РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Велико Търново, 12.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря п.и. и прокурора ………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №682 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на П. от гр. В. Търново срещу ревизионен акт
№Р-04000417007659-091-001/29.05.2018г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с
Решение №152/20.08.2018г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново.
Жалбоподателят твърди, че при извършване на ревизията и издаването на обжалвания
ревизионен акт са били допуснати съществени процесуални нарушения, като
неправилно ревизията не е отчела неговите твърдения и представените в тази връзка
доказателства за налични и разполагаеми парични средства към началото на
ревизираните периоди. Счита, че погрешно органите по приходите са определили
данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ, като използваната от тях методика
неправилно е довела до извод за недостиг на парични средства. Допълнителни
съображения излага в писмена защита. Моли ревизионния акт да бъде отменен, като
претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата, директора на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата, по съображения,
изложени в съдебно заседание. Претендира за разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 238,97 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионния акт, който се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение №152/20.08.2018г. на директора на
Дирекция ”ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният Ревизионен
акт №Р-040004170007659-091-001/29.05.2018г. е издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на П., възложена със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-04000417007659-020-001/08.11.2017г., изменена
впоследствие посредством ЗВР №Р-0400417007659-020-002/26.02.2018г. и ЗВР
№Р-04000417007659-020-003/23.03.2018г. Същата е във връзка с Решение №277/31.10.2017г.
на директора на Дирекция “ОДОП“ – В. Търново, с което е отменен като незаконосъобразен
РА №Р-04000416008916-091-001/10.08.2017г. на ТД на НАП – В. Търново, като на
основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за извършване на нова
ревизия за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010г., 2011г. и 2012г., за вноски към фондовете на
ДОО, вноски за УПФ и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващите се лица
за периодите от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.
Ревизионен акт
№Р-0400417007659-091-001/29.05.2018г. е издаден от компетентните за това
органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията
на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120
от ДОПК.
При
извършването на ревизията, органите по приходите са установили, че жалбоподателят е бил едноличен собственик
на капитала на „Зарина“ ЕООД, като за ревизираните периоди не са му били
изплащани доходи и възнаграждения от дружеството. Установени са били парични
средства по банкови сметки на жалбоподателя за ревизираните периоди в „Банка
пиреуС“ АД, „ЦКБ“ АД и „Райфайзен банк“ ЕАД. Приобщени към доказателствения
материал са протоколи за извършени насрещни проверки на физически лица, които
са превеждали парични суми по банкови сметки
на жалбоподателя, ревизионен акт за извършена ревизия на „Зарина“ ЕООД,
както и декларации и обяснения, давани от П. в хода на извършваните му ревизии
и проверки.
При съпоставка на наличностите по бланкови сметки,
декларираните доходи в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и извършените разходи
от жалбоподателя през процесните периоди, а именно – разходи за живот и
издръжка, разходи за придобиване на недвижим имоти, пътувания, вноски в
капитала на „Зарина“ ЕООД, ревизиращите органи са установили, че сумата на тези
разходи многократно превишава размера на доходите, които жалбоподателят е
декларирал.
Били са изпратени до жалбоподателя искания за
представяне на документи и писмени обяснения относно това несъответствие, като
е дадена възможност да посочи обстоятелства, на които се дължи това и да
представи доказателства.
При извършването
на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане
на П. с преки данъци и за начисляване на осигурителни вноски за данъчен период
по ЗДДФЛ 2011г. следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл.
122, ал. 1, 2 и 7 от ДОПК, а именно – налице са данни за
укрити приходи или доходи и декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
За процесната 2011г. е прието за установено, че имуществото и направените от
жалбоподателя разходи превишават получените доходи със сума в размер на
305 289,77 лв.
Така направените констатации и определените въз основа на тях данъчни
задължения се оспорват от жалбоподателя, като се претендира, че не са налице
доходи от неустановен източник, тъй като са били дадени обяснения и представени
доказателства в хода на ревизията за налични парични средства от жалбоподателя,
с които той е могъл да покрие разходите си през ревизираните периоди;
неправилно не са кредитирани представените доказателства, събрани и в хода на
извършена проверка преди първата и последващата ревизия, а предвид на
допълнително ангажираните в хода на съдебното дирене гласни доказателства се
опровергават фактическите изводи на ревизиращите органи; неправилна е
методиката, при която са определени конкретните данъчни основи за облагане за
ревизираните периоди; при определянето на данъчната основа, при основателност
на възраженията му за размера на наличните парични средства, следва да се
ползва методът за определяне на дължимите данъци съобразно заключението на
съдебно-икономическата експертиза. Така направените възражения съдът намира за
неоснователни.
Констатациите на органите по
приходите в съставения ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК се подкрепят от
събраните в хода на ревизията доказателства, в ч. издаденият РА
№04000415006979-091-001/16.03.2018г. на Тд на НАП – В. Търново/стр……. и сл. от
папка №2 от адм. преписка по делото/ и извлечения от счетоводството на „Зарина“
ЕООД, които са приети като доказателства по делото и не се оспорват от
жалбоподателя. При извършване на ревизията в отговор на връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения и уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК са дадени обяснения, а установените обстоятелства се базират на
доказателства, събрани в хода на ревизионните производства и надлежно
документирани. Не е представена от жалбоподателя декларация по чл. 124, ал. 3
от ДОПК за 2011г. Декларирани са в предходен етап данни относно налични парични
средства към 01.01.2011 г. в размер на 15 819,68 лв. и за извършени през
2011г. разходи за издръжка и живот в размер на 7 000 лв., за почивка и
развлечения в размер на 500 лв. и за плащания за данъци, осигурителни вноски,
такси и др. в размер на 1 300,32 лв. Представено е и писмено обяснение от П.,
в което е посочено, че през 2011г. е получил парични средства от родителите си
в размер на 488 957,50 лв., като освен тази сума е получил от майка си още
85 000 лв., която сума била изтеглена от банковата й сметка, като в обяснението
е посочено, че са връщани суми на майка му до края на периода, към който била
подадена декларация, а именно до м.09.2016г.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на
„Зарина" ЕООД, при която са изискани данни относно направени от П. парични
вноски в „Зарица“ ЕООД, получени от него парични средства, годишни оборотни
ведомости, главни книги, аналитични регистри на сч. сметки 501, 503, 504, 117,
159, 498, 499, издадени от дружеството фактури към „Кинго плюс" ЕООД и за
извършени плащания по тях и др. Представено е копие от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 1513, T.VIII, per. № 6657, д. № 419 от
13.12.2012г., съгласно който П. продава на „Кинго плюс" ЕООД собствен недвижим
имот - самостоятелен обект в сграда с адм. адрес бул. „България, № 21-Б, бл.1 и
предназначение - за търговска дейност за сумата от 220 708 лв. с включен ДДС,
като сумата е получена по банкова сметка *** „Зарина" ЕООД преди
изповядването на сделката. Представени са копия на 8 бр. фактури и едно
кредитно известие, издадени на „Кинго плюс" ЕООД от „Зарина" ЕООД,
дневник на сч. сметка 203 „Сгради и конструкции", както и писмено
обяснение от П., който в качеството на управител на „Зарина" ЕООД, същият
е заявил, че не се съхраняват счетоводни документи на „Зарина" ЕООД за
периода от 01.01.2009г. до 31.12.2012г., поради извършена данъчна ревизия за
този период. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки и на С. Д. и
„Кинго плюс" ЕООД и е изискана информация от Службата по вписванията гр. Варна
относно изповядани сделки с недвижими имоти от ревизираното лице за периода от
01.01.2010г. до 31.12.2013г. Получени са обяснения от С. ова/майка на
жалбоподателя/, в които се посочва, че през 2011г. е предоставила на П. сума в размер на 488 957,50 лв. с
произход от продажба на имо
На базата на събраните доказателства като постъпления
на жалбоподателя са отчетени внесените по банкови сметки на жалбоподателя суми
в общ размер на 3 572,08 лв. от две физически лица; получени средства от
„Зарина" ЕООД в размер на 32 000 лв.; внесена от С. сума в размер на 270
000 лв. по банкова сметка *** имот; предоставени на жалбоподателя от С. суми
общо в размер на 272 651,50 лв. и начислени лихви по банкови сметки в
размер на 1 250,05 лв. Като разходи за жалбоподателя са посочени парични
средства в размер на 509 000 лв., представляващи част от отразените по кредита
на счетоводна сметка 117 „Други „резерви“ и дебита на сметка 501 „Каса"
средства, предоставени на „Зарина" ЕООД; върнати от жалбоподателя суми на С.
в размер на 180 000 лв.; предоставени по банков път парични средства на „Зарина"
ЕООД в размер на 12 175,65 лв.; банкови такси в размер на 51 лв.;
изплатени местни данъци и такси в размер на 121,44 лв.; разходи за внесени
осигуровки на ревизираното лице, осчетоводени в „Зарина" ЕООД в размер на
1 300,32 лв., декларираните от жалбоподателя разходи за издръжка и живот в
размер на 7 000 лв., както и разходите за екскурзия, пътувания и др. в размер
на 500 лв. За начално салдо към 01.01.2011г. при съпоставката е взета предвид
наличност от парични средства в брой в размер на 15 819,65 лв.,
декларирана от жалбоподателя в хода на ревизията и при извършената му проверка
за установяване на съответствие между доходите и финансиранията, от една
страна, и имуществото и направените разходи, от друга, а за салдо към
31.12.2011г. органите по приходите са взели предвид сумата от 102 092,13
лв., декларирана от жалбоподателя при извършената му проверка за установяване
на съответствие между доходите и финансиранията, папка №4 от адм. преписка,
стр………… .
За неоснователни съдът приема направените възражения
за неправилно определено начално салдо към 0.01.2011г. и наличието на
разполагаеми средства в размер на 334 416 лв. От събраните по делото
доказателства не се установява наличието на парични средства в посочения
размер, с които жалбоподателят да е
разполагал към началото на ревизирания период.
По делото в качеството на свидетели са разпитани и С. ова,
родители на жалбоподателя. Двамата поотделно посочват, че са представяли
парични средства на сина си с цел финансиране на основната дейност на „Зарина“
ЕООС/строителство/, като средствата са получавани от продажбата на техни
недвижими имоти, а размяната на пари между тях през ревизирания период е било
често явление, свързано главно с нуждата от кредитиране на „Зарина“ ЕООД за
завършване на започнати строителни обекти. Показанията на свидетели
кореспондират с представените в хода на ревизията писмени доказателства за
извършени продажби на недвижими имоти и преведени по банков път парични суми,
но както се посочи по-горе, тези средства са били отчетени при изготвяне на
паричен поток на на жалбоподателя и са взети предвид от органите по приходите. Свидетелите
не посочват конкретно други суми, с които да са подпомагали жалбоподателя,
техният размер и какъв период от време е ставало това. Поради това съдът
приема, че получени суми и финансирания от трети лица са в размера, посочени от
органите по приходите.
Липсват достоверни данни жалбоподателят да е могъл да
разполага с твърдяната сума от 334 416 лв. към началото на процесния
период, няма данни това да са налични парични средства. Последните имат
значение за изготвянето на паричните потоци едва когато са изтеглени в брой,
тъй като при използвания от администрацията механизъм за съставяне на паричните
потоци се вземат предвид само разполагаемите парични средства в брой. Тоест,
дадена банкова наличност има отношение към паричния поток едва при нейното
теглене. От гледна точка на
паричните потоци сумите, които са отчетени като разход за физическото лице,
следва да са били разполагаема за него, за да се внесат касово в предприятието.
В хода на ревизията са били събрани доказателства за движението на оборотите по
сч. сметка 501 „каса в левове”, като са налице отчитани касови плащания,
документално обосновани, както и за наличните суми по банкови сметки на
жалбоподателя. Тези данни, чиято достоверност не е спорна, са използвани при
определянето на паричните потоци.
В този смисъл правилни са
направените изводи от ревизиращите органи, че след като има установени извършени
разходи от едно лице, което като факт не се спори, а няма посочени източници на
доходи/средства за издръжка, то е налице
посочената хипотеза на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. След като не е
доказано по отношение на тези разходвани средства, че попадат в хипотезите на
чл. 13 от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми
доходи, които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето
през периода на придобиването им. От своя страна това косвено може да потвърди
направеният извод за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди,
който подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. С оглед на установените при ревизията факти и
обстоятелства, по отношение на размера на декларирани доходи и извършването на
разходи, съдът приема, че за процесните периоди са били налице обстоятелства,
посочени в хипотезите на чл. 122, ал. 1, 2 от ДОПК, доколкото извършване на разходи от
ревизираното лице, дори и в размер на обичайните такива за живот и издръжка,
както и предоставяне на парични средства на юридическо лице, несвързани с
обичайните разходи, не се обяснява по друг начин, освен с наличието на
недекларирани доходи. Посоченото обстоятелство съгласно чл. 123, ал. 1, 2 от ДОПК е достатъчно основание за да се
презумира наличието на подлежащ на облагане доход. Разпоредбата на чл. 123, ал.
1, 2 от ДОПК предвижда в случаите по чл.
122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 да се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1,
3, б. "а" от ДР на ДОПК явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства. Съгласно чл.
124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал.
1 е подкрепено със събраните доказателства, като в случая събраните
доказателства подкрепят начина на определяне на данъчната основа за
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна съдът
приема, че правилно е прието от ревизиращите органи наличие на основание по чл.
122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизия, като данъчните основи за
задълженията по ЗДДФЛ са определени след анализ на критериите по ал. 2 на чл.
122. За определяне на данъчната основа в конкретния случай е използван анализ
на критериите по чл. 122, ал. 2, , 2, 4,
14 и 16 от ДОПК, а именно – платените данъци,
мита, такси, вноски и други публични вземания, официалните документи и документите с
достоверни данни, обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както
транспортните дневни и квартирни разходи при пътувания в страната и чужбина,
както и други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата
за облагане. При
определяне на данъчната основа за изходни данни са взети направените разходи за
живот и издръжка за жалбоподателя, извършените сделки и получените от тях доходи/приходи, както и
други документи с достоверни дати и други доказателства, които могат да
послужат за определяне на основата.
По делото е допуснато заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, която е имала за задача да изчисли размера на
задълженията на жалбоподателя за преки данъци и за осигурителни вноски за
ревизираните периоди, при условие, че бъдат уважени направените от него
възражения досежно наличието на разполагаеми парични средства за процесните
периоди, които той е използвал за нуждите на осъществяваната от него дейнос Експертизата е дала своите изчисления, като е
обосновала подборно своите изводи относно размера на приходите и формирането на
паричния поток на базата при съобразяване с дадените от жалбоподателя
възражения посочени по-горе. При разпита на вещото лице в съдебно заседание
беше посочено, че формираното начално салдо за процесния период 2011г. е по
посочения от жалбоподателя начин с сключване на сумата от 334 416,66
лв./вж. приложение №2 към СИЕ, стр. 63 от делото/, като това са суми, които не
могат да се отъждествят с наличните парични средства от жалбоподателя в
началото на периода.
Тъй като както вече се посочи, съдът
счита за неоснователни по същество възраженията за начина на определяне на
данъчната основа за облагане, то заключението на СИЕ не може да послужи като
база за определяне на друга данъчна основа и оттам за различен размер на
задълженията на жалбоподателя.
По тази съображения съдът приема, че данъчната основа
за облагане, а оттам и дължимите данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2011г. в размер
на 30 721,06 лв. и лихви върху тях в размер на 18 998,59 лв. са
правилно определени.
За ревизираните периоди 2010г. и 2012г. не са
установени обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и
данъчната основа да облагане не е определена по този ред. Било е установено, че
за 2010г. жалбоподателят е поучил парична сума в размер на 1 929,25 лв. от
Л.Г., а през 2012г. сума в размер на 2 000 лв. от А.А.. Получените суми са
били третирани като други доходи съгласно чл. 35, 6 от ЗДДФЛ и във връзка с тях са определени
допълнителни данъчни задължения за 2010г. в размер на 192, 93 лв. и лихви в
размер на 139,31 лв. и за 2012г. данък в размер на 200 лв. и лихва от 103,18
лв. Тези задължения се обжалват с мотив, че получените суми не са свързани с
услуги, предоставени от жалбоподателя на платците.
Съгласно разпоредбата
на чл. 35, 6 от ЗДДФЛ облагаемият доход
е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от:
всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. В процесния случай според органите по приходите са разходвани средства,
за които няма данни как са придобити, като не са ангажирани релевантни
доказателства за източника и основанието за наличността им, при което са налице
данни за налични парични доходи, които не са декларирани надлежно. Императивно
изискване на разпоредбата на чл. 35, 6
от закона е доходът да е от източник, който не е изрично посочен в този закон,
което означава, че в констатациите на обжалвания РА за залегне изрично
основанието за получаването на такъв доход, който освен това следва да е
придобит правомрено/от дейности, незабранени от закона/. Съгласно разпоредбата
на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон. За да се приложи избраният
подход за облагане е необходимо да се установи не само наличието на разход, но
и неговият произход – наличието на средства и начина на тяхното придобиване,
като доказателствената тежест за установяването на тези релевантни за спора
факти е на ответната страна.
С оглед на
представените по делото доказателства – събраните в хода на ревизията писмени и
представените при съдебното дирене доказателства, съдът приема, че фактическите
констатации на органите по приходите за наличието на парични средства,
подлежащи на облагане, са обосновани.
След като не е
доказано по отношение на получените средства, че попадат в хипотезите на чл. 13
от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми доходи,
които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето през
периода на придобиването им. От своя страна това косвено може да потвърди
направеният извод за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди,
който подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
Жалбата е неоснователна.
По отношение на определените задължения за
осигурителни вноски за периодите от 01.03.2011г. до 31.12.2011г./вноски за
периодите месеци 0.2011г. и 02.2011г. не са определяни/, когато е била в сила
разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, жалбата е също неоснователна. Следва
да се посочи, че след определянето на размера на доходите се определя размер на осигурителен
доход в границите на Закона за бюджета на ДОО за съответната година, изчисляват
се дължимите осигурителни вноски, вкл. и за здравно осигуряване, след което се
определя данъчната основа за облагане с пряк данък и се начислява данъка.
Следователно, когато правилно е
определена основата, върху която следва да се начислят задължителните
осигурителни вноски, преди да се приспаднат те от данъчната основа и да се
определят задълженията за преки данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ/които съдът приема за
правилно определени/, то правилно следва да е изчислен и размерът на
осигурителните вноски към фондовете на ДОО и здравни вноски, както и
съответните лихви върху тях за самоосигуряващо се лице. Следователно
задълженията за осигурителни вноски са правилно определени.
При този изход на делото
основателно се явява направеното искане от страна на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски по производството, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът следва да присъди такива на
основание чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК и съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно материалния интерес по делото в
това е сума в размер на 2 238,97 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П. от гр. В. Търново срещу ревизионен акт
№Р-04000417007659-091-001/29.05.2018г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с
Решение №152/20.08.2018г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново.
ОСЪЖДА П. ***,
ЕГН ********** да заплати на Дирекция “ОУИ” – В. Търново разноски по делото в
размер на 2 238,97 лв./две хиляди двеста тридесет и осем лева и деветдесет
и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: