Решение по дело №2952/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР – Пловдив, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Г.Б., против Решение № 875/23.05.2022 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /Електронен фиш/ серия К, № 4200824, с който на Х.Л.Ф.Е.В., в качеството му на законен представител на „Даун криейтърс“ АД, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че районният съд не е събрал всички относими доказателства и е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Оспорва извода му, че в пътния участък, където е заснет автомобила на нарушителя, е било валидно общото ограничение на скоростта извън населено място от 90 км/ч, а не въведеното с пътен знак В26 ограничение от 60 км/ч. Счита, че дори и в противния случай районният съд е следвало да преквалифицира нарушението и да приложи относимата санкционна разпоредба като наложи наказание за това, че деецът е управлявал автомобила със скорост от 114 км/ч вместо до 90 км/ч. Прави искане за отмяна на съдебното решение, с което е отменен електронният фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба - Л.Ф.Е.В., в качеството му на законен представител на „Даун криейтърс“ АД, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Становище по жалбата изразява в представен по делото Отговор на касационна жалба вх. № 61971/04.07.2023 г., в който оспорва същата и доводите в нея. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ от адв. Т. Ц. от САК като представя Договор за безплатна правна помощ от 26.06.2023 г.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез прокурор Тодор Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Пловдив, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /Електронен фиш/ серия К, № 4200824, на Х.Л.Ф.Е.В., в качеството му на законен представител на „Даун криейтърс“ АД, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това че на 21.10.2020 г., в 16:41 ч., на Републикански път II-64, км.50, в посока от с. Труд към гр. Пловдив, извън населено място, при въведено ограничение 60 км/ч с ПЗ В26, лек автомобил с рег. № РВ 7596 КС, собственост на „Даун криейтърс“ АД, се е движел със скорост 114 км/ч. Нарушението е установено с Автоматизирано техническо средство ТFR1-M № 529 и е направен Клип № 29217, съдържащ четири изображения. Отчетен е и толеранс от минус 3 % в полза на водача. При извършена справка в системата на КАТ ПП е установен собственика на автомобила – „Даун криейтърс“ АД, чийто законен представител е Х.Л.Ф.Е.В..

С Решение № 875/23.05.2022 г., постановено по АНД № 1453/2023 г. Районен съд – Пловдив е отменил горепосочения електронен фиш. Това съдебно решение се оспорва с жалбата и е предмет на настоящото производство.

За да постанови своя акт районният съд е приел, че електронният фиш е издаден по законоустановения ред. Заснемането е извършено с одобрен тип техническо средство, което към конкретния момент е било годно и технически изправно и при използването му са спазени всички изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В съответствие с чл.10, ал.1 от посочената наредба е бил надлежно съставен и попълнен Протокол за използване на АТСС, копие от който е приложен към административнонаказателната преписка. Представен е клип, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер, географските координати на техническото средство, измерената скорост на заснетия автомобил.

Въпреки горното, съдът е приел, че административнонаказателната отговорност на Л.Ф.Е.В., в качеството му на законен представител на „Даун криейтърс“ АД, е ангажирана незаконосъобразно, тъй като към процесната дата, на мястото, посочено като място на нарушението, е действало общото ограничение на скоростта от 90 км/ч за ненаселено място, тъй като пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 60 км/ч е бил поставен на друго място на същия път – на км 49+860. Счел е също, че АТСС не е било позиционирано така че да извършва измерване на скоростта на движещите се ППС след навлизане в пътния участък с ограничен скоростен режим. Според районния съд, от приетите по делото веществени доказателства, не се установяват по безспорен и категоричен начин елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Същото е довело до неправилно квалифициране на деянието и прилагане на съответната му санкционна разпоредба. По тези съображения съдът е постановил решение, с което е отменил процесния електронен фиш.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Пловдив намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е и правилно.

При спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е множество писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че оспореният електронен фиш формално отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи.

Предвид установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на Районен съд – Пловдив за неосъществяване на състава на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба въвежда забрана за движение на пътните превозни средства със скорост над определени граници, в зависимост от категорията на превозното средство и мястото, където то се движи, като по изключение с пътен знак може да се установи различен скоростен режим. В случая лекият автомобил на ответникът по касационната жалба се е движел извън населено място и за него е важало общото правило, според което максималнодопустимата скорост е 90 км/ч. Районният съд е изложил подробни разсъждания, обосноваващи този извод, които се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

Според касационния жалбоподател фактическата обстановка е установена неправилно и изводите на районния съд не съответстват на закона. Твърди, че към момента на нарушението на конкретния пътен участък от Републикански път II-64, при км.50, в посока от с. Труд към гр. Пловдив /извън населено място/ е бил поставен пътен знак В26, въвеждащ забрана за движение със скорост над 60 км/ч, че ограничението на скоростта е било във връзка с организацията и безопасността на движение по крайпътния обект „Амек тойс“, че наличието на знака към датата на нарушението се установява по несъмнен начин от изричното отбелязване в протокола по чл.10 от Наредбата и представената по преписката снимка, че действието на знака В26 не се е изчерпало преди кръстовището на км 49+960, тъй като отбивката /вход/изход/ за крайпътния обект „Амек тойс“ не представлява кръстовище.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Това е така, защото: от една страна, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка; дал е възможност на всяка от страните да участва активно в производството, да изложи становището си по казуса, да ангажира доказателства и така да реализира правата си в пълен обем. От друга страна, пътният знак В26 /по аргумент от чл.47, ал.3 от ППЗДвП/ е от категорията на знаците, въвеждащи забрана за движение със скорост, по-висока от означената, а поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от компетентните органи /чл.6, ал.1, т.2 от ППЗДвП/. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен, съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населените места и проекти за организиране на движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния директор на ИА „Пътища“, директора на съответното пътно управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от административни процедури, които следва да приключат с издаване на окончателен административен акт. Такъв акт не е представен по делото, поради което твърдението, че към датата на нарушението, на посоченото място от Републикански път II-64 е бил поставен пътен знак В26, остава недоказано по надлежния ред.

Несъстоятелни са твърденията на касатора, че пресечката между републиканския път и отбивката /вход/изход за крайпътния обект „Амек тойс“/ не представлява „кръстовище“, което било видно от представената по делото снимка. Действително, като част от административната преписка е представена снимка, на която се вижда наличието на пътен знак В26 и касаторът твърди, че тя е направена към датата на нарушението, а самият знак се намира на км 49+860. Не отрича, че на км 49+960 е имало отбивка - вход/изход, за крайпътен обект „Амек тойс“. От снимката, съдържаща изображение на ПЗ В26 обаче е видно, че над него е поставен друг пътен знак - ПЗ А27 „кръстовище с път без предимство отдясно“. Следователно мястото – вход/изход за „Амек тойс“, е било означено като кръстовище и същото се намира на км 49+960, поради което след него отпада забраната за движение със скорост над 60 км/ч и важи общото правило за движение за извъннаселено място със скорост под 90 км/ч. Автомобилът на ответника по касационната жалба е заснет на км 50, т.е. извън обсега на ПЗ В26.

Изложеното налага извода, че щом като за пътния участък, посочен като място на нарушението, не е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с пътни знаци към датата на деянието, то няма как поведението на санкционираното лице да бъде квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, както е направено в случая. Следвало е същото да се обвърже с правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение на ППС в извън населено място, а именно – 90 км/ч., което би довело до прилагане на санкционна разпоредба, различна от посочената такава на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.

Не се споделя и становището на касатора, че оспореното съдебно решение следва да бъде отменено, тъй като съобразно изводите си въззивният съд е бил длъжен да преквалифицира нарушението под друга нарушена законова разпоредба, което той не е направил. Съгласно чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, с решението си въззивният съд може да измени акта по чл.58д, в изрично и изчерпателно изброените в ал.7 хипотези. В случая като е установил, че електронният фиш е незаконосъобразен, той го е отменил, но не е упражнил посоченото правомощие. Производството пред касационната инстанция обаче се развива по реда на 63в от ЗАНН, според който „Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“. С оглед на това, при постановяване на решението си касационния съд се ръководи от разпоредбата на чл.221 от АПК, а съгласно ал.1 от същия член, той оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно.

В контекста на настоящия казус, доколкото разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН се отнася за въззивния съд, то за касационната инстанция, дори в случаите, когато приема, че е било възможно тя да се приложи, не съществува задължение да преквалифицира нарушението.

С оглед на всичко гореизложено и тъй като се споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на процесния електронен фиш, решението му следва да се остави в сила. Същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му.

При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски е основателно и следва да се уважи. То е направено и е подкрепено с надлежни доказателства – представен е Договор за правна защита и съдействие от 26.06.2023 г., в който е уговорено, че се предоставя безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата – спрямо близко лице на адвоката. В случаи като този, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. Ето защо в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 875/23.05.2023 г., постановено по АНД № 1453/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.Ц. от САК сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща присъдено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: