РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. П., 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20245001000353 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №200/26.ІV.2024год. постановено по т.д.
№692/2021год. на П.ския окръжен съд, ХІІ състав, З. гр.С., ЕИК * е осъдено
да заплати на Д. М. У., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т.“ №146, вх.В,
ет.5, ап.13, сумата 180 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди- причинени психически болки и страдания вследствие смъртта на
съпруга и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 2.V.2021год.,
причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Б.“, модел“***“ с рег.
№*** И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда №61/3.Х.2022год. по
НОХД №1007/2022год. на ОС-П., и за който автомобил е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
З. гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год.
до окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 200 000лв., като неоснователен и
1
недоказан.
Осъдил е З. гр.С., ЕИК * да заплати на Р. Р. У., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т.“ №146, вх.В, ет.5,ап.13,действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У., ЕГН **********,
сумата 190 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
причинени психически болки и страдания вследствие смъртта на баща и
Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 2.V.2021год., причинено
виновно от водача на лек автомобил марка „Б.“, модел“***“ с рег.№***
И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда №61/3.Х.2022год. по НОХД
№1007/2022год. на ОС-П., и за който автомобил е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. гр.С., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год. до
окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част
до пълния предявен размер от 300 000лв., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е З. гр.С., ЕИК * да заплати на Д. М. У., ЕГН
********** и Р. Р. У., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител Д. М. У., ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 312лв., платени като допълнителен депозит за КСППЕ.
Осъдил е З. гр.С., ЕИК * да заплати на адв. Б.А.А. от САС,
на основание чл.38ал.2 ЗД и съразмерно на уважената част от исковете,
адвокатско възнаграждение в размер на 11 850лв. без ДДС за осъщественото
представителство на Д. У. и адвокатско възнаграждение в размер на 12 250лв.
без ДДС за осъщественото представителство на Р. У..
Осъдил е З. гр.С., ЕИК * да заплати по сметката на ОС-
П., ДТ в размер на 14 800лв., съразмерно на уважената част от исковете и
500лв. разноски, заплатени от бюджета на съда.
Осъдил е Д. М. У., ЕГН ********** и Р. Р. У., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Д. М. У., ЕГН ********** да заплатят на З. гр.С., ЕИК *
деловодни разноски в размер на 5 018лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№16790/15.V.2024год. е
подадена от З. гр.С., ЕИК *, представлявано заедно от изпълнителните
директори С.С.П. и К. Д. К.ов, чрез пълномощниците му адв. М. И. Г. и адв.
2
Д.П., и двамата от САК, срещу решение №200/26.ІV.2024год. по т.д.
№692/2021год. на П.ски окръжен съд, ХІІ състав, в частта, с която са уважени
предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди на Д. М. У. и Р. Р. У., за сумата над 60 000лв. до
присъдената сума 180 000лв. на ищцата Д. М. У. и за сумата над 64 000лв. до
присъдената сума от 190 000лв. на ищцата Р. Р. У., ведно със законната лихва
от 26.V.2021год. до окончателното им изплащане, за сумата над 4 960лв.
дължима ДТ по сметката на ОС- П. и за сумата от общо 24 000лв. за
адвокатско възнаграждение на адв. Б.А.. В посочените части жалбоподателят
счита, че решението на ОС- П. е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД. Счита присъдените на ищците
обезщетения за претърпени неимуществени вреди за прекомерно завишени и
несъобразени с критериите за справедливост, със съдебната практика по
аналогични случаи към процесния период, както и с икономическата ситуация
в страната- лимитите на застраховка „Гражданска отговорност“, минималната
работна заплата за страната и средния общ годишен доход на лице за
процесния период. Счита, че решението на първоинстанционният съд, с което
са отхвърлени възраженията му за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия Р.У., е неправилно, въпреки събраните по делото доказателства.
Моли въззивният съд да отмени решението на ПОС в осъдителната му част, с
която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ищцата Д. У. за сумата над присъдените 60 000лв. и на ищцата Р. У. над
присъдените 64 000лв., ведно със законната лихва, считано от 26.V.2021год. до
окончателното им изплащане и да постанови ново решение, с което отхвърли
предявените искове по чл.432ал.1 КЗ за сумата над 60 000лв. до присъдените
180 000лв. на ищцата Д. М. У. и за сумата над 64 000лв. до присъдените
190 000лв. на ищцата Р. Р. У., ведно със законните последици, да приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице Р.У. и редуцира
приетото за справедливо обезщетение на ищците, както и да редуцира по
съразмерност разноските по делото, като отмени изцяло решението в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на адв. Б.А. адвокатско възнаграждение
по чл.38ал.2 ЗА. Претендира за съдебните разноски по делото за двете съдебни
инстанции.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ Д. М. У., ЕГН ********** и Р. Р. У.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
3
представител Д. М. У., ЕГН **********, чрез пълномощниците им адв. Н. Н.
Д. от АК- Шумен и адв. Б.А.А. от САК, подават отговор на въззивната жалба
вх.№21026/18.VІ.2024год., с който оспорват изцяло въззивната жалба като
неоснователна и молят ПАС да потвърди решението на първоинстанционния
съд, като правилно и законосъобразно в обжалваните му части, като присъди
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на процесуалните
представители пред въззивната инстанция, съобразно защитавания
материален интерес по делото.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
П.ският апелативен съд като взе предвид направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед
разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният
съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищците Д. М. У., ЕГН
********** и Р. Р. У., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител Д. М. У., ЕГН **********, и двете с адрес:
гр.П., ж.к. „Т.“ №146, вх.В, ет.5, ап.13, субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.429ал.3
4
КЗ срещу ответника З. гр.С., ЕИК *, на ищцата Д. У.- за сумата 200 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие смъртта на съпруга и Р.Р.У., ЕГН
**********, настъпила при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от
водача на лек автомобил марка „Б.“, модел“***“ с рег.№***, което ППС е със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
З. гр.С., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебна претенция- 26.V.2021год. до окончателното и изплащане, и на
ищцата Р. У.- за сумата 300 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие смъртта на баща и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила при ПТП на
2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Б.“,
модел “***“ с рег.№***, което ППС е със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. гр.С., ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция-
26.V.2021год. до окончателното и изплащане, като се присъдят и адвокатски
възнаграждения по реда на чл.38ал.2 ЗА на адв. Н. Д. и адв. Б.А. за оказаната
безплатна правна помощ и представителство на ищците по делото.
С оглед изложеното във въззивната жалба на З. АД гр.С., че
обжалва решението само в частта, с която са уважени исковете за изплащане
на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди за сумата над
60 000лв. до присъдения размер 180 000лв. на ищцата Д. М. У. и за сумата над
64 000лв. до присъдения размер 190 000лв. на ищцата Р. Р. У., и в частта, с
която разноските по делото са присъдени в тежест на ответното
застрахователно дружество, то първоинстанционното решение е влязло в сила
в частта, с която исковете за изплащане на обезщетение за причинените на
ищците неимуществени вреди са уважени за сумата 60 000лв. на ищцата Д. М.
У., ведно със законната лихва, считано от 26.V.2021год. до окончателното и
изплащането и за сумата 64 000лв. на ищцата Р. Р. У., ведно със законната
лихва, считано от 26.V.2021год. до окончателното и изплащане, поради което в
тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също
така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на
присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно
деяние на водача на МПС И.А.Д., ЕГН **********, настъпилата смърт на
Р.Р.У., ЕГН ********** и причинната връзка между последните, деянието на
5
водача и претърпените от ищците неимуществени вреди, наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка „Б.“, модел „***“ с рег.№***, управляван от И.А.Д. при
ответното застрахователно дружество по застрахователна полица
№BG/02/***, валидна от 7.ХІ.2020год. до 6.ХІ.2021год., т.е. към момента на
настъпване на ПТП на 2.V.2021год..
От представените по делото удостоверение за наследници изх.
№501/19.V.2021год., издадено от община К., удостоверение за раждане от
20.VІ.2008год., издадено от община П. въз основа на акт за раждане
№0274/20.VІ.2008год. и удостоверение за сключен граждански брак
№0028/9.ІХ.2007год., издадено от община З., безспорно се установява, че
законни наследници на покойния Р.Р.У., ЕГН ********** са неговата съпруга
Д. М. У., ЕГН ********** и неговата дъщеря Р. Р. У., ЕГН **********. От
приложеното препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Р.Р.У. е
починал на 38-годишна възраст на 2.V.2021 год.. Съгласно
ТР№1/21.VІ.2018год. по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление№4/25.V.1961год.
и Постановление№5/24.ХІ.1969год. на Пленума на ВС, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Съгласно
ППВС№4/25.V.1961год. най-близките хора на пострадалия, които имат право
да получат обезщетение за причинените им вреди от неговата смърт, са
неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/. Това
задължително тълкуване е възприето от законодателя и в разпоредбата на
чл.493а ал.3 КЗ. Ето защо съдът счита, че ищците Д. М. У., ЕГН **********,
като съпруга и Р. Р. У., ЕГН **********, като дете на починалия Р.Р.У., ЕГН
**********, са материалноправно легитимирани да предявят искове по
чл.432ал.1 КЗ срещу ответника З. АД гр.С., за да им се изплатят обезщетения
за неимуществените вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на
техния баща и съпруг.
П.ският окръжен съд правилно е приложил разпоредбата на
чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлата в законна сила на 20.ІV.2023год.
присъда №61/3.Х.2022год. по НОХД №1007/2022год. на П.ски окръжен съд,
6
която е задължителна за гражданския съд, безспорно е установено
извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца- с
присъдата подсъдимият И.А.Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това,
че на 2.V.2021год., на Главен път * км.9+400 /пътя гр.П.-гр.С./, област П., при
управление на лек автомобил марка „Б.“, модел „*“ с рег.№***, движейки се в
посока запад-изток, е нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.42ал2т.2 ЗДвП, съгласно която разпоредба „водач, който изпреварва, е
длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея“, като при изпреварване е навлязъл в насрещната
пътна лента, предназначена за насрещно движение, при което създал пречка за
насрещно движещия се лек автомобил „Б. *“ с рег.№ *** и чл.43т.4 ЗДвП,
съгласно която разпоредба, „изпреварването на МПС, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при използване на пътна лента
за насрещно движение, когато изпреварващия не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като изпреварил МПС,
навлизайки в насрещната пътна лента, когато не е можел да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента, като по непредпазливост е
причинил смъртта на Н. И.И., ЕГН **********, Г.А.К., ЕГН ********** и
Р.Р.У., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила, от деянието е настъпила
смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък- престъпление по
чл.343, ал.3, пред. първо и пето, б.“б“пред. второ НК във връзка с ал.1б.“В“
във връзка с с чл.342, ал.1пред. трето НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от десет години, което се изтърпява при
първоначален „общ режим“. Подсъдимият И.А.Д. е лишен от правото да
управлява МПС за срок от дванадесет години, считано от влизане на
присъдата в законна сила. С Решение №56/20.ІV.2023год. по ВНОХД
№540/2022год. на ПАС присъдата на ОС- П. е потвърдена. С решение
№28/11.І.2024год. по н.д. №635/2023год. на І НО на ВКС е оставено в сила
Решение №56/20.ІV.2023год. по ВНОХД №540/2022год. на ПАС.
Следователно сила на присъдено нещо е налице за следните
факти, касаещи основанието на исковете по чл.432ал.1 КЗ, а именно:
настъпването на процесното застрахователно събитие на 2.V.2021год., на
Главен път * км.9+400 /пътя гр.П.-гр.С./, виновното му причиняване от водача
7
И.А.Д., ЕГН **********, който при управление на лек автомобил „Б. ***“ с
рег.№***, е нарушил правилата за движение- чл.42ал.2т.2 ЗДвП и чл.43т.4
ЗДвП, като при изпреварване на МПС е навлязъл в лентата за насрещно
движение, където се ударил челно в лек автомобил „Б. *“ с рег.№***,
управляван от Н. И.И., като по непредпазливост е причинил смъртта на Н.
И.И., Г.А.К. и Р.Р.У., вследствие на която смърт пострадалите лица- неговите
дете и съпруга са претърпели неимуществени вреди- болки, страдания и
психически стрес.
Безспорно е по делото и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Б.“,
модел „***“ с рег.№***, управляван от деликвента И.А.Д. към датата на
настъпване на процесното ПТП- 2.V.2021год., при ответното застрахователно
дружество З. гр.С. по застрахователна полица №BG/02/***, валидна от
7.ХІ.2020год. до 6.ХІ.2021год..
В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищците Д. М. У.,
ЕГН **********, лично за себе си и като майка и законна представителка на
малолетното дете Р. Р. У., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Н. Н.
Д., са предявили застрахователна претенция на 25.V.2021год., по която в
ответното застрахователно дружество е образувана щета №*/26.V.2021год.. С
писмо изх.№НЩ-3613/27.V.2021год. З. гр.С. е отказала за изплати
застрахователни обезщетения на ищците, докато не се представят всички
изискуеми документи, доказващи виновността на водача, управлявал МПС,
застраховано в застрахователното дружество. Съгласно разпоредбата на
чл.498ал.3 КЗ „увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение“. В настоящия случай за ищците е
налице правен интерес да претендират по съдебен ред /чрез искове по
чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетения за претърпените неимуществени
вреди, болки и страдания, които са им причинени от смъртта на Р.Р.У.,
настъпила при процесното ПТП, тъй като застрахователят е отказал да
изплати исканите обезщетения.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
8
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя
възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по
застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално
обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице
отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата. От така
установените по делото факти, следва да се приеме, че е налице отговорност
на З. гр.С. по преките искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ, т.е.
предявените от ищците Д. М. У., лично и като майка и законна представителка
на малолетното дете Р. Р. У., искове са доказани по основание
В настоящето производство застрахователното дружество
прави възражения само относно размера на обезщетенията за претърпени
неимуществени вреди над сумата 60 000лв. до присъдената сума 180 000лв. за
ищцата Д. У. и за сумата над 64 000лв. до присъдените 190 000лв. за ищцата Р.
У., като счита, че присъдените обезщетения не отговарят на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД и са прекомерни, като водят до неоснователно
обогатяване на ищците.
Безспорно е по делото, че настъпилата смърт на Р.Р.У., ЕГН
**********, който е пътувал като пътник на задната лява седалка на лек
автомобил „Б. ***“ с рег.№*** и без правилно поставен предпазен колан, се
намира в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил И.А.Д., ЕГН **********,
което е установено с влязлата в сила присъда №61/3.Х.2022год. по НОХД
№1007/2022год. на ОС- П., която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за
гражданския съд. Травмите, което са довели непосредствено до смъртта на
Р.Р.У. са тежка черепно-мозъчна и гръдно-коремна травми, довело до
многофрагментно счупване на костите на лицевия череп, черепния покрив и
черепната основа, разрушаване на главен мозък и структурите му, кръвоизлив
под твърдата и меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка,
многофрагментно /множество/ счупвания на ребра, двустранно по няколко
фрактурни линии, счупване на гръдна кост, разкъсване на белия дроб,
разкъсване на плеврата, контузия и кръвонасядания на белодробната тъкан
двустранно, излив на кръв в гръдната кухина, разкъсване на черен дроб, излив
на кръв в коремната кухина. Всичките описани травматични увреждания са
9
причинени вътре в купето на лекият автомобил „Б. ***“ при удара на
Р.У. челно в гърба на предната лява шофьорска седалка, с изключение на
охлузвания в дясната част на корема долу и дясната поясна област, които са
получени при изпадането на тялото му от купето на лекият автомобил върху
пътната настилка.
За изясняване на вида, характера и степента на
преживените от ищците болки и страдания по делото са разпитани
свидетелите В.М.Г. и Д.Н.Д., чиито показания за последователни, убедителни
и непротиворечиви. Свидетелката В.М.Г. познава Д. У. и Р. У. от 11 години.
Имали много близки отношения, били семейни приятели и продължавали да
поддържат връзка с тях. Свидетелката заявява, че разбрала от Д. У. за
събитието, при което починал Р.У.. Описва отношенията между Д., Р. и Р. като
много добри, а семейството като сплотено. Според свидетелката, отношенията
между Р. и баща й били прекрасни и много близки. Той се грижел много за
нея, взимал я от гР., карал я на частни уроци, на почивка. Р. се променила
много след смъртта на баща й. Не била същото лъчезарно дете, както преди. И
в момента била много потисната, не искала да споделя нищо за случилото се.
Свидетеля Д.Н.Д. познава семейството на Д. и Р.У.и, с които имали много
близки отношения. Свидетелят описва отношенията между Р. и Д. като
прекрасни, били много хубаво семейство, сплотено, задружно, помагали си,
грижели се за дъщеря им. Научил за събитието от Д., която му се обадила на
следващия ден. Тя била в тежко емоционално състояние. След смъртта на
съпруга й, настъпила очевидна промяна при Д., която чисто физически се
променила като отслабнала много, а емоционално- доста тежко приела
смъртта на съпруга си. Към настоящия момент, счита че тя все още не е
преживяла смъртта на съпруга си, а случилото й се отразило много тежко и в
момента. Свидетелят заявява, че предполага, че и от финансова гледна точка
се е отразила смъртта на съпруга и върху семейството, защото и двамата
работели, помагали си, издържали са семейството заедно. Относно
състоянието на Р., свидетелят заявява, че знае от Д., че е доста затворена, явно
й се е отразило това събитие.
От заключенията на комплексните съдебно-психиатрични
и психологически експертизи, изготвени от д-р М.а Г.Г. - психиатър и Д. Н.а
В.- клиничен психолог, се установява относно ищцата Д. У., че
психологичното и емоционално състояние, в резултат на настъпилата смърт на
съпруга й, покрива клиничните критерии на остра стресова реакция, довела до
разстройство в адаптацията с тревожно депресивна реакция. Нарушената
адаптация при нея се изразява в емоционални симптоми на тревожност,
понижена самооценка, психична и физическа умора, страдание, обърканост,
безпомощност, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън,
снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина. На личностово
ниво е променен обичайния начин на живот, променен е и семейния модел на
функциониране /непълно семейство/, налице е откъсване от обичайната среда,
10
липса на обичайните и умения, същата не е възстановила трудовата си дейност,
ограничила е социалните си контакти. Продължителните негативни
оплаквания са причина за променения начин на живот повече от шест месеца
и покрива критериите за постравматично стресово разстройство, което е
последващ емоционален личностов отговор на нежеланото непреодолимо
житейско събитие. Според експертите, наблюдават се емоционални
преживявания, свързани с изразена депресивност, тревожност, липса на
преспектива за бъдещето. Към момента на експертизата все още не е налице
процес на пълно възстановяване на психологичното равновесие. Продължават
да персистират ситуативни емоционални и невротични оплаквания.
Състоянието на този етап не изисква медицинска и медикаментозна намеса.
Интензивността на емоционалните преживявания се определя от
характеровите особености, в частност от темпераментните характеристики на
личността. Извършените към момента на експертизата - психиатричен преглед
и психологично изследване при Д. У. очертават данни за актуални компоненти
на разстройства в когнитивните процеси, изразена дисфункция в личностовата
сфера и социалното функциониране, характерни за капсулираните
травматични стресови разстройства. Към момента на експертизата
психотравменото събитие не е напълно преработено, което е обяснимо със
спецификите на траурната реакция и сравнително краткия период от
процесния инцидент – 2.V.2021год. до момента на експертизата.
В заключението си относно Р. У., експерите
подчертават, че към момента на настъпване на процесното събитие тя е във
възраст и етап на формиране и развитие, което допълнително усложнява
преминаването през етапите на траур, поради липсата на социален и
емоционален опит и умения за справяне. На практика загубата на значимия
обект- бащата, задейства най-актуалния страх, характерен за тази възрастова
група- страха от изоставяне. Важно е да се отбележи, че емоционалното
състояние на майката е в пряка причинно-следствена връзка с емоционалното
състояние на Р.. При нея се наблюдава феномена на „бързото порастване“ и
непривичната отговорност за емоционалното състояние на майка й.
Психологичното и емоционално състояние на Р. Р. У. към момента на
настъпване на процесното ПТП покрива клиничните критерии на остра
стресова реакция. Това е затруднило ежедневието й, но не е довело до
нарушаване на функционирането. Преминала е успешно през етапите на
стреса, като е имал кратка реакция на нарушена адаптация с тревожност и
депресивни изживявания. Според експертите, психичното й състояние след
процесното ПТП, се характеризира с негативни чувства и оплаквания -
емоционални промени, състояние на дискомфорт, които следват хронологично
стресовото събитие. Към момента на експертизата психотравменото събитие
не е напълно преработено, което е обяснимо със спецификите на траурната
реакция и сравнително краткия период от процесния инцидент - 2.V.2021год.
до момента на изготвяне на експертизата, когато не се е развило
постравматично стресово разстройство, не се е наложило и не се налага
11
приемането на психотропно лечение, както и специализирана помощ от
съответните специалисти - психиатър, психолог. Понастоящем психичното
състояние на Р. У. е стабилизирано, налице са епизодични ситуативни реакции
на напрежение и тревожност, които не изискват лечение. Не са налице
болестни симптоми. Настъпилото процесно събитие, загуба на родител, при Р.
У. е свързано преди всичко с необратима емоционална загуба, носеща траен
отпечатък върху личностовото и емоционално съзряване.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищците претендират обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от смъртта на Р.У.- баща на ищцата Р. У.
и съпруг на ищцата Д. У., настъпила при ПТП на 2.V.2021год.. При увреждане
на здравето или на телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и
при причиняване на смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически
и душевни. В категорията на неимуществените вреди се причислява всичко,
което съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя
човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят
загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за
нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да изживее
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и
щастлив живот, да се радва на живота, така, както може да се радва един здрав
човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се
обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат
стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно.
Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди
следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят точно,
желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
12
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди, а при настъпила смърт, общите критерии при
определяне размера на обезщетението по справедливост са: момента на
настъпване на смъртта, възрастта на починалия, неговото обществено
положение, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съществувалите житейски отношения
между пострадалия и претендиращия обезщетението. От друга страна при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да се вземат предвид конкретните обстоятелства, свързани с
тежестта и характера на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние на страната към момента на увреждането, израз на
което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този
момент.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждание или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху психиката
на увредения- например последния да е изпитал силен страх, смущение и пр.,
от които му е трудно да се освободи. Но най-често неимуществените вреди
идват като резултат от соматични увреждания- увреждания на тялото, на
материята, които рефлектират върху психическия и преди всичко
емоционален свят на увредения.
По делото безспорно се установява, че ищците са
претърпели силна мъка, болка и страдание, тъй като приживе между тях и Р.У.
13
е била изградената много силна емоционална връзка, трайна и дълбока
близост. След сполетялата ги загуба, ищците са претърпели емоционален срив
и негативни промени в психичния, емоционалния и социален статус.
Негативните последици в процесния случай намират конкретен израз не само
в душевната болка от загубата на най-близкия им човек, тяхна емоционална,
морална и житейска опора, но и непреодолим шок от внезапния и трагичен
край на неговия живот, едва на * години, когато е бил в разцвета на силите си,
в стреса от настъпилия разпад на хармонията в семейството, от
необратимостта на случилото се, в мъката, предизвикана от усещането за
несправедливост от случилото се, от разбитите надежди за реализиране на
общи житейски планове, вдъхновявани и подкрепяни от техния баща и съпруг.
Ищцата Д. М. У. преживява тежка и непреодолима емоционално загуба на
съпруга си, с когото се познават от ранните детски години, а са сключили
граждански брак преди 14 години , с трайно и необратимо проявление във
времето. От свидетелските показания се установява, че Д. У. и Р.У. били
създали здраво и сплотено семейство, с топли и любящи взаимоотношения, с
постоянна грижа и доверие помежду им и при отглеждането и възпитанието
на единственото им дете Р.. След смъртта на Р.У., животът на Д. У. се
променил коренно в негативен аспект. Преди смъртта на Р.У., ищцата била
ведра, усмихната и жизнерадостна млада жена, а след смъртта му тя се
затворила в себе си, тревогата и безпокойството не я напускат, отслабнала
много, страда от постравматично стресово разстройство, а травматичните
последици не са отминали и до настоящия момент. Тя в сравнителна млада
възраст е загубила при внезапни и ненадейни обстоятелства обичания от нея
човек, който бил нейна морална опора в живота. Останала сама да се грижи за
детето им, като се наложило да поеме и голяма част от грижите, които
покойният Р.У. полагал за семейството. Другата ищца е дете на починалия Р.У.,
която загубва баща си в много млада възраст- Р. У. била на * години към датата
на настъпване на процесното ПТП. Детето е лишено завинаги от бащина обич
и подкрепа, която му е била оказвана от покойния Р.У. и от която то ще се
нуждае до края на живота си. Р. У. тежко изживява смъртта на баща си по
свидетелски показания, а тепърва и предстоят много важни събития в живота,
които тя няма да може да сподели с баща си. Внезапната смърт на Р.У. е
лишила завинаги детето му от неговата обич, от възможността да се радва на
израстването и, от моралната и финансова подкрепа, от която би имала в
14
бъдеще от него. Смъртта на родител на всякаква възраст и при всякакви
обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия
психически товар и необратимата загуба. Касае се за най-близката родствена
връзка между деца и родител, вследствие на която връзка претърпените вреди,
имащи силно изразен морален и емоционален аспект, са от непреодолим
характер, независимо от възрастта на пострадалия и от възрастта на
претендиращите обезщетения.
Като се съобрази също с обективните критерии на чл.52 ЗЗД
относно принципа за справедливо обезщетяване на причинените
неимуществени вреди, възрастта на пострадалия Р.Р.У. – * години към момента
на настъпване на ПТП, и възрастта на ищците- Д. М. У. на *години, Р. Р. У. на *
години към момента на настъпване на процесното ПТП, икономическата
конюктура в страната и общественото възприемане на критерия
справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вида и характера
на болките и страданията, както и психологическия стрес, който ищците са
претърпели от внезапната смърт на Р.У., и че в резултат на същата, животът на
ищците трайно се е променил в негативен аспект, довел дори по промяна на
тяхното местоживеене, трудовата заетост на ищцата Д. Устова и
преждевременното порастване на ищцата Р. У., въззивният съд счита сумата
по 190 000лв. за всяка една от тях, за справедлив размер на причинените на
ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, вследствие смъртта на Р.Р.У., настъпила при ПТП на
2.V.2021год., а за разликата над този размер до претендирания от 200 000лв. за
ищцата Д. У., и до претендирания размев от 300 000лв. за ищцана Р. У.,
исковете се явяват неоснователни и недоказани. При определяне на размера на
претърпените неимуществени вреди се има предвид и личния характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на този, който
понася вредите, но и с обществено-икономическата ситуация към момента на
настъпване на деликта- 2.V.2021год., със стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. С посочения размер според настоящия състав на съда ще се
реализира целта на института за репарация на търсените от ищците
неимуществени вреди и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост.
Друг спорен въпрос в настоящето производство е за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Р.Р.У., каквото
възражение застрахователят е въвел своевременно в производството пред
първоинстанционния съд. На първо място, застрахователят твърди, че Р.У. е
съзнавал, че водачът на автомобила И.А.Д. е употребил алкохол и въпреки
това е предприел пътуване в управлявания от него автомобил. На второ място-
15
твърди, че пострадалият Р.У. е пътувал в лекия автомобил „Б. ***“ с рег.№***
без поставен предпазен колан, поради което и е получил тежки травматични
увреждания, несъвместими с живота, довели до смъртта му.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.2 ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В
задължителната практика на ВКС /т.7 от ППВС№17/1963год./ е застъпено
становището, че обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал
е допринесъл за настъпването им, като от значение е причинната връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7
от ТР№1/23.ХІІ.2015год. по тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС,
„съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина“. Приносът на увредения- обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Или само по себе си нарушението на установените
в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да бъде в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на
правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също
така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Т.е.
съпричиняване на вреди от пострадалото лице е налице тогава, когато за
настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица- деликвентът и
увреденият.
Съгласно заключението на КСМАТЕ, изготвена от вещите
лица д-р М.Б. и инж. В.С., която не е оспорена от страните, починалият Р.Р.У. е
бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,13 промила, а водачът на
автомобила И.А.Д. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,17 промила при
настъпване на процесното ПТП. И двамата са се намирали в средна степен на
16
алкохолно опиване, която се характеризира със значително нарушение на
мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога
сънливост, сърдечносъдови разстройства, признаци на значително потискане
на централната нервна система с понижение на чувствителността за болка.
Съгласно т.7 от ТР№1/23.ХІІ.2015год. по т.д.№1/2014год. на
ОСТК на ВКС налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В този случай,
както сочи ОСТК на ВКС пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респ. за увеличаване размера на вредата. Такова рисково поведение е пътуване
в МПС с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице
знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална
дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван
риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение представлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. За да е налице
хипотезата на чл.51ал.2 ЗЗД, поетият риск и реализираният риск трябва да са
идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен
случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. Това разбиране е в
съгласие с чл.13т.3 от Директива 2009/103/ЕИО на Европейския парламент и
Съвета от 16.ІХ.2009год., транспонирана в националното законодателство чрез
разпоредбата на чл.477ал.4 КЗ. Съгласно чл.5ал.3т.1 от ЗДвП на водачите на
МПС е забранено да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 промила и/или след употреба на наркотични вещества или техните
аналози. В случая водачът И.А.Д. е управлявал лекия автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта 2.17промила, което е над
законоустановения минимум от 0.5промила. А алкохолното опиянение на Р.У.
от 2.13промила е ирелевантно за настъпването на ПТП-то. От свидетелските
показания на И.Д. се установява, че в същия ден, когато е настъпило ПТП-то,
той бил на вилата си в с.Б., заедно с цялото си семейство, празнували
Великден, като гости му били Р.У., с когото е приятел отдавна, и М.П.. Същият
сочи, че и двамата с Р.У. употребили алкохол и че пострадалия Р.У. е знаел, че
И.Д. управлява автомобила след употреба на алкохол, защото заедно пили
през деня. По гореизложеното съдът счита за основателно възражението на
застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
Р.У., при настъпилото на 2.V.2021год. ПТП, тъй като се е съгласил да се качи и
пътува в автомобил, управляван от пиян водач, с концентрация на алкохол в
кръвта над законоустановения минимум. Въззивният съд счита, че
17
количественият израз на съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалия Р.У. следва да се определи на 50%, защото ако не се беше качил в
лекия автомобил „Б. ***“, управляван от И.Д., който бил употребил голямо
количество алкохол, празнувайки цял ден на вилата в с.Б., то не би изпаднал от
този автомобил при настъпване на ПТП, причинено от неправилно
изпреварване, предприето от пияния водач И.Д. / безспорно установено с
влязлата в сила присъда и деянието квалифицирано като „особено тежък
случай“/, довело до фаталния сблъсък с насрещно движещия се автомобил,
управляван от Н. И..
В заключението на КСМАТЕ е посочено, че
автомобилът, в който е пътувал пострадалия Р.Р.У., е фабрично оборудван с
триточкови предпазни колани за водача и пътуващия на предна дясна седалка,
и за пътуващите на задната седалка. Правилно поставеният предпазен колан
държи тялото към седалката и помага за предотвратяване на удар в твърди
интериорни елементи от салона на автомобила. Според експертите,
травматични увреждания на Р.У., не съответстват на увреждания от поставен
предпазен колан. Констатираните травматични увреждания на пострадала са
причинени от удар с твърд тъп предмет, всички те са получени в купето на
лекия автомобил „Б. ***“, с изключение на охлузвания на дясната част на
корема долу и дясната поясна област, които са получени при изпадане на
тялото му от купето на автомобила върху пътната настилка. Предпазният
колен, според експертите, би ограничил в значителна степен травматичните
увреждания, но поради високата скорост, с която е настъпило процесното
ПТП, то най-вероятно биха се получили други травматични увреждания.
Казаното означава, че дори да се приеме, че пътниците в процесния автомобил
са пътували без поставени предпазни колани, посоченият факт не би дал
отражение на настъпилите за тях вреди, предвид скоростта на движения на
автомобила и механизма на настъпване на удара. Поради което въззивният съд
счита решението на първоинстанционният съд, с което това възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Р.У. е оставено без
уважение, като недоказано, за правилно и законосъобразно.
С определения процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия Р.У.- 50%, следва уважения размер на обезщетенията
на ищците в размер на по 190 000лв. за причинените им неимуществени вреди,
да се намали и на ищците се присъдят обезщетения за причинените им
неимуществени вреди следствие смъртта техния баща и съпруг Р.Р.У.,
настъпила при ПТП на 2.V.2021год., в размер на по 95 000лв. за всяка една от
тях, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.V.2021год. до
окончателното им изплащане.
По гореизложените съображения ще следва въззивният съд
на основание чл.271ал.1 ГПК да отмени решението на ОС- П. в частта, с която
18
З. гр.С. е осъдено да заплати на Д. М. У., ЕГН ** сума над 95 000лв. до
присъдената 180 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие смъртта на Р.Р.У., ЕГН **********,
настъпила при ПТП на 2.V.2021год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.V.2021год. до окончателното и изплащане, както и в частта, с
която З. гр.С. е осъдено да заплати на Р. Р. У., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У., ЕГН ** сума над
95 000лв. до присъдената 190 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на Р.Р.У., ЕГН
**********, настъпила при ПТП на 2.V.2021год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.V.2021год. до окончателното и изплащане, като
отхвърли предявените искове по чл.432ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 95 000лв. до присъдените 180 000лв. на
ищцата Д. М. У., и за сумата над 95 000лв. до присъдените 190 000лв. за
ищцата Р. Р. У., като неоснователни.
Ще следва да се измени първоинстанционното решение и в
частта за разноските, като дължимата ДТ възлиза на 7 600лв., съразмерно на
уважената част от исковете и над този размер до присъдената ДТ от 14 800лв.
решението ще следва да се отмени.
Ще следва да се измени първоинстанционното решение и в
частта за разноските, платени от бюджета на съда над 190лв. до присъдените
500лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ще следва да се измени първоинстанционното решение и в
частта за разноските, присъдени на ищците над 118.56лв. до присъдените
312лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ще следва първоинстанционното решение да се измени и в
частта, с която З. гр.С. е осъдено да заплати адвокатски възнаграждения по
чл.38ал.2 ЗА на адв. Б.А.А., като с оглед уважения материален интерес по
делото ги намали на 8 250лв. за представителството на ищците, съгласно
чл.7ал.2т.4 от Наредба №1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ще следва първоинстанционното решение да се измени и в
частта, с която Д. У. и Р. У. са осъдени да заплатят на З. гр.С. деловодни
19
разноски в размер на 5018лв., като ги увеличи с 5 050.80 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Ще следва на основание чл.78ал.1 ГПК да се осъдят
въззиваемите да заплатят на жалбоподателя З. гр.С. разноски пред въззивната
инстанция в размер на 20 458.55лв., съразмерно на уважената част от
материалния интерес на въззивната жалба и съгласно представения списък по
чл.80 ГПК и доказателства за платената ДТ по сметката на ПАС.
Ще следва на основание чл.78ал.3 ГПК да се осъди
жалбоподателят З. гр.С. да заплати на адв. Н. Д. на основание чл.38ал.2 ЗА
адвокатски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство
на ищците пред въззивната инстанция в размер на 4 140лв. с ДДС за ищцата Д.
У., и в размер на 3 756лв. с ДДС за ищцата Р. У., съразмерно на отхвърлената
част на материалния интерес на въззивната жалба.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
П.ският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №200/26.ІV.2024год. постановено по т.д.
№692/2021год. на П.ския окръжен съд, ХІІ състав, с което З. гр.С., ЕИК * е
осъдено да заплати на Д. М. У., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т.“
№146, вх.В, ет.5, ап.13, сумата над 95 000лв. до 180 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- причинени психически болки и
страдания вследствие смъртта на съпруга и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила
при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил
марка „Б.“, модел“***“ с рег.№*** И.А.Д., и за който автомобил е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
З. гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год.
до окончателното и изплащане, в частта, с която е осъдил З. гр.С., ЕИК * да
заплати на Р. Р. У., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т.“ №146, вх.В,
ет.5,ап.13,действаща със съгласието на своята майка и законен представител
Д. М. У., ЕГН **********, сумата над 95 000лв. до 190 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- причинени психически болки и
страдания вследствие смъртта на баща и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила
при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил
20
марка „Б.“, модел“***“ с рег.№*** И.А.Д., и за който автомобил е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
З. гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год.
до окончателното и изплащане, в частта, с която е осъдил З. гр.С., ЕИК * да
заплати на Д. М. У., ЕГН ********** и Р. Р. У., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У., ЕГН
**********, разноски по делото в размер над 118.56лв. до 312лв., платени
като допълнителен депозит за КСППЕ, в частта, с която е осъдил З. гр.С., ЕИК
* да заплати на адв. Б.А.А. от САС, на основание чл.38ал.2 ЗД и съразмерно на
уважената част от исковете, адвокатско възнаграждение в размер над 8 250лв.
до 11 850лв. без ДДС за осъщественото представителство на Д. У. и
адвокатско възнаграждение в размер над 8 250лв. до 12 250лв. без ДДС за
осъщественото представителство на Р. У. и в частта, с която е осъдил З. гр.С.,
ЕИК * да заплати по сметката на ОС- П., ДТ в размер над 7 600лв. до 14
800лв., съразмерно на уважената част от исковете и над 190лв. до 500лв.
разноски, заплатени от бюджета на съда и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. У., ЕГН ********** и
Р. Р. У., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Д. М. У., ЕГН **********, срещу З. гр.С., ЕИК * искове с правно
основание чл.432ал.1 КЗ, както следва: предявеният от ищцата Д. М. У. иск за
сумата над 95 000лв. до присъдената сума от 180 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- причинени психически болки и
страдания вследствие смъртта на съпруга и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила
при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил
марка „Б.“, модел“***“ с рег.№*** И.А.Д., и за който автомобил е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
З. гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год.
до окончателното и изплащане и предявеният иск от ищцата Р. Р. У.,
действаща със съгласието на своята майка и законна представителка Д. М. У.,
за сумата над 95 000лв. до присъдената сума от 190 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- причинени психически болки и
страдания вследствие смъртта на баща и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила
при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил
марка „Б.“, модел“***“ с рег.№*** И.А.Д., и за който автомобил е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
21
З. гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год.
до окончателното и изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ!
ПОТВЪРЖДАВА решение №200/26.ІV.2024год.
постановено по т.д.№692/2021год. на П.ския окръжен съд, ХІІ състав, с което
З. гр.С., ЕИК * е осъдено да заплати на Д. М. У., ЕГН **********, с адрес:
гр.П., ж.к. „Т.“ №146, вх.В, ет.5, ап.13, сумата 95 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- причинени психически болки и
страдания вследствие смъртта на съпруга и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила
при ПТП на 2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил
марка „Б.“, модел“***“ с рег.№*** И.А.Д., и за който автомобил е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
З. гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год.
до окончателното и изплащане, в частта, с която е осъдил З. гр.С., ЕИК * да
заплати на Р. Р. У., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т.“ №146, вх.В,
ет.5,ап.13,действаща със съгласието на своята майка и законен представител
Д. М. У., ЕГН **********, сумата 95 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- причинени психически болки и страдания вследствие
смъртта на баща и Р.Р.У., ЕГН **********, настъпила при ПТП на
2.V.2021год., причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Б.“,
модел“***“ с рег.№*** И.А.Д., и за който автомобил е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. гр.С., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.V.2021год. до
окончателното и изплащане, в частта, с която е осъдил З. гр.С., ЕИК * да
заплати на Д. М. У., ЕГН ********** и Р. Р. У., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своята майка и законен представител Д. М. У., ЕГН
**********, разноски по делото в размер на 118.56лв., платени като
допълнителен депозит за КСППЕ, съразмерно на уважената част от исковете, в
частта, с която е осъдил З. гр.С., ЕИК * да заплати на адв. Б.А.А. от САС, на
основание чл.38ал.2 ЗД и съразмерно на уважената част от исковете,
адвокатско възнаграждение в размер на 8 250лв. без ДДС за осъщественото
представителство на Д. У. и адвокатско възнаграждение в размер на 8 250лв.
без ДДС за осъщественото представителство на Р. У., в частта, с която е
осъдил З. гр.С., ЕИК * да заплати по сметката на ОС- П., ДТ в размер на
7 600лв., съразмерно на уважената част от исковете и на 190лв. разноски,
заплатени от бюджета на съда, както и в частта, с която Д. М. У., ЕГН
22
********** и Р. Р. У., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител Д. М. У., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на З. гр.С., ЕИК * разноски по делото в размер на 5 018лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. гр.С., ЕИК * да заплати на основание
чл.38ал.2 ЗА на адв. Н. Н. Д. от АК- Шумен, със служебен адрес: гр.С.,
пл.“П.“№2, сграда „П**“, ет.3, адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищците пред въззивната инстанция в размер
на 4 140лв. с ДДС /четири хиляди сто и четиридесет лева/ за ищцата Д. У., и в
размер на 3 756лв. с ДДС /три хиляди седемстотин петдесет и шест лева/ за
ищцата Р. У., съразмерно на отхвърлената част на материалния интерес на
въззивната жалба.
ОСЪЖДА Д. М. У., ЕГН ********** и Р. Р. У., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Д. М. У., ЕГН ********** да заплатят на З. гр.С., ЕИК *
допълнително 5 050.80лв. /пет хиляди и петдесет лева и осемдесет стотинки/
деловодни разноски направени пред ОС-П., съразмерно на отхвърлената част
от исковете и разноски пред въззивната инстанция в размер на 20 458.55лв.
/двадесет хиляди четиристотин петдесет и осем лева и петдесет и пет
стотинки/, съразмерно на уважената част от материалния интерес на
въззивната жалба.
В останалата му част решението като необжалвано е
влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23