№ 1012
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501513 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 10 от 28.02.2022 г. по гр.д.
107/2021 г. ОС Видин:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. Р. С.
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 25.10.2020 г., ведно с лихвата за
забава, считано от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, сумата от
87, 56 лева, представляваща разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част до пълния размер от 80
000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати в полза на ОС Видин
държавна такса в размер на 2800 лева и разноски в размер на 182, 20 лева
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на адв. В.М. сумата от 2302
лева възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обжалва решението в осъдителната
част като неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Искането
към въззивния съд е за отмяна на решението. Алтернативно се твърди неправилност поради
завишен размер на обезщетението и поради неправилно приета липса на принос на
пострадалия поради непоставяне на предпазен колан.
Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ищеца чрез адв. В.М., в който се
поддържа неоснователност на въззивните доводи.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са направени доказателствени искания от
страните и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
1
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Страните не
спорят, че на 25.10.2020 г. около 10:15 часа в село Скомля, улица „Първа“ №12, община
Димово л.а. „Мазда 32, управляван от застрахован при ответника водач, е нарушил
правилата за движение по пътищата, като движейки се с несъобразена скорост, при остър
десен завой, навлиза в насрещната лента и се удря в задната лява част на друго пътно
превозно средство. Решението е обжалвано в цялост в осъдителната му част, но са
поддържат оплаквания за несправедливо обезщетение и наличие на принос.
По повод бланкетното обжалване на решението в осъдителната част въззивният съд
приема, че не са нарушени императивни материално-правни норми с приетото от ОС Видин,
че е налице деликт: противоправно поведение на водача на л.а. „Мазда 323“, който е
управлявал със скорост, която не му е позволявала да контролира постоянно МПС,
настъпили за ищеца вреди и причинна връзка между двете. Презумпцията за вина не е
оборена.
Спорно е какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и допринесъл ли
е ищецът за настъпване на вредите и в какъв обем. По справедливия размер на
обезщетението съдът намира следното.
От изготвената по делото СМЕ на вещото лице д-р И. К., ортопед - травматолог се
установява, че вследствие на настъпилото ПТП при пострадалия е налице съчетана травма-
гърди, глава, гръбнак и долен крайник. При изслушването си в с.з. на 19.11.2021 г. вещото
лице пояснява, че получената гръдна травма предполага лечение при режим на покой на
легло и сама по себе си води до обездвижване на ставата. Пациентът не е в състояние да
ходи, при което в случая при ищеца е настъпило спонтанно срастване, без налагане на гипс,
като самият режим на покой води до успешно провеждане на лечението. В конкретния
случай пациентът не може да се движи с патерици и се препоръчва режим на покой. Според
д-р К. полученото от пострадалият увреждане „ хемопневмоторакс“ е било
животозастрашаващо, с възможен фатален изход, което е наложило болнично лечение в
реанимация и провеждане на оперативна интервенция, каквато е описана в заключението
му.
От заключението на СМЕ, изготвено от д-р Р. А. Н., съдебен лекар, и от медицинските
документи по делото, се установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил следните
телесни увреждания: счупвания на ребра в ляво: второ до седмо и на девето и десето;
счупване на осми гръден прешлен; гръдна травма, изразяваща се в излив в лява гръдна
кухина с навлизане на въздух в същата и белодробна контузия / хемопневмоторакс
синистра/; счупване на ляв малък пищял; охлузвания на лицето, натъртвания и насинявания.
След инцидента на 25.10.2020 г. пострадалият е приет по спешност за лечение в отделение
по хирургия с оплаквания от болки в лява гръдна половина, главата и на левия глезен.
Направени са клиничен преглед, извършени са лабораторни и образни изследвания,
назначена му е медикаментозна терапия за стабилизиране на състоянието му. Съгласно
оперативен протокол от 28.10.2020г. му е извършено оперативно лечение-вкарване на
интеркостален катетър за дренаж, след което е преминал следоперативен период под
антибиотична защита и постоянна аспирация. Пострадалият е изписан от болничното
заведение на 02.11.2020 г. с диагноза: Хемопневмоторакс синистра. Контузио торацис
Фрактура косте 3-7 синистра. При изписването са дадени указания за спазване на ХДР и е
издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 39 дни, който в последствие е
продължен с още 30 дни или общо ползвания отпуск поради нетрудоспособност е в размер
на 69 дни. По повод на продължаващи оплаквания от болки в гърдите и гърба, както и
ограничени движения в левия глезен, е направено изследване в Отделението по образна
диагностика при МБАЛ „Д-р Иван Селимински “АД-гр.Сливен, на 04.11. и на 13.11.2020 г.,
при което са установени допълнително следните телесни увреждания, настъпили в резултат
2
на претърпяното ПТП, а именно: фрактура на IХ-то и на Х-то ребро; фрактура на левия
глезен; фрактура на тялото на Т8.
Така установените увреждания - счупвания на ребра в ляво: второ до седмо и на девето
и десето и счупване на осми гръден прешлен, са причинили на пострадалия трайно
затруднение на движенията на снагата, за което обичайният срок за възстановяване е около
3-4 месеца. Гръдната травма, изразяваща се в излив в лява гръдна кухина с навлизане на
въздух в същата и белодробна контузия / Хемопневмоторакс синистра/, е причинила на
пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което обичайният срок
за възстановяване е около 30-45 дни. Счупването на ляв малък пищял е причинило на
пострадалия трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, като обичайният срок
за възстановяване от травмата е около 30-45 дни. Охлузванията на лицето, насинявания и
натъртвания са причинили болка и страдание, като според експертизата тези увреждания
самозаздравяват за срок от 7-20 дни.Тъй като не е правен личен преглед на пострадалия,
липсват данни в какъв срок е възстановен и вещото лице е посочило обичайния
възстановителен период.
По делото е приложена и приета от съда етапна епикриза от 02.09.2021г., издадена от д-
р А. Х., ортопед-травматолог при ГП за СИМПОТ “Проф д-р Г.Балчев“ ООД, който е
установил на 02.09.2021г., че пострадалият има болки при активно движение и натоварване.
Дадени са му препоръки за лечение с НСПВС при необходимост: използването на
хондропротектори и балнеосанаториално лечение.
Видно от епикриза ИЗ: 8234/21 г. на МБАЛ “Света Петка“, година след инцидента
здравословното състояние на ищеца се е влошило - получил е мозъчен инсулт и е провел
болнично лечение.
При изслушването си о.с.з.на 28.01.2022 г. д-р Н. посочва, че уврежданията счупване на
ребра и счупване на осми гръден прешлен са две отделни увреждания, които обуславят
трайно затруднение движението на снагата. Според вещото лице травмата на осми гръден
прешлен при се лекува консервативно и не налага друг вид лечение. Пояснява също, че
хондропротекторите са препарати, които би следвало да подобрят състоянието на ставите.
Отрича възможността инсултът да е в пряка връзка с ПТП, тъй като е минала една година.
От приложените болнични листове се установява, че на ищеца е определен отпуск за
временна неработоспособност за 69 дни, от които 9 дни – болнично лечение.
При определяне справедливия размер на обезщетение неимуществени вреди съдът
взема предвид и свидетелските показания.
Г. К. приятел на ищеца, разказва, че постоянно поддържат връзка и комуникират
помежду си. За инцидента разбрал от ищеца, който му се обадил по телефона от болницата и
разказал, че е претърпял ПТП. Когато видял пострадалият след инцидента, същият бил в
много лошо състояние, имал рани по лицето и бил значително отслабнал, имал затруднено
дишане и постоянно лежал на легло, не можел да става, затова използвал памперси за
физиологичните си нужди. Пострадалият не можел да се обслужва самостоятелно, за което
имал нужда от помощта на съпругата си, която в продължение на повече от 2 месеца му
помагала в ежедневното обслужване, тъй като не можел нищо да прави сам, включително му
помагала да се къпе. Ищецът преживял много силен стрес, който му се отразил на
психическото състояние, тъй като много често сънувал кошмари след катастрофата. Преди
инцидента Сашо бил жизнен човек, отглеждал зеленчукова градина в двора на къщата си, но
след инцидента се променил, спрял да се занимава със зеленчукопроизводството, не можел
да работи същата работа и бил преназначен на по-лека работа. Трудно спазвал препоръките
на докторите да се движи, тъй като не бил възстановен, а наскоро прекарал и инсулт, който
влошил здравословното му състояние.
В. С., съпруга на ищеца, научила за инцидента по телефона от негов колега. Веднага
тръгнала за гр. Видин, където се видяла с лекуващия лекар на пострадалият той й казал, че
има опасност за живота му. В болницата съпругът й бил в много лошо състояние, лежал на
болничното легло и виел от страшни болки, защото имал счупени ребра и счупен глезен на
3
левия крак, не можел да си поеме въздух да диша, искал да пие болкоуспокоителни
лекарства за облекчение на болките. След като го изписали от болницата, бил
транспортиран със специализиран превоз до гр. Сливен, където продължил лечението си в
домашни условия. През цялото време докато продължило възстановяването му,
пострадалият се нуждаел от нейната помощ да го обръща, да го преоблича и къпе, да му
слага памперси, тъй като повече от два месеца бил на легло и не можел да се раздвижва,
поради травмите. Преди инцидента бил различен човек, имали къща на село и той се
занимавал с двора, сега не можел да работи абсолютно нищо, получил и инсулт, който
влошил напълно здравословното му състояние, а след инцидента имал силен
психологически стрес.
Съдът кредитира показанията на съпругата, доколкото са в синхрон с приетите
заключения на СМЕ.
На обезщетение подлежат установените травми, болничното лечение от девет дни, като
в част от тях е бил с опасност за живота, обездвижването за два месеца, през който ищецът е
имал нужда от чужда помощ в ежедневието, болничния отпуск от 69 дни възстановителния
период за всички травми от три-четири месеца. От значение е фактът, че след инцидента не
може да върши обичайните си занимания, свързани с грижа за градината. Следва да се
отчете възрастта на пострадалия – 57 години към деня на инцидента, която не
благоприятства лесното възстановяване, както и настъпилия инсулт, който макар и да няма
причинна връзка с инцидента, затруднява възстановяването на движенията на ищеца и
връщането към обичайните му занимания.
От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
25.10.2020 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на обезщетението следва
да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи
на 70 000 (седемдесет хиляди) лева. Неоснователни са доводите за завишен размер на
обезщетението: ищецът е бил с опасност за живота, възстановителният период е бил три-
четири месеца, имал е няколко счупвания и възрастта му не благоприятства лесното
възстановяване.
Поддържаното и пред настоящата инстанция възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца поради непоставяне на предпазен колан съдът
намира за недоказано и неоснователно. Изслушаното вещо лице по назначената АТЕ е
категорично, че предпазният колан има ефективно действие при скорост до 60 км/ч и при
челен удар, а скоростта на движение на л.а. „Мазда“ преди настъпването на произшествието
е била около 86 км/ч, скоростта на т.а. „ТИР“ е била около 38 км./ч., като общата сумарната
скорост на двата автомобила към момента на удара е около 100 км/ч. а ударът е бил
страничен т.е. в случаят обезопасителният колан няма ефективно действие. Вещите лица по
СМЕ пък заключават, че получените от ищеца травми са били едностранни, при което от
медицинска гледна точка се приема, че към момента на настъпването на ПТП пострадалият
е бил с поставен обезопасителен колан. В о.с.з.на 28.01.2022 г. д-р Н. посочва, че липсват
тежки увреждания в областта на главата и едностранността на уврежданията от
медицинската експертиза означава, че лицето би трябвало да е било с поставен колан.
По тези съображения, определеното обезщетение от 70 000 (седемдесет хиляди) лева не
следва да бъде намалявано поради принос на пострадалия. Първоинстанционното решение
следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед оставяне на въззивната жалба без уважение на процесуалния представител на
ответника по жалбата се дължи адвокатски хонорар в размер на 2630 лева на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 28.02.2022 г. по гр.д. 107/2021 г. на Окръжен съд
Видин.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. В. В. М., АК колегия Перник, адрес гр. София, ул.
„Г.С.Раковски“ 82, ет. 1, ап. 2 адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 2630
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5