№ 4231
гр. София , 08.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ в закрито заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110133477 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. СТ. Л. против К.Б. ЕООД с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
длъжността си и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е
останал без работа. Ведно с исковата молба са представени документи, за
които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по
делото. Направено и искане за допускане на свидетели, искане по чл. 190, ал.
1 ГПК, както и искане по чл. 176, ал. 1 ГПК.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност на исковете. Представя документи с искане да
бъдат приети като доказателства по делото, прави искане за допускане на
свидетели.
По направените доказателствени и други искания:
Приложените към исковата молба и отговора документи следва да се приемат
като доказателства, като тяхната доказателствена годност ще бъде ценена по
същество с крайния акт. Съдът намира всички доказателства, представени от
ищеца за относими, като не споделя становището на ответника за
неотносимост на доказателствата, посочени в т. 15 – 20 от исковата молба.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените в
т. 1, б. „а“ до „г“ документи не са относими към предмета на спора и не
следва да се допускат. Искането, посочено в т. 2 е основателно и следва да се
уважи. Искането за допускане на разпит на свидетел на ищеца при
призоваване, съдът намира за допустимо и основателно. Евентуалното
наличие на допустим процент на грешки би могъл да е част от работната
организация на работодателя и без да е изрично включен в писмени правила
или инструкции, така че не е налице нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК.
Искането за допускане на разпит на двама свидетели на страната на ищеца
при режим на довеждане е неотносимо с оглед фактите, чието доказване се
цели и не следва да се уважава. Искането за задължаване на управителя на
1
ответника да се яви, за да отговори на поставените в исковата молба въпроси,
е основателно единствено по отношение на формулирания четвърти въпрос,
като останалите въпроси съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Искането на ответника за допускане на свидетел и е основателно, като на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска един свидетел на тази страна.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът
съобщава на страните доклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27
септември 2021 г. от 14:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства както са описани в тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника
да представи в оригинал или заверен препис посочените в т. 1 на
доказателствените искания към исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи в оригинал или заверен препис
справка за брутното трудово възнаграждение, изплатено на ищеца за м. март
2021 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение, ще
приеме за доказан факта, че размерът на това възнаграждение е бил 3613 лева.
ДОПУСКА на ищеца до разпит свидетеля О.К.И. при режим на призоваване
с адрес гр. ...., при депозит от 50 лева, вносими от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане.
ЗАДЪЛЖАВА Е.В.Е.П. да се яви в открито съдебно заседание в качеството
си на управител на ответника, за да отговори на въпроса: Дали към 28.01.2021
г. е било отправяно предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение към друг член на екипа, обслужващ процесите в Каргил
Аква Нутришън за Норвегия и Шотландия освен на ищеца? Разпитът да се
извърши в присъствието на заклет преводач от румънски език - Р.Б.Г.Ц. с
адрес ......
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:
Подадена е искова молба от Н. СТ. Л. против К.Б. ЕООД с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
длъжността си и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е
останал без работа. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от
24.11.2014 г. бил назначен в ответното дружество на длъжност
„счетоводител“. Договорът бил в безсрочен с месечно възнаграждение от
2
3613 лева. Със Заповед № 410/13.04.2021 г., трудовото му правоотношение с
ответника било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът твърди, че по
време на работата си към ответника получавал висока положителна оценка на
всяко годишно ревю, за което получавал и годишен бонус към
възнаграждението си. На 28.01.2021 г. ответникът му предложил
прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение от 6 брутни месечни
заплати, ведно с попълнена бланка на заявление за приемане на
предложението, която той отказал да подпише. На 13.04.2021 г. било
отправено второ такова предложение. Той отново отказал, при което му било
връчено искане за даване на обяснения на основание чл. 193 от КТ. Искането
било връчено в 16:00 часа, като следвало обясненията да бъдат дадени до края
на работния ден. Установените нарушения на трудовата дисциплина се
изразявали в четири фактури, осчетоводени от ищеца не по съответния ред. В
17:05 часа на същия ден му била връчена и процесната заповед за уволнение.
С уведомление от 26.04.2021 г. ищецът направил опит за свързване с
ответника и евентуална отмяна на заповедта от негова страна, но до такава не
се стигнало. Ищецът оспорва заповедта като незаконосъобразна и
немотивирана. Оспорва тези фактури да са били неправилно осчетоводени от
него. Счита, че не му бил даден достатъчен срок, за да даде обяснения по чл.
193, ал. 1 КТ, че тази разпоредба била извършена само формално по
отношение на него. Твърди, че дори и да били доказани, твърдените от него
нарушения не обосновавали налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание, имайки предвид досегашното му поведение на работното място.
Излага становище за злоупотреба с право от страна на ответника. Моли съда
да признае уволнението за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде
възстановен на длъжността счетоводител и да му бъде заплатено обезщетение
за оставане без работа за периода от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г. в размер на
21678 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.
Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на
трудово правоотношение с ищеца, прекратяването на същото, отправянето на
двете предложения за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие. Счита, че заповедта била законосъобразна и достатъчно ясно
мотивирана. Установените в заповедта нарушения били доведени до знанието
на ищеца преди отправянето на искането за даване на обяснения. Освен
посочените в заповедта, били установени и други грешки, допуснати от него.
Процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ била спазена, като на ищеца било дадено
достатъчно време, за да подготви обяснения. Установените нарушения били
системни, многобройни и достатъчно тежки, за да обосноват налагането на
най-тежко наказание. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на
злоупотреба с право от негова страна. Моли съда да отхвърли исковете
претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът обявява за безспорни между страните фактите че ищецът е бил
служител към ответника на основание трудов договор от 24.11.2014 г., че това
правоотношение е било прекратено със Заповед № 410/13.04.2021 г., на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, че това е първо наказание за ищеца, както и че са му
3
били отправяни две предложения за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. С оглед задължителната тълкувателна
практика в тежест на ищеца е да докаже, че след процесното уволнение е
останал без работа, че брутното му трудово правоотношение към момента на
уволнението е било 3613 лева, че му е бил даден един час, за да даде
обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, както и че работодателят е извършил
твърдяната злоупотреба с права. Представени са доказателства за
установяване на тези факти. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е
осчетоводил твърдените четири броя фактури в нарушение на правилата за
осчетоводяването им. Представени са доказателства за установяване на тези
факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в установения срок не изпълнят указанията на
съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис
от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4