Присъда по дело №3022/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 219
Дата: 27 септември 2022 г. (в сила от 27 септември 2022 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20221110203022
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 219
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
СъдебниД.Д.К

заседатели:К. СТ. С.
при участието на секретаря Н.Л.В.
и прокурора М. К. К.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110203022 по описа за 2022 година
П Р И С Ъ Д А
№ ………
гр.София, 27.09.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми, в
публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.К.
К. С.

при секретаря Н. Въчкова и в присъствието на прокурор К. при СРП, като разгледа
докладваното от съдия Силвия Цепова н.о.х.д. № 3022 по описа на СРС за 2022 г. и въз
основа на закона и доказателствата по делото
1

П Р И С Ъ Д И :
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия – Т. Н. В., роден на 07.07.2000г., в гр. София,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 26.10.2021 г., в гр.София, около 21,20 часа в
условията на продължавано престъпление-с две деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите от
обективна и субективна страна са продължение на предшестващите, е направил опит да
отнеме чужди движими вещи на обща стойност 22,00 лева /двадесет и два лева/ от
владението на К. К. К. и И. Б. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплаха и деянията са извършени както следва:
На 26.10.21г., около 21:20 часа, гр.София, ж.к.„Младост-1”, на бул. ”Андрей
Сахаров”, зад бл.45 е направил опит да отнеме чужди движими вещи - сумата от 2 /два/ лева
от владението на К. К. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила и заплаха – издърпал с ръка дясното рамо на К., напръскал го с лютив спрей в
лицето, изритал го с крак в дясното бедро и в областта на слабините, и го заплашил с
думите „Давай парите мършо!”, и продължил да нанася удари с крака на К., като опита е
останала недовършен поради независещи от дееца причини – бил задържан от служителите
на 07 РУ-СДВР - Д. А. Н. и В. И. А..
На 26.10.21г., около 21:20 часа, гр.София, ж.к.„Малдост-1”, на бул.”Андрей
Сахаров”, зад бл.45 е направил опит да отнеме чужди движими вещи - сумата от 20
/двадесет/ лв. от владението на И. Б. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплаха – напръскал С. с лютив спрей в лицето и го заплашил
няколко пъти с думите „Дай парите!”, като опита е останала недовършен поради
независещи от дееца причини – бил задържан от служителите на 07 РУ-СДВР - Д. А. Н. и В.
И. А. , поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК вр. 54
НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ
РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 ал.1 НК ЗАЧИТА времето, през което Т. Н. В. е бил
задържан по реда на НПК и ЗМВР по настоящото производство.

НА ОСНОВАНИЕ чл.68 ал.1 НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА наложено по н.о.х.д. №5565/2021г.
по описа на СРС, НО.
2
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ
РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 ал.1 НК ЗАЧИТА времето, през което Т. Н. В. е бил
задържан по реда на НПК и ЗМВР по н.о.х.д. № 5565/2021г. по описа на СРС, НО.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т. Н. В. /с установена по
делото самоличност/ да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в
размер на 488.65 лв. / четиристотин осемдесет и осем лева и шестдесет и пет
стотинки/; в полза на СРС сумата от 1 420 лв./ хиляда четиристотин и двадесет лева/
както и по 5 лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред СГС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъд. пр.
№ 3382 змк 1407/21 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 33971/21г. по описа
на СРП срещу Т. Н. В. за това, че 26.10.2021 г., в гр. София, около 21:20 часа
в условията на продължавано престъпление-с две деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите от обективна и субективна
страна са продължение на предшестващите, е направил опит да отнеме
чужди движими вещи на обща стойност 22,00 лева /двадесет и два лева/ от
владението на К. К. К. и И. Б. С., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплаха и деянията са извършени както следва:
На 26.10.21г., около 21:20 часа, гр.София, ж.к.„Младост-1”, на бул.
„Андрей Сахаров”, зад бл.45 е направил опит да отнеме чужди движими вещи
- сумата от 2 /два/ лева от владението на К. К. К., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха – издърпал с ръка
дясното рамо на К., напръскал го с лютив спрей в лицето, изритал го с крак в
дясното бедро и в областта на слабините, и го заплашил с думите „Давай
парите мършо!”, и продължил да нанася удари с крака на К., като опита е
останала недовършен поради независещи от дееца причини – бил задържан от
служителите на 07 РУ-СДВР - Д. А. Н. и В. И. А..
На 26.10.21г., около 21:20 часа, гр.София, ж.к.„Малдост-1”, на бул.
„Андрей Сахаров”, зад бл.45 е направил опит да отнеме чужди движими вещи
- сумата от 20 /двадесет/ лв. от владението на И. Б. С. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха –
напръскал С. с лютив спрей в лицето и го заплашил няколко пъти с думите
„Дай парите!”, като опита е останала недовършен поради независещи от
дееца причини – бил задържан от служителите на 07 РУ-СДВР - Д. А. Н. и В.
И. А., престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Т. В. дава обяснения по
обвинението. В същите разказва на инкириминирната дата да е бил на
мястото, но никога да не е искал пари от свидетелите и да не е заплашвал
същите.Сочи да не е извършил процесното деяние.
Представителят на СРП поддържа обвинението. Счита, че събрните в
производството доказателства могат да формират извод подсъдимият В. да е
извършил престъпното посегаталество, като иска от съда да постанови
осъдителен акт и наложи на подсъдимия съответно наказание.
Защитникът на подсъдимия - адв. П.а – иска от съда да постанови
оправдателна присъда. Тя приема доказателстевната съвкупност за
недостатъчна, за да послужи на съда да формира извод подзащитният й да е
автор на престъпното посегателство.
Подсъдимият Т. В. в своя защита заявява, че се придържа към казаното
от адвоката си.
1
В последната си дума подсъдимият заявява, че иска по-снизходително
осъждане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Т. Н. В. е роден на 07.07.2000г. в гр. София, българин,
български гражданин, осъждан, с основно образование.
На 26.10.2021 г., около 21,20 часа свидетелите И. Б. С. и К. К. К. се
прибирали от центъра на гр. София след среща с техен общи приятел. Слезли
от автобус на СГТ по линия 203 и решили да вечерят нещо. Вървели по
тротоара на бул. „Андрей Сахаров“ в ж.к. „Младост-1“, зад блок 45, в посока
на заведението за бързо хранене „Аладин“. В себе си св.С. имал сумата от
20.00 лева, а св.К. имал сумата от 2.00 лева.
Двамата минали между блоковите пространства на около 150 м. от
спирката на СТГ, когато се разминали с подсъдимия Т. В.. Свидетелят К.
забелязал, че подсъдимият е облечен с тъмни дрехи, вдигната качулка и
държи двулитрова пластмасова бутилка от бира. В. се обърнал към св. К. с
думите „К-во ме гледаш, мършо“. Свидетелят отвърнал „Не те гледам“ и
продължил да върви. Казал на св. С. да продължат движението си, като се
забързат. Подсъдимият В. сменил посоката на движение и тръгнал след тях.
Двамата забързали хода си и след около 50 метра, свидетелят К. се обърнал и
видял, че В. ги следва с бавна крачка, мърморейки нещо. След малко стигнали
китайски магазин „Чайна Сити“ със спирка на автобус по линия на СТГ.
Двамата се забързали към спирката, за да видят дали има пристигащи скоро
автобуси, за да избегнат Т.ов, но такива нямало. Продължили бързо ходене и
след около 20 метра св. К. отново се обърнал назад и видял, че Велочвски ги
следва. Тогава св. К. позвънил на тел.112, като съобщил, че са преследвани от
непознат за тях човек и че са се насочили към спирка на Метростанция
„Младост 1“. Т. В. решил да отнеме принудително парите на свидетелите. В
изпълнение на тази своя цел, подсъдимият В. издърпал с ръка дясното рамо на
св.К., напръскал го с лютив спрей в лицето и го изритал с крак в дясното
бедро и в областта на слабините, като го заплашил с думите: “Давай парите
мършо!“, след което се обърнал към св.С. и също го напръскал с лютив спрей
в лицето, като няколко пъти го заплашил с думите: “Дай парите!“. След това
подсъдимият В. продължил да нанася удари с крака на св.К.. Последният
клекнал на земята, тъй като не виждал нищо. Двамата пострадали успели да
избягат в посока на заведение „Аладин“. Същите спрели пред заведение
„Туист енд гоу“ и поискали вода, за да измият очите си. В това време
полицейските служители свидетелите Д. А. Н. и В. И. А.-служители на 07 РУ-
СДВР, отзовали се на сигнала, задържали обв.Т. В. в близост до мястото на
извършване на деянието. Свидетелите К. и С. разказали пред полицейските
служители случилото се и именно подсъдимият да е лицето, което е
извършило действията спрямо тях.
2
По делото е извършен оглед на местопроизшествие на дата 26.10.2021
г., като в тревната площ, зад бл.45 в ж.к.“Младост-1“, в гр.София от външната
част на тротоара до бул.“Андрей Сахаров“ е намерен и иззет един брой
флакон с черна капачка, с пулвелизатор, без надписи.
На 27.10.2021г. на Т. В. е връчено постановление за привличане в
качеството на обвиняем като му е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК.
На 27.10.2021г. с постановление на прокурор при СРП подсъдимият
Димитров бил задържан по реда на НПК за срок до 72 часа. На 17.12.2021г.
състав на СРС взел по отношение на подсъдимия Т. В. мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като във въззивното производство мярката за
процесуална принуда била потвърдена.
На 08.03.2021г. в СРС бил внесен обвинителен акт, като подсъдимият
бил предаден на съд по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпелние по чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.
На 09.03.2021г. е образувано н.о.х.д. № 3022/2022г. по описа на СРС,
НО, 8-ми състав.
С разпореждане на съдия-докладчик от 11.03.2022г. делото е насрочено
за разглеждане в разпоредително заседание на 23.03.2022г.
Подсъдимият Т. Н. В. е осъждан.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – показания на свидетелите К. К., И. С., Д.Н. и В.
А. дадени в хода на съдебното следствие и приобщени чрез прочитането на
протоколите за разпит от досъдебното производство / л.42,л.47,л. 48/, на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, писмените доказателства по делото
– протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелство за съдимост,
заключение на СТЕ, СХЕ, СППЕ, ДСППЕ, заповед за задържане.
Събраните в производството доказателства съдът обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност и прие, че същите могат и следва да бъдат поставени в
основата на изградената фактология по делото, защото те са олицетворение на
валидно извършени процесуално-следствени действия и притежаващи
качестевин характеристики, за да формират извод за достоверност. Тук следва
да се отчете неоснователността на довода на защитата досежно
количествената недостатъчност на доказателстевните средства и тяхната
качестевана оскъдност, така щото да послужат на съда да формира извод
досежно фактите по делото. Вярно е, че в показанията на свидетелите К. и С.
се съдържа ясно и отчетливо въведено сведение за изречените реплики към
тях, ведно с извършените физически действия на фона на отчетлива липса на
сведение за изричането на изразите в сигнала подаден на тел. 112.
Същевременно хронологичната конструкция на разказа, касаеща времевата
подреденост на събитията е тази, която дава ясна и детайлна информативност
3
за причината, поради която в подадения сигнал липсва подобно сведение.
Извършените физически действия и изречени реплики се явяват
непосредствено последващи подадения сигнал. Това обстоятелство,
отчитайки субективния характер на доказателствения източник очертава
формално онагледения пропуск в подадения сигнал. Липсата на такава
информативност може и следва да бъде обяснена с изведеното по-горе с оглед
обективния времеви диапазон на случващото се / непосредствено след и по
време на подаване на сигнала/, без изрична задължителност за пълнота на
сведението, обслужваща и ангажираща достоверността на разказаното.
Фактът, че в подадения сигнал няма данни в пълнота на събитието, без
изискване това да бъде сторено, не дискредитира разказа на свидетелите и не
води априори до извод за недостоверност на изведените обстоятелства.
Цялостния прочит на показанията, онагледен от пълна, последователна и
взаимно допълваща се тъждественост на събитийната подреденост в синхрон
с разказаното от св. Н. и св.А. дава основание на съда да се довери на св. К. и
св. С.. Тук ясно следва да се отчете, че в унисон с разказаното от свидетелите
досежно извършеното действие – напръскване с лютив спрей, е изведеното
като част от разговора в подадения сигнал на тел. 112. Нещо повече и двамата
са възпроизвели пред св. А. и св. Н. случилото се по аналогичен начин, като
на моменти отчитащата се непълното в интерпретиране на събитията в
отделните разпити, без да посяга качествено на изведените факти, не може
формира извод за недостоверност на повествованието, щом в цялостния си
семантичен облик то е смислово и фактически единно.
Наличието на така позиционираното качество – пострадал от деянието-
не е и не би могло да се възприеме изначално като фактор, дискредитиращ
показанията на свидетелите С. и К.. Подобно разбиране би било в разлез с
основни постулати на доказателствено изследавне в производството. Нужно е
разказаното от свидетелите да бъде анализирано и съпоставено с цялотния
доказателствен облик, за да може при оценъчната дейност да се онагледи
наличието или липсата на досотверност на възпроизведеното. Игнорирането
на показанията на свидетел – очевидец на плоскостта на хипотетична
заинтересованост от изхода на производството, без каквато и да е
подплатеност на предполагаемата недостоверност на разказа, би свело
доказателствения анализ до изначален конфликт с принципите на НПК.
Подобно разбиране при оценката и на обясненията на подсъдимия не би
могло да очертае пълно и всестранно изследване на доказателстевиня
източник. Така както обясненията на подсъдимия В. следва да бъдат обсъдени
на плоскостта на двойнствената им процесуална природа и проверени в този
аспект, така и показанията на свидетелите К. и С. се нуждаят от качестевна
съпоставка с доказателствения обем и детайлен вътрешен анализ, за да
формират извод относно достоверността им.
В тази насока следва да се отчете, че освен изведеното от свидетелите,
част от приобщените доказателства по делото са протокол за оглед на
местопроизшествие и иззет намерен от външната част на тротоар на бул.
4
„Андрей Сахаров“ един брой флакон с черна капачка, с пулвелизатор, без
надписи,СППЕ, СХУ, ДСППЕ,СТЕ, свидетелство за съдимост.
В посоченото от свидетелите К. и С. е илюстрирана подробна, ясана и
сюжетно единна фактология на случилото се по начин, че техните субективни
възприятия намират пряко отражение във възпроизведени отделни фрагменти
на събитийната подреденост и в показанията на св. Н. и св.А.. Свидетелите К.
и С. са подробни и без вътрешни портиворечия на разказа, относно времето и
мястото, за които разказват; позиционирането си по време на случилото се,
като логически обосновано и категорично въвеждат непосредствените си
възприятия относно механизма на осъществяване на посегателството /
издърпване с ръка дясното рамо на св. К., напръскване с лютив спрей в
областта на лицето, изритване с крак в дясното бедро и в областта на
слабините изречените думи – давай парите, мършо; нанасянето на удари с
крак на К.; напръскване с лютив спрей в лицето св. С. и изречените думи –
дай парите /. В изведеното от тях се откроява фактическа точност досежно
описание на индивиуализиращите черти на дееца и катерично заявяват да са
посочили дееца. Нещо повече, в сюжетната подреденост на разказа им се
отличават данни за несъществени за деянието факти, които обаче очертават
пълнотата на събитийната подреденост. Свидетелите К. и С. дават ясни
сведения за причината да се намирали по това време на мястото на инцидента
и хронологията на събитийната подреденост преди осъществяване на
инкриминираните обстоятелства – св. К. е прецизен в описанието на
облеклото на подсъдимия, държаната двулитрова пластмасова бутилка бира в
ръце, непосредствения при разминаването им визуален и словесен контакт и
детайлизиране на изречени реплики.Тези сведения в показанията на
свидетеля са от значение за изграждането на логичната конструкция на
разказа му, но и онагледяват пълнотата на обстоятелствеаната подреденост,
така щото сочат единност и липса на вътрешна нелогичност на
повествованието.
Съпоставяйки изведеното от свидетелите с обясненията на подсъдимия
съдът прие, че достоверен е не разказът на В., а изложеното от св.К. и св.С.,
защото в него се открояват нужните качествени характеристики на разказа.
Обясненията на подсъдимия следва да бъдата преценени при отчитане
на двуяката им процесуална природа, но за да не бъдат кредитирани и
възприети като гласно доказателствено средство е нужно да се отграничи
онзи обективен критерий, който сочи недостоверността на изведеното и
олицетворява възможна защитна теза на лицето. В процесната хипотеза Т. В.
не дава изначално сведения, касаещи двамата свидетели, моментите свързани
с тяхното придвижване, повод и крайна цел на неговия маршрут, повод за
използване на спрея. В този смисъл изведеното от него по никакъв начин не
описва сюжетност, даваща основание на съда да приеме, че разказаното с
нужната степен на категоричност противостои на подробните, ясни и пълни
показания на свидетелите. Затова съдът прие, че разказаното от него при
щриховаността на изведеното е проявна форма на реализиране на гаранитарно
5
от закона право на защита и не сочи достоверни обстоятелства, изграждащи
фактите по делото.
Важно е да се отчете, че цялата конструкция на показанията на
свидетелите К., С., А. и Н. /в едната си част косвено доказателствено средство
и в друга пряко такова, с оглед фактическия и времеви диапазон на
позициониране на св. А. и св.Н./ е непоколебима, логична и детайлно
онагледена по начин, че изгражда достоверно описание на събитията на
инкриминираната дата.
Съдът кредитира като писмени доказателства по делото свидетелството
за съдимост на Т. В., от което се установява, че към инкриминираната дата
той е осъждан.
Съдът кредитира и протоколът за оглед на местопроизшествие и
останалите писмени доказателства.
Съдът се довери на заключението на изготвените по делото СТЕ, СППЕ,
СХЕ, ДСППЕ, ведно с разпита на вещите лица, тъй като същите за изготвени
от специалисти в съответната област, дават пълен, точен и ясен отговор на
поставените задачи. Свеждащото се от заключението на СТЕ, СХЕ намира
фактически и смислов синхрон с показанията на разпитаните в
производството свидетели.
От заключението на изготвените по делото СППЕ и ДСППЕ съдът
установи, че при подсъдимия В. няма формирана зависимост към алкохол, а
абстинентния синдром е основният клиничен критерий на тази диагноза; няма
основание да се обсъжда и състояние на алкохолен делир, който е психотично
състояние със соматични нарушения, понякога застрашаващо живота. Към
момента на инкриминираното деяние подсъдимият е бил в обикновено
алкохолно опИ.е – средна степен, при което психичните годности за
разбиране и ръководене на постъпките са съхранени, тъй като няма
качествена промяна на съзнанието.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че подсъдимият Т. Н. В. е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение - по чл. 198, ал. 1 вр. чл.
26 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Т. Н. В. на 26.10.2021г., около
21:20ч. в гр. София, в ж.к. „Младост 1“ бул. „Андрей Сахаров“ зад бл. № 45 е
направил опит да отнеме от владението на К. К. и съответно И. С. чужди
движими вещи – парична сума в размер на съответно 2.00 лв., и 20.00лв. - с
6
намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила и
заплаха – издърпал с ръка дясното рамо на К., напръскал го с лютив спрей в
лицето, изритал го с крак в дясното бедро и в областта на слабините, и го
заплашил с думите „Давай парите мършо!”, и продължил да нанася удари с
крака на К.; съответно напръскал С. с лютив спрей в лицето и го заплашил
няколко пъти с думите „Дай парите!”.
Паричната сума е била във владение на св. К., съответно св. С., като
употребената от подсъдимия сила и заплаха е била насочена към отнемане на
вещите с цел оказване на противоправно влияние върху свободно
формиращите се субективните процеси в съзнаниетона свидетелите, така
щото последните да извършат с паричната сума волеви акт, предопределен от
оказаното им негативно въздействие. Същевременно заплахата е била
съпроводена не само с негативната съдържателност на отправената реплика,
но и придружена със сила.
Деянието е останало недовършено поради независеща от В. причина -
бил задържан от служителите на 07 РУ-СДВР - Д. А. Н. и В. И. А..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че движимите вещи са чужди, че
действията му са насочени към прекъсване фактическата власт на досегашния
владелец върху нея и с цел да установи своя фактическа власт, като
употребява за това сила и заплаха, като е целял отнемането на вещите и е
имал намерение противозаконно да ги присвои. В съзнанието му е имало
проекция за всяко едно от тези обстоятелства, при които осъществява
постъпката и при наличието на тези субективни представи, воден от
намерението си противозаконно да ги присвои е предприел и осъществил
съответното волево поведение, така щото е издърпал с ръка дясното рамо на
К., напръскал го с лютив спрей в лицето, изритал го с крак в дясното бедро и
в областта на слабините; напръскал С. с лютив спрей в лицето и изрекъл
инкриминираните реплики, респективно имало е представи за причинния
процес начало на който поставя с предприетото волево поведение, както и
представи относно резултата от тях.
Деянието притежава и признаците на такова покриващо дадената прана
квалификация – връзка чл. 26 ал.1 НК, доколкото е осъществено в условията
на продължавано престъпление-с две деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите от обективна и субективна страна са продължение на
предшестващите.
По вида и размера на наказанието:
Наказанието, като мярка на държавна принуда следва да се явява
законосъобразното и адекватно въздействие върху личността на дееца, без да
бъде своеобразна форма на репресия върху личността на същия. Нужно е то
да е онзи формат на въздействие върху поведението на подсъдимия, който в
7
най - пълна степен ще обезпечи възможността за постигане на целите на
наказанието, без да се посяга върху правата на личността му по начин, който
надвишава законосъобразността и разумността на въздействието върху него.
Затова и при отчитане на индивидуалните критерии, които следва да залегнат
при преценката на съда, определяща конкретното наказание на подсъдимия е
важно да се очетат всички онези обстоятелства, които онагледяват личността
на дееца.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът определи наказанието при условията на чл. 54 НК, тъй като отсъстват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на Т. В.
обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 НК. При
определеляне на конкретното наказание съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства конкретните данни за личността
на подсъдимия, а именно трудова ангажираност, сравнително младата му
възраст.
Съдебният състав възприе наличие на отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, а именно обстоятелството същият да е осъждан.
Поради това съдът наложи на подсъдимия Т. Н. В. наказание лишаване от
свобода за срок от три години / отчитайки и законовата рамка на конкретния
престъпен състав/ Наказание в този му размер ще способства максимално за
постигане на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, и
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 57 ал.1 т.2 б. „в“ от
ЗИНЗС и подсъдимият Т. В. следва да изтърпи наказанието при първоначален
строг режим.
От него съдът приспадна времето, през което В. е бил задържан по
настоящото производство на основание предвидено в ЗМВР и НПК.
Тъй като процесното деяние е извършено на 26.10.2021г., а с влязъл в
сила съдебен акт на 17.05.2021г., подсъдимият В. е бил осъден, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието
изтърпяване е било отложено за срок от три години, съдът прие, че на
основание чл.68 ал.1 от НК следва да приведе в изпълнение наложеното
наказание, чието изтърпяване е било отложено. Това е така, защото
процесното деяние се явява извършено в изпитателния срок на посоченото
предходно осъждане. Приведеното в изпълнение наказание също следва да се
изтърпи при първоначален строг режим и от него следва да се приспадне
времето, през което В. е бил задържан по това производство по реда на ЗМВР
и НПК.
По разноските:
С оглед изхода на производството съдът осъди подсъдимия Т. В. да
заплати направените по делото разноски – в полза на Държавата сумата от
488.65 лв.; в полза на СРС сумата от 1 420 лв., както и пет лева държавна
8
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.


С тези съображения съдът постанови присъдата си.


9
Съобщи за изтекли лични данни