О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. Пловдив. 27.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 579/19г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.341
ал.2 вр. с чл. 306 ал.3 вр. с ал.1 т.4 пр.2 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от осъденото лице Б.А.С. против
определение №547/30.10.2019г., постановено по НОХД №517/2019г. по описа на ОС - Пазарджик, с което С. е осъден да заплати в
полза на Н. – С. сумата от 250лв., представляващи изплатено възнаграждение за
служебен защитник, който е представлявал осъдения по делото. В жалбата се сочи,
че С. изрично е заявил, че не желае служебен защитник и че сам ще си упълномощи
такъв, както и че представлявалия го адвокат не е извършвал на практика никакви
процесуални действия по делото, поради което моли определението да се отмени и
да се остави без уважение искането на Н. за присъждане на разноски в негова
тежест.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата
е депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За
да постанови определението си ОС - Пазарджик е приел за установено, че
подсъдимият е ползвал служебен защитник,
че е постановен съдебен акт, с който е
бил признат за виновен, че липсва произнасяне на съда в частта относно
разноските за служебна защита, поради което и предвид постъпилото Решение на Н. и на основание чл.189, ал.3 НПК е
осъдил С. да заплати посочените разноски.
Обжалваното
определение е законосъобразно, тъй като е постановено в съответствие с чл.189,
ал.3 вр. с ал.1 от НПК, като възложената в тежест на С. сума от 250 лв. е
дължима за предоставена му правна помощ по реда на чл.25, ал.1 вр. с чл.21, т.3
от Закона за правната помощ, по вид -
процесуално представителство от служебен защитник, осъществено в досъдебната фаза на процеса. Не отговаря на
обективността твърдението в жалбата, че С. не е поискал да му бъде назначен
служебен защитник, тъй като сам, с подписана от него Декларация от 26.01.2019г.
/л.80, т.1 от дос. пр./ е заявил, че отказва да си упълномощи защитник и иска
да му се определи служебен такъв, а участието на защитник е било и
задължително, тъй като С. е бил задържан / чл.94 ал.1 т.6 от НПК/. Нещо повече,
първоначално определения служебен защитник адв. Б., по изрично настояване на
самия Б.С. е отведен и е назначен нов – адв. Ж.Л., чийто професионален труд е
възмезден с приложеното решение на Н.. А че такъв труд от този адвокат е
положен е видно от материалите по делото, като този защитник е присъствал при
предявяване на постановление за привличане на обвиняемия С. на 24.04.2019г. и
при разпита му като обвиняем.
Съгласно чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатско
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. Посочените
процесуални норми се отнасят за случаите, в които наказателното дело приключва
с осъдителна присъда или друг осъдителен акт и държавата е направила определени
разноски за изясняване на спора и за защита правата и интересите на
подсъдимия/осъдения, както е в казуса. В казуса С. е признат за виновен в
извършване на вменените му във вина престъпления и е осъден със одобрено от
съда Споразумение. След като държавата е осигурила правна помощ и защита на
процесуалните права и интереси на подсъдимия/осъден С. и по този повод е
направила разноски в размер от 250 лева,
заплащайки адвокатски хонорар на назначения за служебен защитник адвокат, то С.
следва да поеме в своя тежест направените по делото разноски по повод на
неговото обвинение и защита. С оглед на това окръжният съд правилно е осъдил
жалбоподателя да заплати допълнително в полза на държавата и по-конкретно на
НБПП посочената сума.
Мотивиран
от всичко по-горе изложено, въззивният съд намира, че проверявания съдебен акт е
законосъобразен, тъй като не противоречи на цитираните по-горе правни норми,
поради което следва да се потвърди, за което :
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№547/30.10.2019г., постановено по НОХД №517/2019г. по описа на ОС - Пазарджик, с което Б.А.С. е осъден да заплати
в полза на Н. – С. сумата от 250лв., представляващи изплатено възнаграждение за
представлявал го в досъдебната фаза служебен защитник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, като за постановяването му се уведоми
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: