№ 54423
гр. София, 02.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110110489 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление на А.Т. за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Л.
П. за следните суми: 643,45 лева - неплатена главница по Договор за кредит № 2531478 от
07.03.2022г., сключен между И. П. и К.; 157,52 - договорна лихва; 28,78 лева – лихва за
забава върху неплатената главница по договора; 43,26 лева – административни разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията; 92,00 лева – възнаграждение по договор за
поръчителство и 8,27 лева – лихва за забава върху възнаграждението по договора за
поръчителство.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в
размер на 92,00 лева и лихвата за забава върху тази сума в размер на 8,27 лева, съдът ще
посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество представлява заобикаляне на ограничението на
императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на
възнаграждението по договор за поръчителство следва да бъде отхвърлено поради
противоречие със закона и добрите нрави, както и в частта, касаеща начислените върху тези
вземания лихви за забава, които се явяват акцесорно задължение, следващо съдбата на
1
основното такова.
Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения в размер
на 43,26 лева също се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели
обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава.
Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да
получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която
ограничава отговорността на потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД. Ето защо, и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено.
В тази хипотеза съдът следва да даде указания на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск – чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
54645 от 27.02.2023г., подадено от А.Т. срещу И. Л. П., в частта относно следните суми:
43,26 лева – административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията; 92,00 лева –
възнаграждение по договор за поръчителство и 8,27 лева – лихва за забава върху
възнаграждението по договора за поръчителство.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителни искове за същите вземания в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2