МОТИВИ :
ЯРП е
предявила обвинение срещу С.Б.А. *** за
престъпление по чл.195,ал.1,т.7 ,вр. чл.194,ал.1 ,вр. чл.28,ал.1 от НК.
В с.з.
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, като
счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Държавният
обвинител пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се определи наказание лишаване от свобода при
условията на чл.58а,ал.4 от НК в размер
на девет месеца лишаване от свобода , което да изтърпи при първоначален общ режим.
Подсъдимият
участва в с.з. и на основание
чл.371,т.2 от НПК изцяло признава
фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.Защитата на
подс.А. пледира при определяне на наказанието
да се отчетат наличните
смекчаващи отговорността му обстоятелства и същото да бъде определено
при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.
Съдът, след
като установи, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27, чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и
на основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият А. решил да извърши кражба на вещи каквито
намери в дом находящ се на ул."М." № *** в гр.Ямбол.
В изпълнение
на така взетото решение за времето от около 02.30 часа до около 03.00 часа на
01.08.2020г. подс. А. отишъл до дом №*** находящ се на ул."М." в
гр.Ямбол. Влязъл в двора, отишъл до къщата, отворил незаключената врата и от
там проникнал вътре. Влязъл в една от стаите и от там взел 1 брой мобилен
телефон марка „Самсунг" на стойност 65лв.,поставен в калъф на стойност
8лв. и парична сума от 100 български лева,който се намирали в калъфа ,всички
вещи собственост на А.И.Х. ***. Вещите изнесъл по обратния път и занесъл у дома
си.Телефонът продал за сумата от 5лв. на свид. А., на когото не казал, че е
откраднат. Няколко дни по -късно сив. Ангелов продал телефонът за сумата от
10лв. на свид. Василев,след което последният го продал на свид. М. за сумата от
сумата от 10лв.
След като
кражбата била разкрита с протокол за доброволно предаване от 04.09.2020г. свид.
М. предала телефона. С разписка от същата дата бил върнат на собственичката му-
свид. Х..
Видно от
заключението на назначената и извършена по делото съдебно-оценителна експертиза
стойността на отнетите вещи е 173лв.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост, при осъществяване на деянието,
предмет на настоящото обвинение, подс. С.Б.А. е действал в условията на
„повторност" по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй като преди осъществяване
на процесното деяние е бил осъждан с Присъда № ***. по НОХД № ***, влязла в
сила от 01.05.2019г., на пробация изменена с Определение №***. ва ЯОС по ЧНД№***.
на ЛОС за срок от четири месеца и двадесет и пет дни,което се отлага за срок от
две години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Съдебното
следствие се проведе по правилата на чл.27 от НПК. След анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните
по делото свидетели,заключението на вещото лице по стоково-оценъчната
експертиза ,както и от всички приобщени по делото писмени доказателства-
протокол за доброволно предаване , разписка и справка за съдимост.. Всички
доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и
напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият А.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.195,ал.1,т.7,вр.чл.194,ал.1,вр. чл.28,ал.1 от НК , тъй като за времето от около 02.30 часа до около 03.00 часа на
01.08.2020 г. в гр. Ямбол, от частен дом находящ се на ул. „М.” № *** е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 173 лв., от владението на собственика им А.И.Х.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай
От обективна
страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението
кражба, визирани в чл.194, ал.1 от НК.В случая
е налице е отнемане на чужди движими вещи от владението на собственика
им, липсата на съгласие, обективирано е намерение и цел- противозаконно
присвояване ,установена е промяна и трайна фактическа власт върху предмета на
престъпление..
Подс.А. е
действал при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК, тъй като преди
осъществяване на процесното деяние е бил осъждан с Присъда НОХД № *** г. на
Районен съд гр. Ямбол за извършено престъпление по чл.195,ал.1 от НК,преди да
са изтекли сроковете по чл.30 от НК.
С оглед на
възприетата квалификация на извършеното от подсъдимия , следва да се отбележи
още, че обективно, деянието не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Завишената степен
на обществена опасност на деянието се обуславя
и от високата динамика на този вид престъпления в страната и региона и
предишните осъждания на подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият с пряк умисъл.Той е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, и че лишава от фактическа власт върху веща нейния собственик,
предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял именно това.
Действал е и с намерението
противозаконно да я присвои,като е
разбирал противоправния характер на извършеното.
Относно наложеното на подсъдимите
наказание.
За извършеното от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание от една до десет
години лишаване от свобода.Съдебното следствие се проведе по реда на чл.373,ал.2 от НПК, при което
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета, а
когато се налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по
благоприятен за дееца.
В тази
рамка съдът наложи на
подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца.За да определи този размер на наказание при
условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът отчете многобройните смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства: направените самопризнания ,
предхождащи образуваното наказателно производство, които в значителна степен са допринесли за разкриване авторството на деянието и да
установяване на фактическата обстановка ,такава каквато е описана в
обвинителния акт , пренебрежително ниската стойност на инкриминирана вещ , която е в пъти
под минималната работна заплата за страната и социалното и материално
положение му положение.
Съдът счете
,че по отношение на подс.А. са налице законови пречки за приложение на
института на условното осъждане предвид предходното му осъждане на лишаване от
свобода, поради което определи наказанието да бъде изтърпяно ефективно при общ режим режим .
На осн.чл.189, ал.3 от НПК в тежест
на подсъдимия бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на
109,80 лв.по сметката на ОД на МВР-Ямбол .
По тези съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: