Решение по дело №2180/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260099
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20204430202180
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

02.03.2021г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2180 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от Г.И.Ф., с ЕГН: **********, против НП № 20-0938-002714/07.07.2020г. на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор “Пътна полиция” – гр. Плевен, с което на жалбоподателя Ф. е наложено административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.        

В съдебно заседание жалбоподателят Ф. поддържа жалбата си. Изцяло оспорва извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за което е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП.

Административно-наказващият орган ОД на МВР – Плевен, сектор “Пътна полиция” – гр. Плевен, редовно призован, представител не се явява.

         Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

         Разгледана по същество жалбата е основателна.

         След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:  

По отношение на жалбоподателя Г.И.Ф. административно наказателното производство е отпочнало с АУАН Серия GA 117910/14.06.2020г. В обстоятелствената част на същия е описано, че на 14.06.2020г. в 16.26 часа, ПП-3, км.112+339 /до бензиностанция Шел – с. Горни Дъбник/, като водач на лек автомобил „Ауди А8“ с регистрационен номер *** с посока на движение към град Плевен, като извършва следното нарушение: не спира на подаден сигнал със „Стоп“ - палка по образец „С-8“ от униформен служител на МВР. Сигналът подаден ясно и разбираемо за водача, като допълнително му е посочено къде следва да спре в дясно по посока на движението си. Сигналът е подаден на прав пътен участък, при дневна светлина и добра видимост. При подаване на сигнала за спиране пред и зад спирания за проверка автомобил не се движат други МПС. Описаният автомобил е последван и спрян за проверка чрез подаване на светлинен и звуков сигнал от уредбите на служебния автомобил КИА СИИД с регистрационен номер ***, брандиран със съответните отличителни знаци предвидени за служебни автомобили на МВР изпълняващи ППД в района на км.110+895 на ПП-3, около 16.23 минути на горепосочената дата. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабр. номер ARBA 0175, като уреда отчита 0 промила алкохол, с което е нарушил чл.103 от ЗДвП – не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

Във законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Ф. депозирал своите възражения по акта.

         Въз основа на АУАН било издадено обжалваното понастоящем НП за нарушение по чл.103 от ЗДвП и санкция на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДВП, а именно - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Така изложените в АУАН и НП фактически констатации се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.Б.Д. и В.В.К. от които се установява времето и мястото на извършеното нарушение.

          Извършвайки дължимата служебна проверка за законосъобразност на НП, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът намира за установено следното:

         От показанията на свидетелите Д.Б.Д. и В.В.К. - полицейски служители, се установява, че същите са работили заедно като патрул на 14.06.2020г., ПП-3, км.112+339 /до бензиностанция Шел – с. Горни Дъбник/ Около 16.26 часа са предприели  спиране на управлявания от жалбоподателя Ф. лек автомобил “Ауди”.

От показанията на свидетеля Д.Б.Д., се установява, че патрулният автомобил се е намирал в района на бензиностанция „Шел“, който участък е прав, с много добра видимост. От разпита на свидетелят Д. се установява, че колегата двамата с колегата си са били до патрулния автомобил. Извършили проверка за алкохол с техническо средство, при което пробата била отрицателна.

От показанията на свидетеля В.К. се установя, че колегата му Д. е подал сигнал „стоп“ палка, но водачът на лек автомобил „Ауди“ не е спрял за проверка.

Видно от показанията на свидетелите същите са последвали жалбоподателя, като след подаден звуков и светлинен сигнал същият е спрял.

         От обясненията на жалбоподателя Ф. се установява, че същият е спрял до патрулния автомобил, като е попитал с жест „за мен ли се отнася“, при което полицейските служители демонстративно му обърнали гръб и жалбоподателят продължил движението си. Същият спрял за проверка, след като възприел сигнала от патрулния автомобил.

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи от обективна и субективна страна жалбоподателят Г.Ф. да не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП, при подаден своевременно ясен сигнал със стоп палка от полицейски служител, водачът на пътното превозно средство не спира плавно в най-дясната част на платното за движение, а продължава да се движи към гр. Плевен.

Съгласно чл. 103 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.  Чл.103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. Контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

За да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

         На следващо място, за да бъде наказан Ф. за това нарушение е необходимо по несъмнен начин да се установи неговата вина, тоест да бъде доказано, че той е имал възможност да възприеме подадения сигнал със „стоп“ палка от контролните органи и въпреки това не е спрял, така както предписва разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

         Това съмнение относно умисъла на Ф. за извършване на нарушението, съдът намира за напълно достатъчно, за да постанови решение, с което да отмени НП относно наложеното наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, защото е необходимо безспорно да бъде доказано от Административно наказващият орган, че Ф. умишлено не е спрял на подадения му сигнал от компетентен служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Плевен, което твърдение, с оглед събраните доказателства и техния анализ, съдът намира за недоказано по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона. В полза на жалбоподателя, следва да бъде възприето обстоятелството, че същия не е системен нарушител на ЗДвП, видно от справката му за нарушител. Полицейските служители, освен това, че не е спрял не са констатирали при последващата проверката нередовност в документите на жалбоподателя и в автомобила му, поради което за него не е съществувала причина  да не отзове на подадения му сигнал, освен както твърди той, че не го е възприел като изрична нареждане за спиране и проверка.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

        

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-002714/07.07.2020г. на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор “Пътна полиция” – гр. Плевен, с което на жалбоподателя Г.И.Ф. е наложено административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.        

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд – гр. Плевен.

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: