№ 1086
гр. С., 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501970 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 27.05.2024г по гр.д. № 6178/2023г СГС, ГО, І-7 състав е осъдил
ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД да заплати на Г. Д. Г. сумата от 20 000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП,
настъпило на 17.08.2022г, причинено от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при
ответника , като е отхвърлил иска до претендираната сума над 20 000лв до 40 000лв.
Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от
страна на ищеца . С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно
изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част за
сумата от 20 000лв, обезщщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата
вследствие на процесното ПТП.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Г. Г., представлявана от адв.
Н., в отхвърлителната част . Въззивникът счита, че решението в посочената част е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че
определеното обезщетение по размер е занижено, не е справедливо, че не са
1
съобразени всички претърпени от ищеца болки и страдания, че не са съобразени
всички относими към размера на обезщетението обстоятелства. Ето защо, моли
апелативния съд , след като съобрази установените болки и страдания, претърпени от
ищеца, да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваната
част и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск до сумата от 40 000лв.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗАД „ОЗК-Застраховане”АД
депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че
решението на СГС е правилно и законосъобразно, а определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди- справедлив и съобразен с вредите на ищеца.
Поддържа, че съдът правилно е оценил претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В о.с.з. въззивникът Г. Г. се представлява от адв. В., която заявява, че поддържа
въззивната си жалба, моли същата да бъде уважена по съображения изложени в нея.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Въззиваемата страна ЗАД ОЗК Застраховане АД се представлява в о.с.з. от адв.
Т., която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Развива съображения, че съдът
е обсъдил доказателствата по делото, обосновал е възприетия размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Заявява,че присъдената сума е заплатена от
ответника на ищеца. Претендира разноски по делото , за които представя списък по
чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
2
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за
обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 20 000лв / се установяват със
сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е
установено по обвързващ начин, че ЗАД ОЗК Застраховане АД дължи на ищеца
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило
на 17.08.2022г от водач, ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен въпрос пред настоящата инстанция е въпросът за размера на дължимото
се от ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД. Пред
настоящата инстанция не се поддържа възражението на застрахователя за
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца, поради което съдът не дължи
произнасяне по същото
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
66години.
В о.с.з. на 23.04.2024г е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от в.л. д-р С.,
ортопед-травматолог, съгласно което вследствие ПТП ищцата е претърпяла счупване
3
на лявата ключица в латералната /външна/ трета, счупване на 3-то ребро, вероятно
счупване на 4-то ребро, както и кръвонасядане в областта на фрактурата към
плевралната повърхност. Направена й е превръзка тип осморка, която е следвало да
носи за срок от 30 дни. Според вещото лице по отношение на двете счупени ребра в
медицинската документация не е записано конкретно лечение. Според вещто лице за
лечение на счупени ребра не е наложително да се спазва строг постелен режим.
Вещото лице установява, че при преглед на ищцата на 27.02.2024г е установено пълно
зарастване на счупванията на ключицата и ребрата.вещото лице счита, че
уврежданията от получените при процесното ПТП травми са напълно излекувани.
Според експерта ищцата е изпитвала силни болки в областта на рамото и гърдите
ищцата непосредствено след ПТП. В следващите няколко дни след обездвижване и
прилагане на аналгетици, болката е намаляла и е слаба в следващите 1-2 месеца.
Вещото лице установява още, че при извършения преглед при ищцата е установена
ограничена подвижност и болка в някои движения на лявото рамо. Според вещото
лице това се дължи на периартрит /възпаление/ в областта на рамото, което състояние
не може да се свърже пряко с процесното ПТП.
В същото о.с.з. на 23.04.2024г е изслушана свидетелката Е. М.- сестра на ищцата,
която установява, че когато видяла ищцата след ПТП тя била в тежко състояние. При
прегледа било установено, че Г. е със счупена лява ключица и счупено ребро.
Свидетелката установява,че когато се прибрала ищцата изпитвала силни болки и не
можела да диша. Установява,че след една седмица, когато отишла на контролен
преглед, установили , че има още едно счупено ребро. Свидетелката установява, че
след инцидента ищцата не можела да се обслужва самостоятелно и свидетелката я
гледала и се грижела за нея до пролетта на следваща година. Според свидетелката
ищцата няколко месеца след инцидента не можела да спи, защото трудно дишала и
изпитвала болки.Установява, че ищцата и досега изпитва стрес и страх, а от
обездвижването качила килограми. Трудно се придвижвала, трудно качвала стълби.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, в частта, в която
същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, не се
опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелят описва лично възприети от като
очевидец факти. Не се подкрепят от СМЕ изложените факти от свидетелката за
невъзможност на ищцата да се грижи за себе си , вследствие на ПТП, в продължение
на повече от половин година. От приетата и неоспорена СМЕ се установява,че
травмите претърпени от ищцата не са налагали строг постелен режим и са отшумяли
за период от около 2 месеца.
С оглед установените претърпени неимуществени вреди, като съобрази
претърпените от ищеца травми – счупване на ребра и ключица, лекувани
консервативно, като съобрази носената в продължение на 1 месец превръзка тип
осморка, която неминуемо е ограничавала възможността на ищцата да се движи и
4
грижи сама за себе си, като съобрази претърпените болки- интензиви първоначално и
отшумяли за период от около 2 месеца, проявяващи се и понастоящем при промяна на
времето, като съобрази и пълното възстановяване от претърпените травми, което се
установява от изслушаната СМЕ , като съобрази още стресът, които е нормално да се
претърпи при инцидент, като процесния съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 30 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и
спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите
се по справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на вредата-
м.08.2022г , както и стандарта на живот в страната към този момент, доколкото
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Неоснователно е позоваването на ищцата във въззивната жалба за
продължаващите болки, които същата свързва с процесното ПТП и за които търси
обезщетение. Това е така, защото вещото лице изрично сочи, че възстановяването на
ищцата е приключило и че изпитваните болка и схващане в ляво рамо се дължат на
възпаление, което няма връзка с процесното ПТП. Болки, които са във връзка с
инцидента и е възможно понастоящем ищцата да изпитва са тези при промяна на
времето, което като обстоятелство е съобразено от съда при определяне размера на
дължимото се обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на периода на възстановяване съдът приема за достоверен този ,
посочен от вещото лице, което в своето заключение изрично е посочил периода, за
който ищцата е била с превързано рамо и периода, за който ищцата се е възстановила.
Така посочения период от вещото лице не е оспорен, това е период традиционно
необходим за възстановяване на подобни травми и липсва основание, въз основа на
което да се приеме, че при ищцата този период е продължил по-дълго време.
Върху определената главница се дължи законна лихва от 29.08.2022г, както е
прието от първоинстанционния съд и необжалвано от страните.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 20 000лв до 30 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 29.08.2022г. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
5
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение от
още 687.50лв, до общо дължимия се размер при така уважения иск от 2887.50лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 1155лв.
Застрахователят дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на още 400лв,
както и 125лв- съдебно деловодни разноски, а по сметка на САС дължи държавна такса
в размер на 200лв.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на спора- по делото
правопораждащите факти са установени със СПН, обстоятелството , че е проведено
едно открито съдебно заседание, не са събирани нови доказателства, намира,че
справедливото възнажграждение за защита по делото е в размер на 2000лв. .
Съобразявайки изхода от спора съдът приема, че възнаграждението по справедливост
на адв. Н. възлиза на сумата от 1000лв.
С оглед отхвърлената част от жалбата и определеното справедливо
възнграждение на ответника следва да бъде присъдена сумата от 1000лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3140 от 27.05.2024г , постановено по гр.д. № 6178/2023
на Софийски градски съд , ГО, І-7 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск
от Г. Д. Г. против ЗАД ОЗК- Застраховане АД за сумата от 20 000лв до 30 000лв-
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта , с която Г. Д. Г.
е осъдена да заплати разноски по делото за сумата над 1155лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на Г. Д. Г. с
ЕГН ********** сумата от още 10 000лв, представляващи разликата между
присъдените 20 000лв и дължимите се 30 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.08.2022г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.08.2022г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3140 от 27.05.2024г , постановено по гр.д. №
6178/2023 на Софийски градски съд , ГО, І-7 състав в останалата обжалвана част.
6
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на адв. С. К.
Н. от САК сумата от още 687.50лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и
сумата от 1000лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД ОЗК Застраховане АД с
ЕИК ********* сумата от 1000лв- разноски, направени пред настоящата инстанция,
на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от още 400лв- държавна такса , сумата от 125лв-съдебно
деловодни разноски , а по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 200.00лв-
държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7