Определение по дело №530/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 861
Дата: 30 август 2021 г. (в сила от 30 август 2021 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20211200500530
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 861
гр. Благоевград , 10.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500530 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278, ал.1 вр. с чл.274, ал.1 т, 1 ГПК и е образувано по
частна жалба, подадена от адв.Г.Ю., в качеството си на процесуален представител на К. Д.
КР., ЕГН ********** и Л. Д. ДЮЛГ., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: гр.Б., ул.
"Т.Д" №, кантората на адв.Г.Ю., против Определение №17 от 22.01.2021 г., постановено по
гр.д.№1488/2020 г. по описа на РС-Благоевград.
С атакуваното определение предявените искове са оставени без разглеждане, като
процесуално недопустими, а производството по делото е прекратено.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на определението. Излагат
се подробни съображения в насока, че предявените искове са процесуално допустими, като
се иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото.
Насрещната страна не изразява становище по частната жалба.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лица, разполагащи с надлежна
процесуална легитимация против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
Производството по първоинстанционното дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от К. Д. КР., ЕГН ********** и Л. Д. ДЮЛГ., ЕГН **********, и двете със
съдебен адрес: гр.Б., ул. "Т.Д" №, чрез адв.Г.Ю. против "С.К. ЕИК-, със седалище и адрес на
1
управление: гр.С, бул."Д-р" № представлявано от управителя Д.Б.Б
Ищците са предявили срещу ответника отрицателен установителен иск, с който
претендират, да бъде признато за установено, че наследодателката им Е.И.Х., починала на
27.06.2020 г., не дължи на ответника сумата от 1325,31 лв., представляваща главница за
неизпълнено задължение по договор за телекомуникационни услуги от 01.06.2015 г., за
който е открит Акаунт №11657711002, сключен между "БТК" ЕАД и Е.И.Х., вземанията по
който са прехвърлени oт страна на "БТК" ЕАД в полза на "С.К. (към настоящия момент
"С.К€) по силата на Приложение №1 oт дата 9.11.2016 г. към Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) oт дата 5.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
- 30.11.2017 г.
При условията на евентуалност е предявен и иск за прогласяване на нищожност на договор
за телекомуникационни услуги от 01.06.2015 г., за който е открит Акаунт №11657711002,
сключен между "БТК" и Е.И.Х. поради липса на съгласие.
С разпореждане №6821/28.08.2020 г., постановено по първоинстанционното дело, по
отношение на ответната страна е била изпълнена процедурата по чл.131 ГПК. В тази връзка
в срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който освен доводи срещу
основателността на ищцовите претенции, се излагат и съображения, касаещи нередовности
на исковата молба. Според ответника последните се свеждат до недопустимост на
предявения отрицателен иск, че наследодателката на ищците Е.И.Х. не дължи
горепосочената сума, тъй като за нея е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
която е влязла в сила.
С Разпореждане №7062/10.12.2020 г. на РС-Благоевград доводите на ответника за
нередовност на исковата молба са били приети за основателни от първоинстанционния съд,
поради което по реда на чл.129, ал.4 ГПК на ищците са били дадени съответни указания.
По повод изпълнението на указанията, на 20.01.2020 г. от ищците е била депозирана нова
искова молба. В тази нова искова молба са изложени същите фактически твърдения,
изложени в първоначалната искова молба. По съществото си тези фактически твърдения се
свеждат до това, че наследодателата на ищците Е.И.Х. не е била надлежно уведомена за
издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за нея не е бил започнал да
тече срокът за депозиране за възражение по чл.414 ГПК.
С атакуваното определение РС-Благоевград е приел, че е сезиран с главен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, който е приел, че е процесуално
недопустим. Посочил е, че изложените от ищците твърдения сочели на възражение по
чл.423, ал.1, т.1 ГПК. Районния съд е приел, че когато длъжникът (респективно неговите
наследници, какъвто е настоящият случай) твърдят, че изобщо не е могъл да подаде
възражение срещу заповедта поради ненадлежно връчване на същата е налице хипотезата на
2
чл.423, ал.1, т.1 ГПК и приложимият ред за защита е чрез подаване на възражение пред
въззивния съд, а не чрез подаване на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
Районната инстанция е посочила още, че оспорването от длъжника, основано на факти и
обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се
извърши с възражението по чл.414 ГПК. Посочено е, че новооткритите обстоятелства и
доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК.
На новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът можел
да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Районният съд е приел, че
направеното в исковата молба оспорване на вземанията по влязлата в сила заповед за
изпълнение от 11.12.2017 г., издадена по ч.гр.д.№3294/2017г. по описа на РС-Благоевград се
основава на факти, които са били известни на наследодателката на ищците и същата е могла
да ги посочи в срока за възражение по чл.414 ГПК. Прието е, че изложените факти не са от
категорията на предвидените в чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства.
С оглед гореизложените съображения, първоинстанционния съд е приел, че предявеният
главен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК е процесуално недопустим,
поради което следва да се остави без разглеждане. Прието е също, че с оглед
недопустимостта на главния иск чл.439 ГПК, недопустим се явява и предявеният при
условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожност на договор за
телекомуникационни услуги от 01.06.2015 г., за който е открит Акаунт №11657711002,
сключен между "БТК" и Е.И.Х., поради липса на съгласие.
Определението е незаконосъобразно.
Неправилно е прието от районния съд, че е сезиран с главен отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439, ал.1 ГПК. Такъв иск не е предявен. От обстоятелствената част и
петитума на исковата молба (поправена такава от 20.01.2021 г.) се установява, че ищците са
предявили отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
недължимост на вземанията по издадената заповед за изпълнени, с твърдения, че заповедта
за изпълнение не е връчена на длъжника (наследодателя на ищците) и за нея, респ. за
нейните наследници – ищците по делото, не е започнал да тече срокът по чл.414, ал.1 ГПК за
депозиране на възражение, с които твърдения е обоснована допустимостта на иска.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че в практиката се приема
непротиворечиво (вж. напр. Определение №318 от 9.07.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№2108/2019
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева и цитираната в него съдебна практика),
че отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим
винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но
до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. Приема се, че до
изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде
възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по
3
чл.124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с
възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има
ролята на възражение по чл.414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с
възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Приема се също
така, че отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде
предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно
изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за
вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл.124, ал.1 ГПК кредиторът
оспори вземането. Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта
на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането
– законът презюмира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение.
Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на
пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което
заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. След изтичане на срока по чл.414, ал.2
ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният
след този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим.
Съдът, бидейки сезиран с иск за установяване недължимост на вземането не е обвързан от
преценката на заповедния съд влязла ли е в сила заповедта за изпълнение срещу длъжника
(служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск на кредитора обхваща и
наличието на възражение на длъжника и спазването на срока по чл. 414 ГПК, без да е
обвързан от преценката на съда в заповедното производство – т.10а от Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК ВКС). Страната по
материалноправен спор има право да избере в какво процесуално качество да защити
правата си в съдебен процес – ищец или ответник. Предявяването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение предполага безспорност на претендираното вземане и поради това
законодателят е предвидил такава процедура, в която не се събират доказателства, не се
осъществяват устни прения и разноските са значително по-малки, отколкото в един исков
процес. Предявяването на заявление по чл.410 или чл.417 ГПК обаче не изключва правото
на длъжника в заповедното производство и да заеме ролята на ищец в едно исково
производство с цел да установи, че не дължи. Правният интерес не е изключен само поради
обстоятелството, че законодателят е предвидил нарочна процедура за защита на правата му,
а именно – подаване на възражение по чл. 414 ГПК. За длъжника съществуват алтернативни
методи за защита и публичното му преобразуващо право на иск не може да бъде отречено,
поради това, че е срещу него е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.
При така изложеното по-горе, районният съд е следвало да извърши проверка за
допустимостта на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като
съответно извърши самостоятелна проверка на въпроса дали срокът за възражението по
чл.414, ал.2 ГПК е изтекъл или не е изтекъл. От отговора на този въпрос зависи и отговора
4
на въпроса дали предявения главен иск по чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим. Такава
проверка в случая районният съд не е извършил. Не е изискал заповедното производство. Не
е предприел действия по установяване на верността на твърденията на ищците, че
съобщението до ищцата, касаещо връчването на заповедта за изпълнение, не е връчено
надлежно, респ. не е изобщо връчено. В крайна сметка, районният съд изобщо не е
изследвал въпроса дали е започнал да тече, респ. дали е изтекъл срокът по чл.414, ал.2 ГПК,
преди изтичането на който единствено би бил допустим предявеният от ищците отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. В този контекст изводите на съда, че предявеният
главен иск е недопустим, на настоящия етап, при така представените доказателства, са
неправилни (преждевременни). Определението в тази част подлежи на отмяна с указания до
районния съд да изследва въпроса дали искът е предявен в рамките на срока по чл.414, ал.2
ГПК, след което да се произнесе по неговата допустимост.
На следващо място, неправилно е прието, че предявения в условията на евентуалност иск за
прогласяване нищожността на договора за телекомуникационни услуги от 01.06.2015 г. е
недопустим. Въззивният съд намира, че прекратяването на производството по този иск също
е преждевременно, преди да се извърши в необходимата степен проверката за неговата
допустимост. Преди всичко, съдът намира, че исковата молба по този иск е нередовна,
доколкото най-напред ищците не са изложили какъв е правният им интерес от
предявяването му. Не са уточнили също така защо същият се предявява при условията на
евентуалност по отношение на главния отрицателен установителен иск. Не са посочили още
как искат същият да се разгледа – дали при условие, че главния иск се уважи или се
отхвърли. Прекратяването на производството от първоинстанционния съд по предявения
евентуален иск за нищожност, преди да се даде отговор на поставените въпроси, е в разрез с
процесуалния закон (чл.7, ал.1 ГПК), поради което определението и в тази част се явява
незаконосъобразно. Още повече, че прекратяването на делото по главния иск, изобщо не
означава, че делото е недопустимо и по отношение на евентуално предявения иск за
нищожност на посочения договор. Двата иска са напълно самостоятелни и евентуалната
недопустимост на единия, не означава, че и другия е недопустим.
В контекста на изложените съображения, атакуваното определение следва да се отмени, а
делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №17 от 22.01.2021 г., постановено по гр.д.№1488/2020 г. по описа
на РС-Благоевград.
5
ВРЪЩА делото на РС-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия,
съобразно мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6