Р Е Ш Е Н И Е
№260815/22.10.2020г.
Гр.Варна,22.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ
СЪСТАВ, в публично заседание проведено на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Х.,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15 892 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба с рег. вх. №71 672 /03.10.2019 год., депозирана от ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *със седалище и
адрес на управление:***, офис *, чрез юрисконсулт И. Н.против ответника А.Х.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, с правно основание на
молбата чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК /и посочено в исковата молба евентуално правно основание чл. 124,
ал.2 ГПК, като е предявен осъдителен иск/.
Със сезиращата искова молба,
намираща правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовата страна желае да бъде установено съществуването на паричното вземане за което е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцовата
страна против ответника по частно
гр.дело № 5083/2019 год.по описа на РС Варна, ХI –ти състав, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Видно и от петитума на иска ищцовата страна желае да бъде прието за
установено,че съществува в нейна полза парично вземане за сумите, за които е
била издадена Заповед № 2738/3.4.2019г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 5093/2019г., по описа на ВРС, ХI-ти състав против длъжника А.Х.С. ЕГН **********, с
адрес: ***, в полза на кредитора/заявител- кредитор
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *с адрес ***, *, представлявано от Н. Т. С. и М.
Д. Д.– Изпълнителни директори, а именно:
сумата в размер на 13512,87 лева, представляващи главница по 95 броя неплатени погасителни месечни вноски дължими по Договор за потребителски паричен кредит №
1780021, сключен на 11.03.2015 г. между „У. К. Ф." ЕАД с ЕИК *(Кредитодател)
и А.Х.С. (кредитополучател), по
отношение на които на основание чл.13, ал. 2, б.“а“ от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 02.11.2018
г. /датата на прехвърляне на задължението/, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата в
размер на 923,23 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 7.05.2017 г. до 17.01.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/, сумата в размер
на 1032,02 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 7.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда –
02.04.2019 г.,/ - т.е. парични вземания, произтичащи от следните
обстоятелства: неплатени
погасителни месечни вноски, неплатени погасителни месечни вноски дължими по Договор
за потребителски паричен кредит № 1780021, сключен на 11.03.2015 г. между „У.
К. Ф.“ ЕАД с ЕИК *(Кредитодател) и А.Х.С. (кредитополучател), по отношение на които на основание чл.13, ал.
2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 02.11.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД./.
В условията на евентуалност е предявен и осъдителен
иск ,за реално изпълнение с предмет визираните по-горе парични вземания. С
Разпореждане № 50 274 /12.11.2019 г., след констатирана редовност на исковата молба съдът е разпоредил да се
изпратят преписи от исковата молба на ответника по реда на 131 ГПК. Видно от
материалите по делото ответникът не е бил открит на посочения в исковата молба
адрес, книжата са били върнати в цялост ведно с Уведомление по чл. 47 ГПК. При
наличието на законовите предпоставки на чл.47, ал.6 ГПК исковият съд с
Определение №513/10.1.2020г. е взел
РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВНА ПОМОЩ на ответника А.Х.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез оказване на ПРОЦЕСУАЛНО
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО по гр. дело № 15 892/2019 год. по описа на
Варненски районен съд, ХLІI-ри състав, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Със същия съдебен акт е определен
размер на разноските за осъществяване на процесуално представителство на
ответника от 994,04 лева (деветстотин
деветдесет и четири лева и четири стотинки) - ДЕПОЗИТ за назначаване на особен
представител на ответника,платим от ищцовата страна по сметка на РС Варна в 1
седмичен срок, считано от получаване на преписа на Определението. След
внасяне на депозита от * ЕАД и отправяне на искане до АК Варна по делото е
назначен в качество на особен представител на отв.С. – адвокат Р.Т.Д. ***.
Наведените твърдения в сезиращата съда искова молба
от страна на ищцовотото ЕАД са следните: „*” ЕАД твърди, че на 17.01.2018 г. бил подписан Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД,
ЕИК *и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „У.
К. Ф.” ЕАД срещу А.Х.С., произтичащо от договор за потребителски кредит №
1780021, одобрен на 11.03.2015 г. и подписан на 12.03.2015 г., било прехвърлено
в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор. Общите условия на „У. К. Ф.” ЕАД съдържали изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. Сочи се още в исковата молба, че Приложение № 1/17.01.2018 г.
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018 г.
било представено само с данните на кредитополучателя, тъй като данните на
останалите длъжници са защитени. Още в исковата си молба ищцовото дружество е
отправило евентуалното си искане – в случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес и исковата молба бъде надлежно връчена на
назначения на ответника на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и
последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия и
за предсрочната изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от
исковата молба, то тогова съдът да има предвид следното: Установената фикция в
чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК, според ищцовата страна е приложима, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приемал
връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата; съдът
приемал, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниквало и представителство по закон, не договорно представителство
за назначения адвокат и до назначаването му се стигало, след като съдът
приемел, че връчването на книжата е станало редовно. Т.е., обобщава ищцовото
дружество - връчването на исковата молба и книжата към нея предхождали
назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата
молба и книжата към нея от особения представител не засягали редовността на
връчването на ответника. (В подкрепа на гореизложеното ищцовата страна препраща
към мотивите на следните съдебни актове -Решение № 2887 от 30.10.2018 г.
по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д.
№ 5274/2018 на PC Варна). С оглед гореизложеното, съдът приемал, че с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомления за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, както и уведомление за
предсрочна изискуемост, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на
срока за получаването на книжата, длъжникът получил уведомленията. Получаването
на уведомленията било факт, настъпил в хода на процеса, от значение за спорното
право и поради това следвало да бъде съобразен при решаването на делото на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК се правела с оглед залепването на уведомление на
настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на
адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхождала назначаването на особен
представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и
получаването на книжата от особения представител за ищцовата страна се явявало
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. В този смисъл ищцовата страна отново се позовава на Решение №
4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.Нещо
повече, заявява „*“ ЕАД: на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на
последния се назначавал особен представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника се явявало надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждали свързаните с факта на връчване
правни последици. Предвид изложеното се налагал цялостен извод, че в хипотезата
на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлявало надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Горното становище сочи „*“ ЕАД,че е залегнало в мотивите на постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТК на ВКС. Извън
така подробно развитите правни доводи касаещи редовността на уведомяването на
ответника за настъпилата цесия чрез особен представител, по същество ищцовата
страна е навела твърденията си, че процесното вземане произтича от одобрен на
11.03.2015 г. и подписан на 12.3.2015 г. Договор за потребителски паричен
кредит №1780021 между А.Х.С. и „У. К. Ф.”
ЕАД,при действието на Закона за потребителския кредит и на основание Общите
условия, при които „У. К. Ф.” ЕАД предоставяло потребителски кредити.ОУ били
неразделна част от договора за потребителски кредит а с подписване на самия
договор, кредитополучателя удостоверявал, че са му били предоставени целия обем
преддоговорна и договорна информация от
страна на Банката,че е получил екземпляр от ОУ и безусловно е приел същите ОУ.
При условията на цитирания договор, „*“ ЕАД сочи, че кредиторът предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 15000,00 лева, която
сума била преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***.3.2015
г. Страните договора за потребителски кредит постигнали съгласието главницата
или общия размер на кредита 15480,00 лв. /включващ сбора от чистата стойност на
кредита от 15000,00 лв. и 480,00 лв. такса за разглеждане на кредита/ да бъдат
заплатени от кредитополучателя на кредитора на 120 броя равни части, които
части били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Твърди се още, че при подписване на ДПК /договора за потребителски кредит/
кредитополучателят бил включен в Групова застраховка, по която била договорена
застрахователна премия от 1712,40 лв. Последната била разделена на 120
бр.месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни
погасителни вноски. Съгласно застрахователната премия, при неплащане на текуща
месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителна вноска, се
предоставял 1 месечен гратисен период, в който ако не бъдело извършено
плащането на застрахователната премия застрахователното покритие се
прекратявало автоматично пред което за периода, считано от 17.12.2017 г. по
задължението не се начислявали месечни застрахователни премии. На следващо
място в исковата молба се сочи, че подписвайки ДПК, кредитополучателят се
задължил да ползва отпуснатата сума и да върне същата ведно с начислените лихви
и разноски в сроковете и при условията указани в ДПК, на вноски чийто брой,
размер и падеж били посочени в Погасителен план- неразделна част от договора.
Посочения в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска
включвал съответна част от главницата по отпуснатия кредит, лихвата към нея към
момента на предоставяне на кредита, комисионната /таксата и съответната част от
застрахователната премия, като в погасителния план били посочени и падежът на
погасяване и изискуемост на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на ДПК, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния
размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала
за целия срок на договора от датата на отпускане на кредита при съгласие на
страните за ГЛП от 12,9 %. Т.е. подписвайки ДПК, страните по договора
постигнали съгласието възнагадителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер на 14686,80 лв. или общата сума, която следвало да бъде върната от
кредитополучателя на кредитодателя при сключване на договора възлизала на
30166,80 лв., съгласно ДПК,платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 251,39 лв., като първата вноска била дължима на
7.4.2015 г. а последната на 7.3.2025 г. /съгласно ПП, неразделна част от
договора/. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
подчертава „*“ ЕАД в исковата си молба, че бил на 07.03.2025 г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а”
от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/. По повод предсрочната изискуемост на цялото вземане се сочи в исковата
молба, че от страна н. „А.з.с.н.в.” ЕАД до кредитополучателя било изпратено
уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1780021, с което му било съобщено, че
поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 02.11.2018 г.
/датата на прехвърляне на вземането/. Уведомителното писмо било връчено на
кредитополучателя чрез ЧСИ П. Л. И., peг. № *, на когото „А.з.с.н.в.” ЕАД е
възложило правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост било
получено от длъжника на 02.11.2018 г. Съгласно разпоредбите на приложимите към
Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени
и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1051,01
лв. за периода от 7.05.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 6969,49
лв., с която сума били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 4526,73
лв., главница: 1967,13 лв., застрахователна премия: 456,64 лв. и лихва за
забава 18,99 лв.В контекста на наведените фактически твърдения, „*“ ЕАД
отправя искането да съда - да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в
съответствие с дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно - съдът да вземе под внимание всички
падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, т.к. настъпването на
които падежи се явявали нововъзникнали факти от значение за спорното право
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока ищцовата страна
се позовава на мотивите на Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. №
60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.В
съответствие с трайната практика на съдилищата с настоящата искова молба „*”
ЕАД уведомява ответника за предсрочната изискуемост на кредита му за сумите,
формиращи претенцията по евентуалния
осъдителен иск: 13 512,87 лв.главница по 95 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 07.05.2017 г. до 07.03.2025 г.; 923.23 лева /деветстотин
двадесет и три лева и двадесет и три стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода от 07.05.2017 г. до 17.01.2018 г.; 1 720.58 лева /хиляда
седемстотин и двадесет лева и петдесет и осем стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 07.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда;законна лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга. Ответникът
сочи ищцовата страна,че може да заплати дължимите суми по следната банкова
сметка н.А.з.с.н.в. ЕАД: IBAN: ***: * * АД.При така наведените фактически твърдения ищцовата страна е
обосновала правния си интерес от водене на исковото производство, както по
предявените главни специални положителни обективно съединени специални положителни
установителни искове, така и за евентуалните също обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове за реално изпълнение. Обективирано е изрично искане
в полза на ищцовата страна да бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски и в
настоящото производство. Изрично е заявено че * ЕАД желаят делото да се гледа в
тяхно отсъствие и заявени искания в условията на евентуалност – при представяне
на писмени доказателства от ответника или направа на искания, при наличието на
законовите предпоставки на чл.237 и или чл.238 ГПК.В подкрепа на твърденията си
ищцовата страна е направила доказателствени искания .
В СРОКА по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А.С.,
чрез надлежно назначеният й при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен
представител- адв. Р.Д. от ВАК депозира с отговор на искова молба. В срока по
чл. 131 ГПК ответницата изцяло оспорва
исковете и по основание и по размер.На първо място отв. С.,чрез адв.Р.Д. се
спира на анализ на нормата на чл. 99 ЗЗД за да изведе извода от правна
страна,че не е уведомена за цесията а от там и липсата на правно действие на
ал. 3 на чл. 99 ЗЗД. По същество са оспорени обстоятелствата на които „* „ЕАД
претендира вземането си и по-специално това, че ответницата изобщо е получавала
някакви суми по приложения договор за потребителски паричен кредит и съответно
че е погасявала част от него. Възразява се още, че по делото не са представени
никакви доказателства,че: „Договорената застрахователна премия в размер на
1712,40 лева“, е заплатена. По горните причини ответницата, чрез особения й
представил моли и настоява за цялостно отхвърляне на иска.
В откритото съдебно заседание на 25.09.2020 г. ищцовата страна не
изпраща представител, но в писмена молба от 21.09.2020 г.,чрез юрисконсулт И.
Н.изразява становище по същество на спора, като желае уважаване на исковата
претенция ведно с присъждане на разноските.
В същото
открито съдебно заседание адвокат Р.Д. от ВАК, надлежно назначен в качество на
особен представител на ответника изразява становище за неоснователност на иска,
като желае отхвърляне на иска при уважаване на възраженията наведени в отговора
на искова молба вкл.и несъобщаване на цесията на длъжника на основание
чл.99,ал.3 ЗЗД. Отделно от горното адв.Д. е отправил искане да му се издаде РКО
за внесения от ищеца депозит за процесуално представителство .
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите
на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно
убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА следното:
От изисканото и приобщено по настоящото исково производство частно
гражданско дело № 5093 /2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
ХI –ти състав безспорно се установяват
релевираните от ищцовата страна фактически твърдения за наличието на правен
интерес от водената установителна искова защита. Ищцовата страна е депозирала във ВРС заявление с
входящ номер 24036/2.4.2019 г.по чл. 410 ГПК с искане
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
длъжника в заповедното производство – А.Х.С. – ответник в исковото производство . Със заявлението е била внесена
държавна такса от 309,84 лева, като размерът на паричното вземане е уточнен в точка 9 – та на Заявлението, основанието на вземането в т. 9 буква „а“,
„б“ („в” и „г“) а
обстоятелствата , от които произтича вземането в буква „д“ на т. 9 и т.12.
( л.1-3 от заповедното производство).Въз
основа на така депозираното Заявление, с Разпореждане № 14719/3.4.2019 г. ,постановено
по ч.гр.д. № 5093 /2019 г. по описа на
ВРС, председателят на ХI – ти състав на ВРС е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя, против длъжника за
посочените изчерпателно в заявлението суми по размер и основание.Видно от л. 10 –ти от същото частно гр.дело
(приобщено към настоящото), заповедният съд е издал Заповед № 2738/3.4.2019 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредил: длъжникът А.Х.С. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.“
ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *с адрес ***, *, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д.–
Изпълнителни директори, следните суми, а
именно: сумата в размер на 13512,87 лева, представляващи главница по 95 броя неплатени погасителни месечни вноски
дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 1780021, сключен на 11.03.2015 г. между „У. К. Ф."
ЕАД с ЕИК *(Кредитодател)
и А.Х.С. (кредитополучател), по отношение на които на основание чл.13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 02.11.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено
от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 17.01.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 923,23 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 7.05.2017 г. до
17.01.2018 г. /датата на прехвърляне
на задължението/,сумата в размер на
1032,02 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 7.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 02.04.2019 г.,както и сторените съдебно-деловодни разноски за държавна
такса в размер на 309,36 лв. и сумата от 50,00
лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.В същата заповед е
вписано, че „ Вземането произтича от
следните обстоятелства: неплатени
погасителни месечни вноски, неплатени погасителни месечни вноски дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 1780021, сключен на 11.03.2015 г. между „У. К. Ф."
ЕАД с ЕИК *(Кредитодател)
и А.Х.С. (кредитополучател), по отношение на които на основание чл.13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора
за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 02.11.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/,
по като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД,
по силата на Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД.
Спор няма по делото, че Заповедта по чл. 410 ГПК не е връчена на
длъжника лично а именно поради връчването на същата при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя,че има възможност в 1
месечен срок, считано от получаване на преписа на Разпореждането да предяви
специален положителен установителен иск против длъжника за установяване със СПН
на съществуването на паричните вземания за които е издадена Заповедта по чл.410 ГПК.Установява се още от материалите по частното дело, че заявителят е завел
във ВРС установителния иск против ответника в рамките на преклузивния срок,
като е представил по заповедното производство и препис от сезираща молба по която е образувано настоящото исково
производство . При гореизложените и установени по делото факти,
настоящият състав прави извода, че искът е предявен в преклузивния срок и
процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по спора по
същество.
От всички ангажирани писмени доказателства: приобщеното
към исковото производство ч.гр.д. № 5093/2019г. по описа на ВРС,
ХI –ти състав, заверените за
вярност с оригинала копия на: Договор
за потребителски паричен кредит № 1780021/12.03.2015 г., ведно с общи условия и погасителен план; сертификат за застраховка „Кредитна
Протекция Плюс” № 1780021, ведно с общи условия; Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „У. К. Ф.” ЕАД и „А.з.с.н.в.”
ЕАД; Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 17.01.2018 г., сключен между „У. К. Ф.”
ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД; потвърждение за извършената цесия на парични вземания
на основание чл. 99 от ЗЗД; извлечение от Приложение
№ 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
17.01.2018 г.; пълномощно от
Изпълнителния директор на „У. К. Ф.” АД, с което е упълномощено „А.з.с.н.в.”
ЕАД да уведомява длъжници от името на „У. К. Ф.” АД по Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.; пълномощно от
Изпълнителния директор на „У. К. Ф.” АД, с което е упълномощено „А.з.с.н.в.”
ЕАД да уведомява длъжници от името на „У. К. Ф.” АД по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018 г.; уведомление за връчване на книжа изх.№
13045/29.10.2018 г., ведно с уведомително
писмо изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/1780021 от 09.10.2018 г. и разписка; уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-
УКФ/1780021 от 29.01.2018 г.; известие за доставяне(ангажирани с исковата молба), както и изготвените и приобщени по делото съдебно
– счетоводна и съдебно -графологична експертизи, се установява следното :
На 11.03.2015 г.между
„У. К. Ф.” АД от една страна и от друга страна – А.Х.С. е бил сключен
договор за потребителски паричен кредит в писмена форма, двустранно подписан /
л. 7 – 9/. Установява се от копието на самия договор, че същия е сключен при
действието на Общи условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от кредитодателя - „У. К. Ф.” АД –наричани Общите условия. Към
договора е бил съставен и погасителен
план приложен на л. 9 –ти гръб и л. 10 –ти по делото.Установява се от л. 10
–ти от делото/гръб/,че към договора е била подписана и декларация за застраховка, като на л.11 и 12 е приложено копие от
ОУ за застрахователна програма Кредитна Протекция плюс .
Параметрите на самия ДПК са вписани в договора, приложен
на л. 7 от който е видно, че е посочена чиста стойност на кредита 15 000
лева, такси за разглеждане на кредит 480 лева, вид застраховка към кредита
месечна, застрахователна премия 14,27 лева, общ размер на кредита 15 480
лева и обща сума дължима от потребителя 30 166,23 лв.Вписано е пълния
номер на банковата сметка на клиента, като е конкретизирано, че лихвата е
плаваща при ГЛП 13,49%,ГПР 17,02 %, пазарен лихвен индекс 0,66% ( тримесечен SOFIBOR),фиксирана надбавка 12,83 %, брой месечни вноски
120, месечна сума 251,39 лв., падежна дата на 7 , първа вноска на 7.4.2015 г.
Установява се от приложения на листи 9 –ти /гръб /
и 10 –ти, че 120 -те погасителни вноски са разписани по брой, падежна дата,
размер, лихва , изплатена част от главница, оставащо задължение, оставаща част
от главница, застрахователна вноска от 1 първата вноска с падеж 7.4.2015 г. до
последната 120 –та с падежна дата 7.3.2025 г.
Така сключения договор за потребителски паричен кредит се
установява по делото, е бил предмет на договор за продажба на вземания.Видно от
л. 13-29 –ти по делото на дата 20.12.2016 г. е бил сключен писмен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „У. К. Ф.” ЕАД и „А.з.с.н.в.” АД а на 17.01.2018 г. отново между
същите страни и качества –съответно цедент и цесионер е бил сключен и Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) .Видно от л.22 -ри с
писмено потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл.
99 от ЗЗД цедентът е потвърдил извършената цесия на всички вземания описани в Приложение 1 ,
представляващо неразделна част от Договора за цесия .От приложеното на листи 23
-25 по делото заверено за вярност с оригинала копие на Приложение 1 към
договора за цесия от 17.1.2018 т. се констатира че вземанията по договора от
11.3.2015г. с кредитополучател А.С. са вписани на стр.19 , ред 279- ти.
Всички останали писмени доказателства приложени на
листи от 26- 53 вкл. установяват и доказват твърденията на ищцовата страна ,че
цесията е била надлежно съобщена на длъжника на 2.11.2018 г.срещу подпис .
При така посочено по-горе съдът намира, че ищецът е установил и доказал надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска, поради което и възражението на
особения представител на ответницата се явява неоснователно.В условията на
евентуалност, ако се приеме, че самото получаване на уведомлението за цесия
страда от съществен порок, то в конкретния случай, може да се изведе извода, че
съобщаването на извършеното прехвърляне
на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на препис от исковата
молба и приложенията към нея, в т.ч. препис от самия цесионен договор и Приложение №1 към него, пълномощно за извършване на действия по уведомяване по чл.99,
ал.3 от ЗЗД на длъжниците, уведомителното
писмо, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани.Получаването на уведомлението в
рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да бъде съобразено с трайната
съдебна практика обекитвирана в : Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. ТК ; Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009
г. на ВКС, II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС,
I т.о.,ТК; Решение № 78/09.07.2014 г. по
т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. ТК и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. №
572/2016 г. на ВКС, I т.о. ТК .Водим от възприетото от касационната
инстанция, при надлежно връчване на ответника, чрез особения му представител,
на уведомлението за цесията, като част приложенията към исковата молба,
настоящият състав приема, че длъжникът-ответник по иска е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземанията.
Извън гореизложеното следва да
бъде отчетено и че в конкретния случай,ответникът не
противопоставил възражения, че до предявяването на иска е погасил задължението
си на стария кредитор, поради което и липсата на предходно уведомяване се явява
ирелевантен факт.
От данните по
дело се установява, че преписът от исковата молба, ведно с приложенията към
нея, са били връчени на ответника на 31.01.2020
г.(видно от съобщението по чл.131 ГПК - л.61). Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента
(чрез надлежно упълномощен представител) до него уведомление.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане съгласно цитираната
по-горе съдебна практика следва да бъде възприето като надлежно уведомяване на
отв.А.С. на 31.01.2020 г. по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД .
При изложените по-горе мотиви, съдът приема, че
процесната цесия има действие за длъжника – ответник в исковото
производство и тъй като ответникът не е навел релевативни възражения за
извършено плащане на цедираното вземане, то ищцовото дружество – цесионерът „А.З.С.Н.В.” ЕАД се явява носител на
тези вземания, поради което и от правна страна съдът извежда извода, че
ищцовата страна е установила и доказала при условията на пълно и главно
доказване активната си и материално правна и процесуално правна легитимация.Доказано
е по несъмнен начин, че заповедта по чл.410 ГПК е била връчена при условията на
чл. 47, ал.5 ГПК и че искът по чл.422 ГПК е предявен от ищцовото дружество в
преклузивния срок.Т.е. ищецът е установил и доказал и основанието на иска си и
правния интерес от предявяването .Следва да бъде даден отговор на основния
въпрос, обусловен от вече направения извод за надлежно уведомяване на длъжника
по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД а именно – налице ли са ликвидни и изискуеми
парични вземания, които да дължи ответникът по иска към ищцовата страна ,така
както са посочени и по основание и по размер в издадената Заповед по чл.410 ГПК
в полза на дружеството – ищец , респ. и в петитума на специалния положителен
установителен иск .
На първо
място съдът намира оспорването направено от особения представител на
ответницата – адв.Р.Д. на истинността на договора за потребителски кредит,общите
условия и погасителния план към него за неуспешно.
Съдът е
открил производство по реда на чл.193 ГПК досежно цитираните и описани по-горе частни документи, като в
изпълнение на задължението си ищцовата страна е представила и по делото са
приложени оригиналите на договора за кредит и общите условия – л. 101 -104 .
По делото е
допусната Съдебно графологична експертиза, възложена на вещото лице експерт
графолог Ц.Ц., заключението по която не е оспорено. На база обективното и
компетентно дадено заключение от в.л.Ц., приобщено на листи 123 -127 безспорно
се установява и доказва по делото ,че оспорените от ответницата чрез особения й
представител документи са истински,автентични подписани от ответницата . Ето
защо и възраженията на особения представител на ответницата за неавтентичност
на частните документи на които ищцовата страна основава иска си се оказват и
неоснователни и недоказани .На база СГЕ се налага извода,че ответницата е
подписала и ДПК и ОУ и ПП,което води отново до извода ,че е доказано
съществуването на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и
кредитополучателя.
Приемайки
иска за доказан по основание съдът следва да даде отговор дали искът на
ищцовата страна е доказан и по размер. За да бъде даден отговор на този въпрос
съдът съобразява договорените клаузи между страните по договора за потребителки
кредит, както и заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно - счетоводна
експертиза, което заключение кредитира напълно и като компетентно дадено и като
обективно.Изрично е установено в договора размера на сумата предоставена от
заемодателя на заметеля .В конкретния случая заемодател и заемополучател са постигнали договореност заемополучателят
да върне цялата заета сума по договора в размер 15 000,00 лева при
договореностите визирани в самия писмен договор.С оглед на това и като
съобразява, че договорът за заем е двустранно подписан и обективира две насрещни,
съвпадащи волеизявления за сключването му съдът приема, че реалния договор за
заем е валиден, действителен и съобразно вписаното в него отразява и изправността
на дружеството заемодател. Ето защо, следва да бъде даден отговор и на въпроса
дали претендираните от ищцовата страна вземания за главница и всички акцесорни са
и доказани, така както се твърди от дружеството ищец, черпещо права от частния
си праводател.За доказване на размерите и основанията на всяка от предявените
самостоятелни, обективно кумулативно съединени специални положителни
установителни претенции ищцовата страна е направила надлежното искане по делото
да бъде проведена необходимата съдебно- счетоводна експертиза.От заключението
по допусната и приобщена съдебно –
счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Д.П., приобщено на л. 107 -110 по
делото и кредитирано напълно от съда и като обективно и компетентно дадено се
извеждат следните изводи:
От ССчЕ се
установява и доказва, че на дата 12.03.2015 г. сумата по кредита е постъпила по
разплащателна сметка на кредитополучателя А.С. IBAN ***, с основание паричен
заем № 1780021 . При проследяване по справка – извлечение, движението по
кредита във връзка с погасителните вноски чрез разплащателната сметка на
Кредитополучателя А.С., от справка 1/част от ССчЕ/ в.л. Д.П. установява
следните парични вземания по основания и размери : просрочена главница 598,08
лв., просрочена лихва 876,69 лв., лихва просрочие 15,61 лв., редовна главница
12914,79 лв.,лихва върху редовна главница 46,54 лв.,при което извежда извода :
остатък от договорна лихва 923,23 лв. / 876,69+15,61 +46,54/ , остатък
договорна главница 13 512,87 лв. / 598,08 +12914,79/.
На второ
място в.л. Д.П. дава отговора,че кредитополучателят е изпаднал в забава на дата 07.05.2017 г. На трето място вещото лице отговоря и на въпроса какъв е
размерът на непогасената главница по процесния договор за периода от 07.05.2017
г. до 07.03.2025 г. Размерът на непогасената главница по процесния ДПК, заключава вещото лице че възлиза на 13 512,87 лв. /л.108/. Установява
се от заключението на в.л. по т.4 че
размерът на непогасената договорна лихва
по процесния ДПС е 923,23 лв. за
периода от 07.05.2017 – 17.1.2018 г.
а от т.5, че размерът на лихвата за забава в следствие на забавено плащане по
същия договор е 1 032,02 лв. за
периода от 07.05.2017 г. до датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.04.2019 г.Видно от т.6 на ССчЕ / л. 109/ в.л. П. прави извода,
че върху главницата 13 512,87 лв.
за периода от 2.4.2019 – 3.10.2019 г. размерът на законната лихва е 694,41 лв.
Тези изводи вещото лице е вписало и в заключителната част на ССчЕ като детайлно
в Справка 1 / л.110/ към ССчЕ в табличен вид е онагледено движението по
разплащателната сметка на кредитоплучателя
При така
проведената ССчЕ се налага извода, че непогасени,но дължими от заемополучателя са
вземанията за главница от 13 512,87 лв., за договорна /възнаградителна/лихва от 923,23
лв.,за лихва за забава от 1 032,02 лв.,вкл.и за законната лихва.Вземанията
които ищцовата страна желае да бъде установено със СПН,че съществуват при така
проведеното от същата страна пълно и главно доказване съдът намира,че са
дължими от ответницата по иска, доказани и по основания,размери и периоди на
база ССчЕ. Настоящият първоинстанционен състав не дължи произнасяне по
възражения които не са наведени от ответницата като например за
недействителност на договора или отделни клаузи, било то на основание чл.26 ЗЗД
и или поради противоречия със Закона за защита на потребителите.Въпреки това, целия
събран доказателствен материал по делото мотивира съда да изведе извода от
правна страна за валидно сключен и действителен договор за потребителски кредит
вземанията по който не са погасени от кредитополучателя и надлежно цедирани в
полза на ищцовата страна.При тези мотиви съдът намира,че искът е доказан и по
основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло,така както е заведен, без
произнасяне по евентуалния осъдителен .
При
произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски както за исковото, така и за заповедното производство съгл.
т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.Видно от л. 121 в Списъка по чл.80 ГПК ищцовото дружество желае присъждане
на разноските както следва : държавна такса за заповедното производство,
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, държавна такса за
исковото производство, депозит за ССчЕ, депозит за СТЕ , депозит за особен
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство .
1.Разноските сторени от ищцовата страна в
заповедното производство са напълно доказани по основание и размери присъдени
от заповедния съд ,поради което и исковият съд присъжда същите в полза на
ищцовата страна изцяло – сумата от 309,36 лв. за заплатена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение,на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК .
2.Разноските сторени от ищцовата страна в исковото
производство са както следва : 331,15 лв./ л.42/ за заплатена държавна такса,
994,04 лв./л.55/ за внесен депозит за
особен представител на ответницата, 150 лв. депозит за ССчЕ /л.150/ .
За проведената по делото съдебно графологична
експертиза е изплатен депозит от 150 лв.
в полза на вещото лице от Бюджета на съда .
Разноските за процесуално представителство на
ищцовата страна по исковото производство съгласно чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК
следва да бъдат определени по размер от исковия съд.Приложимата норма за
определяне на размера на юрисконсултско възнаграждение е чл. 37
ЗПрПом.,препращаща към Наредбата за заплащане на правната помощ .Съгласно
чл.25,ал.1 НЗППП възнаграждението следва да бъде определено в размер от 100 до
300 лева.Справедливо съдът намира да бъде определено възнаграждение в размер на
300 лева.За да определи този размер съдът отчита цената на исковете, внесения
от ищцовата страна депозит за особен представител в размер трикратно надхвърлящ
минимума на дължимо адвокатско възнаграждение по реда на Наредба 1 /2004 .Тези
обективни факти по делото , взети като база за сравнение на възнаграждението на
юрисконсулта и особения представител ,за безспорно осъществената по делото и
двамата процесуални представители на страните , дейност по защита на интересите
на двете страни според съда се явява адекватен размер на дължимото
юрисконсултско възнаграждение.
При така изложеното по –горе съдът присъжда съдебно
деловодни разноски в полза на ищцовата
страна по исковото производство за доказаните разходи за държана такса и
депозити : 331,15 лв. + 994,04 лв. +150 лв. = 1 475,19 лв. и 300,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Изплатения от Бюджета на съда депозит от 150 лева за неуспешно проведеното
оспорване по реда на чл.193 ГПК следва да бъде възложен в тежест на
ответницата,така както повелява нормата на чл. 78, ал.6 ГПК .
И на последно място съдът следва да разпореди
издаване и на РКО в полза на особения
представител на ответницата в размера определен при вземането на решението за
предоставяне на правна помощ и внесен от ищеца а именно сумата от 994,04 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните - ищцовата
страна „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *със седалище и адрес на управление:***, офис *, чрез юрисконсулт И. Н.и ответника А.Х.С., ЕГН **********, с адрес: *** съществуването на ПАРИЧНОТО ВЗЕМАНЕ в полза
на ищовата страна,дължимо от ответника, за което е била издадена Заповед № 2738/3.4.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д № 5093/2019г., по описа
на ВРС, ХI-ти състав против длъжника А.Х.С.
ЕГН **********, с адрес: ***, в
полза на кредитора/ заявител- кредитор „А.З.С.Н.В.“
ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *с адрес ***, *, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д.–
Изпълнителни директори, А ИМЕННО: сумата
в размер на 13512,87 лева, представляващи главница по 95 броя неплатени погасителни месечни вноски дължими по Договор за потребителски паричен кредит №
1780021, сключен на 11.03.2015 г. между „У. К. Ф." ЕАД с ЕИК *(Кредитодател)
и А.Х.С. (кредитополучател), по
отношение на които на основание чл.13, ал. 2, б.“а“ от Общите условия към
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 02.11.2018
г. /датата на прехвърляне на задължението/, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата в
размер на 923,23 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 7.05.2017 г. до 17.01.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/, сумата в размер на 1032,02
лева представляваща обезщетение
за забава за периода от 7.05.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г.,/ парични вземания, произтичащи от следните
обстоятелства: неплатени
погасителни месечни вноски, неплатени погасителни месечни вноски дължими по Договор
за потребителски паричен кредит № 1780021, сключен на 11.03.2015 г. между „У.
К. Ф.“ ЕАД с ЕИК *(Кредитодател) и А.Х.С. (кредитополучател), по отношение на които на основание чл.13, ал.
2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 02.11.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „У. К. Ф.“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД./,на основание 422, ал.1,вр. чл.415, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *със седалище и адрес на управление:***, офис *, чрез юрисконсулт И. Н.СУМАТА от 309,36 лв.(триста и девет лева и тридесет и шест стотинки) за заплатена
държавна такса и СУМАТА от 50,00 лева (петдесет лева )за юрисконсултско
възнаграждение – сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в хода на заповедното
производство, инициирало настоящото исково
производство а именно частно гр.дело № 5093/2019г.,по описа на ВРС, ХI-ти състав, съобразно
уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *със седалище и адрес на управление:***, офис *, чрез юрисконсулт И. Н.СУМАТА от общо 1 475,19 лв. (хиляда четиристотин
седемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки )за платена държавна такса и
депозити и СУМАТА от 300,00 лв.(триста лева ) за юрисконсултско
възнаграждение – сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни
разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
БЮДЖЕТА на съда, по сметка на Районен съд гр.Варна СУМАТА от 150,00 лева ( сто и
петдесет лева ), на основание чл. 78, ал.
6 ГПК .
РАЗПОРЕЖДА издаване
на РКО в полза на адвокат Р.Т.Д. за осъщественото процесуално представителство
на ответницата по делото пред настоящата инстанция за СУМАТА от 994,04 лв. (деветстотин деветдесет и
четири лева и четири стотинки )-
внесен от ищцовата страна депозит, на основание
чл. 47, ал.6 ГПК.
Разпореждането за издаване
на РКО не подлежи на обжалване
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: