№ 74
гр. Благоевград , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200501268 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд - Благоевград е инициирано въз основа на
въззивна жалба, подадена от "Ч" срещу Решение № 339 от 09.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 347/2019 г. по описа на Районен съд-П
С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил исковете на "Ч" против С.
М. Г., с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК с № 2146 от 23.11.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 1403/2018 г. по описа
Районен съд-П а именно: 701.95 лева – главница, представляваща общ размер на неплатена
цена за доставена електроенергия за периода от 09.10.2015 г. до 09.10.2017 г. за
електроснабден имот в гр.П, ж.к.И, бл., вх., ап. с к.н. ведно със законната лихва, считано от
21.11.2018 г. до погасяването на главницата и 136.30 лева – мораторна лихва върху
главница, дължима за периода от 09.12.2015 г. до 09.11.2018 г.
За да отхвърли исковата претенция районният съдебен състав е приел, че ищцовата
страна в хода на съдебното следствие не е установила, че между нея и ответника е
възникнало и съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
последният е бил длъжен да заплаща изразходвано количество електроенергия, отчитано
посредством електромер, партидата на който се води на името именно на ответника.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, според които от
представените по делото доказателства се установява по безспорен начин дължимостта на
сумите, предмет на заповедното и исковото производство. Според жалбоподателя
ответникът и неговият особен представител не са подали отговор на исковата молба, като по
1
този начин не са оспорили своевременно наличието на облигационно отношение между
страните и съдът е следвало да приеме, че такова съществува. На следващо място се сочи, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства, от които да е видно дали С. М. Г. е собственик на имота, в който е доставяна
незаплатената електроенергия.
Отговор на въззивната жалба не е подаден.
Въззивната жалба е допустима – изхожда от лице, което има интерес от нея, подадена
е в срок и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Внесена е и
дължимата се държавна такса. Това е наложило нейното разглеждане по същество и
провеждане на открито съдебно заседание пред въззивния съд.
В проведеното открито съдебно заседание пред Окръжен съд – Благоевград
жалбоподателят "Ч" не се явява и не изпраща представител, като преди датата на
заседанието е депозирал молба, посредством която поддържа въззивната жалба и настоява
атакуваното решение да бъде отменено, а предявените искови претенции – уважени в
цялост.
В проведеното открито съдебно заседание пред Окръжен съд – Благоевград
ответникът по жалбата не се явява, като същият се представлява от особения представител
адвокат К., която изразява становище, според което първоинстанционното решение е
правилно и моли за неговото потвърждаване.
Окръжен съд – Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и с
доводите на страните, счита че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това се
следните:
Исковото производство пред районния съд е било образувано по искова молба,
подадена от "Ч", ЕИК против С. М. Г., ЕГН **********. В същата се твърди, че в периода от
09.10.2015 г. до 09.10.2017 г. ищецът се е намирал в облигационно правоотношение с
ответника, което е било породено от договор и че за ответната страна е била открита
партида, по която била доставяна и съответно ползвана елекрическа енергия. Сочи се, че
доставката на електроенергията е ставала в имот, находящ се в гр.П, ж.к.И, бл., вх., ап. с к.н..
Според ищеца общата стойност на доставената електрическа енергия за времето от
09.10.2015 г. до 09.10.2017 г. възлиза на сумата от 701.95 лева, за което са били издадени 24
броя фактури. Заявява, че поради неплащане в срок на това главно задължение се дължи и
мораторна лихва върху главницата за времето от 09.12.2015 г. до 09.11.2018 г., възлизаща на
136,30 лева, а също и законна лихва върху главницата от депозиране на иска до
погасяването на дълга. Излага твърдения, че за тези вземания е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от същия
кодекс. По тази причина иска от съда постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено съществуването на визираните задължения.
Ответната страна по иска С. М. Г. се е представлявала от особен представител -
адвокат М.А. К.. Особеният представител не е подал отговор на искова молба, но в съдебно
заседание е заявил, че намира установителните претенции за неоснователни, поради което
моли за тяхното отхвърляне. Твърди, в пренията по същество, че липсват доказателства за
валидна договорна връзка между страните по делото.
Районният съд е отхвърли иска, приемайки, че ищцовата страна не е установила, че
между нея и ответника е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което
ответникът е бил длъжен да заплаща изразходвано количество електроенергия, отчитано
посредством електромер, партидата на който се води на негово име.
2
За да бъде уважена подобна искова претенция, в тежест на ищцовата страна е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на: 1) валидно
договорно отношение между нея и насрещната страна, по силата на което ищецът има
качеството на доставчик на електрическа енергия, а ответникът – на потребител, 2)
реалното доставяне на количество електроенергия от доставчика на потребителя, за което
електроснабдителното дружество твърди, че е доставило, 3) изискуемостта, в това число и
настъпилият падеж, на вземането, представляващо цената на доставената енергия. В тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното задължение към ищеца или че вземането
е погасено на друго основание.
Именно по този начин първостепенният съд, посредством изготвения доклад по чл.
146 от ГПК, е разпределил доказателствената тежест между страните в производството. В
проведеното първо открито съдебно заседание пред Районен съд-Пдокладът не е оспорен.
Въпреки надлежно разпределената доказателствена тежест, ищецът /понастоящем
жалбоподател/ "Ч" не доказа, че в релевантния за спора период от 09.10.2015 г. до 09.10.2017
г. е съществувало валидно договорно отношение между него и С. М. Г.. Наличието на
подобно правоотношение може да бъде доказано както с нарочно сключен договор между
страните, така и с подадено от потребителя заявление, по силата на което е поискал да стане
абонат на електроснабдителното дружество и да му бъде открие партида, което заявление е
било прието и уважено от търговеца. Разбира се, доказването може да се проведе и с
всякакви други допустими от закона доказателства и доказателствени средства, които по
категоричен начин да установяват подлежащия на доказване факт. Пред
първоинстанционния съдебен състав обаче не са представени каквито и да било писмени
или други доказателства, установяващи наличието на облигационна връзка между страните,
която да поражда между тях материалноправно отношение. Наистина, в допуснатата и
приета от първа инстанция комплекса съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещи лица, които имат необходимите познания и опит в областта
на счетоводството и електрическите машини и апарати, е отразено, че по информация от
ищцовото дружество и по-конкретно от негов Центъра за обслужване на клиенти, има
сключен договор за продажба на електрическа енергия със С. М. Г., с к.н. издаден за
електроснабден имот, находящ се в гр.П.ж.к.И, бл., вх.,ап. В съдебното заседание пред
районния съд, в хода на което е изслушано и прието заключението на експертизата, вещите
лица изрично са уточнили, че са получили само устна информация за съществуването на
договорно отношение между електроснабдителното дружество и потребителя, но не са им
били представени каквито и да било договори или други доказателства за това.
Изложеното дотук обосновава с категоричност извода, че въззивникът "Ч" не е
доказал съществуването на валидно облигационно отношение между него и въззиваемия.
Само за пълнота може да се отбележи, че от представените от кредитора фактури /общо
двадесет и четири на брой/ и извлечения от счетоводни документи действително се
установява, че по отношение на електроснабден имот, находящ се в гр.П.ж.к.И, бл.,
вх.,ап.има незаплатени задължения в общ размер на 701.95 лева. В този смисъл е и
заключението на комплексната експертиза. В същото време, обаче, извлеченията от
счетоводството и фактурите по никакъв начин не установяват, че именно ответникът по
иска е лицето, с което "Ч" е встъпило в договорни правоотношения. От значение е и фактът,
че фактурите представляват частни документи и посочените в тях суми, дължими от С. М.
Г., не обвързват последния и не означава, че той е признал съществуването на облигационно
отношение и дължимост на сумите, освен ако не е подписал фактурите като техен получател
или по друг начин не е признал факта, че в качеството му на абонат му е доставено
количество електроенергия, чиято цена е отразена в първичните счетоводни документи. В
настоящия случай липсва подпис върху фактурите, положен от техния получател. В същото
3
време не са ангажирани доказателства, които да установяват, че С. М. Г. по друг начин,
изрично или с конклудентни действия, е признал съществуването на договорно
правоотношение между него и жалбоподателя. Поради тези съображения следва да се
приеме, че е правилен изводът на първостепенния съд, според който е останала недоказана
първата предпоставка, необходима за уважаване на исковете, а именно – съществуване на
валидно облигационно /договорно/ отношение между страните по спора, по силата на което
ищецът има качеството на доставчик на електрическа енергия, а ответникът – на
потребител.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, според което ответникът и
неговият особен представител, неподавайки отговор на исковата молба, не са оспорили
своевременно наличието на облигационно отношение между страните и по този начин
районният съд е следвало да приеме, че такова съществува. В тази връзка следва да се има
предвид, че пропускането на едномесечния срок за подаване на отговор на исковата молба,
определен в чл. 131, ал.1 от ГПК, е обвързано, съгласно чл. 133 от ГПК, с настъпване на
някой неблагоприятни последици - ответникът губи възможността да извърши предвидените
в чл. 131 процесуални действия в по-късен момент, стига пропускът да не се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. Разпоредбата на чл. 133 от ГПК, обаче, в никакъв
случай не следва да се тълкува и прилага буквално, а корективно, в духа на основните
принципи на гражданското съдопроизводство /състезателно и служебно начало - чл. 7 и чл.
8 от ГПК, равенство на страните - чл. 9 от ГПК и установяване на истината - чл. 10 от ГПК/.
Буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 133 от ГПК в смисъл, че пропускането на
срока за подаване на отговор на искова молба лишава ответната страна от правото да оспори
иска и наведените от ищеца фактически твърдения и че не дава възможност на същата да
изрази становище по иска, несъмнено води до недопустимо ограничаване на правото на
защита на ответника. Подобно тълкуване също така може да доведе и до неуредена в закона
процесуална привилегия за ищеца, който само поради липсата на отговор на искова молба и
несвоевременно направено от ответника оспорване на иска, ще бъде освободен от вменената
му доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК да докаже фактите, които стоят в
основата на претенцията му. Според константната съдебна практика, рамките на правния
спора се считат очертани едва след приемане на доклада по чл. 146 от ГПК, като
неподаването на писмен отговор на исковата молба не преклудира правото на ответника да
оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по
представените от ищеца доказателства. От значение е и това, че липсва разпоредба в
процесуалния закон, според която неподаването на отговор в срок прави иска основателен и
освобождава ищеца от това да докаже твърдените от него положителни факти. Трябва да се
има предвид, че неподаването на отговор не означава нито признание на иска, нито
потвърждаване на посочените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства.
Неподаването на отговор води единствено до невъзможност ответникът да направи
впоследствие възражение за прихващане, възражение за изработена придобивна давност или
за настъпила погасителна давност, а така също не може да предяви насрещен иск /чл. 211 от
ГПК/, инцидентен иск /чл. 212 от ГПК/, не може да поиска привличане на трето лице в
процеса /чл. 219 от ГПК/, нито да оспори впоследствие истинността на представен с иска
документ /чл. 193, ал. 1 от ГПК/. Неподаването на отговор на исковата молба, обаче, не
означава, че ответната страна признава изложените от ищеца фактически твърдения. В
горния смисъл са мотивите към Решение № 27 от 16.04.2014 г., постановено по т.д. № 1893
от 2013 г. на ВКС, II Т.О. и Решение № 67 от 06.07.2010 г., постановено по т.д. № 898 от
2009 г. на ВКС, І Т.О.
Горното налага извод, че макар и ответникът по иска и неговият особен представител
да не са депозирали отговор на исковата молба, ищецът е бил длъжен да докаже, че между
него и насрещната страна е съществувало валидно договорно отношение, по повод на което
4
е предоставяна и изразходвана електрическа енергия. Както вече бе посочено,
доказателства, установяващи наличието на този факт, не са ангажирани от "Ч".
Неоснователно се явява и възражението, според което неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства,
от които да е видно дали С. М. Г. е собственик на имота, в който е доставяна незаплатената
електроенергия. По повод на това се твърди, че докладът по чл. 146 от ГПК на районния
съдебен състав е непълен, тъй като в него не е посочено, че в тежест на ищеца е да установи,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. В настоящия случай в доклада по
чл. 146 от ГПК Районен съд-Пне е указал на ищеца /понастоящем жалбоподател/, че е негова
доказателствената тежест да установи, че ответникът е собственик на процесния
електроснабден имот. В исковата молба, обаче, също не се съдържа твърдение, според което
С. М. Г. да е собственик на имота. В нея единствено е заявено, че С. М. Г. е абонат на "Ч",
поради което между страните по делото съществувало облигационно правоотношение по
повод доставка на електроенергия. С оглед на така заявеното от ищеца и предвид това, че
абонат на електроснабдено дружество може да бъде не само собственик на имот, но и лице,
което притежава вещно право на ползване, а и такова, ползващо недвижимата вещ на
облигационно основание, правилно първоинстанционният съдебен състав е посочил, че в
доказателствената тежест на активно легитимираната страна е да установи валидно
възникналото материално правоотношение между страните. Поради тези съображения не
може да се приеме, че докладът е бил непълен или неточен, респективно – неоснователно се
явява направеното възражение от жалбоподателя. /Със сходни правни доводи настоящият
въззивен съдебен състав, посредством определението, с което е приел за разглеждане
въззивната жалба и е насрочило открито съдебно заседание, е оставил без уважение и
доказателствено искане на жалбоподателя, с което във въззивното производство е целял да
установи, че ответникът по иска е собственик на въпросния имот./
Само за пълнота може да се отбележи, че тъй като остана недоказано задължението за
главницата от 701.95 лева – общ размер на неплатена цена за доставена електроенергия за
периода от 09.10.2015 г. до 09.10.2017 г., понеже не бе установено в хода на производството,
че ищецът и ответникът са били обвързани от валидно договорно правоотношение, правилно
е отхвърлен и искът за сумата от 136.30 лева – мораторна лихва върху главница, дължима за
периода от 09.12.2015 г. до 09.11.2018 г., а така също и искът за заплащане на законна лихва
върху главницата за времето от депозиране на исковата молба до пълното погасяване на
дълга.
Изложеното дотук води до извод, че обжалваното решение е правилно, а
депозираната въззивна жалба – неоснователна. Поради това атакуваният съдебен акт следва
да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, въззиваемата страна има
право да й бъдат репарирани сторени от нея съдебни разноски. Поради факта, че същата се
представлява от особен представител и че не са сторени разноски от нея, такива не следва да
й бъдат присъждани.
Мотивира от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 339 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д. №
347/2019 г. по описа на Районен съд-П
5
Решението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6