Р
Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1353 /15.07.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети юни , през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА
ГАНЕВА
при секретар Стоянка
Атанасова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 674/2019г. за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и
сл. от АПК.
Касаторът
Министерство на културата, чрез представител по пълномощие Й.Н., главен
юрисконсулт, е оспорил решение № 133/05.02.2019г. постановено по АНД №
5447/2018г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление
№ НП-15/21.12.2017г. на зам.-министъра на културата. С наказателното
постановление на „Бургас 2011” АД, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 6 000 лв., на основание чл.221а, ал.1 от Закона за
културното наследство (ЗКН), за нарушение на чл.161, ал.1, изр. първо от същия
закон и имуществена санкция в размер на 16 000 лв. на основание чл.200,
ал.1, предл. първо от ЗКН, за нарушение на чл.83,
ал.1, т.1, б.б, във вр. с б.г, във вр. с чл. 84, ал.1 и ал.2 от ЗКН. Касаторът твърди, че
оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора - да бъде потвърдено издаденото от зам.-министъра на културата
наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът, чрез представител по
пълномощие юрисконсулт Ничева, поддържа касационната жалба и пледира за отмяна
на обжалваното решение. Излага подробни мотиви в подкрепа на тезата, че
наказателното постановление, предмет на разглеждане от районния съд е
законосъобразно издадено.
Ответникът,
„Бургас 2011” АД, чрез представител по пълномощие адвокат Д., оспорва
касационната жалба и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас, прокурор А. Червеняков,
излага становище, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено,
а по съществото на спора да бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е
основателна.
В
производството пред районния съд, чийто резултат е обжалваното решение, е
разгледан спора за законосъобразността на наказателно постановление №
НП-15/21.12.2017г. за втори път.
Първоначално
по жалба на настоящия ответник по касация против посоченото наказателно
постановление е било образувано пред районен съд Бургас АНД №480/2018г., по
което е било постановено решение № 1104/25.07.2018г. С това решение, състав на Районен
съд Бургас е изменил оспореното пред него наказателно постановление, като е
намалил размера на наложените наказания, съответно от 16 000 лв. на 15 000
лв. и от 6 000 лв. на 5 000 лв. В останалата част съдът е приел, че
наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Решението
е било обжалвано и по касационната жалба е било образувано КАНД № 2541/2018г.
по описа на Административен съд Бургас. С решение № 2184/23.11.2018г. по това
дело, състав на АСБ е отменил решение № 1104/2018г. по АНД № 480/2018г. на
Районен съд Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, като е приел, че от събраните доказателства не може да бъде
установено безспорно, че собствения на наказаното дружество имот с
идентификатор 67800.4.43 (стар № 5289 по КВС) е включен в територията на
археологическа недвижима културна ценност „Античен некропол на Аполония”. Съдът е дал указания при новото разглеждане да
бъдат събрани доказателства, установяващи, че имотът попада в границите на
посочената археологическа недвижима културна ценност, вкл. да се изиска в цялост
констативен протокол от 13.06.2017г. и при необходимост да се допусне
съдебно-техническа експертиза за установяване на посоченото спорно
обстоятелство.
Във
връзка с това на 29.11.2018г. пред Районен съд Бургас е образувано АНД №
5447/2018г. На 30.11.2018г. определеният съдия-докладчик е постановил
разпореждане, с което е насрочил делото в открито съдебно заседание с
призоваване отново на актосъставителя и на свидетелите по акта. Липсват
указания на съда във връзка с мотивите в решение № 2184/2018г. по КАНД №
2541/2018 на АСБ, станали причина производството да бъде върнато за ново
разглеждане.
С
друго разпореждане от 19.12.2018г. съдията-докладчик е изискал от
Министерството на културата четливо и пълно заверено копие от протокол от
10.05.2006г. на междуведомствена комисия в изпълнение на заповед №
РД-09-159/02.05.2006г. на Министъра на културата. В изпълнение на това
разпореждане Министерство на културата е представило въпросното копие от
изискания протокол от 2006г. Освен това наказващия орган е представил заверено
копие от протокол от 20.06.2001г., съставен в изпълнение на заповед №
РД-09-182/29.05.2001г. на Министъра на културата за определяне на границите и
режимите за опазване на територията и охранителните зони на археологическите
паметници на културата „Античен некропол на Аполония”
съответно в м.Калфата (ДВ бр. 35/1965г.), кв. 81 по ЗРП на гр. Созопол и в
м.Каваците и м.Солинария (ДП №545/27.02.2001г. на
НИПК). Към всеки от протоколите са представени и приложения, представляващи
схеми и карти на съответната местност, с имотите, индивидуализирани по тогава
действащите им номера. Министерството на културата е представило още писмо
изпратено от директора на Национален институт за недвижимо културно наследство
(НИНКН) изх.№ 0401-4606/11.01.2019г., според което съгласно данните съхранявани
в НИНКН - национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, в
който се вписват актовете по чл. 58, ал.1 и чл. 62, ал.1, и ал.2, както и чл.
65, ал.1 от Закона за културното наследство, имот № 5102 е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 67800.4.43 по КККР на гр. Созопол (стар № 5289 по КВС),
попада в границите на археологическата недвижима културна ценност „Античен
некропол на Аполония” с категория „местно значение”.
В писмото изрично е посочено, че с акта на предоставяне на статут на
археологическа недвижима културна ценност през 1965г. не са определени
границите на археологическия обект. В протокола на междуведомствената комисия
от 20.06.2001г. са определени границите на археологически паметници на културата
и на охранителните им зони в гр.Созопол: 1)"Античен некропол на Аполония" (втората половина на V - края на III
в.пр.Хр.) в м."Калфата" и м. "Харманите"; 2)"Античен
некропол на Аполония" (VI - IV в.пр.Хр.), кв.81
по ЗР11 на гр. Созопол; 3)"Античен некропол на Аполония"
(IV - III в.пр.Хр.) в м."Кавацигге" и м.
"Солинария", както и режимите за ползване
на земята в границите на паметниците на културата и на охранителните им зони. В
решенията на протокола - т.4 "Териториален обхват и граници на
охранителната зона на археологическия паметник на културата "Античен
некропол на Аполония" в м."Калфата" и
м. "Харманите", имотът с №5102 е включен като № 102. В Схема №1,
неразделна част от протокола от 20.06.2001 г., имотът е нанесен с № 5102.
С
Протокол на междуведомствена комисия от 10.05.2006 г., са разширени границите и
са определени предписанията за опазване на териториите на паметниците на
културата и на охранителната им зона: 1)"Античен некропол на Аполония (втората половина на V- края на III пр. Хр.) в м.
"Калфата"; 2)"Античен некропол на Аполония
(втората половина на 1У-Ш пр. Хр.) в м. "Каваците" и м. "Солинария"; 3)Могилен
некропол на нос Колокита и 4)археологически обект на
остров „Св. Св. Кирик и Юлита". Съгласно
приложената към протокола от 10.05.2006 г. карта, имот с № 5102 попада в
границите на АНКЦ "Античен некропол на Аполония
в м. "Калфата". В приложената към протокола от 10.05.2006г. "Таблица
с номерата и общата площ на имотите, включени в границите на груповите и
индивидуалния паметници на културата" имотът е с № 5289.
По
делото още е представено заявление от „Бургас 2011” АД с дата 24.04.2017г.
(л.105 от АНД 5447/2018г), цитирано в протокола от протокол от 13.06.2017г.
Заявлението е до директора на Националния археологически институт с музей при
БАН, в което законният представител на дружеството А.П.е заявил, че е уведомен,
че имотът попада в границите на недвижимата културна ценност „Античен некропол
на Аполония Понтика Втората
четвърт на V век - края на ІІІ век пр.Хр.” и е запознат с предписанията за
опазване на територията й. Във връзка с изграждане на ажурна ограда на
посочения по-горе имот управителят П.е поискал да бъдат извършени спасителни
археологически разкопки с цел установяване наличие или липса на археологически
структури при оградата. Към заявлението е представен договор сключен между
„Бургас 2011” АД и Национален археологически институт с музей при БАН, по
силата на който търговското дружество възлага, а НАИМ приема да извърши
спасително теренно археологическо проучване на обект в ПИ с идентификатор
67800.4.43 по КККР на гр. Созопол.
На
25.04.2017г. П.Д.е отправила предложение до председателя на Съвета на теренните
проучвания при НАИМ да й бъде разрешено извършването на спасителни теренни
археологически проучвания на ПИ 67800.4.43 (л.110). Такова разрешение е
издадено на същата дата – 25.04.2017г. (л.111) и на 28.04.2017г. НАИМ е сключил
договор с П.Д., с който й възложил да организира и извърши спасителни
археологически проучвания в имот 67800.4.43.
С
писмо вх.№94-00-650/10.05.2017г. до министъра на културата (л.120 от АНД
5447/2018г), научният ръководител Девлова е поискала
на основание чл.158а, ал.1 от ЗКН да бъде назначена експертна комисия във
връзка с приключил етап на спасителни теренни археологически проучвания в ПИ с
идентификатор 67800.4.43. Писмото не съдържа конкретни констатации, нито
указания за приложения на доклади към него.
Към преписката е приложен и доклад за
извършено археологическо проучване в имота на наказаното дружество, осъществено
от П.Д., който носи дата 06.06.2017г. Според този
доклад археологическото проучване на обект „Античен некропол на Аполояия Понтика V- Ш век нр.Хр." в ПИ 67800.4.43, в местността Буджака, гр. Созопол е проведено от 01.05.2017 г. до
02.05.2017г. на основание разрешеше за спасително археологическо проучване
№280/25.04.2017г., издадено Съвета за теренни проучвания, .НАИМ при БАН.
Според доклада имотът е частна собственост
(Нотариален акт № 665 том. 4, per. № 5219, дело № 550
от 10.09.2016 год.). По границите му се предвижда и на места е започнало
изграждане на метална ограда, която има плътна стоманобетонова и ажурна част.
В имота,на този етап не било предвидено
реализиране на инвестиционни строителни действия. Изкопните работи били
съсредоточени в участъци до оградата, от вътрешната част - в имота.
При археологическото проучване не са били
открити археологически структури. Липсвали археологически материали.
На
13.06.2017г. е съставен протокол от експертна комисия (л.122 и сл. от АНД
№5447/18), назначена от министъра на културата за приемане на резултатите от
спасително археологическо проучване проведено в имот с идентификатор
67800.4.43. Съдебният състав на районен съд Бургас е бил задължен с решение №
2184/2018г. по КАНД № 2541/2018 на АСБ да изиска пълният текст на констативен
протокол от 13.06.2017г. Такова разпореждане на съда отсъства, но въпреки това
наказващият орган е представил заверено копие от този протокол, който отразява
извършена проверка на пет имота, между които и имотът на наказаното дружество,
станал причина за налагането на двете наказания. Проверката е извършена от трима
инспектори от главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство” при Министерство на културата, хабилитирано лице от катедра
„История и археология“ при ШУ и гл.уредник отдел археология в РИМ Бургас, във
връзка с констатирани нарушения по време на участие в комисия по чл. 158а от
ЗКН за имоти с идентификатори 67800.4.44 и 67800.4.43 относно извършени изкопни
дейности и строеж на огради - констатиран изкопан канал по линията на оградите
и излети бетонни основи, върху които е монтирана бетонна ажурна ограда,
попадаща в границите на археологическа недвижима културна ценност „Античен
некропол на Аполония” м. Буджака,
гр. Созопол.
За
имот с идентификатор по КК 67800.4.43" (стар № 5289), собственост на
„Бургас 201.1" АД при огледа на място е констатирано :
Археологическото проучване на обект в
„ПИ с идентификатор по КК 67800.4.43" (стар № 5289), в границите на
археологическата недвижима културна ценност (АНКЦ) „Античен некропол на Аполония" (вт, пол. на V -
края на Ш в.пр.Хр,) м. „Буджака“, землище
на гр. Созопол е проведено в срок от 2 дни в периода от 0105.2017 г. до 02,05,2017г. в съответствие с разрешение № 280/25.04.2017г. на
Съвета за теренни проучвания, от П.Д.- научен
ръководител.
Имотът се намира на 1,7 км югоизточно от
гр. Созопол. Разположен е върху надзаливна морска
тераса от 10 до 15 м надморска височина. Имотът е с площ от 2369 кв. м.
Според доклада на проучвателя
от 06.06.2017г. при започване на проучването по
граница на урегулирания парцел граничеща е имот № 67800.4.80 и № 67800.4.81
(изключителна държавна собственост),била вече частично изградена бетонна ажурна
ограда и положени кофражи за изливането на друга част. Същата има плътна
стоманобетонна основа и ажурна част, а в останалата част на имота са поставени
метални колове, залети с бетон и свързани с ажурна оградата без застроена оградна част откъм имот ПИ 291, също собственост на
акционерното дружество и къща за живеене на С.Л..
При огледа на място в ПИ с идентификатор
67800.4.43 комисията потвърдила констатациите на научния ръководител П. Девлова. Изграждането на оградата е започнало в нарушение
на предписанията в протокол от 10.5.2006 г. за определяне границите и режимите
за ползване на територията и охранителната зона на археологически паметници на
културата „Античен некропол на Аполония (вт. пол. V - кр. на III в. пр.
Хр,). Вт. А, б. „в" от протокола се казва, че „територията се определя за
предварително археологическо проучване в рамките на цялата площ на отделните
имоти". Комисията направила извода,
че строежът е в нарушение и на чл.161, ал.1 от ЗКН, съгласно който
строителството трябва да се предхожда от пълно археологическо проучване.
Строителството на оградата е извършено и без съгласуване с Министерство на
културата, в нарушение на чл. 83, ал. 2, буква „а" и чл. 84, ал. 1 и 2 от
I ЗКН. Според комисията изливането на бетонните основи на ажурната ограда е
започнало през месец декември 2016г. (по сведения от публикации в пресата -
електронен сайт Флагман от 22.12.2016г.). Строителството на ограда е по
границата на парцела с ПИ Ха 67800.4.80 и ПИ № 67800.4.81.
Комисията е отчела, че впоследствие
собственикът подал за съгласуване „Инвестиционен проект „Ажурна ограда в ПИ
67800.4.43 (стар №5289), разположен в м. „Буджака"
от землището на гр. Созопол.
Според съгласуваният инвестиционен
проект с приложена скица, тя е с височина 2.20 м, с плътна бетонна част до 60
см в основата и е проектирана да се изгради по цялата имотна граница. В момента
на огледа оградата, с изключение на бетонните основи по границата с парцели ПИ
№ 67800.4.80 и ПИ № 67800.4.81, по скалния венец на морето, е изградена само с
колове с ажурна част.
Според доклада на проучвателя
на този етап в имота не е предвидено реализиране на инвестиционни строителни
действия, освен вече изградената ограда.
Изследванията на този етап са
съсредоточени в участъка до оградата, от вътрешната част – в имота.
Поради вече изградените бетонни основи
на част от оградата и невъзможност за проучване на реалното й трасе, научният
ръководител предприел проучването на пласта на нивото на фундиране
на оградата и непосредствено пред и до нея. Разчистена е пръста до самото
съоръжение и в дълбочина успоредно на него.
Според доклада на научният ръководител
при археологическото проучване не са открити археологически структури. Липсват
и археологически материали. Вероятно факта, че скалата е почти на повърхността
е била определяща в предназначението на този участък в античността.
Според предположението на проучвателя изграждането на бетонна основа за ажурна ограда
не би нарушило археологически структури. Фундаментът й, където в момента е
предвидено изграждане й откъм имоти ПИ № 67800.4.80 и ПИ № 67800.4.81, според проучвателя, до строителната кота
ще бъде върху съвременен насип и битови отпадъци. Направените сондажи са
графично и фото документирани.
Настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното решение е неправилно.
При касацията на първото решение на друг
състав на Районен съд Бургас е останал спорен въпросът дали имотът на
наказаното дружество попада в границите на недвижимата културна ценност
„Античен некропол на Аполония”. За това въпросното
решение е било отменено и делото е било върнато на друг състав, който е
следвало да събере доказателства, в т.ч. и да назначи експертиза за
установяване местоположението на имота. Въпреки задължителните указания на
горната инстанция, районният съд не е извършил никакви процесуални действия в
тази насока. Съдът е приел, че в протокол от 10.05.2006г. т.“А“, б.“а“,
определяща териториалният обхват на паметника, не фигурира нито новият номер от
кадастралната карта – 67800.4.43, нито старият по КВС – 5289, и така е направил
извод, че липсва волеизявление на компетентния държавен орган, с което се
създават ограничения в правото на собственост по отношение на процесния имот.
Настоящият състав счита, че не може да бъде
вменено във вина на наказващия орган обстоятелството, че посочените от районния
съд последващи номера на имота не са съществували към
датата, към която е съставен протокола и тази е именно причината, поради която
тези номера на имота не са посочени в протокола, определящ границите и режимите
на ползване на територията и охранителната зона на недвижимата културна ценност
„Античен некропол на Аполония”.
В случая следва да се допълни, че в таблица с
номерата и общата площ на имотите, включени в границите на груповите и
индивидуалния паметници на културата, която е приложение към протокола от 10.05.2006г.,
имотът вече е посочен с номера по КВС – 5289, и това доказателство е
представено по делото, приключило с обжалваното решение. Освен това по делото
се намира и писмо от директора на Националния институт за недвижимо културно
наследство (л.35 от АНД №5447/18), в което ясно и хронологично е описано кога е
предоставен статут на недвижимата културна ценност „Античен некропол на Аполония”, с какъв акт и от коя дата са определени
границите на тази културна ценност, както и кога тези граници са разширени с
включването на охранителни зони. Там подробно е описано под какъв номер във
всеки от документите съществува имота. В случая обаче, настоящият съдебен
състав счита, че по делото няма спор относно факта, че имотът се намира в
границите на недвижимата културна ценност „Античен некропол на Аполония”, тъй като законният представител на наказаното
дружество сам, инициирайки процедура по чл.161, ал.1 от ЗКН, на 24.04.2017г.
писмено е заявил, че е уведомен за обстоятелството, че имотът попада в
границите на недвижимата културна ценност и е запознат с предписанията за
опазване на територията й (л.105 от АНД 5447/18 на РС Бургас). Този спор
относно местоположението на имота е инспириран от възраженията на наказаното
дружество, въведени за първи път с жалбата, подадени срещу наказателното
постановление. Тези възражения са оборени от самия наказан субект, чрез неговия
законен представител в цитираното заявление, което е подадено до директора на
Националния археологически институт и музей при БАН много преди издаване на процесното наказателно постановление. За това настоящият
съдебен състав счита, че всички възражения на дружеството относно факта на
принадлежността на имота към въпросната археологическа недвижима културна
ценност, са необосновани и представляват защитна теза, която е в противоречие
със събраните доказателства.
Според съда наказващият орган не е допуснал
нарушение, каквото в процесното решение на Районен
съд Бургас се твърди, тъй като към годината, когато е съставен протокола –
2006г., обективно не е било възможно да бъде посочен номера на имота по
кадастралната карта, която към този момент не е била създадена. Наказващият
орган в наказателното постановление е посочил достатъчно номера на имота,
актуални и по-стари, така че да се отстранят съмненията, че имота, със
съвременния си кадастрален номер е идентичен с имота, описан в съответните
протоколи, с които са очертани границите и охранителната зона на недвижимата
културна ценност. Ако районният съд е считал, че тези доказателства не са
достатъчни, за да се установи по несъмнен начин местоположението на имота,
попадащо в чертите на недвижимата културна ценност, той е следвало да изпълни
указанията на горната инстанция, които са задължителни и да назначи експертиза,
посредством която това съмнение, съществувало у въпросния съдебен състав, би
отпаднало.
Според настоящият съдебен състав
обстоятелството, че имотът попада в границите на недвижимата културна ценност
се установява от представените по делото протоколи от 2001г. и 2006г., и
приложенията към тях, които очертават тези граници, от писмо на директора на
Национален институт за недвижимо културно наследство изх. №
0401-4606/11.01.2019г. (л.35 от АНД №5447/18), в което подробно е описана
хронологията по даване на статут на недвижимата културна ценност, нейните
граници и историческата номерация на процесния имот,
като в изявлението си директора на НИНКН се е позовал и на национален публичен
регистър на недвижимите културни ценности, където е описано, че имот с № 5102 е
идентичен с имот с идентификатор 67800.4.43 по КККР на гр.Созопол и имот №5289
по КВС, попадащ в границите на археологическата културна ценност „Античен
некропол на Аполония“ в м. Калфата, която е от
категория „местно значение“.
За този съдебен състав обаче най-съществено е
изявлението на законния представител на наказаното дружество, направено в
заявление от 24.04.2017г., депозирано пред директора на Националния
археологически институт с музей, в което е направено признание относно факта за
принадлежността на имота към недвижимата културна ценност. Това признание е
направено преди започване на административно-наказателното производство, т.е.
не е обусловено от това производство. А описаните дотук доказателства само
подкрепят признанието.
За това, според настоящия съдебен състав,
фактът на принадлежността на имота на наказаното дружество към недвижимата
културна ценност „Античен некропол на Аполония” е
доказан по несъмнен начин.
Относно
нарушението на чл.161, ал.1 от ЗКН в приложимата редакция, съдът счита, че
всички факти, изпълващи обективните предели на нарушението са доказани.
Посочената норма задължава лицата, които ще осъществяват инвестиционни проекти
в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, да сезират
съответните органи за да бъдат извършени предварителни археологически
проучвания, с които да се установи дали съществуващите археологически обекти
няма да бъдат засегнати или нарушени от осъществяването на инвестиционните
проекти, както и да се проведат спасителни разкопки преди началото на
строителните работи. Т.е. нормата изисква преди започването на каквито и да е
строителни работи, лицата - собственици на съответните територии, в които ще се
извършват, да поискат да бъдат осъществени предварителни археологически проучвания.
В конкретния случай принадлежността на имота към недвижима културна ценност
„Античен некропол на Аполония“ задължава собственика
преди започване строителството на описаната ограда да заяви извършването на
такива археологически проучвания и да изчака тяхното приключване.
Със
заявлението от 24.04.2017г., обсъдено многократно по-горе, управителят на
„Бургас 2011“ АД, е сезирал компетентните органи именно с такова искане. Но от
останалите събрани по делото доказателства се установява, че това искане е
направено след като строителството на оградата е започнало и вероятно е
инспирирано от медийна публикация от 22.12.2016г. (л.86-87 от АНД 480/2018г на
РС Бургас), в която за първи път строителството на оградата е станало
обществено достояние. Фактът, че строителството на оградата е започнало преди сезиране
на компетентния орган с искане по чл.161 от ЗКН, се установява и от научният
ръководител П.Д., която е изпратена въз основа на разрешение за спасително
археологическо проучване № 280/25.04.2017г. на председателя на Съвета за
теренни проучвания при Националния археологически институт с музей – БАН. От
доклада на научния ръководител се установява, че изграждането на оградата с
плътна стоманобетонова основа и горна ажурна част е започнало. Към доклада са
направени снимки, на които се вижда, че строителството на оградата се извършва
и е започнало преди заявяване на процедурата по чл.161 от ЗКН.
Тези
факти обосновават извода, че е налице доказано нарушение на чл.161, ал.1 от
Закона за културното наследство, в приложимата редакция. Съдът счита обаче, че
наказващият орган неправилно е наложил по-висока от минималната предвидена в
закона санкция от 5 000 лв., тъй като, от установените с доклада на
ръководителя П.Д.факти, става ясно, че при археологическото проучване не са
открити археологически структури, поради факта, че на това място скалата е
почти на повърхността и е направен извод, че изграждането на бетоновата основа
на ажурната ограда не би нарушило археологическите структури, които вероятно
може да има в имота, извън очертанията на оградата.
По
отношение на другото нарушение на чл.83, в частта на ал.1, т.1, б.“б“, във вр. с б.“г“, във вр. с чл. 84,
ал.1 и ал.2 от ЗКН, законът изисква инвестиционните проекти и искания за намеси
в защитени територии за опазване на културното наследство да се одобряват и
строежите да се изпълняват по реда на ЗУТ, след като бъдат съгласувани с
писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4
месеца от датата на постъпване на съответните документи в НИКН. Това следва да
се извършва по отношение на единични културни ценности и в техните граници, що
се касае до визи за проектиране и инвестиционни проекти по част „Архитектура“
за ново основно и допълващо застрояване, а при наличие на археологически
недвижими културни ценности – и проектите по част „Конструкции“, както и
проектите на транспортната и техническата инфраструктура, вкл. и за сградното отклонение за присъединяване към мрежите и
съоръженията. Съгласуването е необходимо още и по отношение схеми и проекти за преместваеми обекти, вкл. за настилки, огради, чешми,
улично осветление и други елементи на гражданското обзавеждане, рекламни,
информационни и монументално-декоративни елементи, както и електрически и газификационни табла, външни климатични съоръжения и антени
на мобилни оператори.
В
процесния случай се изгражда ограда, която от всички
описания може да бъде определена като ограда по чл. 151, ал.1, т.11 от ЗУТ, за
която не се изисква разрешение за строеж, както твърди и наказаното дружество,
тъй като нейната плътна част е точно до 0,6 метра и е изградена в рамките на
поземления имот, а не по неговата граница. Ако оградата не попадаше в недвижима
културна ценност, действително за нейното изграждане не биха се изисквали
строителни книжа и съгласувания. В случая обаче дружеството е наказано за това,
че не е съгласувало на основанията по чл. 83 пред органите, описани в чл. 84 от
ЗКН нейното изграждане, тъй като съгласно чл.151, ал.2 от ЗУТ за недвижими
културни ценности, техните граници и охранителни зони, дейностите по ал.1 (където
попада и процесната ограда), се изпълняват след съгласуване по реда на Закона
за културното наследство (чл. 83 и сл.) с изключение на теренна консервация. В
случая без съмнение не се касае за теренна консервация, а за изграждане на
строеж в имот, който попада в археологическа недвижима културна ценност, за
който макар да не се изисква разрешение за строеж по ЗУТ, се изисква
съгласуване, каквото е визирано в чл. 83, ал., във вр.
с чл. 84, ал.1 и ал.2 от ЗКН.
Такова
съгласуване е извършено и по делото е представено становище на зам.министъра на
културата с изх.№ 33-НН-86/27.02.2017г., с което е съгласуван инвестиционен
проект „Ажурна ограда“ в ПИ 67800.4.43, но както и при другото нарушение, това
съгласуване е осъществено след като строителството на оградата е започнало и е
осъществено в някаква съществена част, а не преди неговото започване, както
изисква закона.
От
значение за квалифициране на деянието е фактът, че към началото на
строителството на ажурната ограда, изискващото се по чл. 83 и 84 от ЗКН съгласуване
не е било налице.
По
отношение на наложеното наказание за това нарушение съдът отново счита, че
незаконосъобразно е наложен по-висок размер от минималния предвиден, тъй като в
случая няма предпоставки за налагането на по-тежко наказание, а и наказаният
субект, макар и по-късно е инициирал процедура, която е завършила с даване на
положително становище.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като
съдебния състав е постановил неправилно решение поради това, че не е изпълнил
указанията на горната инстанция, както и поради това, че не е извършил подробен
анализ на всички събрани доказателства, с които принадлежността на имота към
границите на археологическата недвижима културна ценност „Античен некропол на Аполония” е доказана по несъмнен начин.
По
съществото на спора наказателното постановление следва да бъде изменено в
частта, относно наложените имуществени санкции за двете нарушения, като тези
санкции следва да бъдат определени в размер, равен на минимално предвидения в
закона.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 133/05.02.2019г. постановено по АНД № 5447/2018г. на Районен съд
Бургас, вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № НП-15/21.12.2017г. на зам.-министъра на културата,
с което на „Бургас 2011” АД, ЕИК *********, за нарушение на чл.161, ал.1, изр.
първо от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в
размер на 6 000 лв. на основание чл.221а, ал.1 от същия закон и за
нарушение на чл.83, ал.1, т.1, б.б, във вр. с б.г,
във вр. с чл. 84, ал.1 и ал.2 от Закона за културното
наследство е наложена имуществена санкция в размер на 16 000 лв. на
основание чл.200, ал.1, предл. първо от ЗКН, като
ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на основание чл.221а,
ал.1 от Закона за културното наследство за нарушение на чл.161, ал.1, изр.
първо от същия закон и имуществена санкция в размер на 15 000 лв. на
основание чл.200, ал.1, предл. първо от Закона за
културното наследство за нарушение на чл.83, ал.1, т.1, б.б, във вр. с б.г, във вр. с чл. 84, ал.1
и ал.2 от същия закон.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: