Р Е Ш Е Н И Е
№ 1322 31.03.2013г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14330 по описа на ПРС за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
Н.М.П. и М.К.П. са предявили срещу ответника “Н и Н интернешънъл транспорт и
спедиция” ЕООД - гр. Пловдив, с ЕИК ********* обективно съединени искове с
правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищците
следните суми: сумата от 200 000 лева неимуществени вреди, претърпени от
Н.М.П., и сумата от 200 000 лева неимуществени вреди, претърпени от
М.К.П., които неимуществени вреди ищците са претърпели вследствие на смъртта на
сина им М.Н. П., настъпила на 05.02.2012г. вследствие на трудова злополука,
претърпяна на 05.02.2012г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на злополуката – 05.02.2012г., до окончателното плащане на дължимите
суми. Твърди се, че синът на ищците е бил в ТПО с ответника, че злополуката е
настъпила по време на изпълнение на трудовите му задължения, при управление на
МПС, че е призната за трудова по надлежния ред, поради което са налице
основания за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200
от КТ за претърпените от ищците болки и страдания за загубата на сина им.
В срок е
постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за
неоснователност на иска по размер. Твърди се, че принос за злополуката има и
пострадалото лице, което е проявило груба небрежност, не е положил дължимата
грижа, за да предотврати ПТП, като е бил длъжен, поради което твърди
съпричиняване и моли обезщетението да се намали.
Направено е
искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране на трето лице –
помагач по делото на страната на ответника – Застрахователно акционерно
дружество “Армеец” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район “Средец”, ул. “С. Караджа” № 2, представлявано от Р.Г. и Ц.К.
Посочва се, че ответното дружество е сключило валидно застраховка “Трудова
злополука” на работниците/служителите, в т. ч. и на М.Н.П., с ЕГН **********,
със ЗП № ********** на ЗАД “Армеец” АД, валидна за периода 28.01.2012г. –
27.01.2013г. Представени са доказателства в тази връзка.
Същото е
било конституирано, като с молба в първото с. з. изрично заявява, че желае да
участва по делото. Взема становище по иска, като излага подробни съображения за
това, че третото лице – помагач не дължи застрахователно обезщетение. От една
страна твърди, че не са налице предпоставките за привличането му като трето
лице – помагач по делото, тъй като ответната страна няма възможност да предяви
обратен иск срещу третото лице – помагач. Посочва се, че работодателят и
третото лице отговарят на отделни самостоятелни основания, че застраховка
“трудова злополука” не е застраховка “отговорност на работодателя”, че
дължимото от застрахователя обезщетение е фиксирано и не варира, че за неговия
размер е без значение размера на претърпените неимуществени вреди, поради което
работодателят не може да се суброгира в правата на застрахования работник и да
иска плащане от застрахователя. Посочва се, че в случая е налице хипотезата на
изключен риск и застрахователят не дължи обезщетение, тъй като пострадалият е
управлявал МПС под въздействието на алкохол, съгласно Общите условия на
застраховката. Излагат се съображения за това, че застрахователят има
задължение да плати само на застрахования или наследниците му, а в случаите, в
които преди това работникът е получил обезщетение от работодателя, то
работодателят съгл. чл. 200, ал. 4 от КТ ще има иск срещу работника, не срещу
застрахователя. В последното с.з. третото лице – помагач представя
доказателства за това, че е заплатил на ищците общо сумата от 34 776 лева
(тридесет и четири хиляди седемстотин седемдесет и шест лева), за която се
твърди, че е максималният размер на обезщетението, което застрахователят дължи
в този случай. Ищците признават факта на извършеното плащане, както и че това е
максималният размер на обезщетението, което би могло да се изплати в конкретния
случай.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
За да
се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищците
да установят, че са родители и на това основание наследници по закон на М.Н.П.,
че същият е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето
на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е
настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния
ред, че злополуката е довела до смърт на сина на ищците, както и че същите са
претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на сина си,
които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука.
При доказване на тези обстоятелства
от стана на ищците в тежест на ответника е да установи твърденията си, че от
страна на ищеца е имало съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в
частност с какви свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност
и е допринесъл за нейното настъпване.
От събраните по делото доказателства
– препис – извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, трудов
договор, длъжностна характеристика, и преписка на РУ “СО” във връзка с разследването
на злополуката, в която се съдържат декларация за трудова злополука, протокол
за резултатите от извършено разследване на злополуката, разпореждане №
107/06.04.2011г. на РУ „СО” Пловдив, с което същата се признава за трудова,
както и от прокурорска преписка № 928/2012г. на Окръжна прокуратура – Пловдив
се установява, че М.П. е син на ищците, които са единствените му наследници по
закон, че същият е работил по ТПО с ответното дружество на длъжност „шофьор
товарен автомобил” въз основа на тр. договор от 11.04.2011г., че на
05.02.2012г. е изпълнявал курс от гр. П. до гр. Х., като е превозил стоки от
склада на Кауфланд в с. С. до Кауфланд – Х. Около 06:30 часа сутринта на
05.02.2012г. стоката била разтоварена и М.Т. потеглил от гр. Х. към гр. П. с
влекач с празно хладилно ремарке. Около 08:00 часа пътувал по пътя между гр. С.
и гр. П., като в участъка преди комплекс „К.” по неустановени причини навлязъл
в лентата за насрещно движение, след което рязко с намалена скорост завил
надясно и се ударил в крайпътно дърво. Шофьорът М.П. загинал на място, в
резултат на черепно-мозъчна травма, причинена от деформацията на ламарините
вследствие на удара в дървото, което било установена от назначената в
досъдебното производство СМЕ. Злополуката била разследвана и призната за
трудова с разпореждане на РУ „СО” Пловдив № 107/06.04.2011г. Било е образувано
досъдебно производство № 18/2012г. на сектор „ПП” при ОД на МВР – Пловдив и
прокурорска преписка № 928/2012г. Досъдебното производство е прекратено с
постановление от 02.05.2012г. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК. В мотивите на постановлението е посочено, че не са били установени
виновни лица или виновно поведение на друг водач за ПТП – то, като към момента
на същото управляваният от М.П. автомобил е бил сам на пътното платно и
вероятната причина за ПТП е виновно поведение на водача - неспазване правилата
за движение от същия. Установено е било, че водачът не е управлявал МПС след
употреба на алкохол.
Установява се и не се спори между
страните, че със застрахователна полица № ****** на ЗАД “Армеец” АД, валидна за
периода 28.01.2012г. – 27.01.2013г. ответното дружество е сключило валидно
застраховка “Трудова злополука” на работниците/служителите, в т. ч. и на
М.Н.П., с ЕГН **********, като не се спори, и от представените писмени
доказателства се установява, че въз основа на споразумение от 28.01.2013г.,
сключено между ищците и третото лице-помагач същото им е изплатило общо на
двамата сумата от 34 776 лева – застрахователно обезщетение за причинената
смърт на сина им, настъпила вследствие на трудовата злополука.
По делото е изслушано заключение на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза д-р М.Б. и инж.
С.М.. От заключението им, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, както и от изслушването им в с.з. се установява, че по времето на
ПТП пътят е бил мокър, частично заснежен, било е облачно. скоростта на движение
на управлявания от пострадалия товарен автомобил „Ивеко” преди произшествието е
била около 90 км/ч., а в момента на удара 58 км/ч. Би имал техническа
възможност ад избегне удара само ако се е движел със скорост под 71 км./ч.
преди ПТП. Вероятната причина за същото е внезапно задействане на спирачната
система и отклоняване на автомобила рязко надясно и напускане платното на движение под ъгъл от
около 30 градуса, влекачът се е завъртял
и е последвал удар на кабината в лявата й част с крайпътно дърво. Основната
причина за ПТП от техническа гледна точка е, че водачът се е движел със скорост
от 90 км/ч, при което не е успял да спре, тъй като ако се е движел с около 71
км/ч би имал тази техническа възможност. Вероятно автомобилът се е намирал в
лява лента на платното за движение непосредствено преди ПТП. При ПТП на М. П.
са били причинени следните увреждания: тежко счупване на черепната основа, оток
на мозъка и белите дробове, разкъсване на слезката, счупване на лява лакътна
кост, кръвонасядане от вътре на гръдната мускулатура, кръвонасядане на двата
бели дроба, разкъсно-контузна рана на челото, множество порезни рани по челото
вляво, кръвонасядания отвътре на черепните обвивки, по глава, гръден кош и др.
Причината за смъртта е тежка черепно-мозъчна травма, довела до счупване на
черепната основа и черепния покрив, излив на кръв под меките мозъчни обвивки и
мозъчни стомахчета, контузия на мозъка в дясно. От материалите по делото, вкл.
и преписката по досъдебното производство не може да се установи дали е имал
предпазен колан, но наличието или липсата на такъв е без значение, т. като
ударът е бил в лявата част на кабината, където е водача, който е загинал на
място. От извършената химическа експертиза на кръвта на същия не е установени
наличие на алкохол.
Изслушани са и показанията на
свидетелите на ищците Р. Р., техен зет, и П.М., техен съсед. От показанията им
се установява, че семейството на ищците, синът и дъщеря им е било задружно
такова, М. е живеел с родителите си, помагал им е и те помагали на него. След
катастрофата родителите на М. били психически сринати, вследствие на което
получили и други здравословни проблеми. Двамата много страдали за загубата на
сина си, майката на М. буквално се състарила, а баща му плачел за него заедно
със съседа. Вече семейството не се събирало за празници, тъй като родителите скърбяли
за сина си, били разстроени, майка му често плачела. В резултат на това и
здравето на двамата ищци се влошило.
Съдът кредитира показанията като
обективни и безпристрастни на база непосредствени впечатления, като същите
кореспондират и на вътрешното убеждение на съда, формирано от преките
впечатления за състоянието на ищците и отношението към смъртта на сина им,
показано в съдебните заседания по делото.
Следователно безспорно по делото е
установено, че на 05.02.2012г. около 8 сутринта е настъпило пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на М. П., който е бил в
трудовоправна връзка с ответника, като злополуката е настъпила по време на
изпълнение на служебните му задължения. Доказва се същата да е трудова
злополука, както и причнинно-следствената връзка между злополуката и смъртта на
М.Н.П.. Безспорно се установява и че същият е син на ищците, които са
единствени негови наследници по закон. Установява се и че същите са претърпели
неимуществени вреди от смъртта м. Ето защо съдът намира иска по чл. 200 от КТ
доказан изцяло по основание. Досежно размера на същия, за репарация на причинените душевни страдания
в резултат от загубата на сина на ищците, съдът определя, на осн. чл. 52 от ЗЗД
предвид младата възраст на пострадалия и близките отношения с родителите му,
обезщетение в размер по 100 000
(сто хиляди) лева на човек, като претендираното от всеки от двамата ищци
обезщетение от по 200 000 лева на човек е прекомерно завишено и не
съответства на критериите по чл. 52 от ЗЗД, тъй като целта на обезщетението е
репарация на вредите, а не обогатяване на близките на починалото лице.
Базисното обезщетение би следвало да
се определи в този размер, след което да се пристъпи към разглеждане
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице, както и намаляване на същото с изплатеното застрахователно
обезщетение, на осн. чл. 200, ал. 3 вр. с ал. 3 о КТ.
Що се отнася до твърдението за
наличие на съпричиняване, съдът намира същото за доказано, по следните
съображения:
Съгл. разпоредбата на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП, водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато ППс, които
управляват, а съгл. ал. 2 - при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая ответникът е бил водач на влекач с ремарке, пътно
превозно средство категория Ц+Е, и се е движел по международен път Е 80 в
участъка Пловдив – Хасково, който е първокласен път от републиканската пътна
мрежа извън населено място, без да е скоростен път или автомагистрала,
следователно максимално допустимата скорост за движение съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 70 километра в час. Установява се, че непосредствено преди ПТП водачът
се е движил със скорост 90 км/ч., а би имал техническата възможност да избегне
удара само при скорост, по-ниска от 71 км/ч. Пътят е бил мокър, заснежен, с
ниска видимост. Отделно от това от комплексната САТМЕ се установява, че
непосредствено преди да напусне пътното платно, управляваният от пострадалото
лице автомобил се е движил в лявото платно, т. е платното за насрещно движение.
Следователно ищецът, с поведението си, съзнавайки, че
шофира със скорост, с 20 км/ч. повече от максимално допустимата за съответното
ППС по съответния път, и несъобразена с пътните условия, е допринесъл за
пътно-транспортното произшествие, което съпричиняване съдът определя на 50 %.
Обезщетението не може да се намали с по-голям процент, нито да се изключи
напълно, тъй като съдът намира, че дори и да се е движил със скорост,
съобразена с пътните условия, няма 100 % гаранция, че ищецът би избягнал ПТП,
тъй като конкретната причина за внезапната маневра не може да бъде установена,
нито причините, поради които пострадалото лице се е намирало в лявото платно за
движение, които не могат да се вменят в изключителна вина на пострадалия, без
да има доказателства за това. Същият е предприел екстренно спиране, напуснал е
платното за движение, без да може ад се установи по каква причина, и се е
ударил в крайпътното дърво, като е било възможно ПТП да настъпи и при по-ниска
скорост на движение. Налице са множество фактори, довели до възникване на ПТП,
и скоростта, над максимално допустимата за вида ППС и несъобразена с пътните
условия е една от предпоставките за настъпване на произшествието, която може ад
се вмени във вина на пострадалия, поради което и обезщетението следва да се
намали с отчитане на 50 % съпричиняване от ппострадалия.
Ето защо съдът намира, че обезщетенията,
полагащи се на ищците, следва да се намалят на половина, по 50 000 лева на
човек. Отделно от това, същите следва ад се намалят и със сумата от 34 776
лева – изплатено обезщетение от застрахователя, по 17 388 лева, като
изчислено по този ред, на всеки от ищците следва да се определи обезщетение в
размер по 32 612 лева. Съдът намира, че същото изцяло съответства на
причинените им неимуществени вреди, отчитайки съпричиняването от страна на сина
им за настъпилото произшествие, при което е загинал.
На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл.
212 от КТ на ищците се дължи законната лихва върху обезщетението от деня на
увреждането – 05.02.2012г. до окончателното плащане на обезщетението. Същата е
претендирана, поради което следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора всяка от страните
има право на разноски по съразмерност. Ищците претендират и доказват направени
разноски в размер на 10 000 лева,
по 5000 лева за всеки ищец. С оглед
изхода на спора следва да им се присъдят разноски в размер по 815, 30 лева за
всеки ищец.
С оглед изхода на спора ответникът
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият не
претендира и не доказва да е извършил разноски, поради което не му се следват.
Разноските за извършване на
експертизата по делото са направени от третото лице помагач, но на осн. чл. 78,
ал. 10 от ГПК такива не му се следват, поради което не следва да му бъдат
присъждани.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на
2 608, 96 лева (две хиляди шестстотин и осем лева и деветдесет и шест
стотинки).
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Н и Н интернешънъл
транспорт и спедиция” ЕООД - гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, бул. „Източен” № 80А, магазин
„4х4”, представлявано от управителя Н.С.Н. да заплати на Н.М.П., с ЕГН:
**********,***, чрез пълномощника адв. С.Я.,*** следните суми: сумата от 32 612
лева (тридесет и две хиляди шестстотин и дванадесет лева, представляваща
обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от
Н.М.П. вследствие на смъртта на сина му М.Н.П., с ЕГН: **********, настъпила на
05.02.2012г. вследствие на трудова злополука, претърпяна на 05.02.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката – 05.02.2012г., до окончателното плащане на дължимите
суми, както и сумата от 815, 30 лева
(осемстотин и петнадесет лева и тридесет стотинки) – разноски за адв. възнаграждение съразмерно с уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 32 612 лева до пълния предявен размер от
200 000 лева (двеста хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА “Н и Н интернешънъл
транспорт и спедиция” ЕООД - гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, бул. „Източен” № 80А, магазин
„4х4”, представлявано от управителя Н.С.Н. да заплати на М.К.П., с ЕГН:
**********,***, чрез пълномощника адв. С.Я.,*** следните суми: сумата от 32 612
лева (тридесет и две хиляди шестстотин и дванадесет лева, представляваща
обезщетение на осн. чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени от
М.К.П. вследствие на смъртта на сина й М.Н.П., с ЕГН: **********, настъпила на
05.02.2012г. вследствие на трудова злополука, претърпяна на 05.02.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката – 05.02.2012г., до окончателното плащане на дължимите
суми, както и сумата от 815, 30 лева
(осемстотин и петнадесет лева и тридесет стотинки) – разноски за адв. възнаграждение съразмерно с уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 32 612 лева до пълния предявен размер от
200 000 лева (двеста хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА “Н и Н интернешънъл транспорт и
спедиция” ЕООД - гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Централен”, бул. „Източен” № 80А, магазин
„4х4”, представлявано от управителя Н.С.Н. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 2 608, 96 лева (две хиляди
шестстотин и осем лева и деветдесет и шест стотинки)– държавна такса върху уважените искове.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
Застрахователно акционерно дружество “Армеец” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район “Средец”, ул. “С. Караджа” № 2,
представлявано от Р.Г. и Ц.К.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
И.Б.