№ 114
гр. Благоевград, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500025 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.
Срещу Решение № 309/06.12.2021г., постановено по гр.д. № 2243/2021г. по описа на РС
Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от ИВ. В. Г., ЕГН
**********, от гр. Благоевград, чрез пълномощника и адв. И.Д.-Н., с която се иска от
въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта в която е отхвърлен предявения иск
по чл. 144 от СК, както и в частта, в която съдът е определил крайния срок, до който се
дължи определената с решението издръжка, като неправилно и постановено при съществени
процесуални нарушения.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, като
необосновано от събраните доказателства, доколкото съдът не е съобразил обстоятелства,
които са доказани и са от съществено значение за изхода на делото. Поддържа се, че
атакувания съдебен акт и постановен в нарушение на материалния закон. Оплакванията на
жалбоподателят са за неправилна оценка на събраните доказателства от решаващия съд.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в частта им, в която същият е приел че
плащане на поисканата с ИМ месечна издръжка в размер на 400лв., би било непосилно за
дължащия издръжката В. СЛ. Г.. Поддържа се с жалбата, че с оглед на установеното
имуществено положение на ответника/собственик на недвижим имот и няколко МПС/,
същият може да плаща на дъщеря си поисканата месечна издръжка, без особени
1
затруднения, като извърши разпоредителни действия с притежаваното от него имущество.
Поддържа се с жалбата, че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства е
установено, че въззиваемия е монтьор по професия, което предполага месечен доход от
около 1 000- 2 000лв., а освен това той осъществява и препродажба на леки автомобили. Ето
защо оспорва се като неправилен извода, че определената от съда месечна издръжка в
размер на 160лв. изпълва баланса между бащата и неговата дъщеря, като излагат се
съображения че въззивемия има възможност без особени затруднения, да изплаща много по-
висока издръжка от определената от първоинстанционния съд с обжалваното съдебно
решение.
С въззивната жалба са наведени доводи, че съдът не се е съобразил с размера на
минималната заплата за страната, който е в размер на 650лв. и съставлява минималния
размер на средствата, необходими за задоволяването на нуждите на едно лице, като
присъждайки издръжка в размер само на 160лв., е прехвърлил тежестта на издръжката на
дъщерята И.Г., която е на 20 годишна възраст, учаща се, без доходи и имущество, върху
нейната майка, на която са предоставени правата за нейното отглеждане, без да съобрази че
майката следва да се грижи за издръжката и на други две малолетни деца.
С въззивната жалба са изложени съображения за необоснованост на обжалваното решение и
поради това, че съдът не е съобразил че дъщерята И.Г., е в 12 клас и завършва средното си
образование, като и предстоят кандидатстудентски изпити, за подготовката на които са
необходими допълнителни средства. В този смисъл определения от съда размер на
издръжката, не може да удовлетвори порасналите нужди на дъщерята на въззиваемия, още
повече при положение че бащата би могъл да заплаща по- висок размер на издръжка без
особени трудности.
С въззивната жалба се представя предходното разглеждано между страните гражданско дело
за промяна на размера на дължимата издръжка- гр.д. № 1748/2021г. по описа на РС
Благоевград, с което съдът е увеличил размера на същата от 150 на 250лв., до навършване на
пълнолетие на детето. Навадени са съображения, че макар времето при което е бил
разглеждан предходния иск да е различно, от това по настоящото съдебно производство, все
пак обстоятелствата относно възможността на бащата да заплаща дължимата издръжка не са
се съществено променили, като променено е само обстоятелството, че детето И.Г., е
навършила пълнолетие. В този смисъл при преценката между нарасналите нужди на детето
и възможностите на бащата да заплаща месечна издръжка, без особени затруднения, съдът
не би могъл да присъди по – ниска издръжка от тази който е била определена с предходното
съдебно решение.
С въззивната жалба поддържа се и оплакването за неправилност на обжалваното съдебно
решение, досежно определения от съда краен срок за изплащане на определената месечна
издръжка- не по- късно от навършване на 20 годишна възраст, като се иска от въззивния съд
атакуваното решение на РС Благоевград, да се отмени и в тази му част. Акцентира се, че
съгласно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат
редовно в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение- до
2
навършване на 20 години при обучение в средно и на двадесет и пет години, при обучение
във висше учебно заведение. Възразява се, че без да мотивира решението в тази си част,
съдът необосновано е определил като краен срок на заплащане на определената с решението
месечна издръжка- до навършване на 20 години от дъщерята на ответника И.Г..
При изложените съображения иска се от въззивния съд, да отмени Решение №
309/06.12.2021г., постановено по гр.д. № 2243/2021г. по описа на РС Благоевград, в частта в
която е отхвърлен предявения иск по чл. 144 от СК, като постанови друго решение, с което
да уважи предявения иск за целия претендират с ИМ размер от 400лв., както и да отмени
обжалваното решение в частта, в която съдът е определил крайния срок, до който се дължи
определената с решението издръжка, като постанови определената издръжка да се изплаща
считано от датата на депозираната ИМ, до настъпването на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– В. СЛ. Г., чрез
пълномощника му адв. А.Б.. С писмения отговор въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и се иска от въззивния съд да я остави без уважение.
Възразява се с писмения отговор, че е предявен иск за заплащане на месечна издръжка по чл.
144 от СК, която не се дължи от родителя на навършилите пълнолетие деца безусловно, а
само ако родителят който следва да я заплаща, може да стори това без особени затруднения.
В този случай заплащането на месечна издръжка се дължи само за свободните на родителя
средства, след като същият е задоволил собствените си екзистенциални нужди определение
от доходите му, имуществото му и неговата работа и квалификация.
Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че въз основа на доказателствата,
събрани пред първоинстанционния съд, не се установява при пълно и главно доказване,
бащата с оглед на получаваните от него доходи, имущественото му положение и приходите
от работата му, да може да заплаща претендираната издръжка в размер на 400лв. месечно.
Възразява се, че месечните доходи на родителя който следва да плаща издръжката следва да
се установяват с писмени, а не с гласни доказателства, както и че свидетелските показания
по- скоро почиват на предположение, отколкото да установяват по безспорен и несъмнен
начин определени факти/например че В. СЛ. Г. получава средно месечни доходи от работата
си като монтьор в размер на 1000- 2000лв./Възразява се, че недопустимо се правят
предположения за доходи от имущество, което е запорирано във връзка с образувано
изпълнително дело,т.е. с което собственика не може да се разпорежда. Недоказано е и
твърдението, че ответника получава доходи от препродажбата на МПС, тъй като в тази
насока продажбата на едно МПС през 2021г., само по себе си не може да бъде основание да
се приеме, че ответникът реализира доходи чрез препродажбата на МПС.
Възрязава се, че при предявен иск по чл. 144 от СК, за разлика от този по чл. 143 от СК,
задължението за плащане на издръжка на навършилото пълнолетие дете не е безусловно и
такава издръжка се дължи, само ако ищецът докаже при пълно и главно доказване, че
родителят може да плаща такава издръжка на детето си, без особени затруднения, каквото
3
доказване в производството по настоящото дело пред първоинстанционния съд, не е било
успешно извършено.
Оспорва се с писмения отговор на въззивната жалба, че ищцата е доказала в производството
пред РС Разлог, че дъщерята И.Г. има нужда от заплащането на месечна издръжка в
претендирания с ИМ размер. Възразява се, че посещението на частни уроци и школи по
рисуване, се доказват с писмени доказателства за заплащането на суми за такава дейност, а
не с гласни доказателства или с представени по делото разпечатки от сайтовете за
предлагани такива уроци, т.е. по делото не са събрани убедителни доказателства, че И.Г.
действително посещава такива курсове или частни уроци.
Отделно възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че пред първоинстанционния
съд не са събрани никакви доказателства за възможностите на майката да отделя средства за
отглеждането на своята дъщеря и така останало е недоказано каква е тежестта от
издръжката, която майката може да поеме месечно за И.Г., която живее при нея. При липсата
на убедителни доказателства за всички предпоставки, обуславящи уважаването на иска по
чл. 144 от СК, правилно съдът не го е уважил в пълния претендират от ищцовата страна
размер.
Оспорва се съпоставянето на дело, което е образувано по иска с правно основание чл. 144 от
СК, с предходно дело между същите страни, образувано по предявен иск по чл. 143 от СК,
поради разликата във времето, както и поради различния характер на двата иска и
предвидените в закона предпоставки за тяхното уважаване от съда като основателни.
Оспорва се с отговора на въззивната жалба и наведеното с жалбата оплакване за
неправилност на решението на РС Благоевград, в частта му в която съдът е определил
крайния срок на плащане на дължимата издръжка. В разпоредбата на чл. 144 от СК,
предвидено е като условия за изменение или прекратяване на издръжката- срока на
обучение на ищцата. Доколкото в настоящия случай установява се че И.Г. учи в училище за
средно образование, като е в последния 12 клас, то същата ще завърши обучението си когато
е на 20 години, поради което съдът правилно е определил крайния срок- не по- късно от
навършването на 20 година възраст на ищцата по делото. За продължаване на заплащането
на издръжката, изисква се продължаване на обучението без прекъсване във висше училище,
което не може предварително да се предвиди дали ще се сбъдне.
При изложените съображения, с писмения отговор иска се от въззиваемия, чрез неговия
пълномощник адв. Б., съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна
подадената въззивна жалба и остави в сила атакуваното решение на първоинстанционния
съд.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и
е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.
Писменият отговор на въззивната жалба съдът намира за редовен с оглед на неговото
4
съдържание, депозиран от въззиваемата страна в законно установения срок и в този смисъл
с доводи релевантни за преценката на въззивния съд при произнасянето му с решението
пред настоящата съдебна инстанция.
В пледоариите си пред въззивния съд, както и в писмени бележки, представени по делото,
пълномощникът на жалбоподателката- адв. Димова Николова поддържа въззивната жалба,
като моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части.
Излага съображения, че от доказателствата по делото безспорно се установява и доказва, че
ответника В. СЛ. Г. разполага със средства, достатъчни за да заплаща месечна издръжка на
своята дъщеря в претендирания с исковата молба размер, без това да съставлява за него
особени затруднения. Доказано е от обективна страна наличието и на другата предпоставка
от обективна страна за уважаването на предявения иск по чл. 144 от СК- нуждата на
въззивницата ИВ. В. Г. от издръжка от нейния баща, с оглед на това че е в 12 клас и
кандидат студентка, посещава курсове и частни уроци за подготовка за кандидатстудентски
изпити, което безпорно изисква повече парични средства от обичайните необходи за
разноските за нейното обучение. Поддържа се, че издръжката претендирана от въззивницата
не би могла да бъде по размер по- малка от тази определена със съдебно решение по реда на
чл. 143 от СК, тъй като нуждите на детето безспорно са се увеличили. Поддържа се и
искането, заплащането на издръжка от ответника В. СЛ. Г. в полза на неговата дъщеря- ИВ.
В. Г., да бъде постановено до настъпване на обстоятелства от значение за нейното
изменение или прекратяване, а не до навършване на 20 годишна възраст, както е
постановено от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение.
Пълномощника на въззиваемия- адв. Б., в пледоариите си пред ОС Благоевград, моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд, тъй като са
налице всичките предвидени в закона предпоставки за това. Поддържат се възраженията,
направени с отгвоора на въззивната жалба. Излага съображения, че в хода на
производството не бяха ангажирани убедителни доказателства за това, че ответника може да
изплаща претендираната с исковата молба издръжка, която не е безусловна, без особени
затруднения за него. Възразява се и срещу това че по делото следва да се приеме за
безспорно установено, че ищцата посещава курсове по рисумане и взема частни уроци във
връзка с кандидатстудентските изпити, които и предстоят, доколкото събраните писмени
доказателства са неубедителни в тази насока. Възразява се, съдът да кредитира приетите
писмени доказателства пред пред въззивната съдебна инстанция, тъй като същите са приети
в нарушение на процесуалните павила и при настъпила преклузия за това. Поддържа се
оспорването на въззивната жалба и в частта в която се иска промяна на срока, за който е
определена присъдената издръжка с решението на РС Благоевград, като се поддържа че
продължаването на обучението на ищцата във висше училище, веднага след завършване на
средното и образование е бъдещо несигурно събитие, което не може да се предвиди от съда,
поради което крайния срок на определената издръжка следва да бъде навършването на 20
годишна възраст на ищцата.
Състава на ОС Благоевград, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите
5
на страните по реда на въззивното производство и при очертания с въззивната жалба
предмет на спора, приема за установено следното:
Първоинстанционният- РС Благоевград, е сезиран с осъдителен иск по чл. 144 от СК,
предявен от ИВ. В. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „****“ № 14, ет. 4, срещу В.
СЛ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул.„Св.Св. Кирил и Методий”
№ 4- за издръжка на пълнолетен учащ от родител, с претендиран месечен размер от 400лв.,
считано от датата на завеждането на исковата молба/17.01.2018г./, до настъпвана на причини
обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, като се претендират от ищеца и сторените пред първата съдебна
инстанция разноски.
Ищцата поддържа с исковата молба че е пълнолетна, както и че е ученичка в 12-ти клас в
Езикова гимназия "****" - гр. Благоевград. Сочи че и предстоят полагането на матури и
кандидатстване за прием в университет. Излага, че са и необходими средства за
подготовката за кандидатстване, като твърди че взима частни уроци по рисуване и
математика. Поддържа се с ИМ, че ИВ. В. Г. не получава доходи, не работи и не
притежавала никакво имущество, поради което не може да се издържа сама. Сочи че към
настоящия момент, за нейната издръжка и отглеждане се грижи единствено и само нейната
майка. Поддържа от ищцовата страна, че нейния баща/ответника по делото/ е здрав, в
работоспособна възраст и няма други деца (непълнолетни и/или пълнолетни), за които да се
грижи и на които да е длъжен да осигурява месечна издръжка. Счита, че нейният баща
следвало да участва в издръжката на дъщеря си, тъй като би могъл да я дава без особени
затруднения, но баща й укривал доходите си и отказвал доброволно да и заплаща издръжка,
като не я подпомага по никакъв начин.
Чрез постъпилия по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, въззиваемия В. СЛ. Г., ответник
пред първоинстанционния съд, излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Възразява се, че ответника няма възможност да заплащал издръжка на
пълнолетното си дете в размер на 400 лв. месечно, като изплащането на същата да не
представлява за него „особено затруднение“. Твърди се от ответника, че същият не работи и
не получава постоянни месечни доходи, от които самият той да се издържа, поради което не
разполага със свободни парични средства, за да заплаща издръжка на своето дете. Оспорва
се твърдението наведено с ИМ, че ответникът реализира доходи, които укрива. Признава се
факта на собственост върху описаните в ИМ- МПС, но се възразява че същите са много
стари и амортиризирани и не могат да служат като източник на доходи за ответника, а освен
това понастоящем са и запорирани от ЧСИ Дервиш по образуваното ИД № 46/2017г., по
което майката на ищцата е взискател.
С обжалваното Решение № 309/06.12.2021г., постановено по гр.д. № 2243/2021г. по описа на
РС Благоевград, първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск с правно
основание чл. 144 от СК, като е осъдил ответника да заплаща на дъщеря си месечна
издръжка в размер на 160лв., а предявения иск за размера над уважения от съда е отхвърлил
като неоснователен. Съдът е определил като срок на определената издръжка по чл. 144 от
6
СК- до настъпването на причини, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, но
не по- късно от навършване на 20 годишна възраст на ищцата ИВ. В. Г..
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните в производството пред
първата и въззивната съдебна инстанция доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищцата- ИВ. В. Г. е дъщеря на ответника В. СЛ. Г., като същата на
27.08.2021г. е навършила пълнолетие./Удостоверение за раждане № 484172, прието като
доказателство по делото/.
Не е спорно, а установява се от Решение № 961/05.03.2007г., постановено по гр.д. №
1797/2006г. по описа на РС Благоевград, че бракът между майката на ищцата И.И.К., ЕГН
********** и нейния баща- В. СЛ. Г., е прекратен от съда, като упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца, са предоставени на майката,
като ИВ. В. Г. живее за едно с майка си И.И.К. и тя се полага грижи за нейното отглеждане и
възпитание.
До навършването на пълнолетие на ищцата, съдът с Решение № 696/25.01.2017г., по гр.д. №
2518/2016г. по описа на РС Благоевград, е определил бащата В. СЛ. Г., да заплаща не
непълнолетната си дъщеря- ИВ. В. Г., месечна издръжка в размер на 150лв.
Установява се от писмените доказателства по делото, че ищцата ИВ. В. Г., към настоящия
момент е редовна ученичка в 12-ти клас в Езикова гимназия „****“ в гр.
Благоевград/служебна бележка/ като в края на настоящата учебна година- 2021/ 2022г. на
ищцата предстои завършване на следното и образование и кандидатстване за прием във
висше учебно заведение. Въззивният състав на ОС Благоевград счита че въз основа на
представените по делото писмени доказателства пред първоинстационния и въззивния
съд/преводни нареждания за платени суми за периода- м.10.2021г. до м.02.2022г../, следва да
се приеме че същата посещава частни уроци по рисуване и по математика, като по делото в
тази насока се доказват месечни разходи в размер на 150.00лв., които са заплащани до този
моменнт от майката на ищцата.
С оглед на възрастта на ищцата безспорно е че същата има разходи за храна, транспорт и
учебни помагал, както и за дрехи и вещи за лична употреба, като средствата за нея се
осигуряват от нейната майка. Устанвоява се по делото, че за отглеждането и издръжката на
ИВ. В. Г., след навършването на пълнолетие, се е грижела изцяло нейната майка- И.И.К.,
която видно от представените пред първоинстанционния съд удостоверения за раждане, се
грижи и за синовете си близнаци- В.Д.Й. и Л.Д.Й., родени на 20.10.2008г., които са
непълнолетни и също са ученици.
От събраните по делото писмени доказателства, не се установява ответникът В. СЛ. Г. да
полага труд и да получава възнаграждение въз основа на сключени трудови договори. Видно
е от писмо с изх. № 14364 от 27.08.2023г. издадено от ТД на НАП Благоевград, че на името
на въззиваемия, няма подадени уведомление до НАП по реда на чл. 62 ал.5 от КТ за
сключени трудови договори. Същевременно от удостоверение представено по делото от
7
Агенцията по заетостта, удостоверява се пред първоинстанционния съд, че след справка в
инхформационната система Национална база данни по заетостта- няма данни лицето В. СЛ.
Г., да е регистриран като безработен и като лице активно търсещо работа.
Ответникът е в трудоспособна възраст (на 53 години), без данни за някакви здравословни
проблеми. По делото не са събрани доказателства В. СЛ. Г. да има задължения за издръжка
и към друго лице.
Пред първоинстанционния съд, въззиваемият В. СЛ. Г. е представил декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние, с която срещу ангажирането на наказателната
си отговорност декларира пред съда, че не получава доходи – нито от трудови
възнаграждения, нито от граждански договори, наеми, рента, аренда, като не притежава
влогове в банки, акции, ценни книги. Декларирал е също така, че притежава недвижим
имот- ПИ с пл. № 8043, с предназначение „Нива“, с площ 0,500 дка, находящ се в местността
„Кури дере“ в землището на гр. Благоевград, както че притежава и един лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, както и двама мотоциклета марка „Ямаха“. Ответникът също
така за периода от януари 2021г. до настоящия момент е бил регистрирал, че собственик на
още две МПС-та, а именно лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ и лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „Витара“, за които е бил заплатил дължимите се местни данъци в
Община Благоевград. В декларацията си същият сочи, че собствените му МПС са
запорирани от съдебния изпълнител по изп. дело № 46/2017г. по описа на ЧСИ, с взискател
майката на ищцата по настоящото дело.
От представените по делото писмени доказателства (справки от КАТ съответно от
27.05.2021г. и от 01.10.2021г. за регистрирани МПС на името на ответника В.Г. в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Благоевград, справка от Община Благоевград с изх.
№ 94-00-2705/23.11.2021г. на името на ответника, Договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство от 11.05.2021 година на лек автомобил „Опел“, модел „Корса“),
установява се че В. СЛ. Г. е извършил продажба на лек автомобил м. „Опел“, модел „Корса“,
от която е получил доходи при заплащането на продажната цена.
Пред първоинстанционния съд са били допуснати и разпитани като свидетели-
пълнолентния син на ответника С.В. Г. и майката на ищцата- И.И.К..
В показанията си свидетелят Г. сочи, че знае с какво се занимава баща му- работи като
автомонтьор в село Покровник от 20 години, както и се занимава в продажбата на
автомобили. Сочи се сервиза се намира в имот собственост на чичо му. Свидетелят сочи че
при посещение в склада, собственост на неговия чичо, където е и ремонтната работилница
на баща му, видял е с очите си как същият поправя автомобил на клиент и разговаря с него
за ремонта, като на място е било и лице на име Миро, което работи като чирак при неговия
баща. Отделно свидетелят е категоречин в показаният си, че неговия баща регистрира
автомобили внесени от чужбина и ги продава. Свидетелят пояснява че при първата
продажба на автомобила внесен от чужбина, продажбата се извършва направо с купувача на
автомобила и не се налага да бъде извършвана регистрация на посредника по продажбата.
8
Свидетелката Илияна Караджова сочи в показанията си, че към настоящия момент ищцата
живее при нея и единствено тя се грижи за издръжката и обучението на детето.
Свидетелката потвърждава, че дъщеря и от месец октомври 2021г. посещава уроци по
рисуване в гр. София и по математика при частен преподавател, таксите за които пляща тя.
Тя е заплатила и учебниците на дъщеря си, както и всички разходи за ток, отопление,
телефон, както и за личните нужди на ищцата. Сочи в показанията си, че единствената
помощ е платената издръжка от бащата за месеците октомври и ноемри 2021г., в размер на
150лв. месечно, които ответникът е превел по сметката на детето.
Съобразно установената фактическа обстановка, по свое убеждение и при прилагане на
материалния закон, въззивният състав на ОС Благоевград, достигна до следните правни
изводи:
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е валидно постановено, от законен
съдебен състав и в рамките на правомощията му, като е издадено и подписано от съдията,
участвал в съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и е даден ход
на устните състезания. Решението съдържа всички изискуеми от закона реквизити,
съобразно разпоредбата на чл. 236 ал.1 от ГПК.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 144 от СК, който е процесуално
допустим, като първоинстанционният съд го е приел за разглеждане въз основа на редовна
искова молба и при надлежна процесуална легитимация.
Съобразно разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните им
деца, само ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на 20 - годишна възраст при обучение в средно и на 25-
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат сами да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си. За да бъде уважен като основателен
осъдителният иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия родител, върху
въззивницата- ищца пред първоинстанционния съд, съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК е
доказателствената тежест за установяване кумулативната наличност на следните три
предпоставки: 1/ че ответникът е неин родител 2/наличието на нужди на пълнолетното
учащо се дете от издръжка за релевантния период/от датата когато въззивницата е
навършила пълнолетие/ 3/ че учи редовно в учебно заведение за предвидения срок на
обучение при завършване на средното си образование, както и, че не е навършила 20
години. По отношение на тези обстоятелства ищцата е следвало да проведе главно и пълно
доказване, което да създаде в съда сигурно убеждение за съществуването на изброените
предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове.
Въззивият състав на съда, при анализа на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, при изграждане на самостоятелни правни изводи, намиора изброените по- горе
предпоставки са доказани, като по тях не е имало спор между страните по делото и в двете
съдебни инстанции.
Според задължителната съдебна практика на ВКС на РБ, нуждита на лицата, които имат
9
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
взимат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
всеки конкретен случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят
от техните доходи, имотното им състояние, здравословното им положение и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите деца съобразно с възможностите на всеки
един от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото детето се
отглежда, тогава когато двамата родители са разделени или разведени.
Настоящият съдебен състав на ОС Благоевград, като съобрази възрастта на ищцата, нейните
нужди с оглед на обстоятелството, че през релевантния за делото период ИВ. В. Г. е редовна
ученичка в 12-ти клас в Езикова гимназия „****“ в гр. Благоевград, счита че минималната
месечна издръжка не би могла да бъде по- малка от 600лв., като само осигуряването на
финансови средства над този размер биха били достатъчни за покриване на екзистенц
минимума от средства необходими за нормалното и съществуване, като тези средства средва
да се поемат и от двамата и родители. Впречем нуждата от издръжката на един ученик в
средния прогимназиален курс следва да бъде съотнесен и към размера на минималната
работна заплата в страната, тъй като същата съставлява законно установения минимум от
средства, които да бъдат придобивани от едно лице чрез полагане на труд и които са
достатъчни за задоволяват основните потребности на едно лице средно месечно, като
размера на МРЗ към края на 2021г. е 650лв., а след месец феврури 2022г. е в размер на
710лв.
Безспорно е че нуждите на ищцата за релевантия по делото период/последният 12 клас на
средното образование/, са значително по- високи от обичайните нужди при обикновени
условия на живот на едно лице на същата възраст като нейната. Това е така тъй като при
установяване на действителните нужди на ИВ. В. Г., следва да се съобрази че се касае за
ученик в последната година на обучението си в гимназията, на който предстои
кандидатстване във висше учебно заведение, зарази което установи се по делото че ищцата
посещава частни уроци по рисуване и по математика, за които са необходими допълнителни
парични средства. Отделно следва да се отчет и значително повишените нужди, необходими
освен за облекло и храна и за учебни пособия, книги и помагала. В този смисъл въззивният
състав на ОС Благоевград счита за установени по делото специфични нужди на
ищцата/средства за заплащане на частни уроци/, мотивиращи определянето на издръжка в
по- висок размер с оглед на извършване на допълнителни образователни извънучилищни
дейности, с оглед реализирането на специални знания и способности/умения за рисуване и
повишаване на знанията по математика/, които от своя страна водят до допълнително
увеличаване на нуждите от издръжка за въззивницата по делото.
Въззивният състав на съда намира за установено и доказано по делото, че ищцата не
разполага с необходимите финансови средства за да си усигури необходимите и средства за
месечна издръжка. Макар да е в трудоспособна възраст, същата посещава училище и не
може да полага допълнителен труд, за да генерира доходи и да престира работната си сила,
доколкото учи в редовна форма на обучение и това само по себе си, принципно е
10
достатъчно, за де се изключи възможността да работи през деня по трудов или граждански
договор. Не се установи от доказатлествата по делото ищцата да получава доходи от друга
странична или търговска дейност, а същевременно от събраните гласни
доказателства/свидетелските показания пред първоинстанционния съд/, не се установи ИВ.
В. Г. да е собственик на недвижими имоти или на движими вещи на значителна стойност,
които да използа като източник на приходи, като осъществява някаква търговска дейност
или отдава същите под наем. Така по делото не е спорно между страните, че ищцата не
притежава имущество и няма доходи от които да се издържа.
Безспорно се установява по делото и обстоятелството, че макар и пълнолетна, ищцата е
редовна ученичка в учебно заведение в града където живее, като към настоящия момент не е
навършила 20 години.
При въззивната си дейност, съдът съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК се произнася
служебно по валидността на обжалваното решение на първоинстанционния съд, а по
допустимостта му- само в обжалваната част. По останалите въпроси, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. Обвързан от оплакванията, наведени с жалбата по
настоящото дело, съставът на ОС Благоевград счита, че следва да даде отговор по основното
възражение, наведено от пълномощника на ответника още пред първоинстанционния съд и
наведено като възражение пред въззивния съд с отговора на въззивната жалба- може ли
ответника по иска- В. СЛ. Г., да заплаща издръжка на дъщеря си- ИВ. В. Г., без това да
съставлява за него и за семейството му особени затруднения.
Дори да се приеме че посочените по-горе кумулативни предпоставки на правото на
въззивницата- ищца по делото, във връзка с предявени иск по чл. 144 от СК да са налице, то
в хипотезата на предявен осъдителен иск за издръжка от учащ се пълнолетен срещу неговия
родител, задължително следва да е налице и друга кумулативно предвидена от закона
предпоставка- родителят да може да я дава без особени затруднения, т.е. издръжката да не
съставлява „особено затруднение” за дължащия я родител. При издръжка претендирана по
реда на чл. 144 от СК, "възможността" за доставянето й не съвпада с общото изискване на
чл. 143 ал. 1 СК, при което размерът и се определя единствено като функция на нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Налице са
ограничения, които имат своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече
пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият
родител, по силата на чл. 144 СК, може да бъде заставен да му дава такава само при условие,
че това не би го затруднило "особено".
Според чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице- освен че трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в
средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, но и че даването на издръжката не трябва да създава
особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
11
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. В ППВС
№ 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото
лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В
този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер - решения по реда
на чл. 290 ГПК, а именно: Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г.,
III г. о., ГК, Решение № 199 от 17.05.2011г. по гр. д. № 944/2010г. на ВКС, III г. о., Решение
№ 195 от 01.06.2011г. по гр. д. № 1424/2010г. на ВКС, III г. о., Решение № 469 от
26.10.2011г. по гр. д. № 2/2011г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 305 от 07.06.2011г. по гр. д. №
1269/2010г. на ВКС, IV г. о. и др.
Практиката по приложението на чл. 144 СК и в частност на понятието "особени
затруднения", е достатъчна и непротиворечива. Понятието "особено затруднение" по
смисъла на СК означава ограничаване, на възможностите за задоволяване на елементарните
конкретни нужди на самия родител и на лицата, които е задължен да издържа по закон.
Затова задължението за издръжка по чл. 144 от СК се подчинява както на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, така и на допълнителни изисквания (в този
смисъл са и Решение № 199/17.05.2011г по гр.д. № 944/2010г на ВКС, ІІІ г.о. и Решение №
305/07.06.2011г по гр.д. № 1269/2010г на ВКС, ІV г.о.). Преценката за възможностите на
родителя е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Установената съдебна практика се съблюдава от съдилищата в смисъла, разяснен в решение
по чл. 290 ГПК № 199 от 17.05.2011г. по гр. д. № 944/2010г. на III г. о., а именно, че
родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. Задължението за
даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се
настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите
на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот към момента на
нейното присъждане от съда.
За да бъде прието, че въззиваемият/ответник по първоинстанционното дело/ би могъл да
дава на ищцата издръжка, същият следва да притежава средства над собствената си
издръжка. От събраните по делото писмени доказателства не се установява по безспорен и
несъмнен начин, размера на месечните доходи на ответника В. СЛ. Г.. Установява се, че
същият не полага труд по сключен трудов договор/няма подадени уведомления по чл. 62 ал.
5 от КТ до НАП/, липсват доказателства за извършване на легална търговска дейност чрез
редовно регистрирано дружество в ТРРЮЛНЦ. Ответникът под страх от наказателна
отговорност е декларирал, че не получава доходи по трудово правоотношение или от
граждански договори. Същевременно видно е от служебната бележка от Агенцията по
12
заетостта, че В. СЛ. Г. не е регистриран като безработен и като лице активно търсещо
работа.
Липсата на писмени доказателства за полагане на труд по силата на трудово
правоотношение и за извършване на законнорегламентирана дейност, не означава че
ответника не получава никакви доходи, от които да се издържа. В § 1 т. 2 от ДР към
ЗПКОНПИ е дадено определения за широкото понятие за „доходи, приходи и източници на
финансиране“, в което изрично са включени възможности за получаване на доходи от
извършени услуги с личен труд, които не са декларирани по установения от закона правен
ред. Настоящият въззивен състав споделя установената съдебна практика от част от
съставите на ВКС на РБ, с която непротиворечиво се приема допустимостта на
свидетелските показания за доказване на доходи, които не са били декларирани съгласно
изискванията на данъчните закони. Така в Решение № 287 от 10.09.2012г. на ВКС по гр.д. №
1782/2010г. на IV г.о. на ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че забранате
на чл. 164 от ГПК има ограничен обхват, от който се допускат изключения. Прието е че
забраната за доказване със свидетелски показания съществуването на договори, не може да
бъде ограничена за страните по договора и за третите лица, тогава когато не са съставени
писмени документи за сключения договор, а задълженията по договора може да са
изпълнени и изпълнението по договора може да има значение за други отношения между
същите страни или за отношението на една от страните по договора с третите лица. Така
прието е че доказването на доходи по смисъла на § 1 т. 2 от ДР към ЗПКОНПИ, независимо
от техния размер, може да се извършва с всички допустими от ГПК доказателствени
средства, включително със свидетелски показания. След като забраната за доказване със
свидетелски показания по чл. 164 от ГПК на доходи по смисъла на § 1 т. 2 от ДР към
ЗПКОНПИ не се прилага, то не може да бъде ограничавана възможността за доказване с
всички допустими по ГПК доказателствени средства/включително свидетелски показания/
за доходите на родители, в производствата по иск за издръжка, където защитим е дори и по-
ценен интерес- този на детето при липса на имущество и възможност само да се идържа, да
получава издръжка от своите родители.
По изложените съображения, настоящият състав на ОС Благоевград намира че не е
налице забраната на чл. 164 от ГПК за доказване чрез свидетелски показания на доходите на
едно лице/ в случай родителя на детето/, които са получени от извършени услуги с личен
труд, който не е бил декларирал по установения от закона правен ред. Следва за
установяване на доходите на ответника по делото- В. СЛ. Г., да бъдат кредитирани
свидетелските показания на неговия син от предходен брак- С.В. Г.. От неговите показания
установява се по безспорен и несъмнен начин, че ответника осъществява дейност на
автомонтьор, като извършва ремонт на МПС в работилница, разположена в имот
собственост на неговия брат в село Полена. Следва да се кредитират свидетелските
показания на посочения свидетел и в частта им, в която се установява, че ответникът
осъществява и продажба на МПС на трети лица, от които също получава доходи- печалба от
извършените сделки. Въззивният състав на ОС Благоеврад намира, че в настоящия случай
13
свидетелските показания на свидетелят Г. следва да бъдат кредитирани при отчитане на
вероятната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, но съобрази че от една
страна свидетелят е близък роднина както с ответника, така и с ищцата по делото, а от друга
страна намира че свидетелските показания на свидетеля Г., косвено се потвърждават от
събраните по делото писмени доказателства.
От събраните по делото гласни доказателства не се установява конкретния размер на
доходите на ответника от осъществяваната от него дейност на автомонтьор и от продажбата
на МПС на трети лица, но въззивният съд счита че може да се приеме че В. СЛ. Г. разполага
с достатъчно месечни доходи, за да се изключи възможността за въззиваемия да съществува
затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК за пълнолетното си учащо дете- ИВ. В. Г..
Изложеното обуславя извода, че в настоящият случай ответникът разполага с достатъчно
средства, част от които да може без особено затруднение да отделя за издръжка на ищцата.
С разпоредбата на чл. 144 от СК е въведено от закона условие за уважаване на предявения
иск- ако заплащането на издръжка от родителя не съставлява особено затруднение за него.
Ако за пълнолетния ищец по делото тежи процесуалното задължение да установи и докаже
от обективна страна, че родителят му има доходи, от които може да отдели средства за
заплащане на издръжка, то доказването на факта че са налице обстоятелства поради които
заплащането на издръжка ще съставлява за родителя особено затруднение, е в процесуална
тежест на ответника по делото. Въззивният състав на ОС Благовград счита че в настоящия
процес, не е проведено успешно доказване от ответната страна, че се налице обстоятелства
поради които заплащането на издръжка от страна на ответника на пълнолетната му учаща
дъщеря, ще съставлява особено затруднение/ като заболяване, задължения за издръжка към
друго лице и т.н./
След като се установява по делото че ищцата има нужда от издръжка, която по размер
следва да се приеме че е около размера на определената за страната МРЗ за съответния
период, а установява се че бащата разполага с доходи за заплащането на такава издръжка и
не се доказват обстоятелства които да обуславят извода че това ще съставлява за него
особени затруднения, то предявения иск с правно основание чл.144 от СК е основателен и
следва да бъде уважен от съда. Доколкото според въззивния съд необходимата издръжка за
ищцата е в размер на около 600лв. месечно, то същата следва да бъде поета поравно от
двамата и родители- майка и при която живее и нейния баща- ответника по делото.
Въззивният съд намира, че предявения иск по чл. 144 от СК е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 300лв. месечно, която бащата- В. СЛ. Г. следва да бъде осъден да
заплаща месечно на своята дъщеря- ИВ. В. Г., считано от датата на предявяване на иска пред
съда- 30.08.2021г.
Съобразно разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните им
деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок
на обучение, до навършване на 20 - годишна възраст при обучение в средно и на 25 -
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си. Съобразно изложеното, видно е че
14
законът е предоставил на навършилото пълнолетие дете, което се нуждае от издръжка и
което учи редовно в средно училище, да поиска заплащането на такава от родителя си, стига
плащането на такава да не съставлява особено затруднение за него. От разпоредбата на чл.
144 от СК ясно е какъв е релевантния период в рамките на който пълнолетния ученик, на
редовно обучение за средното си образование, може да претендира заплащането на
издръжка от своя родител- до предвидения срок в цитираната разпоредба- до навършване
на 20 години при обучение в училище за завършване на средното образование. След като
разпоредбата на закона изрично е ограничила срока на заплащането на издръжката до
навършване на 20 години при обучението за средно образование, то съдът в случай че уважи
предявения иск по чл. 144 от СК е длъжен да присъди издръжката именно в рамките на
установения законов срок. Въззивната жалба в частта и в която се обжалва решението на
първоинстанционния съд, който е постановил издръжката да се заплаща- „не по- късно от
навършване на 20 годишна възраст“, е неоснвателна и в тази част същата следва да бъде
оставен без уважение.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, обжалваното Решение №
309/06.12.2021г., постановено по гр.д. № 2243/2021г. по описа на РС Благоевград, следва да
бъде отменено в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание
чл. 144 от СК, над размера увежен от съда- 160лв. до размера от 300лв., като в останалата
част обжалваното решение на РС Благоевград следва да бъде потвърдено като правилно и
обосновано.
Следва ответника да бъде осъден да заплаща на ищцата на осн. чл. 144 от СК, месечна
издръжка в размер на още 140лв./или общо 300лв. месечно/, считано от 30.08.2021г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, но не по
– късно от навършване на 20 годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на забавата до окончателното й погасяване.
Първоинстанционното решение на РС Благоевград следва да бъде отменено и в частта му
за разноските.
Разноски пред първата съдебна инстация се претендират само от ищцовата страна и
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, за сумата от 300лв. за адвокатски хонорар,
платен за пред първата съдебна инстанция. Тъй като иска с правно основание чл. 144 от СК
е частично уважен от съда/включително и след увеличението на размера на дължимата
издръжка от въззивната съдебна инстанция/, то съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът В.
СЛ. Г., следва да бъде осъден да заплати на ищцата ИВ. В. Г., сумата 225лв. дължима за
заплатен адвокатски хонорар в производството пред първоинстанционния съд и съразмерно
на уважената част от предявения иск.
Пред настоящата въззивна съдебна инстанция, разноски се претендират само от
жалбоподателят по делото, които съобразно списък по чл. 80 от ГПК включват сумата
300лв.- за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Въззвината
жалба според изхода от делото е частично основателна/само досежно отхвърлената част на
предявения иск по чл. 144 от СК досежно размера/, но същата е неоснователна досежно
15
обжалването в частта, в която съдът е е постановил издръжката по чл. 144 от СК да се
заплаща- „не по- късно от навършване на 20 годишна възраст“ на ищцата по делото. Ето
защо на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК, въззиваемия В. СЛ. Г., следва да бъде осъден да заплати на
въззивницата ИВ. В. Г., сумата 150.00лв. за разноските за адвокатско възнаграждение пред
настоящата въззивна съдебна инстанция, съобразно на уважената част от въззивната жалба.
Следва на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответника да бъде осъден да заплати по сметката на ОС
Благоевград, сумата 420лв. за дължимата държавна такса във връзка с уважения размер на
иска по чл. 144 от СК.
На основание чл.280 ал. 3 т. 2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд- Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 309/06.12.2021г., постановено по гр.д. № 2243/2021г. по описа на РС
Благоевград, В ЧАСТТА МУ, в която се отхвърля като неоснователен предявения иск по
чл. 144 от СК от ИВ. В. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „****“ № 14, ет. 4,
срещу В. СЛ. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „****“ № 4, ет. 1, ап. 2, за
присъждане на месечна издръжка от пълнолетна дъщеря учаща се редевно в средно учебно
заведение срещу нейния баща, за разликата над 160 лева до 300 лева, считано от
30.08.2021г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, но не по – късно от навършване на 20 годишна възраст, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от деня на забавата до окончателното й погасяване,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК, В. СЛ. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул.
„****“ № 4, ет. 1, ап. 2, да заплаща на пълнолетна си учаща се редевно в средно учебно
заведение дъщеря- ИВ. В. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „****“ № 14, ет. 4,
месечна издръжка още 140 лева/общо дължимата издръжка месечно е в размер на 300
лева/, считано от 30.08.2021г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, но не по – късно от навършване на 20 годишна възраст, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на забавата до окончателното й
погасяване.
ОТМЕНЯ Решение № 309/06.12.2021г., постановено по гр.д. № 2243/2021г. по описа на РС
Благоевград, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, В. СЛ. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул.
„****“ № 4, ет. 1, ап. 2, да заплати на ИВ. В. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул.
„****“ № 14, ет. 4, сумата 225лв. дължима за заплатен адвокатски хонорар в производството
пред първоинстанционния съд и съразмерно на уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК, въззиваемия В. СЛ. Г., ЕГН **********, от гр.
Благоевград, ул. „****“ № 4, ет. 1, ап. 2, да заплати на въззивницата ИВ. В. Г., ЕГН
16
**********, от гр. Благоевград, ул. „****“ № 14, ет. 4, сумата 150.00лв. за разноските за
адвокатско възнаграждение пред настоящата въззивна съдебна инстанция, съобразно на
уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА В. СЛ. Г., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „****“ № 4, ет. 1, ап. 2, на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК, да заплати по сметката на съда, сумата 420лв. за дължимата
държавна такса във връзка с уважения размер на иска по чл. 144 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309/06.12.2021г., постановено по гр.д. № 2243/2021г. по
описа на РС Благоевград, в останалата му обжалвана част, като ПРАВИЛНО И
ОБОСНОВАНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17