Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №40

гр. София, 28.02.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 60 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – А.В.Ф., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез своята майка и законен представител М.А.Ф. с ЕГН ********** и пълномощниците си адвокат Р.П. и адв.Л.Г. е предявил срещу З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 25.10.2018 год., около 10.00 часа, на паркинг на бензиностанция ОМВ В. срещу КФС в близост до АМ „Тракия" км. 73+300 км., между ищеца в качеството му на пешеходец и лек автомобил марка Шевролет, модел Круз с peг. № СВ 5906 АХ, собственост на Б. Б. Г., управляван от водача – Н.И. С. – Р.с ЕГН: **********, по вина на последния, чиято гражданска отговорност е застрахована в З. „ У." АД по ЗЗГОА съгласно полица № BG /05/118001272056, валидна от 19.06.2018г. до 19.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 13.03.2019 год., до окончателното му заплащане, както и сумата в размер на 2800 лева, представляваща причинени на ищеца имуществени вреди – разходи за лечение от същото ПТП.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.10.2018 г. около 10:00 часа се намирал на паркинг на бензиностанция ОМВ В. срещу КФС в близост до АМ „ Тракия". Срещу КФС бил спрял автобус, превозващ деца. Пред автобуса се намирали група малолетни деца. Две от децата тръгнали да пресичат в посока от автобуса към КФС, за да си закупят закуски. Пресичали от дясно на ляво по посоката на движение на лекия автомобил. В този момент иззад автобуса от лявата му задна страна потеглил лек автомобил марка Шевролет, модел Круз с per. № СВ 5906 АХ, собственост на Б.Б.Г., управляван от водача – Н.И. С. – Р.с ЕГН: **********, който автомобил ускорявал, приближавайки автобуса, без да съобрази намалената видимост в района на ПТП, ограничена от автобуса. Скоростта на МПС не била съобразена с условията на намалена видимост от дясно, където се е намирал спрелия автобус - нарушение на чл. 20 ал.2 т. 5 от ЗДвП.

Несъобразената скорост с условията на ограничена видимост била причина за настъпване на ПТП и представлявала противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, който блъснал пресичащия ищец от ляво на дясно по посоката на движение на лекия автомобил преди средата на пътното платно.

Детето било прието по спешност в МБАЛ „ П." АД и настанено за лечение в неврохирургично отделение, където били констатирани следните телесни увреждания, получени в резултат на ПТП с лекия автомобил, а именно: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма и фрактура на черепния свод и фрактура на лява подбедрица с ходило.

На 29.10.2018 г. детето било изписано от болницата и преместено за допълнително лечение в УМБАЛ „ Ц." ЕАД в клиника по ортопедия и травматология, където на 01.11.2018 г. му била извършена оперативна интервенция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация: тибия и фибула.

След изписване от болница „Ц. " ЕАД, детето било транспортирано обратно в дома си за продължаване на лечението. В продължение на близо 2 месеца и половина същото било уплашено и силно стресирано от преживения стрес. Впоследствие започнало да се учи да прохожда като бебе, като за целта използвало патерици. Детето било изцяло зависимо от грижите на семейството си, не можело да става от леглото и не можело да се придвижва самостоятелно поради естеството на счупванията.

Изложено е още в исковата молба, че автомобилът на виновният водач, участвал в процесното ПТП имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното търговско застрахователно дружество.

На 13.12.2018г. ищецът предявил пред ответника писмена застрахователна претенция. Тя не била удовлетворена от ответника.

С уточняващата молба от 18.04.2019г. ищецът, чрез процесуалните си представители е направил отказ от предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, поради което с протоколно определение на съда от 29.10.2019г., съдебното производство по делото е прекратено в тази му част.

Предвид на изложеното, ищецът - А.В.Ф., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез своята майка и законен представител М.А.Ф. с ЕГН ********** и пълномощниците си адвокат Р.П. и адв.Л.Г., моли съда да осъди З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, по предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да му заплати обезщетение в размер на 80 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 25.10.2018 год., около 10.00 часа, на паркинг на бензиностанция ОМВ В. срещу КФС в близост до АМ „Тракия" км. 73+300 км., между ищеца в качеството му на пешеходец и лек автомобил марка Шевролет, модел Круз с peг. № СВ 5906 АХ, собственост на Б.Б. Г., управляван от водача – Н. И. С. – Р. с ЕГН: **********, по вина на последния, чиято гражданска отговорност е застрахована в З. „ У." АД по ЗЗГОА съгласно полица № BG /05/118001272056, валидна от 19.06.2018г. до 19.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата, на която ответното дружество е следвало да заплати извънсъдебно застрахователно обезщетение - 13.03.2019 год., до окончателното му заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк.Г.А., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

            С отговора на исковата молба ответникът признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка Шевролет, модел Круз с peг. № СВ 5906 АХ, собственост на Б. Б. Г., по силата на Застрахователна полица № BG /05/118001272056 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 19.06.2018г. до 19.06.2019г., сключена с него.

            Ответникът обаче оспорва твърденият от ищеца механизъм на ПТП.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на майката на ищеца, тъй като детето било оставено без достатъчен контрол при движението му в района на бензиностанцията – 113 от ЗДвП.

Заявява, че в нито един момент не е отказвал да заплати застрахователно обезщетение, но не му била представена банкова сметка ***ие в МБАЛ П.. В тази връзка ответникът счита, че не е изпадал в забава за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което не дължи законна лихва върху претенцията на ищеца.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната, както и оспорва изложените твърдения от ответника в отговора на исковата молба. Сочи, че ответника извънсъдебно е заплатил на ищеца по негова банкова сметка ***. Излага, че върху вече заплатената сума ответникът дължи законна лихва от датата 13.03.2019г. до датата на изплащането на сумата.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителна искова молба. В него сочи, че на 14.06.2019г. е заплатил на ищеца сумата от 30 315 лева – обезщетение за неимуществени вреди /29 500 лева главница и 815 лева лихва от 13.03.2019г. до 14.06.2019г./ Излага, че е канил няколко пъти майката на ищеца и адв.Г. да представят банкова сметка ***, а не на неговата майка, за да може да се заплати застрахователно обезщетение. Едва на 13.06.2019г. такава банкова сметка ***ружество.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 142 от 25.10.2018г. на ОД на МВР - Пазарджик е, че на 25.10.2018г. ищецът по делото е пострадал при ПТП, като пешеходец.

            Не е спорно по делото обстоятелството, че ищецът е спазил процедурата по чл.380 от КЗ. Последното се установява и от застрахователна претенция с вх. № 6840318 от 12.12.2018г. на ответното дружество. На 13.06.2019г. ищецът е предоставил на ответника и точна банкова сметка, ***о застрахователно обезщетение.

Установява се по делото от банково преводно нареждане от 14.06.2019г., че ответното дружество е заплатило на ищеца сума в размер на 30 315 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 29 500 лева, както и 815 лева – законна лихва върху главницата за периода от 13.03.2019г. до датата на плащането.

По делото са допуснати, изслушани и приети заключенията на съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че А.Ф. е получил в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания – закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив в дясно, челнотеменно, мозъчно сътресение, травма на лява подбедрица, изразяваща се в счупване на лявата малкопищялна кост в средната й трета.

Установява се още от заключението на СМЕ, че констатираните травматични увреждания на ищеца са лекувани, като по повод черепно-мозъчната травма била приложена медикаментозна терапия, а по повод травмата на лява подбедрица било приложено оперативно лечение, при което била извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Вещото лице сочи още, че тези травматични увреждания имали трайни последици, но не постоянни. Възстановяването при тях било в рамките на месец – месец и половина.

Към настоящия момент вещото лице установява, че възстановителните процеси при ищеца били завършили, но било налице необратимо деформиращо малкопищялната кост костно срастване. То водело до отклонение на ходилото навън от нормалната му позиция, а това от своя страна до неправилно натоварване на колянната става. Това било постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Досежно черепно-мозъчната травма вещото лице сочи, че била отзвучала и нямало данни за последвали усложнения, но било възможно да се наблюдава при ищеца изоставане в усвояването на учебния материал в сравнение с предходни години, бърза уморяемост и др.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е много възможно при премахването на стабилизиращия пирон, който е вътре в канала на костта, при недобро костно срастване да се получи тази деформация на малкопищялната кост. Излага, че се получава изкривяване вследствие нарушаване геометрията на самата подбедрица, тъй като има мускулатура, която придърпва крайника навън, мускули, които се хващат за малкия пищял. Това изкривяване при израстване на детето щяло да се отрази, тъй като се променяла самата стойка и напрягането на коляното, така коляното по-бързо щяло да се износи и оттам щели да тръгнат проблеми след години.

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице инж. Д. по допуснатата САТЕ е, че механизма на процесното ПТП е следният:

На 25.10.2018г., към 10,00часа - светлата част на денонощието, нормална видимост, при сухо асфалтово покритие, в зоната на бензиностанция „ОМВ", намираща се в дясно на платното за движение в посока С. – П. по автомагистрала „Тракия", на километър 73-ти, в дясната част на пътя, намиращ се на гърба на бензиностанцията, по отношение посока към изхода от същата към автомагистралата, бил паркирал автобус „Сетра" с регистрационен номер КН 43 73 ВН, като челната част на автобуса била насочена към изхода и в ляво от лявата му странична част се намирал гърба на бензиностанцията и хранителния комплекс към нея - КFС, а от дясно на автобуса се е намирал паркинг. Пътят бил с повърхностен дребнозърнест асфалт и обща широчина 6 метра. Автобусът превозвал деца с цел екскурзия и в протокола за оглед на местопроизшествие било записано, че на задното му стъкло имало знак „Опасност деца!". Децата слизали от автобуса и организирано на групи, предвождани от учители преминавали пред челната част на автобуса, пресичали лявата част (по отношение посоката на автобуса) на платното за движение и отивали към хранителния комплекс КРС, намиращ се на гърба на бензиностанцията. Три деца, от една от групите се върнали до автобуса, между които и пострадалия А.В.Ф. – на 7 години и 10 месеца, към датата на събитието, след което отново тръгнали пред челната част на автобуса да пресичат платното за движение. В този момент, лек автомобил „Шевролет" „Круз" с регистрационен номер СВ 59 06 АХ с водач Н. Г. С. – Р., се движил по пътя в посока към изхода от бензиностанцията и  извършвал маневра за заобикаляне на автобуса, като се движил в лявата част от платното за движение, тъй като дясната част била заета от автобуса.

Пресичайки платното за движение, пострадалото дете – ищецът Ф. е бил ударен с предната дясна странична част на лек автомобил „Шевролет Круз" и отхвърлено в дясно и напред, по отношение посоката на движение на лекия автомобил.

Водачката на автомобила, към момента на откриване на директната видимост към пресичащото платното за движение дете е предприела действия за аварийно спиране, но независимо от това, удар настъпил, след което лекият автомобил се установил на около 11 метра от предната част на автобуса в лявата част от платното за движение.

Вещото лице сочи, че скоростта на движение на лекия автомобил „Шевролет ", към момента на възникване на директна видимост към пресичащото платното за движение дете /скоростта на движение в зоната на ПТП/ е била 30,5 км/час.

Установява се още от заключението на тази експертиза, че субективните действия на водачката на лекия автомобил „Шевролет" „Круз" с регистрационен номер СВ 59 06 АХ – Н. Г.С. – Р. са били причината за настъпване на процесното ПТП. Същата е била длъжна при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца или при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен знак, че превозва организирана група деца, да намали скоростта, а при необходимост – и да спре, което тя не била сторила.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Ф. /баща на ищеца/ и Т.. От показанията на последния свидетел се установява механизма на ПТП, възприет и от вещото лице изготвило САТЕ. Свидетелят Ф. установява, че първоначално ищецът бил откаран в болницата в П. и при неговото пристигане той викал, крещял, тъй като бил силно стресиран от самия удар от колата. Главата му била издута отдясно над ухото, имал хематом и имал оплаквания от лявото краче. Последвала операция на крачето. Детето било постоянно с майка си, то не се самообслужвало, от леглото само не можело да става и било придружено от майка си постоянно. Болкоуспокоителни пиело, имало световъртеж, гадене и повръщане. През нощта се будел. След този инцидент се случвало да се напикава нощем. През тези месеци, през които той бил по болници, трябвало да посещава зъболекари, но не успял и в момента положението със зъбите му било страшно. Ищецът спортувал преди инцидента, играел футбол, карал колело и тротинетки. Около седем-осем месеца след ПТП ищецът имал забрана да кара колело и тротинетка. Постоянно питал ще играе ли някога, защо го боли крачето. Оплаквал се, че в коляното усеща боцкане. Сега имал по-бърза физическа уморяемост. След изписването от болницата той ползвал патерици около пет месеца общо, след това проходилка, само за подпиралка от лявата страна, където бил контузен. Изтървал материал в училище и имал притеснения в тази връзка. Ходел на частни уроци по математика, български и английски език, притеснявал се от това, защото другите деца всичко си знаели. Претърпял и втора операция за премахване на импланта на 45-ия ден след поставянето му, това станало с оглед лекарско предписание.

            Не се спори по делото, че е налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена със застрахователна полица № BG/05/118001272056 от 26.04.2018г.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай се установи по делото, че причина за процасното ПТП са субективните действия на водачката на лекия автомобил „Шевролет" „Круз" с регистрационен номер СВ 59 06 АХ – Н. Г.С.– Р.. Същата е била длъжна при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца или при приближаване към спиращ, спрял или потеглящ автобус, обозначен с опознавателен знак, че превозва организирана група деца, да намали скоростта, а при необходимост – и да спре, което тя не е сторила.

   В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания, констатирани от експертизата - закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив в дясно, челнотеменно, мозъчно сътресение, травма на лява подбедрица, изразяваща се в счупване на лявата малкопищялна кост в средната й трета.

            По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2018г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (закрита черепно-мозъчна травма,  мозъчно сътресение и счупване на лявата малкопищялна кост в средната й трета, вследствие на които се наложило да бъдат извършени две операции на левия крак на ищеца и медикаментозно лечение за черепно-мозъчната травма; възстановителният период е продължил около месец и половина, през значителна част от който пострадалият не е могъл сам да се придвижва и да се обгрижва, поради което му била нужна чужда помощ; ограничени били движенията на увредения крак и било налице необратимо деформиращо малкопищялната кост костно срастване, което водело до отклонение на ходилото навън от нормалната му позиция, а това от своя страна до неправилно натоварване на колянната става), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, поради затруднено движение, болезнеността, която е търпяна, както и предвид последиците на необратимото деформиращо малкопищялната кост костно срастване, вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сума от 80 000 лв. Съдът, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият неминуемо е изживял силен стрес и уплаха. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. Предвид установеното по делото обстоятелство, че извънсъдебно и преди образуване на настоящото дело застрахователното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 29 500 лева за причинените му в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди, определеното по-горе обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 80 000 лева, следва да бъде редуцирано със заплатената вече сума от 29 500 лева.

Настоящият съдебен състав следва да разгледа и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, за да определи справедливо размера на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди. Категорична и безпротиворечива е съдебната практика в становището си, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като неблагоприятен резултат. В тази връзка поведението на ищеца в случая към момента на произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат - седемгодишният А. е пресичал платното за движение, пред спрелия автобус, без придружител. Независимо от допуснатите от виновния водач нарушения на правилата на чл. 122 и чл. 116 ЗДвП, вредите не биха настъпили, ако детето не беше пресякло пътното платно. При осъществяване на дължимия родителски контрол-придружаване на детето да пресече платното за движение и спазване на правилата на движение на пешеходците, включително съобразяване с разстоянието на приближаващото се МПС и с неговата скорост на движение, не биха възникнали условия за настъпване на процесното ПТП. Възможността за възприемането на децата и за предотвратяване на удара е относима към вината и противоправността в поведението на водача Н. Р., но не изключва съпричиняването от пострадалия, нито освобождава пешеходците от задължението им да спазват правилата за движение по пътищата, нито родителите от изпълнение на задължението им по чл. 125, ал. 3 от СК.

Преценявайки поведението на участниците и приноса им за настъпване на вредоносния резултат, настоящият състав намира, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца е 20%. За да определи този процент на принос на пострадалия, съдът съобрази, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително по-голяма.

С оглед на изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 34 500 лева /сумата е определена след като общо определеното обезщетение от 80 000 лева е намалено с 20%, поради приетото съпричиняване в този размер, а след това и със сумата от 29 500 лева, която е била изплатена извънсъдебно на ищеца от ответника/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.06.2019г. – датата на представяне от ищеца на ответника на точна банкова сметка, ***астрахователно обезщетение /чл.380, ал.3 във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ/, до окончателното й заплащане, като отхвърли предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 80 000 лева.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то предвид изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1380 лева /4 % от 34 500 лева/.

            В хода на производството по делото ищеца е направил разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 650 лева – депозити за възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 280.31 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева. Същият, чрез процесуалния си представител претендира и юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 85.31 лева, съставляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Тъй като, видно от представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие от 10.03.2019 год., сключен между ищеца от една страна и адвокат П. и адв. Г. от САК от друга, последните са оказали безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска /34 500 лева/. С оглед на горното съдът определя възнаграждение за един адвокат в размер на 1 565 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощниците на ищеца.

Ответникът е представляван в съдебното производство от юрисконсулт, поради което, както и предвид изхода на спора, направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК, същият има право на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В този смисъл в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 255.94 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид вида на производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита от обща сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.В.Ф., с ЕГН **********, и адрес ***, действащ чрез неговата майка и законен представител М.А.Ф. с ЕГН **********, сумата от 34 500 лева /тридесет и четири хиляди и петстотин лв./, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 25.10.2018 год., около 10.00 часа, на паркинг на бензиностанция ОМВ В.срещу КФС в близост до АМ „Тракия" км. 73+300 км., между ищеца в качеството му на пешеходец и лек автомобил марка Шевролет, модел Круз с peг. № СВ 5906 АХ, собственост на Б.Б. Г., управляван от водача – Н. И. С. – Р. с ЕГН: **********, по вина на последния, чиято гражданска отговорност е застрахована в З. „У." АД по ЗЗГОА съгласно полица № BG /05/118001272056, валидна от 19.06.2018г. до 19.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.06.2019г. – датата на представяне от ищеца на ответника на точна банкова сметка, ***астрахователно обезщетение до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 80 000 лева, както и в частта му за претендираната законна лихва върху главницата за периода от 13.03.2019г. до 13.06.2019г.

 ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1380 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 280.31 лева, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, З.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Р.К.П. и адвокат Л.Г.Г. от САК сумата от 1 565 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК А.В.Ф., с ЕГН **********, и адрес ***, действащ чрез неговата майка и законен представител М.А.Ф. с ЕГН ********** да заплати на З.” АД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 85.31 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК А.В.Ф., с ЕГН **********, и адрес ***, действащ чрез неговата майка и законен представител М.А.Ф. с ЕГН ********** да заплати на З.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 255.94 лева, съставляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: