Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 2268 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет на обжалване е решение №
20250581/12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 30424/2020 г. по описа на СРС, 76
състав, с което е уважен предявеният от Д.Д.Н.
иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, като е отменено наложеното на ищцата със
заповед № 4078з-254/14.05.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Драгоман дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Драгоман, с която са наведени оплаквания за необоснованост и
неправилност на съдебния акт, с оглед допуснати от първия съд при
постановяването му нарушения на материалния закон. Оспорва се правилността на
изводите на съда, че заповедта не е била мотивирана в частта относно
предходното поведение на служителя съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, както и че
извършеното нарушение не обосновава налагането на наказание „предупреждение за
уволнение“. По делото е била представена кадрова справка, отразяваща
поведението на служителя. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган е
определил наказанието, което е намерил за най-подходящо в случая –
предупреждение за уволнение, като е взел предвид че ищцата вече е била наказвана
с дисциплинарно наказание „забележка“ за друго нарушение, с оглед което и за
следващо нарушение е следвало да бъде наказана със следващото по тежест
наказание. Поддържа се, че тежестта на извършеното нарушение съответства на
тежестта на наложеното наказание. Заявеното искане е за отмяна на решението и
за отхвърляне на предявения иск.
С
отговора, подаден от въззиваемата, жалбата се оспорва, като са изложени
съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че съдът, при упражняване
на правомощието си да извърши преценка за съответствието между тежестта на нарушението
и тази на наложеното дисциплинарно наказание е достигнал до правилни изводи. Обръща
се внимание, че ищцата е с добри трудови данни, награждавана е многократно,
като също така е взела известни мерки за предотвратяване на кражбата на
служебната ѝ карта. От въззивния съд се иска да потвърди обжалваното
решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че
страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „системен оператор“ при ответника.
Не
е спорно също така, че с процесната заповед № 4078з-254/14.05.2020 г. на
директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман на основание чл.
186, вр. чл. 187, ал. 1, т. 10, вр. чл. 188, т. 2 и чл. 192, ал. 1 КТ на ищцата
е било наложено наказание „предупреждение за уволнение“.
Не
е формиран спор и по факта, че директорите на РДГП са овластени да налагат
дисциплинарни наказания по чл. 188, т. 1 и т. 2 КТ на лицата, работещи по
трудови правоотношения в съответните регионални дирекции.
Видно
е от съдържанието на процесната заповед, че наказанието е било наложено, затова
че на 22.04.2020 г. ищцата е допуснала, докато е пътувала в автобус № 310 в
района на Сточна гара, да ѝ бъде открадната служебната карта на служител
в МВР без отличителен знак, като с това е нарушила изискването на чл. 17, ал. 1
от Инструкция № 8121з-282/15.03.2018 г. за определяне на вида, условията и реда
за издаване и ползване на служебните карти в МВР, а именно, че служителите са
длъжни да съхраняват зачислените им служебни карти и пропуски по начин,
недопускащ тяхното загубване, кражба, повреждане или унищожаване, с което е
допуснала нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. В
заповедта е посочено, че работодателят, като е взел предвид тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено, а също и
поведението на служителката съгласно кадрова справка № 4078р-4693/28.04.2020 г.
е наложено обжалваното наказание.
По
делото е представена кадрова справка № 4078р-4693/28.04.2020 г., от
съдържанието на която се установява, че ищцата е била назначена на работа в МВР
на 16.01.1984 г. Награждавана е с „писмена похвала“ през 2015 г. и през 2016 г.
Съгласно справката са ѝ налагани наказания, както следва: „забележка“ със
заповед № 1395/08.06.2011 г. на директора на РДГП – Драгоман, затова, че не е
установила непотвърден обект и не го е отразила в докладна записка до
началника; „забележка“ със заповед № 4078з-55/05.02.2020 г. на директора на
РДГП – Драгоман, затова, че многократно е допускала пропуски и грешки, касаещи
верността при оформянето, приемането и изпращането на документи.
Срещу
наложеното ѝ дисциплинарно наказание ищцата е подала възражение, в което
е посочила, че по исков ред обжалва наложеното ѝ със заповед от
05.02.2020 г. дисциплинарно наказание „забележка“, като е било образувано гр.д
.№ 11787/2020 г. по описа на СРС, 61 с-в.
С
решение № 20234921/26.10.2020 г. по гр.д .№ 11787/2020 г. по описа на СРС, 61
с-в, е отменено наложеното на ищцата със Заповед № 4078з-55/05.02.2020г.,
издадена от директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман, дисциплинарно
наказание “забележка“. Решението е влязло в сила на 11.04.2022 г., когато е
потвърдено с неподлежащо на обжалване решение № 261272 по в.гр.д. № 2262/2021
г. по описа на СГС, IV-Г
състав.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
като с него съдът правилно е уважил предявения иск. Във връзка с оплакванията
на въззивника, съдържащи се в подадената срещу решението въззивна жалба, и
възраженията на въззиваемата страна, релевирани с отговора, съдът следва да
изложи свои мотиви по съществото на правния спор, като добави и следното:
Дисциплинарната
отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника
или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя.
Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя
или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг
орган, оправомощен със закон. Според чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
се посочва нарушението и кога е извършено.
В
конкретния случай във въззивната жалба не са наведени доводи, а и от събраните
доказателства се установява, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193,
ал. 1 КТ, като са взети обяснения на служителя преди налагане на наказанието, Наказанието
е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Заповедта
съдържа индивидуализация на нарушението съгласно изискванията на закона. По
тази причина оспорената заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарното
наказание, е издадена при спазване на императивната разпоредба на чл. 195, ал.
1 КТ. С оглед изложеното са налице предпоставките за разглеждане на спора по
същество.
По
предявения иск в тежест на работодателя е да ангажира по делото доказателства
за извършеното от работника нарушение на трудовата дисциплина, станало
основание за налагане на дисциплинарното наказание "предупреждение за
уволнение", а също и че тежестта на наложеното наказание съответства на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
В
производството не е спорно, че ищцата е допуснала дисциплинарно нарушение, като
не е предотвратила кражбата на служебната ѝ карта на служител на МВР, с
което е нарушила изискването на чл. 17, ал. 1 от Инструкция №
8121з-282/15.03.2018 г. за определяне на вида, условията и реда за издаване и
ползване на служебните карти в МВР, а именно, задължението ѝ да съхранява
зачислената ѝ служебна карта по начин, недопускащ кражба – чл. 187, ал.
1, т. 10 КТ.
Спорно
между страните продължава да е обстоятелството дали тежестта на наложеното
наказание съответства на извършеното дисциплинарно наказание с оглед
изискването на чл. 189 КТ.
С
решение № 461 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г. о., ГК,
решение № 3 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. 325/2010 г., IV Г. О., ГК,
решение № 476 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 269/2009 г., III Г. О., ГК,
решение по гр. д. № 219/1999 г. на ВКС, III Г. О., решение № 372/17.03.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 3731/2013 г., IV Г. О., ГК., решение № 1440/3.10.2005 г. на
ВКС по гр. д. № 974/2003 г., III Г. О. и др. е прието, че преценката по чл. 189,
ал. 1 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за
законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува законово
изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно
извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и
наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно
наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното
нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на
дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, като е взел
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя, като изложи своите фактически и
правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност, тъй като тази
преценка по посочените критерии съставлява част от приложението на закона.
При
преценката на релевантните за спора обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълненото
задължение по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя към
конкретното неизпълнение на вмененото му задължение по вземане на необходимите
предохранителни мерки за недопускане служебната карта, издадена от МВР, да
стане предмет на кражба, съставът на въззивния съд приема, че при упражняване
на дисциплинарната власт работодателят не е наложил съответстващо на
извършеното нарушение наказание.
По
делото не е установено, а и не се твърди, че неизпълнението на конкретното
задължение по неопазване от кражба на служебната карта е извършено умишлено от
страна на ищцата. Също така работодателят не е въвел в производството
твърдения, нито е установил от допуснатото нарушение да са произтекли вредни
последици, като макар да е било възможно настъпването на такива, следва да се
подчертае, че ищцата се явява лице, пострадало от престъпление от общ характер,
при осъществяването на което ѝ е била отнета и служебната ѝ карта,
зачислена ѝ в качеството на служител на МВР.
На следващо място, с оглед обстоятелството, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „забележка“ през 2011 г. не може да се взема предвид при изследване на поведението на служителя при осъществяване на трудовите му функции, а другото наказание „забележка“, наложено през 2020 г. е отменено с влязло в законна сила съдебно решение, като това обстоятелство е било известно на работодателя към момента на налагане на наказанието с процесната заповед, то и не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че дисциплинарното минало на ищцата е обусловило налагането на по-тежкото по вид наказание, а именно „предупреждение за уволнение“.
По
изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че допуснатото
нарушение е инцидентен пропуск на ищцата при изпълнение на задълженията,
произтичащи от трудовото ѝ правоотношение, а не е проява на системно
незачитане на възложените трудови задължения. Отделно от това трябва да бъдат
съобразени и добрите характеристични трудови данни на ищцата – същата има
дългогодишен стаж при ответника, като е многократно е била награждавана с
писмени похвали. Последното, в съчетание с липсата на други дисциплинарни
наказания, които да бъдат отчетени при извършване на преценката за съответствие
по тежест на наложеното наказание, обуславя извод, че предявеният иск е
основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, предвид което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има право
да ѝ бъдат присъдени разноски за въззивното производство. Такова искане е
заявено, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие с
отбелязване за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
Въззивникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът с оглед разпоредбите
на чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира за неоснователно.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
20250581/12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 30424/2020 г. по описа на СРС,
76 състав.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман, с адрес: гр. *****да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Д.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 450 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.