Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 262 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове от „В.и
к.” ЕООД *** срещу Т.Х.К. с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на Т.Х.К., че дължи на „В.и к.” ЕООД *** следните суми: 406,61 лв.,
представляваща цена на потребени ВиК услуги за абонатен № 686/108 за обект на
потребление: гр. Свиленград, ул. „Димитър Новаков” № 9, по издадени фактури за
периода 28.02.2013 г. – 29.07.2016 г., и 149,59 лв. – обезщетение за забава за
периода от датата на издаване на първата фактура до 14.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.11.2018 г., до
окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 436/03.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 895/2018
г. по описа на РС Свиленград.
В
исковата молба се твърди, че страните били обвързани от сключен при общи
условия договор за предоставяне на ВиК услуги, по силата на който ищецът предоставял на ответника услуги по
доставяне, отвеждане и пречистване на вода по отношение на водоснабден обект с
административен адрес: гр. Свиленград, ул.
„Димитър Новаков” № 9. Поддържа
се още, че неплатените задължения на абоната към дружеството по издадени
фактури за периода 28.02.2013 г. – 29.07.2018 г. възлизали на 406,61 лв. Върху тази сума ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на 149,59 лв. за периода от датата на издаване
на всяка фактура до 14.11.2018 г. Твърди се, че ответникът не бил изпълнил
задълженията си, поради което ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 895/2018 г. по
описа на РС Свиленград. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за него бил налице правен интерес да
предяви установителен за съществуване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение. Ищецът е заявил, че в хода на производството ответникът е погасил
част от задълженията, за което представя писмени доказателства.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т.Х.К..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч. гр. д. № 895/2018 г. по описа на РС Свиленград се установява, че
в полза на ищеца е издадена Заповед № 436/03.12.2018 г. за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 406,61 лв.,
представляваща цена за ползвани ВиК услуги, потребени в периода 28.02.2013 г. –
29.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.11.2018 г.,
149,59 лв. – обезщетение за забава за периода 28.02.2013 г. – 14.11.2018 г., и 25
лв. – платена държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е
предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За
да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки:
1) наличие на валидно облигационно
правоотношение между
страните с предмет доставка на ВиК услуги; 2) ответникът
има качеството „потребител” по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; 3) ищецът да е
изпълнил задължението си за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период.
В
разглеждания случай от приложения
карнетен лист се установява, че ответникът е потребител на предоставяните от
ищцовото дружество услуги, като за исковия период ищецът е начислявал
определена служебна консумация. При част от отчетите са положени подписи, като
доколкото последните не са оспорени от ответника, съдът приема, че последният
не възразява, че е изразходил твърдените от ищеца количества вода. Аргумент в
тази насока е и обстоятелството, че след подаване на исковата молба ответникът
е погасил част от задълженията си. С оглед наличните писмени доказателства и
процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че е установено изпълнението на задължението на ищеца за
доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, което от своя
страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му
на потребител да заплати извършените ВиК услуги.
Видно
от представената справка от счетоводството на ищеца на 19.06.2019 г. ответникът
е заплатил сумата от 250 лв. Според ищцовото дружество тази сума е погасила
следните задължения: платена държавна такса – 50 лв., мораторна лихва – 149,59
лв., главница – 42,78 лв. и законна лихва – 2,88 лв. Според ищеца оставало да
се изплати главница в размер на 364,08 лв. за периода 30.08.2013 г. –
29.07.2016 г.
Задължителните
указания на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
предвиждат, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Предвид гореизложеното, следва да се вземе предвид извършеното по време
на процеса плащане. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, установяващо поредност при
погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на
един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане.
Съгласно ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поради това съдът намира, че правилно ищецът
е приел, че постъпилото плащане е погасило начислената мораторна лихва в размер
на 149,59 лв. Но съдът не споделя становището на ищеца, че от платената сума
следва да се приспаднат платените държавни такси в исковото и заповедното
производство в размер на 50 лв. Съгласно
задължителните указания в т. 12 на ТР
№ 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен
лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. От своя страна,
разноските в исковото производство стават изискуеми едва след влизането на
решението в сила. От това следва, че не може преди да е влязло в сила решението
по установителния иск, тези разноски да се приспадат от платените от ответника
суми без негово изрично съгласие.
От
всичко изложено следва, че остатъкът от 100,41 лв. (250 лв. – 149,59 лв.) е
погасил дължимата главница по издадените фактури за периода 28.02.2013 г. –
28.02.2014 г., както и част от задължението по фактурата от 31.03.2014 г.
Поради това съдът счита, че искът за признаване дължимостта на претендираната
главница следва да се уважи за сумата от 306,20 лв., като до пълния предявен
размер от 406,61 лв. и за мораторната лихва в размер на 149,59 лв. – да се
отхвърли поради извършено в хода на процеса плащане. Основателността на главната претенция има за своя закономерна последица
основателност на акцесорната – за дължимост на законната лихва за периода от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.11.2018 г., ответникът е дължал в пълен размер
претендираната със заявлението сума, поради което ищецът има право да получи
изцяло сторените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. В исковото
производство е извършил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, като е
бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя
страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение за исковото производство от
100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия,
съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. В
случаите, когато искът е отхвърлен частично поради извършено след предявяването
му плащане на търсената от ищеца сума, без да са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК, ответникът не се освобождава от отговорност за разноски,
доколкото завеждането на делото и извършването на разноски от ищеца се дължи
изцяло на неговото поведение, свързано с отказ претендираното вземане да бъде
изпълнено доброволно. Ето защо, въпреки че искът ще се отхвърли частично, на
ищеца ще следва да се присъдят разноски в пълен размер, тъй като към датата на
подаване на исковата молба – 26.03.2019 г. ответникът не е бил погасил
задължението си, поради което с поведението си е дал повод за завеждане на дело
за тази сума. Предвид всичко изложено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното производство в размер на 25 лв., както и тези в исковото – в размер
на 125 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по отношение на Т.Х.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, че дължи на „В.и к.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 306,20 лв., представляваща цена на потребени ВиК
услуги за абонатен № 686/108 за обект на потребление: гр. Свиленград, ул.
„Димитър Новаков” № 9, по издадени фактури за периода 31.03.2014 г. – 29.07.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.11.2018
г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 306,20 лв. до пълния
предявен размер от 406,61 лв., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на Т.Х.К., че дължи на „В.и к.” ЕООД сумата от 149,59 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до
14.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 436/03.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 895/2018 г. по
описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Т.Х.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „В.и к.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 25 лв. – разноски в заповедното производство, и
сумата от 125 лв. – разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: