М О Т И В И : На подсъдимия Я.А.К. *** е предявено
обвинение това, че през нощта на 20.11.2014 година в с.Г. Р.,***,
отвлякъл Е.С.Н. с ЕГН **********, М.С.К. с ЕГН **********, М.К.И. с ЕГН **********
и К.К.И. с ЕГН **********, като е бил въоръжен с пистолет – газ сигнално
оръжие, марка “Blow mini mod
2003” фабричен № 97431, нож тип кама марка „Smith&Wesson”, сгтъваем
нож с черно острие и камуфлажна дръжка и деянието е извършено по отношение на
четири лица – престъпление по чл.142, ал.2, т.1 и т.5 във връзка с ал.1 от НК.
На подсъдимия Я.К. е предявено обвинение и за
това, че през нощта на 20.11.2014 година
в землището на с.Г. Р.,***, при условията на продължавано престъпление, в
близост до р.Р., унищожил противозаконно чужди движими вещи, като счупил
мобилен телефон „Сони ериксон” ELMJ1012
на стойност 100 лева собственост на К.К. ***; мобилен смарт телефон „Сони
Експерия” на стойност 90 лв собственост на Е.С.Н. от с.Ловни дол; обикновен
мобилен телефон „Самсунг” на стойност 55 лева собственост на М.К. ***, всички
на обща стойност 240 лева и до пътя с.Г. Р. *** унищожил чужди движими вещи,
като запалил лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег.№ ** на стойност 2500
лева, собственост на Е.С.Н. от с.Ловни дол и намиращите се в него музикална
уредба тип СD марка
„Пайнър” на стойност 100 лева, усилвател „Бош” към музикална уредба „Пайнър” на
стойност 150 лева, собственост на Е.Н. и мобилен телефон „Айфон-S4” на стойност 750 лева
собственост на М.И., или всички унищожени вещи на обща стойност 3754 лева
престъпление по чл.216, ал.1 във връзка чл.26 ал.1 от НК.
Съвместно с наказателния процес
е приет за разглеждане предявеният от Е.С.
*** против подсъдимия Я.К. граждански иск за сумата от 2840лв.- представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл.216 от НК,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, на основание чл.45 ЗЗД.
В съдебно заседание подсъдимият
Я.К. заявява, че е получили препис от обвинителния акт и че разбира предявените
му с него обвинения. Дава обяснения по същите, като отрича да е извършил
деянията, за които е привлечен като обвиняем и моли да бъде оправдан.
Прокурорът поддържа изцяло
повдигнатите обвинения, като прави искане подсъдимият К. да бъде признат за
виновен и му се наложат наказания при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се приложи и разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец
адвокат Т. се присъединява към искането на прокурора относно отговорността и
наказанието на подсъдимия, като прави искане да се уважи изцяло предявения
граждански иск, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
От
съвкупната преценка на обясненията на подсъдимия, събраните писмени и гласни
доказателства, веществените доказателства и заключенията на експертизите съдът
приема за установена следната фактическа обстановка :
На
19.11.2014г., около 22.00 часа, свидетелите Е.Н., К.И., М.К. и М.И. ***. Те се
придвижили до там с лек автомобил м.”Фолксваген Голф” с рег. *****,
собственост на св.Е.Н.. Автомобилът бил управляван от св. М.К., тъй като само
той е имал правоспособност към този момент. Като пристигнали в селото се
обадили на св. М.И., която се намирала в дома на св. Р.Г.. Уговорили се да се
видят и по- късно всички отпътували за гр.Севлиево, където от магазин си
закупили бира, а след това отишли в с.Г. Р.. Там спрели и слезли пред училището, където престояли около
половин час. При престоя им се обадил
св. Т.К. ***, който ги поканил в дома си и те приели поканата му. Посетили дома
му, където престояли около половин час. След това всички те, отново с лекия
автомобил на Н., се върнали пред училището на селото, където слушали музика и
пили бира. Малко по - късно св. М.И. се обадила по телефона на И.Й. и го
извикала да отиде и да ги вземе със св. Р. Г., тъй като искали да се прибират. Й.
се отзовал и пристигнал на мястото с лек автомобил м.”Сеат Ибиса”. Двете свидетелки
се качили в автомобила му.
Същата
вечер подсъдимият Я.К. ***, който бил пристигнал в селото, където родителите му
имали къща от няколко години, се обадил на св. Т.П. да се видят и двамата
отишли на заведение. Придвижвали се с лек автомобил м.”Мерцедес” с рег. № *****,
собственост на бащата на свидетелката. В
заведението работел св. Д.Д., с когото двамата се познавали. Изчакали го да
свърши работа и тримата с лекия автомобил Мерцедес тръгнали към с. Г. Р., като
е било след полунощ. Когато пристигнали в района на училището на селото те засекли
автомобила, управляван от И.Й..
Подсъдимият слязъл и се приближил до този автомобил и запитал Й. „бяло
имате ли”. Двамата провели кратък разговор, при който Й. му отговорил, че не се
занимава с такива неща. След това и двата автомобила отпътували от мястото.
Малко
по - късно подсъдимият К. и пътуващите с него с лекия автомобил „Мерцедес” се
върнали до училището на с. Г. Р., където забелязали лекия автомобил, управляван
от св. Е.Н.. Подсъдимият слязъл, отишъл до автомобила, погледнал вътре и след
това се върнал обратно. Пострадалите
отпътували от мястото като закарали св. Т.К. до дома му, тъй като е
трябвало да се прибира. Когато се връщали към главната улица в селото лекият
автомобил „Мерцедес” се появил отново и препречил пътя им, като застанал с
предната си част откъм техния автомобил. Било е около 1.00- 1.30 часа. Тогава
от него слязъл подсъдимия К. и се приближил до техния автомобила откъм страната
на шофьора – св. М.К.. Накарал го да си свали прозореца и го запитал „ Къде е?”.
Свидетелят попитал за какво става на въпрос,
опитал се да му обясни, че нещо явно греши. На това подсъдимият му заявил
„Какво се правиш на луд, нали преди малко говорихме по телефона. Къде е
стоката?”. В разговора тогава се намесил
и св. К.И., като попитал за какво ги спира. Тогава подсъдимият отворил задната
врата и му заявил „ На теб никой не ти е дал право да говориш.”. След това подсъдимият
се пресегнал и взел ключовете от таблото
на автомобила, накарал св. М.К. да слезе и да отиде с него да се поразходи. Тогава
извикал при тях да отиде св. Д.Д.. В
показанията си св. Е. Н. обяснява, че подсъдимият е накарал Д. да остане при
тях и да ги пази, като му заявил „ Ако мръднат – веднага ме извикай!. След това
подсъдимият отвел св.М.К. в странична уличка, за да се разберат. В показанията
си св. М.К. обяснява, че подсъдимият постоянно го питал „къде е материала”, а
като приближили до ограда го хванал за гушата, притиснал го към нея. Опитал се
да го сплаши и извадил някакъв нож, който размахвал пред лицето му. Продължил
да го пита „Къде е червената кола? Къде е стоката?” и му казвал „Вие ще
продавате бяло за по 80 лева ли?”. Свидетелят, през цялото време, се е мъчил да
му обясни, че не знае нищо от това за което го пита. В един момент подсъдимият
преустановил действията си спрямо него и двамата се върнали при автомобила
„Фолксваген Голф”. Там подсъдимият накарал другите да слязат от автомобила и поискал
да предадат телефоните си на св. Д.. Свидетелите му предали телефоните си, а
именно – св. К.И. му предал телефон „Сони Ериксон”, св.Е. Н. – телефон м.”Сони
Експерия” и св. М.И. – телефон м. „Самсунг”. Подсъдимият започнал да задава
същите въпроси на свидетелите, на които те отговаряли, че нищо не знаят. Питал
ги и за лице с прякор „Жицата”, както и знаят ли нещо за червената кола, на
което също отговорили, че не знаят нищо. Дори св. М. К. му предложил да се
обади по телефона на св. М.И. и да попита за този човек. Подсъдимият му дал
един от телефоните, който видно от показанията на св. И. е бил на св. Е. Н. и й
се обадил, като я помолил да излезе и да говорят, но тя отказала. След това
подсъдимият, който държал пистолета в ръката си накарал пострадалите да се
качат в автомобила, като той също се качил при тях на задната седалка, зад
водача. Дал ключовете от автомобила на
св. М. К. и държейки пистолета му наредил да кара по посока с.Яворец. В същото
време казал на св. Д.Д. да тръгнат след тях с автомобила Мерцедес, в който се
намирала през цялото време и св.Т.Н.. В показанията си и четиримата пострадалите
заявяват, че тъй като подсъдимият е имал оръжие, което е бил извадил пред
цялото време и те са възприели като истинско са се изплашили и поради тази
причина са му се подчинили, както да влязат в автомобила, така и да отпътуват в посоката, която той им е указал, като не са
имали избор за друго действие. По време на движението си подсъдимият запитал
пострадалите дали някой у осъждан, като им заявил” Сега ще дойде полиция и че
той ще им е най- малкия проблем”. Стигайки в края на с. Г. Р., преди моста над
р. Р., подсъдимият наредил на св. М.К. да завие на дясно, по черен път. Времето
е било дъждовно и пътят кален, поради което св. М.К. му казал, че ще затънат, но
въпреки подсъдимият наредил на свидетеля
да кара по черния път. В това време зад тях се движел лекия автомобил
„Мерцедес” управляван
от Д.. Стигайки в близост до реката подсъдимият накарал К. да спре автомобила, след
това всички да излязат и да тръгнат напред, като преди това взел и ключовете от
автомобила. Свидетелите слезли и
застанали пред него с лице към реката. В
един момент подсъдимият се върнал назад
към другия автомобил, който бил затънал в калта. В този момент пострадалите,
които били изплашени от това, че подсъдимият е въоръжен, както и от
несигурността какво би им се случило, взели спонтанно решение да избягат.
Всички хукнали към намиращата се в близост
река. Св. Е.Н. се хвърлил в реката и преминал през нея. Забелязал, че мястото
се осветява и че ги търсят. След това преминал около 300-400 метра през реката
и излязъл на улица. Отишъл в дома на св.
М.К., от където уведомил полицията. Когато органите пристигнали им разказал за
случилото се и отишли до мястото, но не намерили автомобила му. Последният
намерили след около 2-3 часа на разклона на с.Г. Р. към Г., като същият е бил
изгорял. Св. М.К. обяснява, че преминал през реката на около 5-10 метра и се
скрил в близост до моста. Виждал мястото от където са избягали, като е видял
светлини. Докато изчаквал забелязал, че изкарват лекия автомобил Голф на задна.
Тъй като премръзнал решил да не чака повече подсъдимия и другите да напуснат мястото,
тръгнал и отишъл в дома на св. К.И.. В
показанията си последният заявява, че към 6 часа сутринта М. влязъл у тях, като
бил мокър, премръзнал, уплашен. Той му дал дрехи да се преоблече. Бил
превъзбуден и говорел несвързано. Св. М.И. също преминал през реката и се укрил
от другата й страна. От там забелязал как подсъдимият и св. Д. осветявали с
нещо и търсили, като чул и че се „въртят гуми”. След това отишъл при роднини в
с.Яворец- при св. С.Д.. В показанията си последният заявява, че през нощта М.
отишъл в тях като бил мокър и изплашен и
поискал да се обадят в полицията. От неговия телефон се обадили на полицията.
Пред него М. споделил, че вечерта някакъв мерцедес им сякъл пътя,
заплашили ги с пистолет, накарал ги да се качат в колата и ги откарали до
реката , където ги изкарали от нея и те успели да избягат. Св. К.И. заявява, че
след като се разбягали не посмял да премине през реката, защото била буйна и
било студено. По тази причина се скрил зад едно дърво. Той обяснява, че
подсъдимият и св.Д. започнали да осветяват около реката, като явно са ги издирвали. След
като установил, че те са си заминали от мястото излязъл от скривалището си и се
прибрал в къщи.
След
като установил, че пострадалите са избягали от мястото подсъдимият К. започнал
да ги издирва като осветявал в района около реката. Тъй като не ги открил, взел
мобилните им телефони, след което начупил същите и ги изхвърлил в реката.
В това
време св. Н. се опитвала да изкара лекия автомобил „Мерцедес”, който бил
затънал в черния път, но не успяла. Подсъдимият и св. Д. я оставили, като двама
се качили на автомобила на пострадалите и с него тръгнали посока с.Г. Р.- с.Г..
Преди да тръгнат подсъдимият казал на св. Н. да му се обади когато успее да
извади автомобила от калта. След края на с. Г. Р. отбили автомобила в дясно по черен път, като малко по- късно
спрели и го оставили.
Междувременно
св. Н., с помощта на друго лице, успяла да измъкне автомобила „Мерцедес” от
мястото, където била затънала. Обадила се по телефона на подсъдимия и той и
предал къде да отиде и да ги вземе със св. Д.. Тя отпътувала за посоченото
място и в края на с. Г. Р. двамата я чакали на пътя, от където тя ги взела. От
там тримата отпътували за гр. Севлиево. Стигайки в началото на града спрели на
бензиностанция „Херос”, където по това време на работа бил св. А.А.. Подсъдимият
слязъл от автомобила и заредил гориво за 20 лева, след това закупил бутилка с
минерална вода от 1,5л. Непосредствено след това излял водата от бутилката и
напълнил същата с бензин от колонката. Върнал
се в автомобила и по негово нареждане се отправили към мястото, където преди
това били оставили автомобила на Е.Н.. В близост до мястото спрели и
подсъдимият и св. Д. слезли, а св. Н. останала. Двамата отишли до изоставения
автомобил. Там подсъдимият го залял с бензина от бутилката и след това го
запалил. Заедно със свидетеля се върнали при Н. и отпътували от мястото.
Вследствие на запалването автомобилът на
пострадалия Н. изгорял напълно, като изгорели напълно и намиращите се в
него движими вещи- музикална
уредба тип СD марка „Пайнър”, усилвател „Бош” към музикална уредба „Пайнър”,
собственост на Е.Н. и мобилен телефон „Айфон-S4”,собственост
на М.И..
След разкриване на деянията
подсъдимият К. е предал доброволно на органите на полицията следните вещи : пистолет марка “Blow mini mod 2003” фабричен № 97431, нож – тип кама
марка „Smith&Wesson” и сгъваем нож с черно острие и камуфлажна
дръжка, черно шушляково яке, тъмна на цвят фланелка, син дънков панталон марка
„Boss” и кафяв мъжки
колан, които са приобщени като веществени доказателства по делото. За
извършеното действие е съставен протокол от 20.11.2014г., приложен на л.21 от
ДП. В протокола подсъдимият собственоръчно е написал, че вещите са негови.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно- оценъчна експертиза,
изготвено от вещото лице М.Х.. Заключението е обосновано, съобразено с
доказателствения материал по делото и същото не е оспорено от страните по
делото. От заключението се установява, че стойността на унищожения лек
автомобил м.”Фолксваген Голф” с ДКН ** към месец ноември 2014г. е в размер на
2 500 лева.
По
делото са изслушани и приети два броя заключения на съдебно- оценъчна
експертиза, изготвени от вещото лице Д.Д.. Вещото лице поддържа изготвените
заключения и страните не оспорват същите. От заключенията се установява, че
стойността на унищожените вещи – предмет на обвинението по чл.216 от НК към
20.11.2014г. е общо в размер на 1245 лева.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно балистична експертиза,
изготвено от вещото лице Т.П.. Вещото лице поддържа заключението и същото не е
оспорено от страните по делото. От заключението се установява, че представения
за изследване пистолет марка “Blow mini mod 2003”
фабричен № 97431, кал.8мм е представен без пълнител. Същият представлява газ-
сигнално оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ,
като може да произвежда изстрели с газ-
сигнални патрони кал.8мм., но не може да произвежда такива с боеприпаси.
По
делото е прието заключение на техническа експертиза на информация за водени от св.Т.К. със св. Д.Д.
разговори в профилите си във Фейсбук чрез писмени съобщения за времето 06.12. 2015г
23.59ч до 07.12.2015г. 0.22часа. От
заключението се установява, че в интервала 06.-07.12 между двамата е проведен
разговор при който св. Д. е споделил, че автомобила на Н. е бил запален именно
от подсъдимия.
Г.та
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от показанията на разпитаните по делото свидетели
Е.Н., К.И., М.К., М.И., А.А., М.И., Р.Г., К.И., С.Д., отчасти от показанията на
св. Т.П., дадени на съдебното следствие и на досъдебното производство/
приобщени по съответния ред/, както и показанията на св. Д.Д., заключенията на
съдебните експертизи, писмените доказателства- протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, както
и веществените доказателства. Съдът
намира, че на показанията на пострадалите следва да се даде пълна вяра, тъй
като те са последователни, непротиворечиви и се подкрепят и от всички останали
доказателства по делото.
Подсъдимият
Я.К. дава обяснения по повдигнатите му обвинения. Той не оспорва, че на
въпросната дата и време се е намирал в с.Г. Р., където родителите му имали
къща. Бил се уговорил със св.Т.Н. да се видят и излизали вечерта заедно, като
по- късно към тях се присъединил и св. Д.Д.. Били с автомобила на свидетелката.
Късно вечерта тримата тръгнали към селото, като автомобила го управлявал св. Д.Д.,
а той бил седнал отпред до него. Отишли до центъра на селото, където спрели и
там трябвало да пият бира и да пушат. В това време към тях се приближил
автомобил, като хората от него провели разговор с Д. и дори останал с впечатлението,
че се познават помежду си. Разбрал, че се уговорили да отидат до училището,
което било на около 150- 200 метра от мястото. След това те отишли до училището
и той видял същата кола и за първи път видял свидетелите, които били с лекия
автомобил „Фолксваген Голф”. Разбрал, че цялата уговорка на Д. и другите била
да се видят до заведение Чакала, за да може той и Т. да си вземели „трева”. Тогава
тримата ходили до това заведение, където чакали около 15минути и никой не се
появил. Отново се върнали до училището и там видели свидетелите /има предвид
пострадалите/. Д. се бил нервирал от станалото и слязъл от колата и отишъл при
тези момчета като между тях имало спор за това, че не се била осъществила
срещата. Той също излязъл от автомобила и видял, че момчетата били агресивни,
станал скандал, но впоследствие нещата се били успокоили. Тъй като той бил
започнал да пита какво става, то тогава шофьорът на голфа го бил извикал настрани
да му обясни. По този повод се били отдалечили на около 20 метра, където
провели разговор. Д. останал при другите момчета, като не знае какъв разговор
са провели. След това именно момчетата били предложили да отидат някъде, за да
си вземат „материал”. Тогава, като се върнал при колата, се качил при тях, като
заявява, че по никакъв начин не ги е заплашвал, както и твърди, че не е имал
никакво оръжие в себе си. Те тръгнали по посока края на селото, като преди мост
свили по страничен черен път. Тогава Д. му се обадил по телефона, че са затънали
в калта и той слязъл, за да види какво е станало. После като се обърнал
момчетата от колата просто ги нямало.
Отрича той да е вземал телефоните на пострадалите, като заявява, че
впоследствие бил разбрал, че ги е взел Д.. Твърди, че след това Д. се качил в автомобила
на пострадалите и тогава той се качил при него, като не знае в каква посока и
къде точно го е откарал свидетеля. След като оставили този автомобил дошла Т. да
ги вземе от главния път и отново Д. предприел управлението на нейния автомобил.
Когато отишли на бензиностанцията си закупил цигари и бира, като Д. му поръчал
да купи минерална вода. Той се бил върнал и купил шише с минерална вода и го
излял, защото Д. искал да го налее с бензин. Твърди, че свидетелят Д. бил решил
да отиде и да запали колата на пострадалите, поради което отпътували в
посоката, където го били оставили. Двамата слезли и отишли до автомобила,
където твърди, че св. Д. излял бензина и го запалил. След това се върнали и го
оставили в дома му в с. Г. Р..
Съдът
не кредитира с доверие изцяло обясненията на подсъдимия К.. Те се опровергават напълно
от събраните по делото доказателства, обсъдени и анализирани по - горе. От всички събрани доказателства- гласни,
писмени и веществени, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за
безспорно установено авторството на подсъдимия в извършване и на двете
престъпни деяния. Безспорно е, че с
обясненията, които дава в края на съдебното следствие, подсъдимият се стреми да
изгради защитна версия, с която да опровергае събраните по делото
доказателства, да прехвърли вината на друго лице, като оневини извършеното от
него и избегне наказателната отговорност
за това.
ПО ОБВИНЕНИЕТО
по чл. 142, ал.2, т.1 и 5 във вр.с ал.1 от НК:
При
установената по- горе фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказано,
че като през нощта на 20.11.2014 година в с.Г. Р.,***,
отвлякъл Е.С.Н. с ЕГН **********, М.С.К. с ЕГН **********, М.К.И. с ЕГН **********
и К.К.И. с ЕГН **********, като е бил въоръжен с пистолет – газ сигнално
оръжие, марка “Blow mini mod 2003” фабричен № 97431 и деянието е извършено по
отношение на четири лица, подсъдимият Я.К. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на чл.142,
ал.2, т.1 и т.5 във вр. с ал.1 на НК за което го
призна за виновен и му наложи наказание.
От обективна страна съдът намира
за безспорно установено, че на процесната дата и време подсъдимият Я.К., като е
използвал оръжие – газов пистолет, принудил чрез заплаха пострадалите Н., К., М.И. и К.И., извън и противно на тяхната
воля, да напуснат мястото, където са се намирали, а именно в район на малък
парк в с.Г. Р. и с автомобила на св. Н. да отпътуват в посока, която те не са
желаели, а им е била разпоредена от подсъдимия. Без значение на какво
разстояние са били отведени, както и каква е била точно целта на отвличането им
от страна на подсъдимия.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия К. при форма на вина пряк умисъл. Същият безспорно е
съзнавал, че именно с използваната от него заплаха – насочване на газов
пистолет към пострадалите и цялостното
си поведение спрямо тях същите са напуснали мястото, в което са се намирали, въпреки,
че не са имали съгласие да се промени местонахождението им.
На първо място защитникът на
подсъдимия прави възражение, че деянието, така както било описано в
обвинителния акт било несъставомерно. В тази връзка сочи, че престъплението по
чл.142 от НК било съставно, като се осъществявали два състава от НК- принуда и
противозаконно лишаване от свобода. Наред с това в обвинението не били налице
твърдения за осъществена принуда спрямо пострадалите, а само заплаха, което
било различно. Не били спазени и изискванията на ТР №2/96 година на ВКС в
обвинението да се посочи в какво точно се изразява принудата, за да се постигне
целения резултат – лишаване от свобода.
Съдът намира възраженията за
неоснователни и некореспондиращи с нормата на закона, по следните съображения:
Престъплението по чл.142 от НК/ в
действащата му към настоящия момент редакция/ не е съставно. В състава му е
предвидена една форма на деянието. За съставомерността на същото е необходимо
от обективна страна да се установи единствено принудителна промяна на
досегашното местонахождение на пострадалия. От субективна страна деецът следва
да съзнава, че чрез използвана от него принуда пострадалият е напуснал мястото,
в което се е намирал, т.е., че последният не е дал съгласието си да се промени
досегашното му местоположение. Отвличането може да се осъществи с всички форми
на принуда, при различни конкретни актове на реализация: с насилие, побой,
заплаха, с различни видове оръжия и помощни средства. В действащата към момента
на извършване на деянието редакция на нормата на чл.142 от НК не се изисква за
съставомерността на престъплението „отвличане”, то да е извършено със специална
цел – противозаконно лишаване от свобода, както е била изискуема при
предходната редакция. Действащата норма към момента не държи сметка за това
каква точно е била целта на отвличане на пострадалите, както и какви действия
спрямо тях е щял да предприеме впоследствие подсъдимият.
Неоснователно е и възражението,
че обвинителният акт не отговарял на изискванията на закона, тъй като с него не
били изпълнение указанията на ТР №2/1996 година на ВКС. Обвинителният акт
съдържа конкретни данни за времето и мястото на извършване на деянието. В него
подробно са описани извършените от подсъдимия действия, които обуславят
съставомерност на повдигнатото му обвинение, като е налице и съответствие между
диспозитивната и обстоятелствената му част. Очертан е в пълнота кръга на
правнорелевантните факти по делото. С оглед на това съдът приема, че обвинителният акт удовлетворява стандарта на
чл.246 НПК и не създава пречки пред пълноценното реализиране на правото на
защита на подсъдимия. Следва да се отбележи и факта, че защитникът на
подсъдимия се позовава на несъществуващо в правния мир ТР на ВКС.
Неоснователно е и възражението
на защитника на подсъдимия, че тъй като оръжието - веществено доказателство по
делото е газ- сигнален пистолет, а не огнестрелно, то не била налице
квалификацията на т.1 на чл.142, ал.2 във вр.с ал.1 от НК. Безспорно се
установява по делото, че подсъдимият при осъществяване на отвличането е
използвал пистолет - вещественото доказателство по делото. От заключението на
съдебно- балистичната експертиза се установява, че изследвания пистолет
представлява газ- сигнално оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и може да произвежда
изстрели с газ –сигнални патрони. За обективната съставомерност на деянието по
чл.142, ал.1 т.1 от НК е важно, че субектът на престъплението е бил въоръжен,
като е без значение за какъв вид оръжие става дума- огнестрелно, газово, хладно
и др. С оглед на това съдът намира, че безспорно е налице квалифициращият
елемент на т.1 на чл.142, ал.1 от НК.
Неоснователно е и направеното
възражение относно годността на Протокол за доброволно предаване от 20.11.2015г./л.21ДП/
и искането за изключването му от
доказателствения материал по делото, а от там и на вещественото доказателство -
газов пистолет. Протокола за доброволно предаване е съставен в РУ, където
именно подсъдимият се е съгласил доброволно да предаде вещите, приобщени като
веществени доказателства по делото, на орган на полицията и същият отговаря на
изискванията на чл. 127 и сл. НПК. Дори и да се приеме за достоверно
твърдението на подсъдимия, че първоначално вещите са били взети от служители на
полицията при отвеждането от дома му и отнесени в управлението, то с оглед
последващото доброволно предаване на същите от страна на подсъдимия, не дава
основание да се приеме, че протокола е негоден и същият да се изключи от
доказателствения материал по делото. Наред с това следва да се отбележи и
обстоятелството, че самият подсъдим не оспорва факта, че газовия пистолет се е
намирал в дома му. При предявяване на същия на пострадалите Е.Н. и М.К. в хода на съдебното следствие същите
категорично заявяват, че именно това е бил пистолета, с който са били заплашени
от подсъдимия.
Възражението на защитника на подсъдимия, че
пострадалите в интервала от 2-4 минути на движение на автомобила, поради това,
че вратите на същия били отключени, можело по всяко време да слязат, макар и с
риск за себе си, правело несъставомерно деянието съдът намира за несъстоятелно
и неприемливо. Освен, че не дължи сметка за конкретиката на инкриминираното
деяние, това разбиране на защитника прехвърля върху пострадалите от отвличане
отговорността за престъпното посегателство, извършено именно от подсъдимия.
Жертвата от престъпление не е длъжна да оказва съпротива, да проявява
изобретателност и да поема рискове, за да се противопостави или да преустанови
престъпни ограничения или насилие. Достатъчно е да се констатира принуда, липса
на доброволност, като в настоящия казус е налице достатъчен доказателствен
материал за осъществяване на принудителното им отвличане от страна на
подсъдимия.
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Я.К. наказание за това
престъпление съдът отчете обстоятелства обуславящи наказателната му
отговорност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
завишената степен на обществена опасност на деянието. Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, което сочи на
по- ниска степен на обществена опасност на личността му и младостта на същия.
Обсъждайки тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че
е налице превес на смекчаващите обстоятелства, като определи наказанието към
минималното, предвидено в закона, а именно от седем години лишаване от свобода.
От доказателствата по делото не може да се приеме, че по
отношение на подсъдимия са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради и което съдът намира, че не са
налице предпоставките на разпоредбата на чл.55 от НК и не прилага същата.
На подсъдимия е предявено
обвинение и за това, че горното деяние е извършил като е бил въоръжен и с
ножове- нож тип кама марка „Smith&Wesson” и
сгъваем нож с черно острие и камуфлажна дръжка. От събраните по делото
доказателства съдът намира, че не се установява по безспорен и категоричен
начин при осъществяване отвличането на четиримата пострадали подсъдимият К. да
е използвал освен пистолета и описаните в обвинението ножове. Единствено св. М.К.
обяснява, че когато първоначално с подсъдимия са се отдалечили от автомобила,
за да разговарят и той го е притиснал в зид, освен пистолета извадил и нож, който
размахал пред лицето му, за да го сплаши, като свидетелят не може да обясни и
точно какъв е бил ножа. Към този момент безспорно не е било започнало
осъществяването на изпълнителното деяние на отвличането, което подсъдимият е
предприел едва при завръщане до автомобила на пострадалите, отправяне на
заплаха с пистолета, разпореждането му да се качат в автомобила и да се отправят
в посока, която той указва, въпреки и противно на волята им. С оглед на това
съдът призна подсъдимия К. за невинен в това да е извършил горното
деяние, като да е бил въоръжен и с нож – тип кама марка „Smith & Wesson” и сгъваем нож с черно острие и камуфлажна
дръжка и го оправда тази част от предявеното му обвинение по чл.142 ал.2 НК.
ПО ОБИВЕНИЕТО по чл.216, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1
от НК:
При
установената по- горе фактическа обстановка съдът намира за безспорно, че като през нощта на 20.11.2014 година в землището
на с.Г. Р.,***, при условията на продължавано престъпление, в близост до р.Р.,
унищожил противозаконно чужди движими вещи, като счупил мобилен телефон „Сони
ериксон” ELMJ1012 на стойност 100 лева собственост на К.К. ***; мобилен смарт
телефон „Сони Експерия” на стойност 90 лв собственост на Е.С.Н. от с.Ловни дол;
обикновен мобилен телефон „Самсунг” на стойност 55 лева собственост на М.К. ***,
всички на обща стойност 240 лева и до пътя с.Г. Р. *** унищожил чужди движими
вещи, като запалил лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег.№ ** на стойност
2500 лева, собственост на Е.С.Н. от с.Ловни дол и намиращите се в него
музикална уредба тип СD марка „Пайнър” на стойност 100 лева, усилвател „Бош”
към музикална уредба „Пайнър” на стойност 150 лева, собственост на Е.Н. и
мобилен телефон „Айфон-S4” на стойност 750 лева собственост на М.И., или всички
унищожени вещи на обща стойност 3754 лева, подсъдимият Я.К. е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна престъпния състав на чл.216, ал.1 във връзка чл.26 ал.1 от НК за което съдът го призна за
виновен и му наложи наказание.
От обективна страна безспорно подсъдимият
на два пъти на процесната дата е унищожил описаните вещи, като телефоните е счупил и
изхвърлил в реката, а лекият автомобил и намиращите се в него вещи е запалил и
същите са изгорели и станали негодни за използване.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл, обективиран от поведението на подсъдимия при
осъществяване на деянието.
Единственото възражение, което
прави защитникът на подсъдимия, по това обвинение е, че по отношение на него
били налице само и единствено показанията на св. Д.Д., който с оглед
обясненията на подсъдимия бил явно заинтересован, тъй като самият той е
следвало да носи наказателна отговорност за това деяние. Съдът намира
възражението за неоснователно и некореспондиращо на доказателствения материал
по делото. Не може да се приеме твърдението на защитника, че показанията на св.
Д., сочещи на авторството на подсъдимия в извършването на това престъпление са
единствени. Показанията на Д., който е пряк свидетел на извършеното от
подсъдимия не са изолирани, а се подкрепят и от други, макар и косвени
доказателства по делото, а именно показанията на свидетелите Т.Н., А.А., видно
от които е че именно подсъдимият, по негова инициатива, е закупил шишето с минерална вода и че той,
след като е излял водата го е напълнил с бензин. Видно е от показанията на
пострадалите, че не св. Д., а подсъдимият е бил този който е предприел
противоправните действия спрямо тях, че той е бил лицето което е разпоредило
изземването на телефоните им. Всички тези доказателства, съпоставени и с показанията на св. Д. водят до
категоричния извод, че именно подсъдимият е автор на това престъпно деяние,
както и че именно той е имал мотив за извършване на същото.
Съдът не обсъжда възражението на
защитника, че и св. Д. следвало да носи отговорност за извършеното, тъй като
спрямо не е налице повдигнато обвинение, което е в правомощията единствено на
прокуратурата.
При определяне вида и размера
на наложеното на подсъдимия Я.К. наказание за това престъпление съдът отчете
завишената степен на обществена опасност на деянието, упоритостта на подсъдимия в осъществяването
му, сравнително високата стойност на унищожените вещи. От друга страна съдът
отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и младостта му. Обсъждайки тези
обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че е налице макар
и минимален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на
което определи наказанието под средния размер на предвиденото в закона, като
осъди подсъдимия на две години лишаване
от свобода.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия не
са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, поради което не прилага разпоредбата на чл.55 от НК.
Горните деяния са извършени при
условията на реална съвкупност. С оглед на това на основание чл.23, ал.1 от НК
съдът определи на подсъдимия Я.К. общо наказание, като му наложи по- тежкото, а
именно седем години лишаване от свобода.
Съдът постанови наложеното общо
наказание подсъдимият да търпи в затворническо общежитие от закрит тип или
затвор при първоначален строг режима, на основание чл.60, ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
С оглед всички данни по делото
съдът приема, че с определеното общо
наказание ще се постигнат по най- ефективен начин целите му визирани в чл.36 от НК. С оглед на това и с оглед данните за чистото съдебно минало на подсъдимия
съдът намира, че не следва спрямо него да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК и да се увеличава определеното общо наказание.
Съдът осъди подсъдимия Я.К. да заплати направените по делото разноски, на
основание чл.189, ал.3 НПК, както следва – сумата от 282,90 лева- по сметка на ОСлО към ОП-
Габрово- направени разноски на досъдебното производство и сумата от 252 лева –
по сметка на ГОС – разноски направени в хода на съдебното следствие.
Съдът постанови веществените
доказателства по делото - нож – тип кама марка „Smith&Wesson” и сгъваем нож с черно острие и
камуфлажна дръжка, черно шушляково яке, тъмна на цвят фланелка, син дънков
панталон марка „Boss” и
кафяв мъжки колан – да се върнат на подсъдимия Я.А.К., след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.53, ал.1 б.”а” НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство газ сигнално
оръжие марка “Blow mini mod 2003” фабричен № 97431.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Съвместно с наказателния процес
е приет за разглеждане предявения от Е.С. *** против подсъдимия Я.К. граждански
иск за сумата от 2840лв.- представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от престъплението по чл.216 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането, на основание чл.45 ЗЗД.
Безспорно се установява по
делото, че на 20.11.2014 г. подсъдимият Я.К. умишлено е унищожил вещи,
собственост на гражданския ищец, описани подробно в наказателната част на
присъдата, които са на обща стойност 2 840 лева, с което в този размер неправомерно
му е причинил имуществени вреди. С оглед на това съдът намира предявения с
правно основание чл.45 ЗЗД иск за основателен и доказан в пълния му размер.
По изложените съображения съдът
уважи изцяло предявения иск, като осъди подсъдимия Я.К. да заплати на
гражданския ищец Е.Н. сумата от 2 840 лева- имуществени вреди от
престъплението по чл.216 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.11.2014г. до окончателното й заплащане.
Гражданският ищец и неговия
повереник не са направили искане за разноски, поради което съдът не присъжда
такива в настоящото производство.
В
горният смисъл е произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: