№ 633
гр. Варна, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110105220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. Я. Е., ЕГН **********, с адрес:
***********, срещу К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 3000 лв., представляваща незаплатена главница по договор
за заем от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.04.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 810,06 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено върху просрочената главница, от което
268,35 лв. за периода от 26.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и 541,71 лв. за периода
от 15.07.2020 г. до 25.04.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.03.2018 г. е сключил с
ответника писмен договор за заем, по силата на който е предал в собственост
на К. П. сумата от 3000 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да я
върне в срок до 15.03.2018 г. Твърди, че предаването на заетата сума е
удостоверено в нарочно съставена за целта разписка, подписана от ответника.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заем
на уговорения падеж, поради което е изпаднал в забава, считано от 16.03.2018
г. Счита, че от тогава ответникът му дължи и лихва за забава, но при
съобразяване с тригодишната давност на вземането претендира лихва за
периода от 26.04.2019 г. до 24.04.2022 г. в общ размер на 810,06 лв., от която:
268,35 лв. за периода 26.04.2019 г.-12.03.2020 г. и 541,71 лв. за периода
15.07.2020 г.-25.04.2022 г.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
1
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, действащ лично и чрез
процесуалния му представител адв. Н. Г., поддържа исковата молба и
представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове
като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение
между страните, което да е възникнало въз основа на процесния договор за
заем, вкл. и предаването на сумата от 3000 лв. В тази връзка оспорва
автентичността на приложения договор и разписка в частта на документите
относно подписа на заемателя. С оглед недължимостта на главното вземане,
счита за недължимо и акцесорното такова за мораторна лихва.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете.
Идентично искане поддържа особеният представител на ответника адв.
А. С. и в открито съдебно заседание.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
главница и мораторна лихва по сключен между страните договор за паричен
заем.
Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на исковете е обусловена от кумулативното наличие
на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на
процесния реален договор за паричен заем, вкл. и предаването на заетата
сума, 2.) настъпила изискуемост на задължението за връщане на сумата, както
и 3.) неизпълнението му, респ. забавата на ответника. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно
предявените вземания, както и техния размер. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното
изпълнение на задължението му и/или наличието на други правопогасяващи
или правоизключващи обстоятелства.
За установяване на облигационната връзка между страните ищецът е
ангажирал писмен договор за заем, сключен на 01.03.2018 г. между него, в
качеството му на заемодател, и ответника К. П., като заемател. По силата на
договора заемодателят предоставя на заемателя сумата от 3000 лв. за срок до
15.03.2018 г., а заемателят се задължава да върне получената в заем сума в
договорения срок (чл. 1). Отразено е още, че сумата от 3000 лв. е
предоставена на заемателя в деня на подписване на договора (чл. 2).
Последното обстоятелство е декларирано от ответника и в нарочно
2
съставена за целта писмена разписка, според която на 01.03.2018 г. К. П. е
получил от Д. Е. сумата от 3000 лв., представляваща главница по сключения
между тях договор за заем.
Договорът за заем е двустранно подписан от страните, а разписката
носи подпис на заемателя, като автентичността и на двата документа е
оспорена своевременно (в срока по чл. 131 ГПК) от особения представител на
ответника в частта, носеща подписа на К. П.. Затова и при заявеното от ищеца
желание да се ползва от оспорените документи, на основание чл. 193, ал. 2 от
ГПК е открито производство по проверка на тяхната истинност и е допуснато
провеждането на съдебно-графологична експертиза.
От приетото и неоспорено от страните заключение на експертизата се
установява, че подписът, положен срещу „заемател“ в договора за заем от
01.03.2018 г., е изпълнен от К. Б. П., както и че подписът, положен в
разписката за сумата от 3000 лв., също е изпълнен от него. При изслушването
на вещото лице по реда на чл. 200 от ГПК експертът-графолог Е. А. пояснява,
че заключението е изготвено въз основа на материалите по делото и
сравнителен материал от почерка на ответника под формата на положени от
него подписи в подадени заявления за издаване на документи за самоличност,
налични в Служба БДС при ОД на МВР-Варна.
От експертното заключение, което съдът кредитира напълно, при
условията на чл. 202 ГПК, като компетентно изготвено, правилно и
обосновано, се доказва автентичността на оспорените документи – договор за
заем и разписка. Следователно от тези документи по делото е доказано и
наличието на валидно възникнало въз основа на подписания писмен договор
за паричен заем от 01.03.2018 г. облигационно правоотношение между
страните, по силата на което ищецът е предал в собственост на ответника
сумата от 3000 лв.
Изискуемостта на насрещното задължение на ответника по чл. 240, ал. 1
ЗЗД за връщане на заетите парични средства е настъпила с изтичане на
уговорения за това срок на 15.03.2018 г., като няма данни същото да е
изпълнено нито на посочения падеж, нито след това.
Доколкото в случая денят за изпълнение на задължението е определен,
на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичането
му, тоест на 16.03.2018 г. От тогава е възникнало и задължението му за
заплащане на обезщетение в размер на законната лихва – арг. от чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Изчислена служебно от съда с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси“, законната лихва за забава върху просрочената главница от 3000 лв.
за процесния период от 26.04.2019 г. до 25.04.2022 г., в който не е включен
периодът 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г., възлиза в общ размер на
претендираната сума от 810,06 лв., от която 268,35 лв. за периода 26.04.2019
г.-12.03.2020 г. и 541,71 лв. за периода 15.07.2020 г.-25.04.2022 г.
От гореизложеното следва, че предявените искове са доказани по
основание и размер и следва да бъдат изцяло уважени, като се присъдят в
полза на ищеца търсените суми за главница от 3000 лв. и мораторна лихва от
810,06 лв. за посочения период. Върху главницата следва да бъде присъдена и
поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.04.2022 г., до окончателното й изплащане.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК в решението следва да бъде
отразена и посочената от ищеца банковата сметка, по която да се преведат
3
присъдените в негова полза суми.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 1120 лв., от
които: 120 лв. за държавна такса, 500 лв. за депозит за особен представител и
500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното заплащане
на което са представени по делото – договор за правна помощ №
01/15.06.2022 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Предвид извода за основателност на предявените искове, разноски на
ответника не се следват. Възнаграждението на особения представител е
изплатено от внесения за целта депозит в изпълнение на протоколно
определение от 20.02.2023 г.
Според т. 7 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. ОСГТК на ВКС, особеният представител не дължи държавни такси и
разноски, тъй като задължена за тях е представляваната от него страна, която
не е освободена от заплащането им, като дължимите суми следва да се
присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната
страна, съобразно изхода на делото. В случая за установяване възраженията
на особения представител на ответника за неавтентичност на посочените
документи е допусната съдебно-графологична експертиза при изплатен от
бюджета на съда депозит за вещо лице в размер на 200 лв., поради което тази
сума следва да бъде възложена в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************, да
заплати на Д. Я. Е., ЕГН **********, с адрес: ***********, следните суми:
сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща незаплатена главница
по договор за паричен заем от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 810,06 лв.
(осемстотин и десет лева и шест стотинки), представляваща обезщетение за
забава, начислено върху просрочената главница, от което 268,35 лв. за
периода от 26.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и 541,71 лв. за периода от 15.07.2020
г. до 25.04.2022 г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************, да
заплати на Д. Я. Е., ЕГН **********, с адрес: ***********, сумата от 1120
лв. (хиляда сто и двадесет лева) за сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца Д. Я. Е. може да бъдат
заплатени по посочена негова банкова сметка с *************, открита в
„Банка ДСК“ АД.
4
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************, да
заплати по банкова сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 лв. (двеста
лева) за изплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице по допуснатата
съдебно-графологична експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5