РЕШЕНИЕ
Номер 44 Година
2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На 04.01
Година 2018
В публично
заседание на 06.12.2017 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 7035 по описа за 2017 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К.И.А. от гр. П.
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и
страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 11.02.2017 г. в размер
на 12 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 11.02.2017 г. до окончателното й изплащане, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Моли съдът при уважаване на
исковете да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът “Кардешлер Пластик” ООД –
гр. П. оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли
съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако бъде приет искът с
правно основание чл.200 от КТ за основателен – да го уважи в намален размер, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за
съпричиняване на трудовата злополука от ищеца поради груба небрежност.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът работи по
трудово правоотношение при ответника като “****” от 17.10.2016 г.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства – включително и тези, изпратени от УМБАЛ «Свети Георги» ЕАД и
съдържащи се в изпратената преписка от ТП на НОИ – гр. Пловдив, заключението от 24.08.2017 г. на вещото лице по СМЕ М.Б.,
и показанията на разпитаните по делото свидетели И.В.А. (б. на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172
от ГПК съдът кредитира показанията му като подкрепени от останалите събрани по
делото доказателства), Й.А. и Д.С.К.,
действително на 11.02.2017 г. около 19.00
часа по време на изпълнение на трудовите му задължения, по разпореждане на
съдружника в ответното дружество Б.А. – който е и б. на Управителя на
дружеството, ищецът заедно със свидетеля Д.К. са помагали в преместването на
метален сейф от производствения цех до офиса на фирмата, като предвид голямата
тежест на сейфа, той е бил транспортиран от производствения цех до офиса на
фирмата с мотокар, управляван от свидетеля Й.А., и след позициониране на палета
със сейфа пред площадката на офиса и накланянето му с цел по-лесното
разтоварване, сейфът се е плъзнал по палета и предната му част е притиснала
лявото ходило на К.А., а след освобождаването от притискането ищецът незабавно
е бил транспортиран до УМБАЛ «Св. Георги» ЕАД – гр. Пловдив от свидетеля Й.А., като
злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-116/20.04.2017 г. на
Длъжностно лице от НОИ – РУСО гр. Пловдив- което Разпореждане не е било
обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът намира за неоснователни
наведените от ответника доводи за невалидност на Разпореждането (още повече, че
дори от представения от ответника заверен препис от дружествения договор на
дружеството – л.156 – л.162 от делото не се установяват твърденията на
пълномощника на ответника, че Управителя на дружеството не владеел достатъчно
добре български език и не разбирал какво пише в Разпореждането).
От събраните по делото писмени доказателства, показанията
на разпитаните по делото свидетели и посоченото заключение на СМЕ, се установя,
че претърпяната от ищеца трудова злополука е довела до сериозни телесни и
здравословни увреждания – смазване на първия пръст на левия крак, открито
счупване на първия пръст на левия крак, разкъсване на сухожилие на същия – като
всичко това е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, а оздравителният процес е траел 40-50 дни,
при благоприятен ход, без настъпване на усложнения, а от заключението на СМЕ се
установява също така, че е налице причинно-следствена връзка между инцидента и
настъпилите увреждания.
От събраните по делото писмени доказателства (особено от
Протокол № 12/31.03.2017 г. на ТП на НОИ – Пловдив – л.82 – л.85 от делото) и
показанията на свидетелите Й.А. и Д.К. се установява, че действително К.А. е
допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като по време на
преместването на сейфа, въпреки указанията на свидетеля Й.А. да не пипат сейфа,
се опитал да премести касата, заедно със свидетеля Д.К., и е нарушил чл.33 от
ЗЗБУТ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата
злополука, претърпяна от ищеца на 11.02.2017 г., а оттук - че са налице
условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника за причинените на ищеца от претърпяната трудова злополука
неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи този
иск, съдът – изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните
увреждания, претърпени от ищеца поради злополуката, възрастта му (ненавършени
20 години), и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира,
че справедливият размер на обезщетението е 12 000 лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на ищеца (което съдът определя в размер на 75 %), този размер следва да бъде намален със 75 % и искът да
бъде уважен до размера от 3 000 лева, заедно със законната лихва от 11.02.2017 г.
(датата на увреждането), като за разликата над него до пълния предявен размер
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 125 лева ДТ за уважения размер на иска с правно основание чл.200 от КТ и за издаденото на ищеца съдебно удостоверение, и 150 лева депозит за СМЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. – адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца адв. А.А. в размер на 300 лева.
С
оглед отхвърлената част от иска с правно основание чл.200 от КТ ищецът следва
да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер общо на 657, 50 лева
– платено адвокатско възнаграждение и ДТ за издаденото на ответника съдебно
удостоверение.
Мотивиран от горното, съдът.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Кардешлер Пластик” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 17,
представлявано от Управителя Б.А., ДА ЗАПЛАТИ на К.И.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. А.А., ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от
трудова злополука, претърпяна от ищеца на 11.02.2017 г. В РАЗМЕР НА 3 000
лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 11.02.2017 г., до
окончателното й изплащане, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА
Районен съд - Пловдив – 125 лева ДТ И 150 лева депозит за СМЕ, КАТО за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.200 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА “Кардешлер Пластик” ООД, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА
ЗАПЛАТИ НА А.В.А.,***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300
лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА К.И.А., с посочените ЕГН и
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Кардешлер Пластик” ООД, с посочените ЕИК,
седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за
производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 657, 50 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./П.Павлов/
Вярно с оригинала
ВД