Р Е Ш Е Н И Е №…
гр. К., 20.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.
РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при участието на секретаря М.Г., като
разгледа НАХД № 266, по описа за 2018 година, докладвано от съдията Родопски,
взе предвид следното:
К.ският районен
съд е сезиран с жалба от Л.К.Й., ЕГН **********,*** срещу наказателно
постановление № Ф-61/25.06.2018 г., на директора на ОДБХ - С.област. Твърди, че
деянието било несъставомерно по посочения в НП член от ЗВМД, евентуално
поддържа, че изчезването на избягалите коне не било по негова вина.
Въззиваемата
страна, чрез своя представител вземат становище за неоснователност на жалбата, излагат
съображения в тази насока.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на констативен протокол (КП)
№ 3 от 03.04.2018 година и акт за установяване на административно нарушение от 16.04.2018
г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е
наложена глоба от 500 (петстотин) лева, на основание чл.417, ал.1, вр. чл.132,
ал.1, т.3 от ЗВД, за това, че при извършена проверка на 03.04.2018 година на негов собствен животновъден обект, находящ се в община Г., село М.е констатирано,
че не били открити 10 (десет) броя еднокопитни животни – коне, по описа на КП,
а Л.Й. не уведомил писмено официалния ветеринарен лекар, обслужващ обекта за
липсващите коне.
Съдът
намира, че съставеното въз основа на акта за установяване на административно
нарушение наказателно постановление съдържа съществени процесуални нарушения и
е постановено при неспазване на задължителните изисквания на 57 ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН.
В чл.132, ал.1, т.3 от ЗВМД се посочва, че „собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни
спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и
транспортиране на животните“, а според чл.417, ал.1 от ЗВМД, „собственик на
селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал.
1, т. 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20
и 24, се наказва с глоба от 500 до 2000 лева, а при повторно нарушение - от
1000 до 5000 лева“.
В
настоящия случай наказващият орган не е посочил нарушената правна норма, тъй
като вменената в случая на жалбоподателя чл.132, ал.1,
т. 3 от ЗВМД
е бланкетна и не посочва конкретни задължения за отглеждане, придвижване и
транспортиране на животните, а препраща към други правни норми, които
регламентират изискванията към собствениците на животновъдни обекти. Освен
това, наказващият орган не е уточнил и посочил по коя от трите хипотези на
нарушения по т.3, на чл.132, ал.1 от закона следва да отговаря на
нарушението „липса на писмено
уведомяване на ветеринарен лекар за липсващи 10 броя коне“, което се явява
поредно съществено нарушение на
процедурата по издаване на НП, водещо до невъзможност за жалбоподателя
да разбере точно за какво нарушение му се налага адекватно и съответно
наказание. Неспазването на горното води до непосочване на конкретната правна
норма, в която е предвидено съответното задължение при отглеждането на
животните, за да може да се изведе категоричен и несъмнен извод какво точно не
е изпълнил нарушителя. Ето защо съдът намира, че наказващият орган не е извършил
прецизна правна квалификация на вмененото на жалбоподателя деяние, като не е изяснил къде точно
законодателят е регламентирал тези ветеринарномедицински изисквания, какви са
задълженията за собствениците на животновъдните обекти в тази насока и точно кои
ветеринарномедицински изисквания не са спазени от жалбоподателя, нито в коя
законова разпоредба се съдържат.
В
тази насока по сходен казус е и възприетото в решение № 245/30.03.2017 година
на АССО, по КНАД № 67/2017 година.
Наред
с горното, в случая проверката е извършена единствено от св.И.Ш., като
посоченият в КП № 02/03.04.2018 г. за свидетел П.Е. (ветеринарен лекар) не е
присъствал на проверката, въпреки че в протокола е посочено противното, което
се установи при разпита на св.св. Ш., С.
и Б. в съдебно заседание, което представлява съществено процесуално нарушение
по установяване и доказване на нарушението.
Горните
съображения, при липса на законово изискуемите задължителни реквизити в АУАН и
в обжалваното НП, налагат отмяна на издаденото
наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като в случая не може да се
направи категоричен извод относно съставомерността на вмененото на
жалбоподателя нарушение, за да се изведе и правния извод за материално-правната
разпоредба, която е била нарушена виновно от обективна и субективна страна.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № Ф-61/25.06.2018 г., на директора на ОДБХ - С.област, като
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва от
страните в 14 (четиринадесет) - дневен срок от съобщенията, пред Административен
съд – С.област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :