Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 09. 12. 2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II-ри състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ                                                                                                      

                                                                                                          АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА                                                                                    

                                                           

при секретаря Димитрина Димитрова и с участието на прокурора Деан Маринов, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.о.х.д. № 2816 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 17. 04. 2018 г. , постановена от СРС, НО, 22 състав, по н.о.х.д. № 3733/18 г., подсъдимият Д.К.К. е признат за виновен в това, че на 26. 10. 2016 г. около 21.40 часа в гр. София, ж.к. Люлин, по ул. *****срещу № 4, с посока на движение от ул. Добри Немиров към ул. *****управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рейндж Роувър” с ДК № *****, след употреба на наркотично вещество – хероин, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дръг Чек – 300” с № 8325554, при условията на чл. 6, пр. 3 от Наредба № 30 от 27. 06. 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства след отказ да даде кръв за изследване. Поради това и на основание чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК подсъдимият бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК К. бил осъден да заплати в полза на Държавата  направените разноски в досъдебното производство, възлизащи на 275.41 лева, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

Срещу тази присъда е постъпил въззивен протест от прокурор от Софийската районна прокуратура. С него към настоящия съд е отправено искане да наложи на подсъдимия на основание чл. 343г от НК, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК и кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за минимален и справедлив срок. Изложено е, че без него няма да се постигнат целите на наказанието, доколкото се касае до престъпление против транспорта.

Защитникът на подсъдимия К. е депозирал възражение срещу този протест. В него той излага, че, съобразно чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът може, но не е длъжен, да наложи и наказанието по чл. 343г от НК, каквато преценка първостепенният съд е направил.

По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е направил преценка, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходимо да се събират доказателства.

В проведеното публично съдебно заседание представителят на Софийската градска прокуратура поддържа протеста и моли за изменение на присъдата съобразно посоченото в него. Счита, че на подсъдимия К. следва да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.

Защитникът адвокат М. оспорва протеста. Намира, че систематичното място на разпоредбите на чл. 343г и чл. 78а, ал. 4 от НК е различно и не може да се смесват разпоредби от различни раздели. Акцентира, че СРС правилно не е наложил кумулативното наказание, като е отчел здравословното състояние на подсъдимия, заради което той не може да се придвижва по друг начин, освен с лек автомобил. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Въззивният съд, като се запозна с аргументите на страните, събраните по делото доказателства и съдържанието на оспорения съдебен акт, извърши възложената му от закона цялостна служебна проверка и установи следното:

СРС е постановил атакувания краен за първоинстанционното производство акт, наречен „присъда”, след като е провел съдебното производство по реда на Глава  XXVIII от НПК. В тази връзка в аванс следва да бъдат отбелязани два проблема в съдопроизводствените действия пред този съд.

На първо място, след като е приел с изрично определение да разглежда делото по посочената диференцирана процедура, съдът е бил обвързан с правилата на НПК, предвидени в Глава XXVIII, включително и с това на чл. 378, ал. 4 от НПК, който предвижда, че крайният акт, с който се произнася съдът, е решение, а не присъда. Това нарушение няма характер на съществено такова, защото диспозитивът на акта съдържа всички необходими реквизити, за да породи предвидените в закона правни последици и по съществото си е решение по чл. 378, ал. 4 от НПК, независимо от начина, по който е назован от постановилия го съд.

На второ място, което е далеч по-съществено, трябва да се посочи, че изначално преценката делото да се разглежда по този ред, е била незаконосъобразна. СРС не е изложил никакви мотиви за това свое решение и може само да се правят предположения за причината да се извърши това нарушение на закона. Въззивният състав намира, че проверката, възложена на първоинстанционния съдебен състав по чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, вр. чл. 376, ал. 1, вр. чл. 78а от НПК за наличието на основания за разглеждане на делото по реда на Глава XXVIII от НПК, трябва да държи сметка за наличието на основанията на чл. 78а от НК към датата на нейното извършването, доколкото се касае до материалноправни предпоставки и норми. В този ред на мисли, към тази дата – 17. 04. 2018 г., е действала разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК (в редакцията от ДВ, бр. 54/2017 г.), която е забранявала лицата, осъществили престъпление след употреба на наркотични вещества, да бъдат освобождавани от наказателна отговорност. В случаите, когато приложимият процесуален ред зависи от редакцията на материалноправна норма, то той се преценява според действащия й текст към датата на проверката на предпоставките, а евентуалното приложение на материален закон, действал към датата на извършването на нарушението или в друг междинен момент, който би бил по-благоприятен за дееца, се прави едва с крайния съдебен акт. Затова и, при действието на ограничителната норма на чл. 78а, ал. 7 от НК към датата на проведеното разпоредително заседание, СРС не е имал право да разглежда делото по Глава XXVIII от НПК, а е трябвало да проведе съдебното производство по общия ред или евентуално по Глава XXIX от НПК, след като страните очевидно не са имали желание непосредствено да участват в събирането на доказателства.

Въпреки описаните нарушения, този съдебен състав няма право да отмени „присъдата” на СРС и да върне делото за ново разглеждане, тъй като липсва съответен протест от СРП. Отделно от това, страните са били единодушни, че точно това е редът за провеждане на съдебното производство и не са искали събиране на доказателства, поради което и не може да се приеме, че е налице съществено нарушение на правото на защита на която и да е от тях. Затова и СГС следва да се произнесе по същество, отчитайки реда, по който делото е разгледано от СРС.

За да постанови крайния си акт, този съд се е позовал, на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, на събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.С.Й., Г.В.К.и В. Н.П., акт за установяване на административно нарушение, копие от протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, протокол за доброволно предаване, талон за медицинско изследване, заповед за конвоиране, копие от книга за регистрация на амбулаторно болните за експертизи на Клиника „Спешна токсикология”, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество, заповед за задържане на лице и протокол за личен обиск, заключенията на СППЕ и СХЕ, справка за съдимост.

След вярната констатация, че тази доказателствена съвкупност не разкрива каквито и да било противоречия, непълноти или неясноти, първостепенният съд е възприел фактическа обстановка, която този съдебен състав споделя. Тя е в следния смисъл:

Обвиняемият Д.К.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, безработен, със средно образование, неосъждан, живее в гр. София, ж.к. **********, с ЕГН **********. Той е правоспособен водач на МПС с издадено свидетелство за управление № ********* за категории В, А и М. към м. октомври на 2016 г. при него били налични психични и поведенчески разстройства, вследствие употреба на опиоиди, синдром на зависимост, психичен недостатък, психична зависимост към марихуана и епизодична употреба на кокаин, като бил в спонтанна ремисия. Въпреки това той не е бил в краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието и загуба на поведенчески контрол. Поради това можел да разбира свойството и значението на извършеното.

На 26. 10. 2016 г. около 21.40 часа обвиняемият управлявал лек автомобил марка „Рейндж Роувър“ с ДК № ***** в гр. София, по ул. Георги Ненов с посока на движение от ул. Добри Немиров към ул. *****след като бил употребил наркотично вещество – хероин. По същото време до № 4 на ул. Георги Ненов К. бил спрян за проверка от свидетелитеД.Й., Г.К. и В. П., служители на 09 РУ-СДВР. След установяване самоличността на водача по представените от него документи, на полицейските служители направило впечатление неадекватното поведение на К., който говорел странно и не можел да обясни откъде идва и какво прави в ж.к. Люлин. Докато разговаряли, полицаите видели, че на задната седалка на автомобила има спринцовка с остатък от кафява течност в нея. На въпроса им към водача, той обяснил, че с нея си е правил пункция на коляното и намиращото се там било кръв. Запитан дали държи нещо незаконно в себе си, той казал, че в портфейла му има пликче с бяло вещество, което е лимонтозу.

След доклад на дежурната част на 09 РУ-СДВР и по указания, полицаите отвели К. в сградата на районното управление, където той бил изпробван с техническо средство „Драг Чек 3000“ № 8325554 от служители на ОПП-СДВР. Направената проба била положителна за употреба на хероин. Незабавно след изследването с техническото средствоНа обвиняемия бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, бил издаден талон за медицинско изследване и бил конвоиран до ВМА, където отказал да даде проби от кръв и урина за изследване на употребата на наркотични вещества чрез експертиза. Отказът бил отразен в амбулаторен журнал и в протокол за медицинско изследване.

На 27. 10. 2016 г. началникът на ОПП-СДВР издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-332-003719 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с която наложил на Д.К. временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС с № ********* до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Тази фактическа обстановка се извежда от посочените по-горе елементи на доказателствената съвкупност, които, както е приел и контролирания СРС, са еднопосочни и убедително установяват релевантните по делото факти, като към тях трябва да бъде добавено и вещественото доказателствено средство което представлява дрегерът „Драг Чек 3000“. Свидетелските показания на полицаите от 09 РУ-СДВР доказват времето, начина и мястото на извършването на деянието на К., вещественото доказателствено средство е относимо към констатацията за управление на МПС именно след употреба на наркотичното вещество хероин, а писмените доказателства – към последващото поведение на обвиняемия и на компетентните държавни органи. Доколкото се касае до доказателства и доказателствени средства, които са безпротиворечиви, то не се налага и по-обстоен техен анализ.

При тези факти от правна страна изводът на СРС, че Д.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, е обоснован и правилно отчита релевантните обстоятелства от обективната действителност. Макар от правна страна съдът да не е изложил подробни съображения, с който да го обоснове, а по-скоро декларативно е посочил наличието на елементите на престъплението от обективна и субективна страна, все пак е налице минимално изискуемото съдържание на тази част от съдебния акт. В тази връзка въззивната инстанция, като такава по същество, следва да изтъкне  мотивите за съставомерност на деянието в следния смисъл:

От обективна страна около 21.40 часа на 26. 10. 2016 г., като правоспособен водач на МПС, в гр. София К. е управлявал МПС след като е употребил високорисковото наркотично вещество хероин. Хероинът е наркотично вещество, включено в Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина на Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Употребата на хероин от К. е доказана по надлежния ред, предвиден в Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (понастоящем отменена, но действала към инкриминираната дата). Съгласно чл. 6 от посочения подзаконов нормативен акт, в случай на отказ на водача да даде кръв за изследване на употребата на упойващо вещество, тя се установява въз основа на показанията на техническото средство. В случая отказът на Д.К. е установен по надлежен ред от компетентните служители на ВМА и отразен в съответните медицински документи, предвидени в Наредба № 30. Затова и следва да се възприеме резултатът от теста на К., направен чрез техническо средство „Драг Чек 3000“, който установява, че той е употребил хероин преди да започне управлението на моторно превозно средство.

От субективна страна деянието е извършено от К. при форма на вината пряк умисъл. Той е управлявал МПС като е знаел, че преди това е употребил високорисково наркотично вещество, но въпреки това е предприел тази дейност, с която е накърнил обществените отношения, гарантиращи безопасното осъществяване на транспорта, целейки да се придвижи до определено място.

Основният спор, който е въведен от страните във въззивното производство, е свързан с наказването на К. за извършеното от него престъпление.

Този съд не е сезиран с протест срещу освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и, съответно, не разполага с правомощие да преразглежда този въпрос, но трябва да се посочи и, че такъв краен извод отговаря на закона. В редакцията на чл. 78а от НК към датата на деянието не е било предвидено ограничението за приложимост на тази привилегия спрямо лица, извършили престъпления след употреба на наркотични вещества. Такава е въведена едва с ДВ, бр. 54 от 2017 г. Следователно, по реда на чл. 2, ал. 1 от НК тази материална разпоредба следва да се прилага в случая в редакцията й към датата на престъплението – 26. 10. 2016 г.  Отделно от това, К. не е бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е предвидено да се налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Индивидуализираният от СРС размер на административното наказание „Глоба“ от 1 000 лева също не може да бъде ревизиран поради липсата на съответен протест, макар и да е несправедливо занижен предвид естеството на престъплението, което К. е извършил. Доколкото рамките на наказанието „Глоба“, предвидени в чл. 78а, ал. 1 от НК, са от 1 000 до 5 000 лева и те са приложими за различни по вид и степен на обществена опасност престъпления, то видът на конкретното престъпление има самостоятелно значение при определянето на размера на глобата за извършването му, отделно от данните за личността на обвиняемия. В случая се касае до деяние, което поставя в много сериозен риск здравето и живота на участниците в движението, доколкото под влиянието на наркотичното вещество водачът винаги е затруднен при управлението на МПС да има адекватни реакции. Затова и е следвало на К. да бъде наложено по-високо наказание, съобразено все пак с обстоятелството на изминалия период от време от извършването на престъплението до налагането на наказанието, който не се дължи на виновно поведение на обвиняемия.

Неправилна и необоснована е преценката на първоинстанционния съд да не наложи наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ кумулативно с определената глоба. В този смисъл протестът на СРП е основателен. Действително, съобразно чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът може да не определи това наказание, но дължи да посочи подробни и верни съображения за това. Случаят не е такъв. Напълно декларативно СРС е заявил в мотивите си, че няма да налага лишаването от права, защото няма данни обвиняемият да е със завишена степен на обществена опасност. Този аргумент е недостатъчен, за да се мотивира подобно решение. Налагането на кумулативното наказание е правило, както предвижда чл. 343г от НК. За да се бонифицира допълнително извършителят на престъпление, който се освобождава от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, не е важно той да не е със завишена степен на обществена опасност, а да има доказателства, че личната му степен на обществена опасност е по-ниска от тази на типичните извършители на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. За К. подобни данни няма и не съществува никакво валидно основание да не му бъде наложено и кумулативното наказание.

Неверни са аргументите на неговия защитник, че чл. 343г от НК не се прилага в случаите на чл. 78а от НК. Това е така, защото втората разпоредба е в общата част на НК и се отнася до всички видове престъпления, за които са предвидени наказания в съответния размер. Какви са наказанията зависи от нормите на Особената част, а в случая чл. 343г от НК предвижда императивно и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, освен лишаването от свобода и глобата.

Както беше посочено, нито вида на престъплението, нито личността на обвиняемия не налагат да се приеме, че се касае до деяние и/или деец със сравнително по-ниска степен на обществена опасност от типичната. Извършено е сериозно транспортно престъпление, което е поставило в риск голям кръг от лица, заради което и обвиняемият трябва да бъде ограничен да управлява МПС в определен период. Така ще се засили основно превантивната функция на наказанието. С протеста прокурорът иска от въззивния съд да наложи минимален размер на лишаване от право. Същевременно, разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от НК не предвижда долна граница на продължителността на това наказание. При това положение този съд намира, че, за да прецени кой размер на лишаване от право може да се дефинира като минимален, трябва да съобрази принципното правило, визирано в чл. 49, ал. 2 от НК, че, когато лишаването от право се налага заедно с лишаване от свобода, което е основното наказание за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, то трябва да е поне в размер на лишаването от свобода. В същото време, минимумът на лишаването от свобода е в размер на 3 месеца, както предвижда чл. 39, ал. 1 от НК. Затова и в конкретния случай съдът приема, че исканото от прокурора минимално наказание следва да бъде определено в размер на 3 месеца. От него трябва да бъде приспаднато времето, през което К. е бил лишен от правото по административен ред, считано от 26. 10. 2016 г.

 

Правилно при краен извод, че К. е извършил престъплението, за което е предаден на съд, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК са му възложени направените по делото в досъдебната му фаза разноски за възнаграждения на вещи лица, които да се заплатят по сметка на СДВР, както и сумата от 5.00 лева в полза на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.

В този смисъл атакуваното решение трябва да бъде изменено в санкционната му част и потвърдено в останалата.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ решение (неправилно наименовано „присъда“) на СРС, НО, 22 състав, постановено на 17. 04. 2018 г. по н.о.х.д. № 3733/18 г., като НАЛАГА на обвиняемия Д.К.К., със снета по делото самоличност, на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 от НК от времето за изтърпяване на това наказание времето, през което К. е бил лишен от правото по административен ред.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         2.