№ 36
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502661 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 263006/12.05.2021г, постановено по гр.д.№ 9759/2019г по описа
на СГС, I ГО, 28 с-в, е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. с ЕГН ********** срещу Главна
дирекция „Национална полиция” иск за осъждане да му заплати сума в размер на 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на обидни
и клеветнически твърдения в писмо с изх. № 328600-21784, съставено от Главна дирекция
„Национална полиция“ при МВР и подписано от зам. – директор, старши комисар Т. Г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Осъден е
Е. Д. М. да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 450лв.
Решението е обжалвано от Е. Д. М., чрез адв.И. Ю. от САК, с доводи, че е неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че по делото е установено, че е било изпратено писмо,
подписано от зам.директора ст.комисар на Т. Г., в което е записана невярна информация, че
лицето Р. С. Ш. бил в престъпна връзка с Е. Д. М., което не отговаряло на истината. Не били
ангажирани от ответника доказателства, че Е.М. и Р. Ш. са поддържали престъпни връзки
помежду си. С изложеното са му били причинени неимуществени вреди, тъй като личността
му е била криминализирана, изкуствено завишена обществената опасност като подсъдим и e
спомогнато на обвинението срещу него посредством представяне на невярна информация.
Претендирал е да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявената искова
претенция за обезщетение за причинените неимуществени вреди и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответната страна по делото-Главна дирекция „Национална полиция” не е ангажирал
становище по въззивната жалба.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна. Разгледана по
1
същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията
си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстанционния съд и тя е следната:
Ищецът по делото- Е. Д. М. е посочил в исковата молба, че служител на ответника го
е увредил, тъй като е изготвил писмен документ с вх. № 328600-2065/23.04.2019г. от Т. Г., с
който го клеветял и обиждал и разпространявал за него неверни обстоятелства, че поддържа
престъпна връзка с лицето Р. С. Ш., който бил непознат за ищеца. По този начин ищецът
нарушил правата му, закрепени в чл. чл. 1, 4, 20, 21, 47, 48, 51, 52, 53 и 54 от Хартата на
правата в ЕС, чл. чл. 2, 3, 4, 5, 6 от ДФЕС, чл. 1, 3, 8, 5, 6, 7, 13, 14, 17, 18, 46 и 53 от ЕКЗПЧ
и чл. 10 § 2 от същата. Документът бил приложен по НОХД № 3555/ 2018 г. на СпНС.
Твърдейки, че не познава такова лице, ищецът е посочил, че горното твърдение съставлявало
лъжа, било клеветническо и позорящо го, унижавало го и му причинявало сериозен страх.
Претендирал е да бъде осъден ответника да заплати обезщетение на 26 000лв., част от
сумата от 100 000 лв., ведно със следващата се законна лихва, считано от 28.05.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът по делото-ГД „Национална полиция“, чрез процесуалния си
представител, е оспорил исковата претенция. Възразил е, че не е уточнено какво е
противоправното поведение на ответника, както и същото не е доказано.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е
приел, че не е налице противоправно поведение на служителя на ответника, което да се
изразява в твърдение, че ищецът поддържа престъпна връзка с Р. С. Ш., което да съставлява
обида и клевета. Изложил е доводи, че посоченото в писмото не е с цел да се позори ищеца,
не е в негово присъствие, не е адресат на писмото, както и същото е съставено от лице, при
изпълнение на служебни задължения.
Не се спори между страните, че по НОХД № 3555/ 2018 г. по описа на СпНС, 6 – и
състав е бил представен документ – писмо с изх. № 328600-21784/ 07.05.2019 г., съставено
от Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР и подписано от зам. – директор,
старши комисар Т. Г.. В същото е посочено, че в изпълнение на протоколно определение на
СпНС е извършена справка относно периодите, през които Е. Д. М. е бил обявен на
общодържавно издирване, както и копия на документи, даващи основание на издирването.
На страница четвърта, абзаци предпоследен и последен се съдържат данни, че на 13.08.2012
г. е била извършена проверка на адрес, на който била регистрирана Е. Ш.-съпруга на Р. С.
Ш.–престъпна връзка на Е.М.. С него била проведена беседа, като заявил, че с ищеца са се
скарали преди две години, не го е виждал, а от познати разбрал, че е в чужбина.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелят М. В. П.,
който е заявил, че ищецът се чувствал унизен, че му била вменена престъпна връзка с лицето
Р. С. Ш., каквото лице той не познавал. Ядосвал се, че го свързвали с други хора и правели
връзка между наказателните производства, страхувал се, че ще го гледат като тежък
престъпник.
По делото е представен амбулаторен журнал от Затвора в гр. *** относно
релевантния период. Отбелязано е, че на 04.06.2019 г. ищецът страдал от главоболие; на
07.06.2019 г. се оплакал от главоболие и били отчетени високи стойности на кръвното му
налягане; на 11.06.2019 г. било установено, че от 4 дни не приема течности, но е в добро
общо състояние, контактен, адекватен и ориентиран, не съобщавал оплаквания, кръвното му
налягане било сравнително високо; на 17.06.2019 г. съобщавал за болки в главата; на
2
24.06.2019 г. се оплакал от главоболие, били установени завишени стойности на кръвното
му налягане; на 03.07.2019 г. били отчетени завишени стойности на кръвното му налягане;
на 09.07.2019 г. и на 16.07.2019 г. съобщавал за сходни оплаквания. Били са му предписвани
медикаменти, включително против хипертония и болкоуспокояващи.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
По делото е предявена искова претенция с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД. и
чл.86 ЗЗД, като фактическият състав включва: вреди, причинени на пострадалия, които да са
причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по повод на възложената му
работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на
работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното
поведение на изпълнителя.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие,
настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината
се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а
ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние,
вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата
съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване
ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.
Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е
такава за чужди противоправни и виновни деяния.
Безспорно между страните по делото е, че лицето Т. Г. е служител на ответника.
Твърдението е, че същият е посочил при съставяне на служебно писмо, че ищецът поддържа
престъпна връзка с лицето Р. С. Ш., което представлява обида и клевета.
Легалната дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на
чл. 146, чл. 147 и чл. 148 НК. При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за
честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази
или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата
самооценка като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се
разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено
престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната
информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на
засегнатия.
С изготвеното писмо служителят на ответника е посочил, че ищецът е поддържал
престъпна връзка със свидетеля Р. Ш., като същото не може да се квалифицира като обида,
тъй като не е посочено, за да се унизи ищеца, не е било и в негово присъствие, а е изготвено
за целите на разследването по искане на справка от съдебен състав. Поради това не може да
се приеме, че е налице обществена обида, тъй като не е разгласено неистинно обстоятелство,
което да се възприеме като позорящо и да е засегнало честта и достойнството на ищеца.
Посоченото в писмото не осъществява състава и на клеветническо твърдение-
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. Лицето,
подписало писмото, е служител на ответника, като е изложило информация, събрана от
оперативни действия на служители на МВР, поради което същото не представлява
противоправно деяние, извършено виновно. Отразеното е на база на оперативна
информация, която съставителят на писмото не е могъл да допуска, че не отговаря на
истината.
3
Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че не се установяват
първите елементи от състава на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за наличие на виновно противоправно
поведение от страна на ответника, за да бъде ангажирана неговата отговорност, поради
което не следва да се обсъждат и претърпените вреди и дължимото обезщетение, каквито
доводи са изложени във въззивната жалба. Исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на
основание чл.271 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263006/12.05.2021г, постановено по гр.д.№ 9759/2019г
по описа на СГС, I ГО, 28 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. с ЕГН
********** срещу Главна дирекция „Национална полиция” иск за осъждане да му заплати
сума в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на обидни и клеветнически твърдения в писмо с изх. №
328600-21784, съставено от Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР и подписано
от зам. – директор, старши комисар Т. Г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019
г. до окончателното й изплащане и е осъден е Е. Д. М. да заплати на Главна дирекция
„Национална полиция“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4