РЕШЕНИЕ  

 

  Номер 420,   08.04.2020г., гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

     Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на единадесети март, две хиляди и двадесета година,

в публично заседание в състав:

                                                                   Председател:     Петя Георгиева

Секретар: Златка Калоянова

Прокурор:……………………

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 366 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

     

     Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Б.у.ш.”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес гр.***********, против наказателно постановление № 02-0002767/ 14.01.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на постановлението, като при условията на евентуалност се иска изменение на същото на основание чл.415в от КТ.

    Жалбата е депозирана от легитимирано да обжалва лице в преклузивния срок за обжалване и е допустима.

    Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното :

    При извършена проверка на „„Б.у.ш.”ООД, на 16.09.2019г. и 22.11.2019г. по документи е било установено, че дружеството в качеството си на работодател, видно от фиш за работна заплата е начислило, но не е изплатило към 01.10.2019г. трудовото възнаграждение за месец август 2019г., за положения труд на работника А.Г.А. ЕГН ********** в размер на 567,15 лева, работила на длъжност “работник риболов“ в стопанисвания от дружеството  обект „Цех за преработка на миди“, находящ се в гр.*. Съгласно Вътрешните правила за работна заплата, трудовото възнаграждение за месец август 2019г. е следвало да се изплати на работника до 30.09.2019г.. 

   Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 1928547/29.11.2019г., приложен към  административнанаказателната преписка.

   Съставен е акт за установяване на административно нарушение на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от КТ.

   Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна и за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от КТ на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева.

    Съдът, при извършената служебна проверка установи, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните основания за отмяна, водещи нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при спазване на предвидените срокове в ЗАНН и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочена е датата на нарушението 01.10.2019г. и мястото на извършването му в съответствие с чл.270, ал.1 от КТ, както и обстоятелствата, при които е извършено, поради което направените с жалбата възражения за незаконосъобразност се явяват неоснователни.

    Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му.

   Безспорно е, че жалбоподателят е работодател. Съгласно пар.1, т.1 от ДР от КТ “работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В чл.270, ал.2 от КТ са посочени сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение, доколкото не е уговорено друго между страните, а в ал.3 на същата разпоредба и начина на изпълнение на това задължение - лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или на негови близки или чрез превеждане на влог. В случая в чл.4 от Вътрешните правила на дружеството е предвидено, че работната заплата се изплаща еднократно, до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

   Установената с акта фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от показанията на свидетелката Д.Р. и от приложените писмени доказателства, в т.ч. протокола за извършена проверка, представляващ официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, съгласно препращащата норма на чл.85 от ЗАНН, Вътрешните правила за работна заплата и копието от ведомостта за заплати за месец август 2019г. на  „Б.у.ш.”ООД.

  Съгласно разпоредбата на  чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.

   Безспорно се установява, че жалбоподателят, като работодател не е изплатил в срок до 30.09.2019г. трудовото възнаграждение за месец август 2019г. на работника А.Г.А. ЕГН ********** за положения от нея труд, с начислена сума за получаване 567,15 лева. Нарушението се състои в бездействие, като деянието правилно е квалифицирано, като нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от КТ и санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ.

  Деянието не би могло да се квалифицира, като маловажен случай, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такива нарушения. Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид обществените отношения, които се засягат с извършеното нарушение.

   Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл.415в ал.1 от КТ, предвиждащ отговорност за маловажно нарушение. За да намери приложение тази разпоредба следва нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произлезли вредни последици за работника и служителя. В настоящия случай не е налице нито една от двете кумулативно предвидени от законодателя предпоставки. Нарушението не е било отстранено веднага след констатирането му, а за работника са произлезли имуществени вреди, които са пряка последица от неизпълнение на задължението на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение. Неотстраняването на нарушението е довело до забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, което неминуемо е засегнало правата на работника и го лишава от средства за съществуване.

  Административнонаказващият орган е наложил имуществената санкция в размер на предвидения минимум от 1500 лева, Съдът счита, че размерът на санкцията е определен правилно и съответства на тежестта на извършеното деяние и съответства на целите на административните наказания в оптимална степен.

  Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

   Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.

  Предвид гореизложените съображения на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд                                                                       

                                           Р Е Ш И :

      ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002767/ 14.01.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на „„Б.у.ш.”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес гр.*********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лева.

     ОСЪЖДА „Б.у.ш.”ООД, ЕИК ***,, със седалище и адрес гр.******** да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ юристконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                               Председател :/п/

 

Вярно с оригинала:З.К.