РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,
в публично заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар М. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 42, по описа на съда за 2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и е адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда №6, чрез адв.Виолета
Герова, против М.В.С., ЕГН: **********,***,
е която са предявени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.92 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от общо 270,24 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратен договорен абонамент, от които
62.46 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 10.02.2018г. за мобилен номер +359********* и 207.78лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 03.05.2018г. за мобилен
номер +359*********, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 320 от 09.09.2020г. по ч.гр.д. № 688, по описа
ВРС за 2020 г.
Ищцовото дружество „Теленор
България“ ЕАД твърди, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от №
320 от 09.09.2020 г. по ч.гр.д. №
688, по описа на Велинградския районен съд за 2020 г, като на основание чл. 415
вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия
установителен иск, поради което е налице правен интерес. Излага, че с ответника
е бил сключен договор за мобилни услуги от дата 10.02.2018г., с клиентски номер
№ ********* и той е титуляр на
мобилен номер +359*********, както и договор за мобилни услуги от дата
03.05.2018г., с клиентски номер №
*********, като титуляр на мобилен номер +359*********, а също и договор за
лизинг от 03.05.2018г., съгласно който е взел мобилно устройство NOKIA 2 Black,
на 23 месечни лизингови вноски в размер на 1.99лв. всяка. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 67.46 лв. по
абонаментен номер №********* и в размер на 170.79
лв. по абонаментен номер №*********, поради което ищцовото
дружество е прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №**********/15.10.2018г.,
с начислена неустойка в размер на 62.46 лева, и крайна фактура №**********/20.10.2018г.
с начислена неустойка в размер на 207.78лева. Излага, че неустойката в размер
на 270.24 лева се формира, от 3 месечни абонаментни такси, където стойността на
месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46лв., 17.49лв.х
3=52.47лв. и неустойка за ползване на устройство NOKIA 2 Black в размер на
155.31лв., представляваща част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора. Предвид изложеното моли да се уважи иска, така
както е предявен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител адв.И.М.-Г. счита, че предявените искове са допустими, но
неоснователни и ги оспорва по основание и по размер. Оспорва се, че процесните
договори са били прекратени по вина на ответника. Не са представени
доказателства, които да обективират волеизявление от страна на ищеца към
ответника в тази насока. Поддържа, че предсрочното прекратяване на договора от
изправната страна, поради виновно неизпълнение задължението на другата страна
представлява разваляне на договора. Твърди се, че в конкретния случай размерът
на претендираната неустойка нарушава принципът на справедливостта, което води
до нищожност на клаузата, поради противоречието с добрите нрави. Релевира
възражение, че не са представени доказателства, каква е стандартната цена на
устройството по ценова листа действаща към момента на сключване на договора,
нито каква част от стойността на устройството е заплатена при предоставянето му,
поради което липсва яснота досежно размера на претендираната неустойка. Излага,
че в приложените към исковата молба два броя фактури не фигурират мобилните
номера, за които са издадени, а са посочени единствено клиентски номера, които
не кореспондират с тях и не става ясно дали се отнасят до процесните. Предвид
изложеното, счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като
моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД
За основателността на претенцията
в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице
валидно облигационно отношение, по договор за мобилни услуги от дата
10.02.2018г., е клиентски номер №
********* и титуляр на мобилен номер +359********* и договор за мобилни услуги
от дата 03.05.2018г., е клиентски номер №
********* и титуляр на мобилен номер +359********* и договор за лизинг от дата
03.05.2018г., съгласно който е взел мобилно устройство NOKIA 2 Black; 2.
наличието на неустоечни съглашения по процесиите договори; 3. че е изправна
страна по тях; 4. размера на неустойката.
С оглед твърденията на страните с доклада по делото
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били в облигационни отношения по
договор за мобилни услуги от 10.02.2018г., с абонатен номер №
********* и договор за мобилни услуги от 03.05.2018г. с абонатен номер № *********.
От приетите и неоспорени писмени
доказателства (договори за мобилни услуги и Приложения към тях), се установява,
че по силата на възникналите между страните
валидни облигационни отношения, ищцовото дружество се е задължило да
предостави на ответника мобилни услуги,
като не се спори, че ищцовото е изпълнило задължението по тях и е предоставило
на абоната телефонни номера +359********* и +359*********
и мобилно устройство NOKIA 2 Black по договор за лизинг от 03.05.2018г. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Между страните
е постигнато съглашение по силата на което договорът може да бъде прекратен
едностранно от мобилния оператор по вина на абоната, ако от негова страна не
бъде извършено в договорения срок плащане на дължимите месечни вноски.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати в
срока цената на предоставените му услуги, поради което ищцовото дружество едностранно
е прекратило договорите, на основание т.11 от тях, а именно поради виновно
неизпълнение от страна на ответника и се претендира от него на това
основание неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент в посочените с исковата молба размери.
Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по правната си
същност представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД. С правото да развали договора разполага
единствено изправната страна по един двустранен договор. То се упражнява с
отправяне на изявление до неизправния съконтрахент, съдържащо по ясен и
недвусмислен начин волята на изправната страна за разваляне на договора. Тази
законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, доколкото нито в
договора за мобилни услуги, нито в общите условия е предвиден друг ред за
разваляне на договора. Съгласно чл. 19б и чл. 75 от Общите условия към договорите едностранното
прекратяване на сключен индивидуален договор не настъпва автоматично поради
изпадане на потребителя в забава, а само дава право на оператора да прекрати
договора.
По делото не се твърди и не се доказва ищцовото дружество да е отправило
волеизявление за разваляне на процесните договори, нито са ангажирани
доказателства за достигане до ответника на такова, каквото е
необходимо съгласно разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД щом договорът е сключен в писмена форма.
Неспазването на това изискване опорочава твърдяното от ищеца разваляне на
договора по вина на абоната, което би имало за последица задължение за
заплащане на неустойка. Разбира се съдебната практика приема, че е допустимо
развалянето на двустранен договор с исковата молба, в която волята на ищеца за
разваляне на възникналото между страните договорно правоотношение е точно и
ясно изразена – в този смисъл е Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. №
60/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. В случая препис от исковата молба и приложенията
към нея е връчен на ответника чрез особения му представител на 09.08.2021 г.,
т. е. след изтичане на срока на договора – 30.05.2020 г., респективно на
10.02.2019 г., поради което не може да има за последица възникване на
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване.
По делото липсват доказателства за разваляне на
договора преди изтичане на срочните договори, поради което следва да се отрече
дължимостта на неустойката на твърдяното от ищцовото дружество основание. Не би
могло да се приеме, че абонатът е уведомен за развалянето на договора за
мобилни услуги още в хода на заповедното производство, тъй като заповедта за
изпълнение не съдържа изявление на кредитора в този смисъл, а самото заявление
за издаване на заповед за изпълнение не се връчва на длъжника, а и в случая заповедта
за изпълнение е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и на практика не е достигнала до знанието на
длъжника. За дължимостта на неустойката е без значение и обстоятелството, че
между страните е уговорено след изтичане на първоначалния срок на договора
същият да се превърне в безсрочен, тъй като щом е изтекъл срокът на договора,
то очевидно същият не е бил прекратен предсрочно, респективно не се е
осъществил фактическият състав, пораждащ задължението за неустойка.
При тези данни съдът приема, че сключените между страните
договори за мобилни услуги не са били прекратени (развалени по смисъла на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД) преди изтичане на уговорения срок. Липсата на
твърдяното от ищеца едностранно предсрочно прекратяване (разваляне) на договора
за мобилни услуги води до извод за недължимост на претендираната неустойка, поради което исковете
за съществуване на вземане за неустойка се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на делото и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцовото дружество следва да се
присъдят сторените от ответника разноски в в заповедното и исковото
производство, но доколкото не се претендират, то съдът не следва да се
произнася по отговорността за тях.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и е
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6,
чрез адв.Виолета Герова, против М.В.С.,
ЕГН: **********,***, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, с
които се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищцовото дружество сумата от общо 270,24 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратен договорен абонамент, от които сумата
от 62.46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 10.02.2018г. за мобилен номер +359********* и 207.78лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 03.05.2018г. за мобилен номер +359*********, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 320 от 09.09.2020г. по ч.гр.д. № 688, по описа ВРС за 2020 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА