№ 1204
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000500881 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 410/3.12.2022г, постановено по гр.д.№ 581/2021г по описа на СОС, 5-ти
първоинстанционен гр.с-в, е осъден Г. Р. В. с ЕГН ********** да заплати на Г. С. М. с ЕГН
********** сумата от 22 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от удар, нанесен му на 9.06.2018г, около 20.16ч, в с.***, ресторант
„Искра“, с лявата ръка в областта на главата, ведно със законната лихва върху тази сума за
период от 9.06.2018г до окончателното изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за
разликата до пълния предявен размер от 26 000лв. Осъден е Г. Р. В. да заплати на Г. С. М.
сумата от 846.15лв., представляваща част от разноските по делото, пропорционална на
уважената част от иска. Осъден е Г. С. М. да заплати на Г. Р. В. сумата от 224.62лв.,
представляваща част от разноските по делото, пропорционална на отхвърлената част от
иска. Осъден е Г. Р. В. да заплати в полза на СОС сумата от 1006.92лв.-част от държавната
такса и част от възнаграждението на вещото лице по СМЕ, пропорционални на уважената
част от иска.
Решението е обжалвано от Г. Р. В., чрез адв.И. Т. от САК, в частта му, с която е
осъден да заплати на ищеца сумата за разликата от 1000лв. до 22 000лв. за претърпени
неимуществени вреди, 846.15лв. за съдебни разноски, както и сумата от 1006.92лв. за
разноски за възнаграждение на вещо лице и държавна такса, с доводи, че е
незаконосъобразно и немотивирано.
Възразява срещу приетото от съда, че не е доказано възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат поради това, че пострадалият е бил под влиянието на алкохол,
независимо, че е приел, че това обстоятелство е доказано от заключението на СМЕ. Счита за
неправилно приетото от съда, че първичната травма е настъпила при удара с ръка от страна
на ответника към ищеца, а не при последвало падане и удар на главата му с циментовия под.
1
Поддържа, че ударът е бил с неголяма сила, с отворена длан и не е с интензитет, способен да
причини мозъчен кръвоизлив. Сочи, че обстоятелството, че кръвоизливът е бил в предната
част на главата на черепа, не е основание да се приеме, че ударът не е бил в тилната част на
черепа.
Поддържа доводи, че неправилно не е прието за установено и възражението за
съпричиняване след инцидента, тъй като пострадалият е отказал лекарска помощ, не е
предприел лечение в продължение на 6 дни, а вещото лице по СМЕ е посочило, че по-
ранното лечение би било по-ефективно и ограничаващо вредите, поради което пострадалият
е забавил лечението си.
Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свид. Р. за това, че на
четвъртия ден след инцидента е видяла ищеца мъртвопиян.
Възразил е, че съдът необосновано и неправилно е приложил чл.52 ЗЗД и е присъдил
прекомерно високо обезщетение за претърпените вреди, както и, че неправилно е определил
първоначалната дата на дължимата лихва от 9.06.2018г., а е следвало от датата на завеждане
на исковата молба-декември 2021г.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли
исковата претенция по чл.45 ЗЗД за разликата от 1000лв. до 22 000лв. за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и в частта за разноските.
Ответната стран-Г. С. М., предтавляван от адв.Б.М., е ангажирал становище, че
жалбата е неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред СОС е било образувано по искова молба от Г. С. М. срещу Г. Р.
В. с твърдения, че на 9.06.2018г, около 20.16ч, в с. ***, в ресторант „Искра“, му е бил
нанесен удар с лявата ръка в областта на главата, вследствие на което е паднал на земята в
безсъзнание, получил е контузия на мозъка, изразяваща се във вътрешномозъчен кръвоизлив
в дясната голямомозъчна хемисфера. Една седмица не се е чувствал добре, като на
15.06.2018г му е прилошало, получил е изкривяване на лявата лицева половина, имал е
силни болки в областта на лявото ухо и е бил приет за лечение. На 2.07.2018г е бил изписан
и лечението му е продължило в домашни условия с провеждане на периодични контролни
прегледи, като през цялото време е бил в отпуск по болест. Било е установено, че има
изкривяване на лявата лицева половина с по-ниско стоящ устен ъгъл, болки в лявото ухо и
трудно затваряне на лявото око. И след лечението си не се е чувствал добре, променил се е
начинът му на живот, изпитвал постоянен страх при излизане на обществени места,
социално се е изолирал, периодично е изпитвал болки в областта на главата и загубил
увереност във физическите си възможности.
Посочил е, че извършителят на деянието е бил осъден с влязла в сила присъда, с
което е одобрено споразумение, за това, че на 9.06.2018г, в 20.16ч, в с.***, в ресторант
„Искра“, чрез нанасяне на удар с лявата ръка в областта на главата, е причинил средна
телесна повреда –контузия на мозъка, изразяваща се във вътрешномозъчен кръвоизлив в
дясната голямомозъчна хемисфера, обусловила разстройство на здравето, временно опасно
за живота, престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК.
Претендирал е да бъде осъден Г. Р. В. да му заплати сумата от 26 000лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от него болки и страдания, в резултат на
нанесения му удар с лявата ръка в областта на главата, причинил му вътрешномозъчен
кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера, ведно със законната лихва за забава от
датата на деянието до окончателното изплащане.
Ответната страна-Г. Р. В. е оспорил исковата претенция с доводи, че е неоснователна
за разликата над 1000лв, тъй като претендираното обезщетение е завишено по размер.
2
Оспорил е, че в резултат на деликта за ищеца са възникнали всички описани в исковата
молба вреди, тяхната продължителност и интензитет, механизма на настъпване на травмата,
продължителността на възстановителния период, наличието на причинно-следствена връзка
между деликта и вредите, размера на исковата претенция. Навел е възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, с доводи, че ищецът е допринесъл за
настъпването им, тъй като не е потърсил медицинска помощ в продължение на 6 дни след
инцидента, а по време на инцидента е бил употребил много алкохол.
С обжалваното решение съдът е уважил исковата претенция за сумата от 22 000лв.,
като е приел, че ответникът е извършил противоправно деяние, за което е осъден с влязла в
сила присъда, причинени са вреди на ищеца, както и, че не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия.
Първоинстационният съд е възприел правилно фактическата обстановка и се
установява, че:
Със споразумение, одобрено в открито съдебно заседание на 12.11.2020г. по НОХД
№ 361/2020г. на PC- гр. Костинброд, Г. Р. В. е бил признат за виновен в това, че на
09.06.2018г., в 20:16ч., в с. ***, в ресторант „Искра“, чрез нанесен удар с лявата ръка в
областта на главата, е причинил на Г. С. М. средна телесна повреда - контузия на мозъка,
изразяваща се във вътремозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера,
обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота. По силата на
споразумението, на дееца е наложено наказание „пробация“.
От представени Епикриза № 5029/2018г. и Епикриза № 5245/2018г., издадени от
„Втора МБАЛ - София“ ЕАД, се установява, че Г. М. е бил на лечение в болницата от
15.06.2018г. до 25.06.2018г. и от 25.06.2018г. до 02.07.2018г. с окончателна диагноза
„Вътремозъчен кръвоизлив в дясна голямомозъчна хемисфера - фронтобазално; парализа на
Бел в ляво“, респ. „Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури;
парализа на Бел в ляво“. От епикризите се установява, че М. е бил лекуван медикаментозно
и рехабилитационно, като е изписан с подобрение. Издадени са били пет болнични листа за
временна неработоспособност поради горната травма, от „Втора МБАЛ - София“ ЕАД и
„Медицински център Медика 14“ ЕООД на Г. М. с отбелязана месторабота „Тексайд
България“ ООД, с които му е определен отпуск по болест от 15.06.2018г. до 22.11.2018г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Н., който
е дал показания, че през м. юни 2018г., в ресторант „Искра“, в с. ***, имало инцидент между
страните по делото, на който той не присъствал, а е получил сведения, предадени му от
трети лица и от ищеца. Същата вечер лично е възприел състоянието на последния като
много лошо. Боляла го глава, бил дезориентиран и нямал спомени за случилото се. Приел
обезболяващи лекарства. На следващия ден бил на легло и си почивал. Близките му не
повикали линейка. В понеделник отишъл на работа, но го върнали. След това бил приет в
болница по спешност, където престоял 15-20 дни. Свидетелят го посещавал в болницата и
видял, че първите дни бил много зле и не можел да говори. След това в продължение на 6
месеца си стоял вкъщи и ходил в болницата на прегледи, като имал постоянно главоболие и
температура. Към настоящия момент ищецът заеква, притеснен е и страда от главоболие
през около три дни. Променил се е начинът му на живот. Не посещава заведението, в което
настъпил инцидентът, и избягва контакт с ответника. Непосредствено след инцидента
ищецът бил притеснен и изплашен от ситуацията, но се надявал, че ще му мине за 2-3 дни.
Свидетелят го съветвал да отиде на лекар, но първите 3-4 дни след инцидента ищецът не бил
прегледан от лекар.
Свидетелят Л. М. е дал показания, че е пряк ръководител на ищеца по месторабота.
Заявил е, че през 2018г ищецът е дошъл на работа със силно главоболие, като е обяснил, че е
бил бит и не се чувствал добре. Ръководството го освободило от работа. Той се върнал в
края на седмицата, но имал изкривяване на лицето, като пак е казал, че му е зле. Негов
3
колега го закарал в спешното отделение в Костинброд, а след това бил приет в болница. Дал
е показания, че ходил на свиждане и му е носил храна в болницата, че ищецът се е
променил-станал е свит, нямал е социален живот, започнал да говори по-бавно.
Свидетелката Р., живееща на семейни начала с ищеца, е дала показания, че с децата
живее в ***, а той в с.*** и тя го посещава често-през седмицата след работа, както и в
петък, събота и неделя. Присъствала е на процесния инцидент. Дала е показания, че ищецът
е бил много пиян, не е можел да си стои на краката. Бил в компанията на приятеля си И., Б.,
дъщерята на Б. и нейния съпруг. Б. започнал да псува и обижда свидетелката и хората с нея.
Тогава ответникът го извел от заведението на терасата, а в това време Г., залитайки, тръгнал
към него в гръб. Ответникът, влизайки в кръчмата, го ударил с шамар. Ищецът паднал на
земята и си ударил главата. Свидетелката му изсипала една чаша с вода в лицето. Г. станал,
след което седнал отвън, пили кафе със свидетелката, говорили си, и после с колата и
децата го закарала до тях. Предложила му да извика линейка, но той отказал. От понеделник
тръгнал на работа и продължил с ежедневното пиене и скандали в центъра на селото. В
продължение на една седмица продължил да ходи на работа. Заявила е, че не знае Г. да е бил
болен на легло. Докато бил в болницата, свидетелката говорила няколко пъти с него и му
предлагала помощ. След изписването му, в началото не го виждала в центъра за около
месец, но след това той възобновил социалните си контакти и се върнал към нормален
начин на живот, помагал на баща си да коси трева и да я прекарва. След това свидетелката
не го е виждала да пие алкохол. Не знае да е ходил на рехабилитация. Заявила е, че знае, че
срещу него имало и други подобни дела.
При извършен оглед на веществено доказателство- компакт-диск със запис от
охранителна камера на ресторант „Искра“, част от ДП №11/2019г по описа на ОСО към ОП-
гр.София, приложено към НОХД № 361/2020г на РС-Костинброд, е, че ответникът Г. В. и
приятелят на ищеца-Б. разговарят продължително и навлизат в личното си пространство, с
осъществяване на физически контакт, като накрая В. изблъсква Б. вляво извън кадър,
изглеждайки афектиран. Лице от мъжки пол, облечено с розова фланелка, става и се насочва
към лявата част на кадъра, откъдето в кадър се появява В. и го удря с лявата си ръка, а то
пада на земята. Впоследствие, в продължение на около 10 минути присъстващите правят
опити да изправят падналото лице, което сяда на мястото на В., а впоследствие бива
изведено извън кадър. Ответникът и Б. се появяват отново в кадър и разговарят на
разстояние един от друг.
Съгласно приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от д-
р Д. Н., лечението на ищеца е било с продължителност 71 дни, от които общо болнично
лечение 19 дни и 52 дни домашно лечение. Липсват данни за възникнали усложнения, както
и няма основания да се приеме и теоретична опасност от такова развитие. По отношение на
претърпените от ищеца болки и страдания, вещото лице е заявило, че при травма на главата
и травма на мозъка обичайно има високостепенно главоболие, което често е с голяма
продължителност. Според вещото лице, обичайният възстановителен период е 2-3 месеца,
като през него вероятно е имало рецидивиращо главоболие. Сочи, че влошаването на
състоянието на ищеца е пряк резултат от травмата, а не от това, дали е оказана навременна
медицинска помощ или не. Заявило е, че няма данни за допълнително усложнение, което да
е в резултат на ненавременно лечение. Своевременното лечение намалява силата на
оплакванията и периода на лечение, но не може да предотврати негативните последици от
първичната травма. В състояние на алкохолно опиянение от средна и тежка степен, човек е с
нарушена координация, вкл. по отношение на запазването на статичната поза и
способността за запазване на равновесие, като е много по- лесно да бъде изведен от
равновесие.
При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че
процесната травма е вътремозъчен кръвоизлив в дясната челна област на главния мозък,
4
довел до частичната лицева пареза, в резултат от увреждане на изходящите от мозъка нерви.
Механизмът на получаване на този вид травми е резултат от ударно въздействие, водещо до
разкъсване на мозъчното вещество и натрупване на кръв в разкъсаната област. Посочило е,
че това се получава веднага след травмата, но се обостря и развива в течение на известен
период от време, но първичната травма е именно разкъсването на мозъка в тази зона. Няма
медикаменти, които да спрат такъв кръвоизлив. Той се причинява от самата травма и не
може да се ограничи по медикаментозен начин. Единственото, което може да се направи, е
оперативното изчистване на кръвоизлива, вкл. с опити за хирургично спиране на
кръвотечението. Според вещото лице в голяма част от случаите хирургична намеса не е
възможна, а се подхожда консервативно, с изчакване, овладяване на състоянието и борба с
мозъчния оток, като се прилагат противогърчови лекарства. В конкретния случай бил
предприет именно консервативен подход (медикаментозно лечение с „Манитол“). като при
влошаване на състоянието би могло да се пристъпи и към друг вид лечение. Заявило е, че
винаги лечението, което се започва рано, е с по-добър ефект върху състоянието, но в случая
започването на лечение 6 дни след травмата в никакъв случай не е противопоказано — не се
касае за забавяне, тъй като процесната травма е първично диагностицирана на шестия ден.
Изразило е становище, че ищецът първоначално не е бил в толкова тежко състояние, че да е
имало заплаха за живота му, а с оглед на съобщението за оплаквания, хоспитализирането му
на шестия ден не съставлява забавяне, а навременно лечение. Разяснил е, че
черепномозъчните травми имат т.нар.светъл период, тъй като кръвоизливите се развиват
постепенно. В този период има оплаквания, като напр. главоболие, нестабилност, виене на
свят, общо неразположение, като главоболието е водещо. По-рано започналото лечение би
дало възможност за по-голяма ефективност на свързаните с травмата патологични ефекти,
какъвто е мозъчният оток. Последният е вероятната причина за парезата, тъй като няма
директно увреждане на самите нерви, но те се увреждат от отока. При такава травма
консумацията на алкохол е противопоказна, тъй като е много отровно за мозъка вещество, а
при мозъчна травма допринася за увеличаване на отока и влошава клиничната картина. Ако
пострадалият е употребявал алкохол след травмата, това е щяло да причини много бързо
влошаване и хоспитализация. Въз основа на представените болнични листове е заявило, че
продължителността на лечението е към средата на нормата, тъй като този тип лечение
изисква продължително време около 10-12месеца.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, съгласно която разпоредба
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиму. Следва да се
докаже, че е извършено противоправно деяние, в резултат на което са причинени вреди и, че
е налице връзка между деянието и вредите.
Не се спори между страните по делото, че е образувано НОХД №167/15г. по описа на
РС-Костинброд, по което е одобрено споразумение, което има значението на влязла в сила
присъда и обвързва съда на основание чл.300 ГПК, от което се установява, че ответникът Г.
Р. В. виновно е извършил противоправно деяние, като е причинил средна телесна повреда на
ищеца Г. С. М.-контузия на мозъка, изразяваща се във вътрешномозъчен кръвоизлив в
дясната голямомозъчна хемисфера, обусловила разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Гражданският съд не разполага с процесуална възможност да преразглежда
въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като с оглед задължителната за
гражданския съд присъда на наказателния съд, следва да приеме, че деянието не е
извършено от посочения в присъдата подсъдим в наказателното производство.
Задължителната сила на присъдата се простира до деянието, което е включено в състава на
престъплението, за което е оправдан дееца, от обективна страна. /Виж Решение № 289 от
14.11.2016г. по гр.д.№ 261/2016 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС./
5
Спори се относно размера на обезщетението за причинените вреди и основателността
на възраженията за съпричиняване от страна на пострадалия.
Въз основа на медицинските документи по делото, заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза и ангажираните по делото гласни доказателства, се
установява, че ищецът е претърпял болки и страдания, в причинна връзка с противоправното
деяние на ответника.
По отношение на размера на обезщетението съдът съобрази чл.52 ЗЗД и ППВС №
4/1968г, съгласно което на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпян като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, като при
определянето съм са от значение всички обстоятелства, които ги обуславят. Следва да се
съобрази и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на
ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ
Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
При отчитане на тежестта на причиненото увреждане- мозъчна травма, вида и
продължителността на лечението-17 дни болнично и възстановителен период повече от шест
месеца, липса на усложнения, възможността за последващи здравословни проблеми доживот
вследствие необратимото увреждане на мозъка, промените в характера на пострадалия,
появилото се заекване и периодично главоболие, социалната му изолация за известен период
от време, следва да се определи обезщетение в размер на 22 000лв., като възраженията за
прекомерност на същото са неоснователни.
По отношение на възраженията за съпричиняване следва да се съобрази, че е налице
задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което е акцентирано върху
предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане-
допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между
поведението му и настъпИ. вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, при
условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на
увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпИ.
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение №206/12.03.2010г
на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС по т.д.№977/2010г,
II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О., решение
№159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009г. и решение №58/29.04.2011г по т.д.№623/2010г на II
Т.О./ Съгласно Решение №67/15.05.2014г на ВКС по т.д.№1873/2013г I Т.О., ТК, се приема,
че приносът на пострадалия следва да бъде доказан при пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. В Решение №16/4.02.2014г на ВКС по т.д.№1858/2013г I Т.О,
ТК, се сочи, че приносът следва да се изразява в конкретно посочени действия или
бездействия от страна на пострадалото лице. В Решение №98/24.06.2013г на ВКС по т.д.
№596/2012г, II Т.О., ТК, се приема също, че приносът следва да се изразява в конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Възраженията на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите с
поведението си преди, по време и след инцидента са неоснователни. До момента на удара е
6
установено, че ищецът не е извършил никакви агресивни действия спрямо ответника,
поради което не може да се приеме, че ищецът е провокирал ответника.
Относно наличието на алкохолно опиянение от страна на пострадалия, което е довело
до падане на земята, се установява, че действително същият е употребил голямо количество
алкохол, но на видеозаписа не се установява да е залитал преди удара. Единствено
употребата на алкохол не е основание да се приеме, че е налице съпричиняване при липса на
загуба на равновесие преди интервенцията от страна на ответника, поради което ударът е
довел до настъпване на падането и причиненото увреждане. Допълнителен довод в тази
насока е и наличието на кръвоизлив в предната част на главата, където е бил ударът с лявата
ръка на ответника, като възраженията във въззивната жалба в тази насока са неоснователни
и недоказани. Доводите, че ударът е бил с малка сила и не е възможно да причини
увреждането не следва да се коментира, при наличие на влязла в сила присъда относно
противоправността на деянието и причинененото увреждане.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, че е забавил лечението си,
тъй като не е потърсил незабавно медицинска помощ също е неоснователно, тъй като
вещото лице по СМЕ категорично е заявило, че това не е противопоказно и не може да се
определи като забавяне, че първоначално състоянието не е било толкова тежко, че да е била
необходима медицинска помощ, което е обяснил с т.нар. „светъл период“ при
черепномозъчни травми.
Възражението за началната дата на дължимост на лихвата за забава е неоснователно,
тъй като лихва се дължи от датата на увреждането, а не от датата на подаване на исковата
молба. По силата на чл.114 ал.3 ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане възниква
от деня на откриването на дееца и от същия момент то става изискуемо, защото от тогава
длъжникът изпада в забава съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че възраженията за съпричиняване са
недоказани, поради което не следва да се намалява определеният размер на обезщетението.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК
в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден Г. Р.
В. с ЕГН ********** да заплати на Г. С. М. с ЕГН ********** сумата от 1200лв. за разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 410/3.12.2022г, постановено по гр.д.№ 581/2021г по
описа на СОС, 5-ти първоинстанционен гр.с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъден Г. Р. В. с
ЕГН ********** да заплати на Г. С. М. с ЕГН ********** сумата за разликата от 1000лв. до
22 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
удар, нанесен му на 9.06.2018г, около 20.16ч, в с.***, ресторант „Искра“, с лявата ръка в
областта на главата, ведно със законната лихва върху тази сума за период от 9.06.2018г до
окончателното изплащане, и в частта за разноските.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Г. Р. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Г. С. М. с ЕГН ********** сумата от 1200лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
7
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 от ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8