Р Е Ш Е Н И Е
№………
Гр. София, 02 май 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав,
в публично съдебно заседание провело се на
петнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретар Милена Кюркчиева като
разгледа докладваното от съдия Маджев търговско
дело № 1094
по описа за 2018
г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. номер 75522/31.05.2018 г. на „ПМ СТУДИО“ ГмбХ, дружество учредено и съществуващо по законите на
Федерална Република Германия, вписано под № 12161 на търговския регистър към
Районен съд – Офенбах на Майн,
със седалище и адрес на управление ***, ****, Оберстхаузен,
предявена срещу главния ответник – „Х.С.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, и срещу евентуалния ответник – „П.и.б.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***.
Предявени
са при условията на обективно евентуално и пасивно субективно съединяване
следните осъдителни искове :
1./
главен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане от главния ответник – „Х.С.Б.К.“
ЕООД на сумата в размер от 89 021,43 евро, която е получена от цитирания
ответник без да е налице надлежно правно основание за извършване на такова плащане,
ведно със законна лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба -
31.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението;
2./
първи евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане от евентуалния ответник –
„П.и.б.“ АД на сумата в размер от 89 021,43 евро, която след надлежно отменена
платежна операция, преди завършването й чрез превод на получателя /„Х.С.Б.К.“
ЕООД/ е останала в държане на банката, която без да разполага с основание
отказва да я върне на ищеца, ведно със законна лихва за забава, считано от
предявяване на исковата молба - 31.05.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението;
2./
евентуален иск по чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане от
евентуалния ответник – „П.и.б.“ АД на сумата в размер от 89 021,43 евро,
представляваща парично обезщетение, произтичащо от непозволено увреждане
изразяващо се в това, че в противоречие с изрично заявено пред банката
противопоставяне на наредителя на сумата, същата е
била преведена от ответната банка /евентуален ответник/ по банкова сметка *** –
дружеството главен ответник, ведно със законна лихва за забава, считано от
предявяване на исковата молба - 31.05.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е дружество осъществяващо търговската си
дейност преимуществено в Германия, но наред с това има и случай да развива
такава със субекти от други държави, в това число и Китай, чрез свое дъщерно
дружество. Именно с оглед поддържани търговски взаимоотношения с негов китайски
партньор : „С.Ю.И.Е.Т.К.“ ЛТД, ищецът обменял електронна кореспонденция и
банкови разплащания по повод на трансгранични доставки адресирани към него от
цитирания търговец в Китай. Извършвайки тази част от търговската си дейност
ищецът посочва да е потърпевш от извършена международна измама, в която неволно
бил въвлечен и евентуалния ответник. Реализацията на измамата се развила в
няколкоседмичен период през лятото на 2017 г., когато неизвестни лица успели да
разбият имейл акаунтите на ищеца и търговския му партньор в Китай, като за това
обстоятелство в продължение на няколко седмици служителите на двете дружества
не знаели. Така в продължение на този период неизвестните лица водили кореспонденция
от чуждо име, като се представяли било за служители на ищеца, било за такива
работещи в китайския му партньор. В този контекст се излагат твърдения, че във
връзка с вече осъществени в полза на ищеца доставки, чиято стойност била в
размер на сумата от 145 549,60 щатски долара, последния имал да извършва
разплащания, които възлизали на разликата между вече платения аванс и
остатъчната цена, или сумата от 101 782,03 щатски долара. Доколкото „С.Ю.И.Е.Т.К.“
ЛТД предприело процедура по промяна на фирменото си наименование се налагала и
промяна в банковите данни на дружеството. Информацията за тази промяна била
разменена още между оторизираните от дружествата лица във връзка с процеса по
комуникация. На 22.06.2017 г. хакерите се намесили, като чрез използване на
данните от акаунтите на комуникиращите си служители, от дружеството-ищец е
поискана промяна в начина на разплащане с китайския му партньор, като за мотив
се използвали промени в съществуващите данъчни регулации в Китай. Хакерите успели
да въведат в заблуждение служителя на ищеца отговарящ за разплащанията, че
следва да изиска обратно вече наредено плащане от 22.06.2017 г., защото тези
пари вече нямало как да се получат по първоначално заявената сметка, и така
служителката изискала връщане на сумата обратно по сметката на ищеца, което и
станало на 30.06.2017 г. Тогава хакерите изпратили ново писмено потвърждение за
разплащане, но вече по различна банкова сметка. ***.07.2017 г. бил нареден
втория превод по посочената от измамниците сметка, но
и този опит за измама останал неуспешен, което провокирало хакера да поиска от
служителката на ищеца повторно да нареди обратно връщане на преведената сума по
сметка на ищеца. Тогава се стига и до третото потвърждение за плащане, с което
е указано, че то следва да се извърши в полза на главния ответник по негова
банкова сметка *** „ПИБ“ АД. Нареждането на превода било предприето от ищеца на
17.07.2017 г., като с оглед изискване на допълнителна информация от
обслужващата го банка се стигнало до забавяне на транзакцията. Междувременно на
10.08.2018 г. хакерът отправя ново питане за превода, като отново иска парите
да се върнат обратно по сметката на ищеца, но този път комуникира със
служителка, която замества титулярната такава на ищеца, като същата се усъмнява
в обстоятелствата свързани с това плащане, което я провокира да се обърне към
дъщерното дружество на ищеца опериращо в Китай. Представител на последното
веднага се свързва с китайския партньор и така се разбира за измамата. Осъщественият
превод на 17.07.2017 г. се сочи да възлиза на сумата в размер от 89 021,43
евро, която е равностойността на остатъка за цена по извършените доставки, а
именно - 101 782,03 щатски долара. Изтъква се, че българската банка е
потвърдила получаването на превода, като е удостоверила това чрез изпращане на
SWIFT съобщение до банката обслужваща дружеството-ищец. На свои ред германската
банка-кореспондент потвърждава с идентично съобщение извършването на измамата и
иска от българската кредитна институция информация за статуса на плащането,
както и връщане на парите. В отговор на това на 14.08.2017 г. „ПИБ“ АД е
потвърдило получаването на сумата и е уверила, че са предприети всички
необходими мерки. В рамките на проведената впоследствие кореспонденция между банката
на платеца и тази на получателя на сумата, последната е изтъкнала, че парите са
успешно задържани от банката, но за обратното им връщане на германската банка е
необходимо съдебно произнасяне на български съд. Тази информация е сведена до
знанието на ищеца на 05.10.2017 г. Същият отправил писмено искане до „ПИБ“ АД
от 08.02.2018 г., с което настояло сумата преведена от ищеца да му се върне по
сметката в обслужващата го банка, като и на това искане било отказано и
същевременно потвърдено, че сумата е получена от българската банка, но от него
не ставало ясно по каква сметка понастоящем се намира тази сума, респективно
кои е нейния титуляр. Акцентира се върху това, че главния ответник е българско
дружество е на новоучредено такова с минимален капитал, без търговска история,
без изготвени и обявени баланси. Ищецът се мотивира, че изначално не е имал
никакво намерение и годно правно основание на което да бази плащане в полза на
„Х.С.Б.К.“ ЕООД, което прави извършения в полза на този субект превод такъв без
основание и сумата по него подлежи на връщане в полза на заплатилия я субект. С
превода си ищецът е целял да погаси задължението си за покупка на стоки, по
договор със съвсем различен правен субект от главния ответник, като поради въвеждането
му в заблуждение е осъществил плащане в полза на субект неразполагащ с
материална легитимация да получи такова. По отношение на пасивната материална
легитимация на евентуалния ответник, ищецът излага твърдения, че вземането му
за исковата сума е възникнало вследствие на това, че преведената парична сума
към момента не е осчетоводена по сметка на главния ответник, и се намира по
сметка с титуляр евентуалния такъв. В този смисъл отказът на банката да върне
на ищеца преведената в резултат на измамни действия парична сума покривал
състава на непозволеното увреждане.
В
предоставеният му по реда на чл. 367 ГПК срок за отговор главния ответник
- „Х.С.Б.К.“ ЕООД не се наблюдава да е
подал такъв по делото.
Банката
– евентуален ответник обаче се е възползвала от правото си да упражни отговор
по предявения против нея осъдителен иск, като на първо място възразява по
неговата допустимост. Обосновава се, че за ищеца отсъства правен интерес от
търсенето на подобна съдебна защита спрямо „ПИБ“ АД, защото банката не
материално легитимирана да отговаря по претенцията. Споменава се, че
действително на 19.07.2017 г. по разкрита при банката сметка с титуляр „Х.С.Б.К.“
ЕООД е постъпил превод на сумата в размер от 89 021,43 евро. Ответникът
изтъква, че той няма качеството на собственик на тази сума, а се явява
единствено доставчик по платежна услуга имаща за предмет сумата. Обръща се
внимание, че самия ищец е попълнил платежно нареждане, в което е отразил IBAN ***,
като от банката-наредител е било изпратено нареждане
за заверяване сметката на получателя, и за „ПИБ“ АД според банковите стандарти
не е съществувало каквото и да е правно основание да откаже изпълнението на
този превод, тъй като водещ елемент в платежните нареждания всякога е IBAN ***.
Веднага след заверяване на сметката обаче от страна на банката е било
предприето блокирането й, заради съмнения за неразрешена употреба на платежен
инструмент. Независимо от това обаче средствата не са променили своя носител, а
именно - „Х.С.Б.К.“ ЕООД. По същество банката отрича от нейни служители да е
допуснато непозволено увреждане имуществената сфера на ищеца, тъй като тя не е
банката на наредителя, а тази на получателя. Ако в процедурата
по превода на сумата има допуснати действия увреждащи интересите на ищеца, то
техен автор би могла да е единствено германската банка, която е приела и
излъчила преводното нареждане, и не е упражнила достатъчен контрол върху
данните поместени в платежното нареждане и е приела да извърши плащането.
Нейната деликтна отговорност не би могла да се
ангажира, защото стриктно са спазени разпоредбите на ЗПУПС, като е заверила
сметката на получателя на платежната услуга, чиято идентификация е дадена в
платежното нареждане. Направила е това незабавно след получаване на средствата,
както го изисква чл. 64 от цитирания закон. Заради възникналия спор между двете
дружества страни по превода, от страна на банката е осъществена блокировка на
сметката на главния ответник, което е гаранция, че сумата няма да бъде усвоена
до момента на разрешаването на този спор. В отговора си банката изразява
готовност да заплати сумата в полза на лицето, комуто принадлежат средствата,
но при условие, че има влязъл в сила акт на съда и депозирано платежно
нареждане за изпълнение на превод, в случай че ответникът бъде задължен да
нареди обратно на наредителя претендираната
сума. На следващо място от банката се посочва, че същата в пълен синхрон с
банковото законодателство е заверила сметката на „Х.С.Б.К.“ ЕООД, доколкото
платежната операция не е била отменена в до възможния и установен в закона
краен момент, а именно в периода до получаване на платежното нареждане от
страна доставчика на платежните услуги на платеца. Към момента, когато е
пристигнало оттеглянето на съгласието за извършването на операцията, същата вече е била изпълнена,
и не е подлежала на отмяна. Иска се присъждане на направените по делото
разноски, вкл. такива за юрисконсултско
възнаграждение.
На
19.10.2018 г. дружеството-ищец е упражнило процесуалното си право на
допълнителна искова молба, в която е развило аргументи, че предявения против
евентуалния ответник осъдителен иск е допустим и основателен. Съображенията в
тази насока се черпят и от изказванията на самата банка присъстващи в отговора,
че паричната сума, която е била предмет на коментирания в ИМ превод е
блокирана, и понастоящем не е усвоена от „Х.С.Б.К.“ ЕООД, като банката има
готовност да я разплати в полза на лицето, което се легитимира със съдебен акт,
в които да е разрешен спора между страните по платежната операция. Това според
ответника означавало, че банката разполага със сумата и е в състояние да се
разпореди с нея, поради което нямало пречка тя да я върне на дружеството-ищец.
Очевидно липсата на подобно действие била продиктувана от това, че банката
оспорва правата на ищеца, като титуляр на тази сума. Оттук ищецът извежда
правния си интерес за водене на съдебен процес и спрямо банката в качеството й
на евентуален ответник. Несъгласие е изразено и относно твърденията на
евентуалния ответник, че спрямо него липсват основания за носене на каквато и
да е отговорност към платеца. Аргументи за обратното ищеца извежда от това, че
„ПИБ“ АД е страна по „презгранично плащане“ по
смисъла на чл. 2, пар.
1 от Регламент 924/2009 г. Това означава, че банката на получателя на
платежната услуга встъпва в общностно регулирани
правоотношения, въз основа на които тя носи отговорност, както към получателя,
така и към платеца и доставчика на платежни услуги на платеца. По отношение
действията по контрол предприети от страна на ответната банка при обслужването
на платежната услуга, с която сметката на главния ответник е била заверена, от
ищеца се обръща внимание на нормата на чл. 68, ал. 1 ЗПУПС, която предвижда, че
когато платежното нареждане е подадено от платеца, доставчика на платежни
услуги на платеца носи отговорност пред платеца за точното изпълнение на
платежната операция, освен ако докаже пред платеца или пред доставчика на
платежни услуги на получателя, че доставчикът на платежни услуги на получателя
е получил сумата по платежната операция в срока по чл. 64, ал. 2 ЗПУПС, като в
този случай доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност пред
получателя за точното изпълнение на платежната операция. Изтъква се, че по
делото е признато от евентуалния ответник обстоятелството, че като доставчик на
платежна услуга на получателя е извършил заверка на неговата сметка със сумата
преведена от ищеца, което означавало, че са се сбъднали условията на чл. 64,
ал. 2 ЗПУПС, респективно, че банката доставчик на платежни услуги за получателя
носи отговорност пред получателя за точното изпълнение на платежната операция,
което обуславяло и пасивната процесуална легитимация на евентуалния ответник да
отговаря по предявения спрямо него осъдителен иск. По съществото на предявения
евентуален иск ищецът излага съображения, че въпреки известяването за измама,
от страна на ответната банка са осъществени действия по превод на реституираната
сума в полза на главния ответник, което според ищеца покрива състава на
непозволеното увреждане, и съответно за субекта извършил това увреждане на общо
основание се поражда задължение да репарира вредите от него. Възразява се за
банката да съществува законово основание да задържа при себе си блокираната
сума, която е предмет на превод от страна на ищеца, като поставя каквито и да е
било условия пред ищеца, чието сбъдване да изисква като предпоставка да му
върне обратно сумата. Акцентира се, че в банковото законодателство не е
предвидено задължение за кредитните институции да изчакват разрешаване на спор
между платец и получател на сума във връзка с нареден и изпълнен превод, и едва
след това да се разпоредят с блокираната парична сума, като се съобрази изхода
от този спор. Не бивало да се пренебрегва и това, че вече имало решение на
компетентен орган за наличие на кибер измама, а
именно доклад на немската полиция във връзка с проведено разследване по случая,
и този документ е известен на българската
банка. В изложението на допълнителната ИМ от ищеца е посочено, че действително
според общите принципи на търговското право банката трябва да изпълнява
задълженията си с грижата на добрия търговец и несъмнено го е направила, когато
е трябвало да предотврати довършването на измамата, като е блокирала
преведената сума в полза на главния ответник, но действията й впоследствие,
съставляващи отказ за връщане на парите на погрешно наредилия ги в резултат на
измама правен субект по естеството си като грижа се явява прекомерна и
необоснована. Подчертава се, че в кориците на делото отсъстват, каквито и да е
доказателства, които да легитимират главния ответник да получи и задържи сумата
предмет на превода, а напротив изобилстват доказателства за обратното. Ето защо
сумата подлежи на изплащане само и единствено в полза на ищеца, като
задържането й уврежда неговата правна сфера.
В
срокът по чл. 373 ГПК „ПИБ“ АД е упражнило процесуалното си право на
допълнителен отговор. С него се приповтарят изказаните възражения в първоначалния
отговор и се изразяват становища по доводите развити в ДИМ. Подчертава се, че
към момента сметката на главния ответник е блокирана, като разпореждане със
сумата от страна на титуляра на сметката е
невъзможно. Банката обаче също не можела да се разпореди с тази сума, доколкото
тя не е неин собственик, и разполага с компетентност да се подчини единствено
на нарежданията на субекта титуляр на сметката, но не й на тези на платеца на
сумата. Последният може да получи същата обратно, тогава когато се снабди със
съдебен акт легитимиращ го като носител на подобно вземане спрямо „Х.С.Б.К.“
ЕООД. На следващо място банката е изразила своите резерви по отношение
приложението правилата на Регламент 924/2009 г., като последния уреждал единствено
синхронизирането на дължимите такси по преводи извършвани между банки
позиционирани в различни държави-членки. Нямало нарушение на изискванията
въведени с коментирания регламент, защото банката стриктно била изпълнила
нареждането, което е дадено от ищеца в платежното нареждане, като нейната
отговорност се разпростира само в пределите свързани с точното изпълнение на
платежното нареждане и заверяване сметката на получателя, които е посочен със
своя IBAN ***. Що се касае до коментара свързан с отговорността на банката
отнасяща се до изпълнението на чл. 68, ал. 1 ЗПУПС /отм./ и чл. 64, ал. 2 ЗПУПС
/отм./ с отговора е формирана позиция, че със заверяване в сроковете за
изпълнение на платежната операция, по реда на чл. 64, ал. 2 ЗПУПС /отм./ на сметката на главния ответник, която е
посочена в нареждането за изпълнение на платежната операция, съгласно чл. 67,
ал. 2 ЗПУПС /отм./ на банката не може да се вмени отговорност свързана с
действията по изпълнението на нареждането.
Ответникът
не е депозирал допълнителен отговор.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните
и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено
следното:
Съгласно представено в
надлежен превод извлечение по партида HRB 12161 от водения електронен
търговски регистър при Районен съд – Офенбах на Майн е удостоверено обстоятелството, че дружеството – П.М.ГМБХ,
имащо седалище в гр. Обертсхаузен се представлява от
вписания му, като управител – Ю.В.. Посоченото доказателство свидетелства и за
обстоятелството, че считано от 03.08.2017 г. е била извършена от компетентния
дружествен орган промяна във фирменото наименование на дружеството - П.М.ГМБХ,
като същото занапред е променено на ПМ СТУДИО ГМБХ.
Приобщени по инициатива на
ищеца и приети за доказателства по делото са ч броя фактури, които са издадени,
както следва : на 09.05.2017 г. с вписана стойност на доставка в размер на
75 129, 60 щ.д.; на 02.06.2017 г. с вписана стойност на доставка в размер
на 62 000 щ.д.; на 02.06.2017 г. с вписана стойност на доставка в размер
на 8 320 щ.д.; и на 07.06.2017 г. с вписана стойност на доставка в размер
на 100 щ.д., от чието съдържание се установява наличието на договорени и
извършени доставки на различни стоки между ищеца, като получател и дружество
опериращо в Китай, като доставчик.
Част от доказателствата по
делото е и водена между ищеца и дружеството – доставчик на стоки, регистрирано
в Китай електронна кореспонденция отнасяща се до извършване на разплащане на
част от сумите по визираните по-горе фактури. От тази кореспонденция се
установява, че към дружеството-ищец е адресирана информация за извършена
промяна в банковата сметка на дружеството-доставчик на стоките, като сметката и
получателя, в чиято полза е изисквано превеждането на паричните суми е
променяна на няколко пъти, като последното искане е плащането да се осъществи
по сметка открита в „ПИБ“АД от дружеството - „Х.С.Б.К.“ ЕООД.
От прието експертно
заключение от 07.03.2019 г. по допусната съдебно-счетоводна експертиза за
целите на настоящето производство се установява, че на 19.07.2017 г.
дружеството-ищец ПМ СТУДИО ГМБХ /имащо предходно наименование - П.М.ГМБХ е
осъществило международен валутен превод, чрез използване на системата SWIFT, като
същата е постъпила по банкова сметка *** ***, която
е разкрита в „П.и.б.“ АД и има за титуляр дружеството - „Х.С.Б.К.“ ЕООД. В
заключението си вещото лице е проследило и самата хронология на съобщенията
разменени между банката на получателя и тази на изпращача по повод на
коментирания международен валутен превод. Така на 19.07.2017 г. веднага след
получаване на сумата по коментирания превод от страна на банката на получателя
е поискано потвърждаване коректността на извършения превод; от банката на дружеството-наредител са потвърдени следните детайли по
повод на извършеното международно разплащане : дата на превод - 17.07.2017 г.,
наредена сума – 101 782,03 щ.д.; наименование и адрес на дружеството
извършващо превода; наименование на дружеството-получател на превода, както и
индивидуализация на банковата му сметка. Последвало е ново съобщение от банката
на дружеството – наредител на превода, с което е
поискано от банката на получателя връщане на преведената сума; „ПИБ“ АД е
отговорила със SWIFT съобщение, с което е известила LANDESBANK BADEN STUTTGARD, че
съгласно полученото нареждане за плащане е осъществила заверяване на сметката
на „Х.С.Б.К.“ ЕООД открита при българската банка, но своевременно са предприети
мерки за разрешаване на случая. Вещото лице е обобщило, че към 06.03.2019 г. по
сметка с IBAN ***лно салдо в размер на сумата от
101 679,67 щатски долара. В съдебно заседание вещото лице е детайлизирало,
че с голяма степен на вероятност заверката на посочената по-горе сметка на „Х.С.Б.К.“
ЕООД, която е открита при „ПИБ“ АД се е осъществила, като банкова операция към
момент следващ осъщественото потвърждение на детайлите по превода от страна на LANDESBANK
BADEN STUTTGARD. Относно молбата на LANDESBANK
BADEN STUTTGARD за връщане на преведената сума, вещото лице не е констатирало
допълнителни сведения по разменената SWIFT, от които да става ясно основанието,
поради което посочената банка е формулирала това свое искане.
Други доказателства
от значение за спора не
са ангажирани.
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
предявен срещу главния ответник - „Х.С.Б.К.“ ЕООД :
По прилагането на чл. 55 от ЗЗД за неоснователното
обогатяване са дадени задължителни разяснения в ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по
гр. д. № 1/79 г. Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между
уредените три фактически състава в разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД и състава по
чл. 59 от ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните
случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на
процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси
чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на
съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило
се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо
на претенцията на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с
два елемента - получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от
обеднялото лице /разместване на материални блага/, и начална липса на основание
за получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид
правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото.
Основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се тълкува от правната теория и
съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае
получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички
състави на неоснователното обогатяване. При първия състав по чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД основанието не е налице още при
получаването, т.е. налице е начална липса на основание. Между даващия и
получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът
отдава значение на самия факт дадено - получено, без да се интересува от
субективния елемент - добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.
Във връзка с изложеното до момента и съобразно с
релевантните за спора факти по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД разпределението
на доказателствената тежест се определя от въведените
в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за
отричането на претендираните права на страните, като
при фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за връщане на нещо,
получено без основание ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на
предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът -
основание за получаването или за задържане на полученото. При съдебен спор на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е
дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава
право да задържи полученото.
В разглежданата хипотеза ищецът претендира връщане на
сумата от 89 021,43 евро, кореспондираща като равностойност на сумата от
101 782,03 щатски долара. Търси това плащане преимуществено от главния
ответник - „Х.С.Б.К.“ ЕООД, в чиято правна сфера се твърди да е получена след
осъществен на 19.07.2017 г. международен валутен превод исковата сума. Събраните
в процеса на съдебното дирене доказателства недвусмислено подкрепят изложения
от ищеца факт на осъществен от негова страна превод в полза на „Х.С.Б.К.“ ЕООД
в размер на сумата от 101 782,03 щатски долара. Установява се, че този превод е
направен от обслужваща ищеца банка, като е получен по банкова сметка *** –
главен ответник открита в „П.и.б.“ АД. С получаването на визираната сума по
сметката на „Х.С.Б.К.“ ЕООД следва да се смята за надлежно завършен фактическия
състав по безкасовото плащане, с което превежданата парична сума окончателно е
напуснала правната сфера на ищеца и е преминала в тази на ответника. Невъзможността
на ответника да се разпорежда с преведената в негова полза сума, поради
извършена от обслужващата го банка блокировка, заради съмнения свързани с
основанието на превода е обстоятелство, което не повлиява върху извода, че
сумата е придобита от посоченото дружество. Следователно от страна на
чуждестранното дружество – ищец успешно е установена възложената в негова
тежест предпоставка, която е една от фактическия състав по пораждане на
вземането за връщане на дадено без основание.
Следващата предпоставка е отсъствието на конкретно
основание, което да е послужило за осъщественото плащане от ищеца в полза на
ответника. За ищеца е достатъчно да твърди липсата на такова основание, като
получателя на сумата е субектът, за когото както вече се посочи е налице
процесуалния ангажимент да установи конкретния юридически факт създаващ правото
му да получи от ищеца превода на сумата от 101 782,03 щатски долара. Подобно
насрещно доказване обаче отсъства по делото, доколкото главния ответник, в
чиято полза се установява да е осъществен превода изобщо не взема участие в
развилото се производство, още по-малко противопоставя някакво годно основание,
на което базира наличието на парично задължение на ищеца спрямо него.
Изложеното обуславя извод, че основание за плащането не е налице, като между
страните липсва каквато и да е било договорна или извъндоговорна
обвързаност, служеща като източник на имуществени права и задължения. Касае се
за извършена имуществена престация, която е била
провокирана от въвеждане на ищеца в заблуда, посредством използване на чужд
електронен профил на дружество, което действително се намира в договорни
отношения с него. Липсата на основание за извършения превод лишава субекта, в
която полза същия е нареден от правото да задържи получената парична сума, като
едновременно с това още от момента на плащането създава задължение за
неоснователно получилото я лице да я върне обратно на дружеството, което
безпричинно му я е превело.
Предвид изложеното ищецът „ПМ СТУДИО“ ГМБХ успешно се
легитимира, като носител на правото на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да
получи връщане на заплатената от негова страна сума в размер от 89 021,43 евро,
която се явява равностойност на 101 782,03 щатски долара, ведно със законната
лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба - 31.05.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Отчитайки това, че предявения за разглеждане главен иск
бе доказан в своето основание и размер спрямо ответника - „Х.С.Б.К.“ ЕООД, то
сезирания съд, счита че евентуалните осъдителни искове имащи за адресат
ответника – „П.и.б.“ АД не подлежат на разглеждане в рамките настоящото
производство, защото не се е сбъднала необходимата вътрешно-процесуална
предпоставка за това, а именно главния иск да бъде отхвърлен изцяло, или за
определена част от вземането, което се явява негов предмет.
По отговорността за разноски, която страните имат една
към друга с оглед развилия се исков процес по разгледания спор, настоящата
инстанция намира следното :
Уваженият главен иск предявен от ищеца против ответника -
„Х.С.Б.К.“ ЕООД създава за първия правото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
получи присъждане на направените от негова страна разноски. Относно видът и
размера на сторените от „ПМ СТУДИО“ ГМБХ разноски следва да се съобрази
представения от ищеца списък по смисъла на чл. 80 ГПК /лист 252 от делото/,
където като разноски са обозначени разходите за заплатена държавна такса;
гаранция за допускане на обезпечение, както и адвокатско възнаграждение. От
посочените разходи, като разноски следва да се признае единствено сумата от
6 962 лв. – заплатена държавна такса. Относно сумата по внесената гаранция
за допускане обезпечение на предявения осъдителен иск категорично следва да се
отрече характеристиката на това плащане, като подлежащ на присъждане разход,
доколкото заплатената гаранция подлежи на връщане в полза на внеслото я лице по
уреден от ГПК изричен процесуален ред – чл. 403 ГПК. За поисканото присъждане
на възнаграждение за адвокатска помощ в размер на сумата от 6 822 лв.
отсъстват доказателства за реалната му направа, като ангажираната фактура от
15.05.2018 г. не свидетелства за факта на плащането на начислената в нея сума. Тук
е мястото да се спомене, че доказателствата потвърждаващи извършените от
дадената страна разноски подлежат на ангажиране пред съда разглеждащ спора
най-късно до момента на даване ход на устните състезания, което в случая се
явява датата – 15.03.2019 г. С оглед изложеното правото на разноски по смисъла
на чл. 78, ал. 1 ГПК, което се е породило за ищеца, и чието присъждане изрично
е поискано от негова страна се свежда до сумата от 6 962 лв. – заплатена държавна такса.
Независимо от това, че съдът не е пристъпил към
разглеждане на съединените в условията на евентуалност искове насочени спрямо
евентуалния ответник – „П.и.б.“ АД, то доколкото последния е взел участие с цел защита на правата си в развилия се
исков процес, като е бил защитаван от юрисконсулт, то в негова полза се е
породило правото да получи присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер
на сумата от 300,00 лв. – съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка
със ЗПП. Плащането на това възнаграждение следва да се възложи на ищеца, защото
именно негова е преценката как да организира защитата на субективното си
материално право, вкл. кого да привлече като ответник в състоялия се исков
процес, и в хипотезата когато получи търсената защита, още по главния си иск,
но е предизвикал участието на привлечения евентуален ответник, то несъмнено се
поражда отговорност за репариране разноските на този евентуален ответник,
въпреки липсата на постановено разрешение по същество на спора му с него.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Х.С.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „ПМ СТУДИО“ ГмбХ, дружество учредено и съществуващо по законите на
Федерална Република Германия, вписано под № 12161 на търговския регистър към
Районен съд – Офенбах на Майн,
със седалище и адрес на управление ***, ****, Оберстхаузен,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер от 89 021,43 евро
/съставляваща равностойността на 101 782,03 щатски долара/, която е получена от
цитирания ответник без да е налице надлежно правно основание за извършване на
такова плащане, ведно със законна лихва за забава, считано от предявяване на
исковата молба - 31.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Х.С.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „ПМ СТУДИО“ ГмбХ, дружество учредено и съществуващо по законите на
Федерална Република Германия, вписано под № 12161 на търговския регистър към
Районен съд – Офенбах на Майн,
със седалище и адрес на управление ***, ****, Оберстхаузен,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 6 962 лв. – съставляваща
съдебни разноски за заплатена държавна такса по разглеждане на предявения
главен иск.
ОСЪЖДА „ПМ СТУДИО“ ГмбХ, дружество учредено и съществуващо по законите на
Федерална Република Германия, вписано под № 12161 на търговския регистър към
Районен съд – Офенбах на Майн,
със седалище и адрес на управление ***, ****, Оберстхаузен,
да заплати в полза на евентуалния ответник - „П.и.б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с ал.
8 ГПК, сумата в размер от 300,00 лв. – съставляваща дължимо възнаграждение за
юрисконсулт осъществил процесуалното представителство на банката в
производството пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: