гр.София,
19.08.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№6042 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение от 01.02.2019год.,
постановено по гр.дело №68981/2018г. по описа на СРС, ГО, 72 с-в е признато за
незаконно и отменено уволнението на ищеца Р.И.С., извършено със заповед
№886/27.8.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество „С.“АД и на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращаване на щата. Ищецът е
възстановен на длъжността „приложен администратор“, а ответникат е осъден да му
заплати на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за оставането му без работа
за периода от 29.08.2018г. до 15.01.2019г. в размер на сумата от 6712,40 лв.,
като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8719,20лв.
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1107,94 лв., а
ищецът- да заплати на ответника разноски в размер на 63,52 лв.- съответно с
уважената и отхвърлената част от исковете.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответното дружество „С.“АД. Жалбоподателят поддържа, че не е
било установено въобще съществуването на синдикална организация, а дори такава
да е съществувала ответникът не е бил уведомен за това. Твърди също така, че ищецът
не се е легитимирал като секретар на синдикалната организация и след като не е
заявил това, по отношение на него е неприложима закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Дори да се приемело съществуването на синдикална организация, закрилата по
гореспоменатата разпоредба била неприложима в конкретния случай поради
закриване на част от предприятието, което следвало да се приравни на
съкращаване на цялото предприятие, тъй като обективно не оставали длъжности,
които синдикален деец би могъл да заеме. Моли първоинстанционното решение да
бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемият
ищец Р.И.С. в подадения в срок отговор
на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че в
производството пред първата инстанция са установени от представенитге по делото
доказателства обстоятелствата, релевантни за уважаване на исковете. Моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на
представения по делото трудов договор, както и относно прекратяването на това
правоотношение с предтавената по делото заповед №886/27.08.2018г. на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- поради съкращаване на щата.
Видно то
представеното по делото извлечение от протокол за проведено учредително
събрание от 25.07.2018г., е учредена синдикална организация на работниците и
служителите в „С.“АД към Съюза на транспортните синдикати в България, като
ищецът е избран за секретар на организацията. С представеното по делото
удостоверение №09/07.08.2018г. СТСБ удостоверява, че Синдикална организация „С.“АД
е редовен член на Съюза и е представителна в „С.“АД по смисъла на чл.36, ал.8
от КТ. Ответникът е уведомен за съществуването на организацията, видно от
изпратената му и представена по делото покана за среща, на която е отговорил.
Не съществува задължение за работника или служителя да уведомява работодателя,
за да се ползва от предварителната закрила на чл.333, ал.3 от КТ, а съгласно
преобладаващата съдебна практика работодателят следва да се информира за
наличието на такава чрез запитване до работника или служителя за това.
Безспорно е обстоятелството, че ответникът не е отправил такова запитване до
ищеца, както и че не е поискал предварително съгласие от синдикалната
организация, чийто секретар (член на синдикално ръководство по смисъла на
горната разпоредба) е бил ищецът. Доколкото в случая се касае за съкращаване на
щата (чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ), а не за закриване на част от предприятието,
не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя относно тълкуване на
разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ в посочения във въззивната жалба смисъл и
съгласно посочената съдебна практика, където случаят е коренно различен и
попада под хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, която би могла евентуално да
се приравни на т.1 от същата алинея на чл.328 КТ.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното
решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение настоящият състав намира неоснователно. Делото
действително не се отличава с някаква изключителна фактическа или правна
сложност, проведено е едно открито съдебно заседание, но договореният
адвокатски хонорар е близък до минималния съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде присъден
изцяло.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение от
01.02.2019год., постановено по гр.дело №68981/2018г. по описа на СРС, ГО, 72
с-в.
ОСЪЖДА „С.“АД с ЕИК********** да заплати на Р.И.С. с ЕГН********** сумата от
1000лв. (хиляда лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/