Р Е Ш
Е Н И Е №
16
гр. В. 17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд В.,
гражданско отделение, в открито заседание на
шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:В.М.
с участието на секретаря В.У. и в
присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията В.М. търговско дело № 86 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящето производство е образувано по искова молба от
1. А.К.Г., ЕГН: *********, в
качеството си на майка,
2.С. С.Г., ЕГН: *********, в
качеството си на баща, всички с адрес Г., гр. К., Д., ул.„*“ №24
3.С.С.Г., ЕГН: *********, с адрес: Г.,
гр. Д., Д., ул. „*“ № *1 в качеството си на брат,
4.К.С.Г., ЕГН: *********, с адрес: ***,
в качеството си на брат, всички в качеството им на семейство и законни
наследници на: Г. С.Г., ЕГН: *********, чрез
адв. Н.Н.Д., с адрес ***, четвърти полуетаж, офис № *. ПРОТИВ Застрахователно
дружество „*“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: област С.
(столица), община С., гр. С. 1592, район р-н И., бул." *" № * с
правно ОСНОВАНИЕ: чл. 432, ал. 1 от КЗ.
във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД И ЦЕНА НА ИСКА 380 000(триста и
осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
които: За първия и втория ищец по 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лева за
всеки един от тях,за третия и четвъртия ищец по 50 000,00
лева за всеки един от тях;ведно със законната лихва, считано от
11.02.2019г./15 дни след уведомяване с извънсъдебна претенция /, до
окончателното издължаване.
Подържат в исковата молба, че на 25.02.2018г. около 15:50 часа на главен път Е-79 на км 10+0 се реализира пътнотранспортно
произшествие между: Участник 1 : Товарен автомобил марка “* ”, модел “* ”, с per. № *- с прикачено двуосно
ремарке (хенгер) със същия per. №, управляван от виновния водач Х.Г.Г., който в нарушение на правилата за
движение по пътищата, е управлявал композиция с ремарке, с несъобразена
скорост, в резултат на което ремаркето навлиза в насрещната лента и се блъска
челно в движещия се Участник 2: специален автомобил - сметосъбирач марка „*“, модел „*“, с per. №*, управлявано от
правоспособния водач Г. С.Г., ЕГН:********* напълно в унисон с правилата за
движение по пътищата.
В резултат на
силния удара настъпил между двете ППС -та, Г. С.Г., ЕГН:*********, явяващ се син на А.К.Г., ЕГН: ********* и С. С.Г., ЕГН: *********, и брат на С.С.Г., ЕГН: ********* и К.С.Г., ЕГН: *********,
получава тежки
телесни повреди. Същият е транспортиран непосредствено след ПТП в УМБАЛ С. А.,
В. Въпреки положените усилия от медицинските екипи, пострадалият губи живота си
на 03.03.2018г.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № ЗМ
36/2018г. по описа на ОД на МВР
В., както и НОХД № 171/2018г. по описа на Окръжен съд – В., по което е
постановена Присъда № 90/27.11.2018г., ведно с Мотиви по НОХД № 171/2018г. по
описа на Окръжен съд – В., с която се установява по безспорен начин вината за
ПТП на 25.05.2018г. и настъпила смърт на Г. С.Г., ЕГН:*********, на
03.03.2018г. на водача Х.Г.Г.. Същата е потвърдена с Решение № 162/2019г. по
ВНОХД № 170/2019г., по описа на САС, съответно оставена в сила с Решение на ВКС
№ 151/07.10.19г., по описа на н.д. № 657/2019г., ВКС, 3 -то НО.
Описаният
механизъм за настъпване на процесното ПТП, реализирано на 25.02.2018г. в
Автотехническа експертиза по ДП ЗМ 36/2018г. по описа на ОД на МВР – В. и в
Мотивите към присъда №90/27.11.2018г. по НОХД №171/2018г. по описа на Окръжен
съд – В. е следния:
На 25.02.2018г.
около 15.50ч. на главен път Е-79 край В. в посока Д. мост-2 при мокър и
заснежен път, с наличие на умерен снеговалеж, подсъдимият Х.Г. се движел с
товарния автомобил с прикачено ремарке (хенгер) със скорост 92 км/ч — при
разрешена скорост 70 км/ч. При навлизане в десен завой на км 10+0, прикаченото
ршарке поради движението с превишена скорост, се отклонило вляво и навлязло в
насрещната лента. Там ремаркето ударило челно, със задната си странична част,
движещия се в своята лента, в срещуположна посока със скорост 80 км/ч.,
специален автомобил - сметосъбирач марка „*“, модел „*“, управляван от гръцкият
гражданин Г. Г.. Вследствие на удара, специалния автомобил - сметосъбирач
напуснал пътното платно вдясно и след около 71 м. се установил край пътя.
Посочват, че
отговорността за настъпването на ПТП-то е доказана и е на водача на МПС с марка
“* ”, модел “*“, с per.
№*, чийто водач, при нарушаване на правилата за
движение по пътищата, реализира процесното ПТП на 25.02.2018г. в пряко
причинно-следствена връзка, с което е настъпила и смъртта на Г. С.Г., ЕГН:*********
на 03.03.2018г.
От данните на
нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично
оповестени на интернет страница на фонда: Към дата 25/02/2018 МПС с ДКН * има
активна застраховка "Гражданска отговорност" с полица № * с начална дата на покритие 23.06.2017г. и
крайна дата на покритие 22.06.2018г., предоставящо покритието по чл. 493
от КЗ, при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.
Посочената
разпоредба ищците са спазили, като е депозирана писмена претенция, във връзка с
която е образувана щета при ответното дружество на 21.01.2019г.
В резултат на
всичко приложено, получили писмо от 12.02.2019г., с което е отговорено, че
относно клиентите ни С.С.Г., ЕГН: *********,
с адрес: Г., гр., в качеството си на брат и К.С.Г., ЕГН: *********, в
качеството си на брат, се отказва изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй е не са доказани претенциите на същите.
На 14.02.2019г.
получили писмо, с което е отговорено, че
относно клиентите ни А.К.Г., ЕГН: *********,
в качеството си на майка, и С. С.Г., ЕГН: *********, в качеството си на баща са
определени обезщетения в размер по 60 000,00 (шестдесет хиляди) лева.
С посочените суми ищците не са съгласни и считат, че не отговорят на
справедливия размер, който им се дължи, от друга страна останалите двама ищци приемат
посочения отговор от 12.02.2019г., за
отказ съответно чл. 496, ал.2, т.2, а), тъй като в извънсъдебната претенция са
приложени всички необходими документи, въз основа на които ответника е бил във
възможност да определи дължимото обезщетение.
Молят съда
да постанови решение, с което да осъди Застрахователно дружество „*“ АД,
*, да заплати:
-сумата от 140 000,00 (сто и
четиридесет хиляди) лева, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на А.К.Г.,
ЕГН: *********, явяваща се майка на Г. С.Г., ЕГН:*********;ведно със
законна лихва върху посочената по - горе сума, считано от съгласно чл. 497, ал
1, т. 1, 15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция от 11.02.2019г. до
окончателното й изплащане;
-сумата от 140 000,00 (сто и
четиридесет хиляди) лева, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на С.
С.Г., ЕГН: *********, явяващ се баща на Г. С.Г., ЕГН:*********;ведно със
законна лихва върху посочената по - горе сума, считано съгласно чл. 497, ал 1,
т. 1, 15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция от 11.02.19r. до окончателното
й изплащане;
-сумата от 50 000,00(петдесет
хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на С.С.Г., ЕГН: ********* , явяващ се брат на Г.
С.Г., ЕГН:*********;ведно със законна лихва върху посочената по - горе
сума, считано от съгласно чл. 497, ал 1, т. 1, 15 дни след уведомяването с
извънсъдебна претенция от 11.02.19r. до окончателното й изплащане;
-сумата от 50 000,00(петдесет
хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на К.С.Г., ЕГН: ******************, явяващ се
брат на Г. С.Г., ЕГН:*********; ведно със законна лихва върху посочената
по - горе сума, считано съгласно чл. 497, ал 1, т. 1,15 дни след уведомяването
с извънсъдебна претенция от 11.02.19г. до окончателното й изплащане;
Ответната по делото страна
Застрахователно дружество „*“ АД, ЕИК*, със седалище и
адрес на управление: област С. (*), община С., гр. С. 1592, район р-н И.,
бул." *" № * оспорва основателността на предявената искова претенция, наличието на
неимуществени вреди, причинната връзка между настъпилото ПТп и неимуществените
вреди, лихвата за забава върху обезщетението, тъй като е налице забава на
кредитора по чл.380 ал.3 Кз поради непосочване от увредения на банкова сметка.
***ство
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., за всеки от ищците А.К.Г., ЕГН: *********, явяваща се майка на
Г. С.Г., ЕГН:********* и Стергиос С.Г., ЕГН: *********, явяващ се баща на Г. С.Г.,
ЕГН:*********;
С молба вх № 261346/14.04.2021 Застрахователно дружество „*“ АД, ЕИК*, заявява, че до края на м.04.2021г.
ще внесе допълнително суми в размер на 30 000 лв., за всеки от родителите
на Г. С.Г., ЕГН:*********;, с което
признава размер на обезщетение -90 000 лв., за всеки от тях.
На основание чл.219 от ГПК е конституирано трето
лице помагач - АПИ (АПИ)
с адрес за призоваване: гр. С., п.к. 1606, бул. „М.” № *., като съдът е приел, че в настоящият казус е налице правен интерес да
се привлича на страната на ответник като
трето лице – помагач в процеса, АПИ (АПИ) с адрес за призоваване: гр. С., п.к. 1606, бул.
„*” № *, тъй като ответника би имал
право на обратен иск срещу
него при евентуален
неблагоприятен изход от спора.
Третото лице помагач посочва, че няма вина за
настъпилото ПТП и претърпените от ищците неимуществени вреди, липсва причинна
връзка между действия и бездействия на АПИ и на лица, на които е възложено
изпълнението на работа и настъпилите за ищците вредоносни резултати, оспорват
размера на предявените искове.
ВОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна, както и на третото лице помагач, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна :
Предявените искове са с правно ОСНОВАНИЕ: чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
По делото се установи, че на 25.02.2018г. около 15:50 часа на главен път Е-79 на км 10+0 се реализира пътнотранспортно
произшествие между: Участник 1 : Товарен автомобил марка “* ”, модел “* ”, с per. № * - с прикачено двуосно ремарке
(х.) със същия per. №, управляван от виновния водач Х.Г.Г., който в нарушение на правилата за
движение по пътищата, е управлявал композиция с ремарке, с несъобразена
скорост, в резултат на което ремаркето навлиза в насрещната лента и се блъска
челно в движещия се Участник 2: специален автомобил - сметосъбирач марка „*“, модел „*“, с per. №*, управлявано от
правоспособния водач Г. С.Г., ЕГН:********* напълно в унисон с правилата за
движение по пътищата.
В резултат на
силния удара настъпил между двете ППС -та, Г. С.Г., ЕГН:*********, явяващ се син на А.К.Г., ЕГН: ********* и С. С.Г., ЕГН: *********, и брат на С.С.Г., ЕГН: ********* и К.С.Г., ЕГН: *********,получава
тежки телесни повреди. Същият е транспортиран непосредствено след ПТП в УМБАЛ С.
А., С.
Въпреки положените усилия от медицинските
екипи, пострадалият губи живота си на 03.03.2018г.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № ЗМ
36/2018г. по описа на ОД на МВР
В., както и НОХД № 171/2018г. по описа на Окръжен съд – В., по което е
постановена Присъда № 90/27.11.2018г., ведно с Мотиви по НОХД № 171/2018г. по
описа на Окръжен съд – В., с която се установява по безспорен начин вината за
ПТП на 25.05.2018г. и настъпила смърт на Г. С.Г., ЕГН:*********, на
03.03.2018г. на водача Х.Г.Г.. Същата е потвърдена с Решение № 162/2019г. по ВНОХД
№ 170/2019г., по описа на САС, съответно оставена в сила с Решение на ВКС №
151/07.10.19г., по описа на н.д. № 657/2019г., ВКС, 3 -то НО.
От данните на
нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично
оповестени на интернет страница на фонда: Към дата 25/02/2018 МПС с ДКН
ЕВ0334ВВ има активна застраховка "Гражданска отговорност" с полица № *
с начална дата на покритие 23.06.2017г.
и крайна дата на покритие 22.06.2018г., предоставящо покритието по чл.
493 от КЗ, при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.
Посочената
разпоредба ищците са спазили, като е депозирана писмена претенция, във връзка с
която е образувана щета при ответното дружество на 21.01.2019г.
В резултат на
всичко приложено, получили писмо от 12.02.2019г., с което е отговорено, че
относно клиентите ни С.С.Г., ЕГН: *********,
с адрес: Г, гр., в качеството си на брат и К.С.Г., ЕГН: *********, в качеството
си на брат, се отказва изплащане на застрахователно обезщетение, тъй е
не са доказани претенциите на същите.
На 14.02.2019г. получили писмо, с което е отговорено, че относно
клиентите ни А.К.Г., ЕГН: *********, в
качеството си на майка, и С. С.Г., ЕГН: *********, в качеството си на баща са
определени обезщетения в размер по 60 000,00 (шестдесет хиляди) лева. С молба
вх № * Застрахователно дружество „*“ АД, ЕИК*, заявява готовност да внесе допълнително суми в размер на
30 000 лв., за всеки от родителите на Г. С.Г., ЕГН:*********;, с което признава размер на обезщетение
-90 000 лв., за всеки от тях.
С посочените суми ищците не са съгласни и считат, че не отговорят на
справедливия размер, който им се дължи, от друга страна останалите двама ищци
приемат посочения отговор от
12.02.2019г., за отказ съответно чл. 496, ал.2, т.2, а), тъй като в
извънсъдебната претенция са приложени всички необходими документи, въз основа
на които ответника е бил във възможност да определи дължимото обезщетение.
По
делото е назначена автотехническа
експертиза, като вещо лице установява, че на 25.02.2018г. около 15.50ч. на
главен път Е-79 край В. в посока Д. мост-2 при мокър и заснежен път, с наличие
на умерен снеговалеж, свидетеля Х.Г. се движел с товарния автомобил с прикачено
ремарке (х.) със скорост 92 км/ч — при разрешена скорост 70 км/ч. При навлизане
в десен завой на км 10+0, прикаченото ремарке поради движението с превишена
скорост, се отклонило вляво и навлязло в насрещната лента. Там ремаркето
ударило челно, със задната си странична част, движещия се в своята лента, в
срещуположна посока със скорост 80 км/ч., специален автомобил - сметосъбирач
марка „*“, модел „*“, управляван от гръцкият гражданин Г. Г.. Вследствие на
удара, специалния автомобил - сметосъбирач напуснал пътното платно вдясно и
след около 71 м. се установил край пътя. Вещото лице установява, че видимостта
към датата и часа на произшествието е било добра, участъка от пътя, в който е
настъпило ПТп не е бил почистен и опесъчен, като съобразявайки фотоалбума и
Протокола за оглед, с формулата определяща доминиращия фактор за загубата на
устойчивостта на автомобила е направил техническия извод, че не мократа пътна настилка, а превишената скорост е в
причинна връзка с настъпилото произшествие.В случай на движение с допустимата
скорост на местопроизшествието от 60 км/ч, произшествието би се избегнало.
Ако е било
опесъчено и почистено от сняг пътното платно в района на местопроизшествието,
при движение с реална скорост, ПТП не би се избегнало.
Посочва ,че пътната настилка от техническа
гледна точка, не е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Свидетелят Х.Г.Г.- участник в ПТП е бил зад волана при произшествието,
установява, че след десен завой, след
надлеза ремаркето се хлъзнало. Видимостта била нормална, нямало
мъгла, облачно с лек снеговалеж. Пътната настилка била мокра,
хлъзгава.Скоростта по картата била около 90 км/ч, бил с превишена скорост с
около 20 км/ч. Не било опесъчено и почистено. Имало лека снежна покривка.
Заявява, че не знае дали е имало лед, но било мокро и се хлъзгало и имало
снежна покривка съвсем лека.
Свидетелят В.Й.Ц.- вторият шофьор заедно с водача причинил ПТП., не уточнява
скоростта на движение, заявява, че е валял сняг, било побеляло платното.
Ударът настъпил със задната част, ремаркето на
техния автомобил се завъртяло и ударило
другия автомобил със задната част.
По
делото показания депозират и свидетелите А.Г.А. и Ф.В.Ц.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Г.А. , заяви, че познава
К. и С. /братята на пострадалото
лице/ от 1987 година, когато ходили заедно на училище, впоследствие с цялото семейство. Има особено
и много тясно приятелство с тримата братя. Свидетелят е свещеник. Узнал за произшествието същия
ден от жената на Г. на 25-ти февруари,
бил християнски празник . От този момент нататък изминал през целия процес, през който минало
семейството заедно с тях, от момента на произшествието до самото погребение,преживял всичко заедно със тях и досега го
преживява. Има и преки наблюдения- живее
близо. В самото начало бил всеки ден
там, защото преживявали много тежки моменти.
С. и К./ищците-братя/ живеят в гр. Д., а Г.
живеел в К. Всяка събота и неделя се срещали
всички заедно. Баща им бил традиционалист
и искал цялото семейство да се събира всяка събота и неделя на една маса
и те не пропускали. Говори за едно семейство с много силни връзки помежду си и
тъй като разстоянията са много малки, Г. е ходил да вижда децата на брат си
почти всеки ден. Имали са една особено
силна връзка помежду си, много любящо семейство и са отгледани много
традиционно, били взаимозависими едни от други. Обсъждали проблемите си заедно,
участвали общо в строителството на домовете си. Семейство с много висок морал,
с изключително силна емоционална връзка.
Семейство за пример в района и продължават да са така. Дори и днес постоянно се
подкрепят, въпреки че Г. вече го няма, другите двама братя подкрепят семейството
му. Описва семейството „като една
прегръдка“. В това малко общество всички ги познавали и нямало някой да каже
лоша дума за тях, били като за пример като братя. Откъдето и да са минали
винаги са оставяли добри впечатления. Раздавали на бедните в квартала
земеделски продукти.
След смъртта на брат си, С. дошъл в Б., за да придружи тялото на Г. до Г.
Състоянието на семейството било драматично. Имало лекари от армията, които им предложили
психическа подкрепа на майката и на бащата на Г. Тогава били живи и бабата и дядото
и психолозите се занимавали и с тях.
С. докато пристигнало тялото на Г. не мръднал
от там, свидетелят стоял там ден и нощ,
защото не бил в добро състояние. Всички били в изключително тежко състояние.
Дори самите деца били много зле. Никой не е спал с дни наред, двамата братя не можели дори прави да седят и
той и други техни приятели свършили детайлите по погребението. Оказана е медицинска помощ за братята , поставени са инжекции успокоителни. В момента продължава да е тежко, защото и двамата братя
са на медицинска терапия, защото не могат да се справят със загубата, нищо не може да ги освободи от тази тежест и болката им. Това оказва въздействие върху работата
им, имат проблеми в общуването с други
хора, искат да остават сами. Всеки ден ходят на гробища. Просто не могат да
преживеят, че са загубили брат си, чувстват тежест, че той е оставил две деца
сирачета, за които трябва да се грижат – едно бебе и едно малко дете.Братята
били много близки, сега са още по-близки защото търсят подкрепа един от
друг.Всички заедно страдат.
СВИДЕТЕЛЯТ Ф.В.Ц.: Познава семейството на А. и С. накъде от 1984 година.
Разбрал за инцидента от С., който плачел през цялото време и
говорел объркано .Вечерта го посетил. И той, и жена му били в окаяно състояние
и през цялото време плачели. Всеки ден
се влошавало тяхното състояние. Те били в неизвестност, не знаели какво се
случва, Г. бил в болница на системи, те не можели да го видят, бил в интензивно отделение, в чужда страна.
Заявява „ Майката си е майка, и двамата бяха много зле, но майката го приема
много по-тежко.“. С. бил семеен човек, много добър професионалист, много силен
като човек, но когато се случило това със сина му се съсипал.
Променил се страшно много след
инцидента, спрял да ходи в магазина, който имали и по два-три пъти на ден ходел
на гробищата, заедно с майката. Семейството
на С. било много добро задружно семейство, преди инцидента, много добри хора в обществото. Никога не са се
карали помежду си и били изключително близки. В момента са едни хора затворени
вкъщи. Нямат вече никакви всекидневни занимания. Стават всяка сутрин, правят
кафе, след това отиват на гробища, след обяд абсолютно същото. Целият им живот
е свързан със смъртта на сина им, разговорите, които водят са свързани с това.
Връзките помежду им няма как да се променят, защото те са много задружно семейство
и се обичат. Помагат на семейството на Г. с каквото трябва. С. е с влошено здраве и много често посещава специализирана болница в С. на преглед, психически
не е добре и от там идват всички проблеми.
И А. е много зле, но С. имал сърдечен проблем
и той се влошил много.
При така установената
фактическа обстановка, ВОС, прие за установено следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД И ЦЕНА НА ИСКА 380 000(триста и
осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
които:
За 1.А.К.Г.,
ЕГН: *********, в качеството си на майка-140 000 лв.
2.С. С.Г., ЕГН: *********, в качеството си на
баща, всички с адрес Г., гр. К., Д., ул.„*“
№24-140 000 лв.
3.С.С.Г., ЕГН: *********,
с адрес: Г., гр. Д., Д., ул. „*“ № *, в
качеството си на брат, 50 000 лв.
4.К.С.Г., ЕГН: *********,
с адрес: ***, в качеството си на брат,-50 000 лв.;ведно със законната лихва, считано от 11.02.2019г. до окончателното
издължаване.
По
отношение на първите двама ищци :
Ищците са предявили иск в качеството си на майка и баща на починалалия Г. С.Г., ЕГН: *********, .
От приложените
писмени доказателства по делото е видно, че
ищците попадат в кръга на лицата, имащи право да претендират обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта му.
Съгласно разпоредбата на чл.
432 от КЗ , на която е основана исковата претенция, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател
и водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да ги
обезщети за всички претърпени вреди.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това основание,
в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на
претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано
лице застраховател по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил.
Наред с това, за да се ангажира отговорността
на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените
вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
Към датата на събитието
е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна-
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с полица
предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
При така установените
факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД,
а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не
беше опровергавана.
Водачът Х.Г.Г., който в
нарушение на правилата за движение по пътищата, е управлявал композиция с
ремарке, с несъобразена скорост, в резултат на което ремаркето навлиза в
насрещната лента и се блъска челно в движещия се Участник 2: специален
автомобил - сметосъбирач марка „*“, модел „*“, с per. №*, управлявано от правоспособния водач Г.С.Г., ЕГН:********* напълно в унисон
с правилата за движение по пътищата. Г. е действал противоправно, което е
установено от влязлата в сила присъда. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ответникът дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, каквото като наследници на пострадалия се явяват ищците (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди :
От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на
свидетелите А.Г.А. и Ф.В.Ц. се установява, че отношенията между майката и бащата /ищци по делото/ и
починалият са били прекрасни, изградени на взаимна обич и доверие.Същите са
преживели изключително тежко смъртта на сина си, психически са сломени, налага
се непрекъснато медицинско наблюдение , с променена психика са, не са същите
хора.Ежедневието им е ангажирано да посещават гроба на сина си, променили са
характерите си , станали са затворени и неконтактни.
Свидетелите
установяват, че ищците са се затворили в себе си, постоянно тъжат и
изключително тежко понесли смъртта на сина си.Същите продължават да скърбят
за него и към настоящия момент, което е
променило изцяло и за в бъдеще начина и на живот.
Претърпените
след смъртта на сина им болки и страдания представляват неимуществени вреди и
същите следва да се компенсират със заместващо ги парично обезщетение.
Ответната страна и третото лице помагач оспори механизма на ПТП като
сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалият. По обективния характер
на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7
от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010
г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. №
623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
По делото липсват
доказателства да е налице нарушение на
пострадалия , да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и да е допринесло за настъпване на вредоносните последици.
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, което не е
сторено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост като се взема предвид характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др.
Специфичното при неимуществените вреди, особено на тези от причинена
смърт е, че те имат по-дълго проявление.
При определяне
на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече настъпили
вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и страданията от
смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво, така и от
гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, за внимание,
близост и грижи.
Критерият на справедливостта, заложен в
нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото
възприемане на справедливостта на дадения етап от развитие на обществото.
Практиката на ВКС е последователна по въпроса за детерминирането на критерия за
справедливостта от икономическата конюнктура в страната, която от своя страна е
основана на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Независимо от
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като
ориентир за размерите на обезщетението би следвало са се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и с оглед на
изложеното в предходния абзац, отчете факта, че ищците вече са получили обезщетение от ответника в размер на
60 000лева, съдът приема за справедливо за претърпените от смъртта на : Г. С.Г., ЕГН: *********,техен син неимуществени вреди
за А.К.Г., ЕГН: *********, в качеството си на майка, в размер на 120 000
лв.,общо
обезщетение, като се приспадне заплатената сума от 60 000 лв.
На същата в настоящето
производство следва да се заплати допълнителна сума в размер на 60 000 лв. като в останалата част до пълния предявен размер от 140 000лева за всеки
от тях, искът за неимуществени вреди
следва да бъдат отхвърлен.
2.С.
С.Г., ЕГН: *********, в качеството си на баща, всички с адрес Г., гр. К., Д., ул.„*“ №* в размер
на 120 000 лв. общо обезщетение, като се приспадне заплатената сума от 60 000 лв.
На същият в настоящето
производство следва да се заплати допълнителна сума в размер на 60 000 лв.,като в останалата част до пълния предявен размер от 140 000лева, искът за неимуществени вреди следва да бъдат
отхвърлен.
По отношение на обезщетението
за неимуществени вреди на
3.С.С.Г., ЕГН: *********, с адрес: Г.,
гр. Д., Д., ул. „*“ №*, в качеството си на брат, Г. С.Г., ЕГН: *********
4.К.С.Г., ЕГН: *********, с адрес: ***, в качеството си на брат, на: Г. С.Г.,
ЕГН: *********
Спорът е ищците попадат ли в категорията на лицата,на които се дължи
обезщетение и евентуално какъв следва да е размерът му.
Както е известно
с ТРеш.№ 1/2016г.от 21.06.2018г.,пост.по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС,се
конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Възприе се подход за
необходимост от синхронизиране на българското законодателство с европейското.
По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено и
прилагано от години, въз основа на Постановление №4/1961г. и Постановление
№5/1969г.на Пленума на ВС, за обхващане на лицата,за които житейски е логично
да се предполага,че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят
болки и страдания от загубата му. В този кръг са деца-включително и отглеждани,
родители, съпруг-включително и фактическият.
По
изключение право да търси обезщетение има и „..всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени..” (т.1 от ТР№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС).
Предпоставките
да се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият
обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта
търпи „изключителни” по интензитета си болки и страдания.
Липсва
дефиниция на критерия „изключителни”, но изхождайки от мотивите на
тълкувателното решение,следва да се възприема,че в тази хипотеза попадат само
тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно
въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с
продължителни негативни емоции,поради липсата на изключително значим близък.
При преценката налице ли е този критерий съдът намира,че в случая следва да
се отчитат и спецификите на традиционните за семейство отношения. В тях
отношенията между братята носят дълбока
обвързаност и емоция.
По делото се установи,че в семейството на А.К.Г., и С. С.Г., са запазени и тачени патриархалните
разбирания и достойнства на разширеното семейство. Мястото на
брата е съществено и зачитано.
Братята са били изключително близки. Смъртта на малкия брат е внесла изключителна болка,
страдания и празнота у другите. Промяната е съществена и макар ежедневието и
емоциите на ищците вече да са ангажирани със семействата им, споменът за техния брат, близостта, помощта, са осезаеми. Макар и да е изминал
период от време, липсата му все още се проявява и определя живота им.
При така изложените
констатации съдът приема,че е доказано по категоричен начин,че между С.С.Г.,К.С.Г. и починалия техен брат Г. С.Г. е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. От внезапната му загуба са претърпели значителни по интензивност и
времетраене морални болки и страдания, в голямата си част и непреодолени към
момента и с отпечатък върху целия й живот. Тези характеристики дават основание
да се приеме,че отношенията им изпълняват критерия „изключителност”, въведен с
ТРеш.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание и е справедливо да се присъди
обезщетение за преживените от тях
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на брат им Г. С.Г..
Съдът
определя размера на претърпените неимуществени вреди :
-30 000 лв. за С.С.Г., ЕГН: *********, с адрес: Г., гр. Д., Д., ул. „*“ № *, в качеството си на
брат,
-30 000 лв. за К.С.Г., ЕГН: *********, с адрес: ***, в качеството си
на брат, на: Г. С.Г., ЕГН: *********
В останалата част до пълния предявен размер 50 000 лв. за всеки от
тях, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно законната лихва :
Съгласно чл. 497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано
от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Видно от
разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1 КЗ, предявяването
на писмената застрахователна претенция по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите става по реда на чл.380 КЗ пред
застрахователя. Съгласно нормата на чл.380, ал.1 КЗ, заедно
със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В чл.380, ал.3 КЗ е предвидено, че непредставянето на данни за банковата
сметка от страна на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ след
изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на
застрахователното обезщетение.
Непосочването на
банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл.380, ал.3 КЗ, не
касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за
образуване на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото
лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното
обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по размер от
застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Когато произнасянето по
застрахователната претенция по чл.498, ал.1 КЗ е
отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или
недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на
изисканите от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от застрахователя
доказателства по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ, неизпълнението
на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка ***. В този случай не е
налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за посочването й и
неизплащането на застрахователното обезщетение.
Поради това
законната лихва следва да се присъди считано от 11.02.2019г-съгласно чл.497
ал.1 т.1 КЗ-15 дни след уведомяването с извънсъдебната претенция.
Процесуалният представител на ищците е поискал
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2
от ЗА.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответникът дължи на ищците направените по делото съдебни разноски и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете им.
Видно от списъка по чл. 80 на ищците имат
претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представен
договор за правна помощ, сключен на посоченото основание , както и сумата 474
лв., разноски за преводачески услуги, съобразно фактура **********/2021-03-12 ,
приложена към молбата.
На същите е оказана безплатна адвокатска правна помощ на
основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатната помощ е чл.38,ал.1,т.3 от Закона за
адвокатурата.
С оглед на това е налице предвиденото в чл.38,ал.1
от Закон за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение
на упълномощения адвокат за осъществено в производство процесуално представителство.
Имайки предвид горното, както и
разпоредбата на чл.7,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на пълномощника на
ищците сумата от 5130 лева/ При уважен иск за 180
000лева-3530+2% от 80 000/1600/= 5 130 лева/, адвокатско възнагрждение.
Ищците са
освободени от заплащане на
държавна такса с определение от 18.09.2020 година.Дължимата държавна такса
върху присъденото обезщетение е в размер на 7 200 лв и същата следва да се
възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 ГПК. .
Съобразно отхвърлената част
от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, ЗД „*“ АД има право да получи част от
направените разходи за възнаграждение .
В от списъка за разноски, ответникът е направил
такива в размер на 857 лв.
От тях
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на
405 лева.
Водим от
горното, ВОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:
област С. (с.), община С., гр. С. 1592, район р-н И., бул." *" № * да заплати на
1. А.К.Г., ЕГН: *********,
в качеството си на майка на Г.С.Г., ЕГН:
*********,сумата 60 000/шестдесет
хиляди лева/ лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 11.02.2019г./15 дни след уведомяване
с извънсъдебна претенция /, до окончателното издължаване., като в останалата
част до пълния размер 140 000лв-ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
2.С. С.Г., ЕГН: *********, в
качеството си на баща, на Г. С.Г., ЕГН: *********, с адрес Г., гр. К., Д., ул.„*“ №24, сумата 60 000/шестдесет хиляди лева/ лв., обезщетение за
неимуществени вреди ведно със законната
лихва, считано от 11.02.2019г./15 дни след уведомяване с извънсъдебна претенция
/, до окончателното издължаване., като в останалата част до пълния размер
140 000лв-ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
3.С.С.Г., ЕГН: *********, с
адрес: Г., гр. Д., Д., ул. „*“ №*, в
качеството си на брат, сумата 30 000
/тридесет хиляди/лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от
11.02.2019г./15 дни след уведомяване с извънсъдебна претенция /, до
окончателното издължаване., като в останалата част до пълния размер
50 000лв-ОТХВЪРЛЯ
4.К.С.Г., ЕГН: *********, с
адрес: ***, в качеството си на брат на: Г. С.Г., ЕГН: *********, сумата 30 000/тридесет хиляди/лв лв.,
обезщетение за неимуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от 11.02.2019г./15 дни след уведомяване с
извънсъдебна претенция /, до окончателното издължаване., като в останалата част
до пълния размер 50 000лв-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА„*“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: област С. (с.), община С., гр. С.
1592, район р-н И., бул." *" № * да заплати на адвокат Ж.В.Т. сумата от 5130 лева адвокатско възнаграждение представляваща дължимо възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, определено съобразно уважения размер на иска по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 и от Наредба № 1.
ОСЪЖДА„*“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: област С. (с.), община С., гр. С.
1592, район р-н И., бул." *" № * да заплати сумата 7
200 лева/седем хиляди и двеста лева /, дължима държавна такса по
предявения иск по сметка на ВОС.
ОСЪЖДА„*“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: област С. (с.), община С., гр. С.
1592, район р-н И., бул." *" № *да заплати на А.К.Г., ЕГН: *********, Г. С.Г., ЕГН: *********, С. С.Г., ЕГН: *********, Г.С.Г., ЕГН: *********, с адрес Г., гр. К., Д., ул.„*“ №*, , сумата
от 474 лв., разноски за
преводачески услуги, съобразно фактура */*-*-*,разноски в настоящето производство.
ОСЪЖДА А.К.Г., ЕГН: *********, Г. С.Г.,
ЕГН: *********, С. С.Г., ЕГН: *********,
Г. С.Г., ЕГН: *********, с адрес
Г., гр. К., Д., ул.„*“ №*, ДА ЗАПЛАТЯТ
НА „*“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на
управление: област С. (с.), община С., гр. С. 1592, район р-н И., бул." *" № * РАЗНОСКИ, СЪОБРАЗНО ОТХВЪРЛЕНАТА ЧАСТ ОТ ИСКА В
РАЗМЕР НА 634/шестстотин тридесет и четири /. ЛВ.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач-„ АПИ“-С.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: