждания при ищеца е приключил
за срок от 10 мес., като през целия този период е търпял болки и страдания,
които са били особено интензивни пред първите 3-4 мес. непосредствено след злополуката
и около 3-4 седмици в началото на проведената рехабилитация, а първите 2 мес.
ищецът не е имал възможност да се придвижва самостоятелно. От заключението се
установява още, че към настоящия момент счупените кости са зараснали, но е
налице остатъчна деформация и промяна на ставната повърхност на големия пищял,
част от металната остеосинтеза не е извадена, в областта на дясното коляно има
траен белег, движенията на дясната колянна става са в леко намален обем и са
налице артрозни изменения в тази става, раменната кост е зараснала, но е
намалено движението и, като е възможно да се получи гоноартроза на колянната
става, което да доведе и до необходимост от подмяна на увредената става с
колянна ендопротеза.
От
показанията на свид. П. М.се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил
счупване на крака и на ръката, правени са му три операции, имал е силни болки и
нужда от чужда помощ, движел се е с помощни средства - количка. Свидетелят сочи
още, че към настоящия момент ищецът все още има силни болки, ходи с бастун,
правена му е рехабилитация, но начинът му на живот е променен.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на
ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е
била значителна, че на ищеца е проведено и оперативно, и консервативно лечение,
периодът на възстановяване е с дълга продължителност и се е налагало ограничен
двигателен режим на пострадалия, който е имал нужда от чужда помощ. Съдът
отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 73
години, но все още е бил трудоспособен, както и наличието на остатъчни травми –
деформация на колянната става и намаления обем на горния и долен крайник. С
оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за
претърпените травматични увреждания е в размер на 60 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в З.вП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗ. налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от З.вП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява едИ.твено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
По делото се установи безспорно и
категорично от приетата САТЕ, че причината за настъпване на процесното ПТП са
действията на водача на л.а. „Ровер 216“, който е следвало да се съобрази с
наличната пътна ситуация – наличната пешеходна пътека и да намали скоростта си.
В рамките на производството по настоящето дело не се установи при условията на
пълно и главно доказване ищецът да е пресичал неправомерно пътното платно,
каквито са твърденията на ответника.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 60 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По исковете за заплащане на
обезщетения за претърпени имуществени вреди:
По иска за заплащане на
обезщетение за претърпените загуби:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с
деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от него
разходи за лечение и възстановяване, представляващи заплатени консумативи,
лекарства, медикаменти, и такса за издаване на копие от епикриза.
По делото са представени неоспорени от ответника фактура
№10000030351/24.03.2016 г. и фискален бон към нея за сумата от 2348,00 лв. -
медицИ.ки консумативи, фактура
№**********/03.02.2017 г. и фискален бон към нея за сумата от 5,00 лв. - за
издаване на ксерокопие на архивиран документ, фискални бонове от 06.04.2016 г.,
16.04.2016 г., 19.05.2016 г., 28.05.2016 г., 22.06.2016 г., 05.04.2016 г. и
28.03.2016 г.
Поради изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с
процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение - заплатени лекарства, медикаменти, консумативи и такса за издаване на
копие от епикриза.
С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че искът е
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
По иска за заплащане на
обезщетение за пропуснатите ползи:
Претендираната вредата е разликата между трудовото възнаграждение,
което ищецът би получил и полученото обезщетение за временна
неработоспособност. В
тежест на ищеца е да докаже размера,
с който би се увеличил патримониумът му от нереализирания доход от трудово
правоотношение.
От представения по делото трудов договор №2/21.03.2014 г.
се установи, че размерът на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца
при „Кротал Секюрити“ ЕАД е в размер на МРЗ за страната. Представено е и
удостоверение от НОИ от 18.01.2017 г., от което се установява, че през периода
мес.03.2016 г. - мес.07.2016 г. ищецът е бил в отпуск за временна
неработоспособност, като общият размер
на полученото от него обезщетение възлиза на сумата от 1432,13 лв.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че размерът на трудовото възнаграждение,
което ищецът би получил за процесния период възлиза на сумата от 1730,29 лв.
нетно, т.е. трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако е изпълнявал
трудовите си задължения през процесния период е с 298,16 лв. повече от
обезщетението, което ищецът е получил за процесния период от НОИ.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се
явява частично основателен до размера на сумата от 298,16 лв. и като такъв
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца, на основание чл.78
ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на сумата от 2622,14 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 2546,44 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 365,04 лв., представляваща депозити
за вещи лица.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на
основание чл.78 ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част
от исковете в размер на сумата от 58,74 лв., представляваща депозит за вещо
лице и сумата от 1664,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между ответника и адв. М.Г., според което ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 7000,00 лв.
без ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде намалено до минималния размер или до размера на сумата от
1687,76 лв. с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на А.Ц.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Я.Н., на основание чл.226 КЗ
отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 60 000,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2016
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 09.03.2016 г. в гр. София ПТП неимуществени вреди – болки и
страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 100 000,00 лв., сумата от 2411,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2016
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 09.03.2016 г. в гр. София ПТП имуществени вреди – разходи за
лечение и за издаване на копие от епикриза, сумата от 298,16 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2016 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
09.03.2016 г. в гр. София ПТП имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи
се в разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност и
трудовото възнаграждение, което би получил за периода мес.03.2016 г. -
мес.07.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния претендиран размер от 667,87 лв., а на основание чл.78
ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 2546,44 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 365,04 лв., представляваща
депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адв.
дружество „К.И.и Я.Н.“, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 2622,14 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Ц.Х., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – чрез адв. Я.Н., да
заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1723,24
лв., представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: