РЕШЕНИЕ
№ 1684
гр. Пловдив, 16.08.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1019 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 20а, ал. 5 вр. чл. 27,
ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
2. Образувано е по жалба на Д.Й.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Я.Т., срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, рег. №
01-6500/6029#3/16.02.2021г., издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който спрямо оспорващия е отказано
изцяло изплащането на финансова помощ по заявка за плащане №
16/04/1/0/01978/301 по договор за подпомагане № 16/04/1/0/01978 от
28.07.2017г., в общ размер на 280 327,04 лв. и е определено публично
държавно вземане, в размер на 140 163,51 лева, представляваща изплатено по
договора авансово плащане.
В
жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт и се
иска неговата отмяна. Поддържа се, че без правно основание спрямо оспорващия са
извършени действия по принудително изпълнение като е усвоена внесената от същия
банкова гаранция по договора, преди да е било установено съответното публично
държавни вземане. Оспорват се твърдението на органа, че подпомогнатото лице е
получило безвъзмездна помощ в размер на 140163,51 лева, тъй като преведената по
банкова смета сума е в размер на 121911,20 лева. Сочи се, че органът
незаконосъобразно е изплатил сумата от 18252,31 лева (част от подпомагането) по
наложени обезпечително мерки от органите по приходите, тъй като това са били
несеквестируеми средства. Възразява се срещу всичките седем констатациите от
извършените на място административни проверки, дали основания за отказ на
безвъзмездно подпомагане. По същество възраженията на оспорващия се отнасят до
следното:
По първото
основание се твърди, че неправилно органът е фокусирал вниманието си върху
необходимостта от представяне в оригинал на фактура № 3376 от 08.05.2018г., тъй
като същата е с предмет авансово плащане по доставка, а окончателното
разплащане е по фактура № 3378/10.05.2019 г., която е представена към заявката
за плащане в оригинал. Отделно органът не проявил и служебно начало да изиска
фактура № 3376 от 08.05.2018г. в оригинал от доставчикът, който я е издал, до
колкото оспорващият е бил в невъзможност да я ангажира поради прилагането й
пред органите по приходите във връзка с извършвана проверка.
По второто
основание се твърди, че оспорващият е представил всички необходими счетоводни
книжа, съобразно спецификите на водената от него отчетност по способа на
едностранното счетоводно записване. Релевантно било и представеното
удостоверение за регистрация на животновъден обект №
1491/23.06.2014г., необосновано прието от органа като неактуално.
По третото
основание се твърди, че забавянето при представеното на удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 3152 от 30.07.2020г., в който обект е
следвало да бъде разположена инвестицията,
се дължи на забавяне в изплащането на помощта по вина на орган. В този
аспект се поддържа, че подпомогнатото лице не е нарушило клаузите на договора и
инвестицията не е била изпълнена в обект, за който да не е било одобрено
подпомагането. Сочи се, че едва след изплащане на помощта на 24.01.2019г. е
било възможно закупуване на 500 бр. пчелни кошери и заселването им като
предпоставка за регистрация на животновъден обект.
По
четвъртото основание се твърди, че констатациите, за разминаване на одобрените
за подпомагане активи и реализираните на място, са неверни. Неправилно и в
противоречие с извършеното геодезическо измерване била изчислена квадратурата
на изпълнената саморазливна настилка в обекта и кофражните основи, респ.
неправилно били измерени и елементите – колонки кутии и мрежа; не било
съобразено обстоятелството, че активът прозорец 50/50 е бил закупен, но не бил
монтиран; монтажът на всички одобрени 6 бр. ел. ключа били установени на място
при административните проверки.
По
петото основание се твърди, че неправилно са преброени наличните в обекта
пчелни семейства, сочени от административния орган като 851 бр. към 12.08.2020
- 20.08.2020г. Твърди се, че действителният им брой е бил 1012 бр., с което
било спазено изискването по договора за заселване на минимум 923 бр. пчелни
семейства.
По
шестото основание се твърди, че на административния орган служебно е било
известно обстоятелството, че през м.09.2015г. пчелинът от животновъден обект
4295 -0168 е бил преместен от имот № 060029, м. „Требището“, с. Буково, община
Първомай, ползван по договор за аренда от 15.07.2015г., в имот 56335-015-035, м.
„Заслона“, с. Буково. Оспорва се констатацията, че не е изпълнено поетото в
договора задължение инвестицията да бъде в завения при кандидатстването имот.
Поддържа се, че инвестицията е в същото землище, поради което номерът на имота
и местността са ирелевантни за поетия ангажимент. В този аспект се сочи и
наличие на влязло в сила съдебно решение № 2239 от 07.11.2019г. постановено по
адм. дело № 1025/2019г. на Административен съд - Пловдив. Отделно се отбеляза,
че земята се явява приложим критерии за изпълнение, само когато участва във
формирането на икономическите показатели на стопанството, а в случая тези
показатели се базират на брой пчелни семейства.
По
седмото основание се твърди, че неоснователно след първоначално приемане на
представените към заявката протоколи, сключени с доставчика - „ВХВ“ ООД,
контролните органи са изискали допълнително документи за подобект 2 „Ограда“.
Сочи се, че невъзможността за представянето им от страна на подпомогнатото лице
се е дължала на прекратените с доставчика търговски взаимоотношения. Въпреки
това документите били представени и от тяхното съдържание се установявало, че
са оформени и надлежно подписани от управителя на дружеството доставчик.
Оспорва се твърденията на последния, че не е съставял и подписвал такива
документи. Твърди се, че на позицията на доставчика не следва да бъде давана
вяра, тъй като тя била породена от прекратяване на търговските взаимоотношения
с жалбоподателя.
В
обобщение, за всички констатирани от органа несъответствия и непълнота в
документите към заявката за плащане, се поддържа, че при подписването на анексите
към договора и контролните проверки на място не са били установени
несъответствия, поради което повдигането на спор по вече установените
обстоятелства на етапа на одобряване на плащането е недопустимо. В този смисъл
се поддържа, че представените документи са редовни и автентични. Иска се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
3. Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт И., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на разноските на
другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен
процесуален срок срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Между ДФ „Земеделие” и Д.Й.М. бил сключен договор за подпомагане №
16/04/l/0/01978 от 28.07.2017 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства” от ПРСР 2014 - 2020 г., с предмет „Закупуване на специализирано
пчеларско оборудване и изграждане на пчеларска база” със стойност на одобрената
по договор субсидия в размер на 280 327,04 лв.
По заявка за авансово плащане №16/04/1/0/01978/101
от 21.02.2018г. била оторизирана субсидия - авансово плащане в размер на
140163,51 лв., от която на дата 24.01.2019 г. ДФ „Земеделие” изплатил на
подпомогнатото лице сумата в размер на 121911,20 лева, а остатъкът от 18252,31
лева бил преведен в полза на Националната агенция по приходите, по разпореждане
вх. № 02-1200/95#1/23.01.2019г. за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК, във връзка с наложен запор, за обезпечаване на публични задължения на Д.Й.М..
Във връзка с последваща заявка за окончателно плащане
рег. №16/04/1/0/01978/3101 от 18.03.2020г., по изпълнението на договора, бил
проведен административен контрол от длъжностни лица при ДФ „Земеделие” в
периоди 06.04.2020г. - 14.04.2020г., 03.06.2020г. - 04.06.2020г. и 12.08.2020г.
- 20.08.2020г., в изпълнение на заповеди за извършване на проверки /л. 134, л.249,
л.336 /. За резултатите от проверките били съставени доклади с констатации /л. 136,
л.251, л.339/, които били съобщени на подпомогнатото лице, което представило
обяснения и възражения по всяка от констатациите на контролните органи.
7. С писмо с изх. № 01-6500/6029 от 15.12.2020 г. ДФ „Земеделие” открил спрямо оспорващия производство
по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание
чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. Производството било по повод
на следните констатации:
1. Бенефициентът, в нарушение на чл. 34, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015
г. за прилагане на подмярка 4.1 ”Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4
„Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020 г.”, не
представил оригинал на фактури № **********/08.05.2018 г. на стойност 11
000,53лв. без ДДС и № **********/17.05.2018 г. на стойност 1005,00лв. без ДДС с
издател „ВХВ” ЕООД, заявени като разходооправдателни документи, с които е
заплатил част от одобрен по договора за подпомагане актив - ограда.
Относно констатацията Димитров дал обяснение, че
същите са предоставени на НАП - гр. Пловдив. С писмо за нередовности №
01-6500/3046 от 02.07.2020г. изрично било поискано фактурите да се представят в
оригинал, нотариално заверено копие или с писмо НАП - гр. Пловдив да потвърди,
че гореописаните документи са налични в оригинал при тях. Бенефициентът не
представил никой от гореописаните документи, вместо това ангажирал
удостоверение от счетоводителя си, че фактурите била предадена във връзка с
проверка от НАП - Пловдив. Това дало основание за изключване на стойността на
фактурите от одобрения за финансиране разход за изграждане на ограда по договор
№ 16/04/110/01978 от 28.07.2017 г. при спазване на разпоредбите чл. 12 от
Наредба № 9 от 21.03.2015г.
Поради наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т.
15 във вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от договор № 16/04/ 1/0/01978 от 28.07.2017 г. и
чл. 12, чл. 49, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г.,
контролните органи приели, че разходите в размер на 7 203, 32 лв. се явяват
недопустими за финансиране.
2. Бенефициентът не спазил разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г., тъй като при подаване на заявка за
окончателно плащане към набора от изискуеми документи представил „Книга за
приходите и разходите” - за физически лица, прилагащи облекчена форма на
финансово отчитане по Закона за счетоводството, а не представил изискуемите: Счетоводен
баланс за годината, предхождаща годината на подаване на заявката за плащане; Счетоводен
баланс към датата на подаване на заявка за плащане; Отчет за приходите и
разходите за годината, предхождаща годината на подаване на заявката; Отчет за
приходите и разходите към датата на подаване на заявка за плащане; Справка за
дълготрайните активи към счетоводния баланс за предходната година; Справка за
дълготрайните активи към счетоводния баланс към датата на подаване на заявката.
Документите не били представени и след покана с писма изх. № 016500/1357 от
16.04.2020г. и изх. № 01-6500/3046 от 02.07.2020г.
Съгласно Приложение № 13 към чл. 45, ал. 1
бенефициентът следвало да представи: копие от удостоверение за регистрация на
животновъден обект, ако ползвателят на помощта отглежда животни”. Бенефициентът
представил Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1491/23.06.2014
г. за 62 пчелни семейства, идентично с представеното към заявлението за
подпомагане и неотразяващо реалния брой пчелни семейства от 423 броя към
момента на подаване на заявката за окончателно плащане. С писма с изх. №
01-6500/1357 от 16.04.2020г. и изх. № 01-6500/3046 от 02.07.2020г. било
поискано актуално Удостоверение за регистрация на животновъден обект №
4295-0168, което да отразява реалния брой на отглежданите в стопанството на Д.Й.М.
пчелни семейства, но такова не било представено.
Горното било възприето като основание за прилагане
на разпоредбите на чл. 9, ал. l, т. 1 от договор № 16/04/1/0/0l 978 от
28.07.2017 г.
3. Бенефициентът не спазил разпоредбите на чл. 14,
ал. 1, т. 3 от договор №16/04/1/0/01978 и чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9 от
21.03.2015г., тъй като част от инвестицията е за закупуване на 500 броя кошери,
а в представения бизнес план кандидатът заявява, че само част от тях ще бъдат
разположени в стария му животновъден обект № 4295-0168. При подаване на заявка
за плащане № 16/04/1/0/01978/3101 от 18.03.2020г, бенефициентът не предоставя
задължителен документ - удостоверение за регистрация на новия животновъден обект.
Било представено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 3152 от 30.07.2020г.,
което се явило извън срока на извършване на инвестицията. Допуснато било
нарушение на чл. 6, ал. 1 от Договора, поставящ изискване инвестицията - да
бъде извършена в срок до 24 месеца, а за проекти с включени строително-монтажни
работи /СМР/ или създаване на трайни насаждения - до 36 месеца, т.е. в случая до 28.07.2020г.
Нарушено било и изискването на чл. 14, ал. l, т. 3
от договор, според което ползвателят се задължава да осигури в срока за
извършване на инвестицията необходимите лицензии, разрешителни или регистрации
за извършване на дейността по проекта или за функционирането на всички активи,
когато се изискват такива съгласно действащото законодателство; посоченото
изискване подлежало на изпълнение по реда на чл. 43, ал. 4 от Наредба № 9 от
21.03.2015г., който предвижда бенефициентът да получи финансова помощ, ако към
заявка за окончателно плащане е представил съответните лицензи, разрешения
и/или удостоверения за регистрация за извършването на всички дейности и/или
функционирането на всички активи, включени в одобрения проект, за които
съгласно действащото законодателство се изисква лицензиране, разрешение и/или
регистрация.
4. При извършване на проверки на място в периода 06.04.2020г. - 14.04.2020г., 03.06.2020г. - 04.06.2020г.
и 12.08.2020г. - 20.08.2020г., били установени несъответствия между
одобрените по договор с ДФ „Земеделие” активи и реално изпълнените и установени
на обекта. Установените различия били: 1) подобект „Архитектура“ - одобрени
250,40 кв.м саморазливна настилка, констатирани - 233,1 кв.м; прозорци 50/50 -
одобрени 1 бр., констатирани - 0; подобект „Ел сградно“ - одобрени ел. ключове
5 бр., установено - 3 бр.; панели с контакт - одобрени 1 бр., установени - 0;
конзоли - одобрени 35, установени - 0; шини поцинковани - одобрени 43 -
установени - 21; подобект „Ограда“ - одобрено кофражни основи 785,15 кв.м.,
установени - 722,14 кв.м; одобрени колонки кутии 2200,88 м, установени - 2081
м; мрежа одобрена - 485,7 м, установена - 481,3 м.
Така установените несъответствия били възприети като
нарушение на чл. 6, ал. 5, т. l, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 3 от
сключения договор, както и чл. 54, ал. 1, т, 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г.,
даващи основания за засегнатите конкретно подпомагани активи да се наложи
санкция в размер на 1526,07 лв.
5. Бенефициентът не спазил разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 2 от договор
№16/04/l/0/01978 от 28.07.2017г. При извършените административни проверки в
периода 06.04.2020г. - 14.04.2020г., 03.06.2020г. - 04.06.2020г. и 12.08.2020г.
- 20.08.2020г. било установено, че в стопанството се отглеждат съответно: 54
пчелни семейства, 502 пчелни семейства и 851 пчелни семейства. Задължение на
ползвателят на помощта било да поддържа 923 пчелни семейства.
6. При извършване на проверки на място в периода
06.04.2020г. - 14.04.2020г., 03.06.2020г. - 04.06.2020г. и 12.08.2020г. - 20.08.2020г.
било установено, че М. отглежда 423 броя
пчелни семейства, разположени в животновъден обект - пчелин № 4295-0168,
находящ се в землището на с. Буково, общ. Първомай, обл. Пловдив, ЕКАТТЕ 56335,
имот № 060029, местност „Требището”. Ползвателят на помощта поел ангажимент кошерите,
които ще се подпомагат по договора да са разположени в имот № 060029, местност
„Требището”, както и имот ПИ 006254, с. Буково, като и за двата имота били
представени актуални скици и договори за ползване на имотите.
В периода 06.04.2020г. - 14.04.2020г. било
установено, че в стопанството на М. се отглеждат само 54 пчелни семейства,
които са разположени в различен от одобрения по договор имот, а именно - имот
56335-015-035, местност „Заслона”, с. Буково.
В периода 03.06.2020г. - 04.06.2020г. пчелните
семейства били 502 и продължавали да се намират в неодобрен имот - имот
56335-015-035, местност „Заслона”, с. Буково.
На проверката в периода 12.08.2020г. - 20.08.2020г. били
намерени 851 пчелни семейства, от които 152 пчелни семейства - в имот
56335-006-260, а 699 пчелни семейства - в имот 56335-015-035.
За гореописаните имоти Д.Й.М. нямал правно основание
за ползване, което се явило в нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Наредба № 9 от 21.03.2015г., а именно: Проектите се изпълняват върху имот - собственост
на кандидата, а когато имотът не е собственост на кандидата, към проектите се
прилагат документ за ползване на имота за срок не по-малко от 6 години считано
от датата на подаване на заявлението за подпомагане - в случай на
кандидатстване за разходи за: а) закупуване и/или инсталиране на нови машини,
оборудване и съоръжения, необходими за подобряване на производството и/или
обновяване на сгради и/или помещения, за които не се изисква издаване на
разрешение за строеж, съгласно ЗУТ.
Това давало основание по чл. 9, ал. l, т. 15 от
договор № 16/0411/0/01978 от 28.07.2017 г. във вр. чл. 57, ал. 1 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г., Фондът да откаже пълно или частично изплащане на финансовата
помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане,
както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ, тъй като ползвателят
не е изпълнил друго условие или свое задължение, уговорено с договор или
произтичащо от разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. или от приложим акт
на правото на Европейския съюз.
7. При обработка на заявка за окончателно плащане било
установено, че Д.Й.М. е предоставил „декларация и/или документ с невярно
съдържание, неистински и/или преправен такъв”. При подаване на заявка М. бил
длъжен да предостави всички изискуеми документи от Приложение № 13, съгласно
изискванията на чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г.: приемно-предавателен
протокол между доставчика/изпълнителя и ползвателя на помощта за всеки обект на
инвестицията и декларация от всеки доставчик, че активите, обект на инвестиция,
не са втора употреба. В договор № 16/04/ 1/0/01978 от 28.07.2017 г. като част
от одобрената инвестиция бил включен „Подобект 2 Ограда” с изпълнител „ВХВ”
ООД, за който в заявката за плащане не били представени гореописаните
документи. След изискването им, бенефициентът предоставил обяснения, че поради
прекратяване на договорните отношения с доставчика „ВХВ” ООД, той не би издал
тези документи, но това не било и нужно, тъй като данните не търпели промяна от
прежде представените за обекта актове обр. 19.
След повторно писмо от 02.07.2020г., бенефициентът
представил в оригинал приемо -предавателен протокол от 30.05.2019г. /л. 304/,
подписан между Х.И.- представител на „ВХВ” ООД и Д.Й.М., и декларация от същата
дата /л.309/,
че строителните материали, вложени при
изпълнение на СМР са нови и не са употребявани.
С писмо изх. № 02-2600/5514 от 02.10.2020г. ДФ
„Земеделие” поискал от управителя на „ВХВ” ООД да потвърди автентичността на двата
документа като собственоръчно изпише имената си и положи подпис и печат на
дружеството върху техни копия, предвид липсата на фирмен печат върху тях, както
и предвид твърденията за неразплатени средства и съмнение за достоверност на
видове и количества СМР. Управителят на „ВХВ” ООД - Христо Иванов, с уведомление
рег. №02-2600/5514 от 14.10.2020г., заявил пред ДФ „Земеделие”, че не е бил
уведомен за съставянето и съществуването на
представените от М. обобщен приемо-предавателен протокол и декларация, нито са
му били представени за подписване. Заявил също, че към момента има неизплатена
част от задълженията на М. по договора за СМР, за което било образувано и
съдебно производство пред Районен съд - Първомай, поради което не е имало и
задължение от страна на „ВХВ” ООД да бъдат представяни подобни документи. В
този смисъл не били и налице основания за полагане на подпис и печат от управителя
на „ВХВ” ООД върху представените документи. Върху тях Х.И. изписал имената си
като управителя на „ВХВ” ООД и в ръкописен текст удостоверил, че не е участвал
при съставянето им и че не ги е подписвал.
При това положение бил формиран извода, че
предоставените документи са неистински и са създадени единствено, за да се
изпълнят изискванията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и да се получи
финансиране на конкретния разход. Това давало основание по чл. 49, ал. 1, т. 7
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. , във връзка с чл. 57, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. l, т. 8 от договор
№16/04/1/0/01978 от 28.07.20l7 г. Фондът да откаже финансиране и да изиска връщане
на полученото авансово плащане по реда на чл. 19, ал. 6 от договор № 16/04/
1/0/01978 от 28.07.2017 г.
Писмо изх. 01-6500/6029 от 15.12.2020 г. било
връчено на бенефициента на 15.12.2020 г., като му била дадена възможност да
представи, в 14-дневен срок от получаването му, писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане.
В указания 14 - дневен срок, с писмо с вх. №
01-6500/6029 от 30.12.2020 г. в ДФ „Земеделие” постъпило възражение от Д.Й.М.,
в което бенефициентът оспорил всички констатации на контролните органи с
аргументите, изложени в настоящата жалба.
8. Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ издал Акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, рег. №
01-6500/6029#3/16.02.2021г., с който отказал изцяло изплащането на финансова
помощ по заявка за плащане № 16/04/1/0/01978/301 по договор за подпомагане №
16/04/1/0/01978 от 28.07.2017г., в общ размер на 280 327,04 лв. и е определил
публично държавно вземане, в размер на 140 163,51 лева, представляваща
изплатено по договора авансово плащане. В акта е отбелязано, че на 13.01.2021г.
дължимата сума била усвоена по банкова гаранция № 590/760/1368 от 15.02.2018г.
По възраженията на бенефициента били изложени
следните мотиви:
1. Органът частично
приел възраженията по първото нарушение. Посочил, че бенефициентът изрично е заявил, че „оригиналите на фактури
на „ВХВ” ООД с №№ ********** от 08.05.20l8 г. и ********** от 17.05.2018 г.
липсват. Към възражение не били
представени никакви допълнителни документи - фактури в оригинал или нотариално
заверено копие, с което констатацията да отпадне. Отбелязал, че контролът върху
изпълнението на ангажиментите по договора е допустим на всеки етап от
производството, поради което не е била налице пречка документите да бъдат
изискани при проверката по заявеното плащане. Потвърдено било наличието на
нарушение по чл. 53, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. Възражението било
прието единствено в частта, че върху стойността на фактура №
**********/17.05.2018 г. в размер на 1 005,00лв. без ДДС не следва да се налага
санкция, тъй като това е надплатен разход. В тази връзка за констатираното
неизпълнение недопустимите разходи били установени в размер на 6 600,32 лв.,
представляваща 60 % от стойността на неодобрената фактура.
2. Органът частично приел възраженията по второто нарушение. Като
регистрирано по ЗДДС лице - от 30.01.2018г., бенефициентът бил длъжен да спазва
изискването на чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. като представи към
заявката за плащане изискуеми документи от Приложение 13 във вр. чл. l21, ал. 1
от ППЗДДС, който изисквал регистрираните по закона лица да водят двустранното
счетоводно записване като съставят следващата се от това счетоводна отчетност.
Приети били възраженията, относно представения ОПР към 18.08.2020г.,
поради формално неизпълнение на изискването,
отчетът да бъде представен към датата на подаване на заявка за плащане - 18.03.2020г.
Административния орган приел и възражението по отношение на актуалния
капацитет на животновъден обект № 4295-0168, като взел предвид данните, вписани
в регистъра на земеделския производител, както и информацията от регистър на
пчелите към БАБХ за достатъчни и изключващи необходимостта от представяне на
актуално удостоверение за регистрация
3. Възраженията по третото нарушение били изцяло приети, тъй като просрочието
от два дни при издаването на Удостоверение за регистрация на животновъден обект
№3152 от 30.07.2020г. спрямо срока за извършване на инвестицията -
28.07.2020г., се явявало формално неизпълнение на договора.
4. Органът частично приел възраженията по четвъртото нарушение като
кредитирал резултатите от извършените проверки на място, без тези за „кофраж
основи” от подобект 2 „Ограда”, тъй като бенефициентът представил нови
доказателства - акт обр. 12 № 3а от 26.04.2018г., от който се удостоверило, че
по позиция „кофраж за основи на оградата - от кота 0,00м до +0,20м” са
изпълнени 192,25 кв.м, а не както били установени 129,24 кв.м. Актът бил приет,
тъй като бил представен в оригинал, ведно с обяснителна записка от
правоспособно лице за допусната техническа грешка в количествата. След
преоценката за посоченото нарушение, засягащо конкретни подпомагани активи,
недопустимите разходи били установени в размер на 671, 65 лв.
5. Възражението по отношение изпълнението на ангажимента за достигане на
заложения в бизнес-плана брой пчелни семейства - 923 бр., било изцяло възприето
от органа, тъй като при проверката не бил спазен редът по чл.16, ал. 3 от
договора, като приел, че съответната първа година от бизнес плана все още не е
приключила.
6. Органът не приел възраженията по шестото нарушение. Несъответствието между
одобрения по бизнес-план имот за отглеждане на пчелините семейства и
установеното местоположение на инвестицията при нейното изпълнение, не било
обосновано с допълнителни документи. Преди да бъде сключен договор № 16/04/l/0/01978
от бенефициента изрично били поискани разяснения в кой имот ще бъдат поставени
новите кошери, обект на финансово подпомагане. Същият заявил, че част от
кошерите ще са разположени в имот № 060029, местност „Требището”, както и на
имот ПИ 006254, с. Буково, местност „Възст. реални гр.” като представил
актуални скици и договори за ползване на имотите. Именно в тези имоти
бенефициентът поел ангажимент, съгласно сключения договор и представения бизнес
план, да разположи съответно 423 броя и 500 броя пчелни семейства. При извършените
проверки на място в периода 06.04.2020г. - 14.04.2020г. и 03.06.2020г. —
04.06.2020г. било установено, че кошерите са разположени в
различен от одобрения по договор имот, а именно - имот 56335-015-035, местност
„Заслона“, с. Буково. Обстоятелството било потвърден и с взети GPS координати
на местоположението на намерените кошери. От бенефициента е изискан, но не бил
предоставен документ, доказващ правното основание за ползване на този имот.
При проверката в периода 12.08.2020г. - 20.08.2020г. били намерени 152
пчелни семейства, разположени в имот № 56335-006-260, а не в одобрения имот №
56335006-254, за който било издадено от БАБХ
удостоверение за животновъден обект № 42950194. Отново бил изискан документ,
доказващ правното основание за ползване на имот № 56335-006-260, но такъв не е
бил предоставен. Останалите 699 пчелни семейства отново били открити в имот № 56335-015-035,
а не в имот 56335-060-29 (060029), за който от бенефициентът бил изискани, но
не били представени документи. Представеното
от бенефициента Удостоверение за регистрация на животновъден обект - пчелин №
4295-0194, в имот № 56335-006-260, издадено от БАБХ на
30.07.2020г. не променяло извода за извършено нарушение, тъй като от посочените
500 броя пчелни семейства, при проверката от 12.08.2020г. - 20.08.2020г. в
имота били установени само 152 броя
пчелни семейства.
По документи инвестицията следвало да бъде изпълнен в ЖО № 4295-0168, имот
№ 56335-060-29 и ЖО № 4295-0194, имот 56335-006-254, а в действителност
пчелните семейства били установен в имоти № 56335-015-035 и № 56335-006-260. За
последните имоти бенефициентът нямал правно основание за ползване, с което нарушил
чл. 25 от Наредба № 9 от 21.03.2015г.
Бенефициентът не уведомил ДФ „Земеделие“ за преместването на пчелните
семейства към момента на подаване на заявление за подпомагане №
16/04/1/0/01978/07.12.2016г., поради което предходно заявеното на 15.09.2015г.
в хода на друга процедура обстоятелство не можело да се приеме за служебно
известно на органа. Удовлетворяването на условието по чл. 25 от Наредба № 9 от
21.03.2015г. се дължало от бенефициента към момента на оценката за допустимост
на заявлението като предпоставка за одобряване на инвестицията и сключване на
договор между кандидат и ДФ „Земеделие".
Бенефициентът не се възползвал и от възможността по чл. 52, ал. 1 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015г., респ. чл. 22, ал. 1
от договор № 16/04/1/0101978 да подаде искане за изменение и/или допълнение на
договора.
Промяната в местоположението на инвестицията представлявала неспазване на
договорни и нормативни задължения, която не била съгласувана и одобрена от ДФ
”Земеделие”, което давало основание за прилагане на разпоредбите на чл. 9, ал.
1, т. 2 и т. 15 от договор № 16104/1/0/01978 от 28.07.2017 г.
7. Органът не приел възражението по седмото нарушение. Възприел за безспорно, че бенефициентът е
представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или
преправен такъв. Не кредитирал с доверие твърденията на бенефициента, че на
05.08.2020г. лице на служба във „ВХВ” ООД посетило обекта му като предоставило
на негов служител обобщен приемо - предавателен протокол и декларацията за нови
активи, поради липса на конкретика относно релевантните факти - кога, от кой и
как са предадени и получени тези документи. От друга страна било налице и
изрично изявление на Х.И.- управител на
„ВХВ” ООД, че не е участвал при съставянето и не е подписвал такива документи.
Това давало основание за прилагане на чл. 49, ал. 1, т. 7 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. във връзка с чл. 57, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 2 от договор
№ 16/04/ 1/0/01978 от 28.07.2017 г., да бъде отказано пълно или частично
изплащане на помощта, съответно изискано възстановяване на част или цялата
помощ, ако има изплащане.
9. По делото бе допусната съдебно - икономическа експертиза, по която вещото
лице - Б.К., представи заключение, което се прие без заявени възражения от
страните и се кредитира с доверие от съда. Експертът е установил, че
количествата СМР, одобрени в Приложение № 5 към договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ са идентични с количествата от договорите за СМР,
актовете и приемо - предавателните протоколи, подписани между бенефициента и
изпълнителите. Същите количества са включени и в заявката за окончателно
плащане. При проверките на място контролните органи са установили: 17,30 кв.м
по - малко саморазливна мазилка; 2 бр. по - малко от ел. ключове; липса на 1
бр. панел с контакти; липса на 35 бр. конзоли; 22 бр. по - малко от шина
поцинкована; 119,88 кг по - малко от колонки кутии и 4,4 л.м по - малко мрежа с
h=2m.
Относно усвоената на 13.01.2021г. от ДФ „Земеделие“
банкова гаранция в размер на 140163,51 лв., вещото лице е установило подадено
до банката искане за плащане от 05.01.2021г., поради установено неизпълнение на
задължения от страна на наредителя по договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. Преди да извърши плащането, на 11.01.2021г. банката е
уведомила бенефициента за постъпилото искане.
10. По делото бе разпитана свидетелката – М. Г. М. , майка на жалбоподателя.
Свидетелката заявява, че е присъствала на всички проведени контролни проверки
от ДФ „Земеделие“. Пчелините се намирали в с. Буково, община Първомай, област Пловдив. Пчелинът
бил преместен през 2015 г. и това било известно на ДФ „Земеделие“.
През месец април 2020 г. била първата проверка.
Проверката била извършена на място в обекта - пчеларска база в землището на кв.
„Дебър“, извън регулация на гр. Първомай, община Първомай. Забележки по
документите нямало. Имало някои неща по отношение на саморазливната настилка на
обекта, по които констатации М. възразил. На пчелина инвестиции все още нямало,
защото нямало как април месец да се създадат пчелни семейства, които да бъдат
настанени в кошерите. Понеже времето било много студено, проверяващите казали,
че няма да отварят кошери. Само правили снимки. Не съставили на място контролен
лист за извършената проверка, не показали и заповед. М. бил извикан на 14.04.2020 г. за връчване на доклад.
Следващата проверка била на 03.06.2020 г. от представители
на ЦУ на ДФ „Земеделие“ - София. Установени били 502 бр. пчелни семейства, при
задължени за 423 бр. За разлика от първите проверяващи тези се легитимирали, представили
заповед и изпратили уведомително писмо. По отношение на СМР по сградата казали,
че отклоненията се пренебрежимо малки и ще приемат това, което е по КСС. Саморазливната
настилка замерили с електронни уреди.
На 12.08.2020 г. била извършена нова проверка в
базата. Установени били 1012 бр. пчелни семейства, при задължение за 923 бр. Отново
не бил съставен контролен лист. На 20.08.2020 г. М. бил поканен да получи доклад, в който били отразени 851 бр. пчелни
семейства.
IV. От правна
страна:
11. В конкретния случай се касае за
административно производство по прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020
година, която попада в обхвата на чл. 9б от ЗПЗП във вр. чл. 19 от Регламент
(ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност".
Според преходната разпоредба на § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр.2/2018
г.), започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на
този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б,
т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се
довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В този смисъл
е разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда
за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на
изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т.2 от ЗПЗП
(обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.), която предвижда новата наредба да се прилага за
проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени
след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от
2018 г.).
Процесното
производството по подпомагане е започнало през 2017г. по реда на Наредба № 9 от
21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства"
от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена на основание чл.9а от
ЗПЗП /ред. ДВ, бр. 12 от 2015 г./, преди влизане в сила на ЗИДЗПЗП /ДВ бр.
2/2018/. Съгласно чл. 13, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 5 от договор № 16/04/1/0/01978
от 28.07.2017 г., периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да
предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими
за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни
задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е
3 - години, считано от датата на получаване на окончателното плащане, за проекти
с включени СМР, какъвто е настоящият случай. Според чл. 7 от договора същия има
действие до окончателното уреждане на отношенията между страните, включително
по въпроси, произтичащи от неговото неизпълнение. Този период не е изтекъл към
момента на подаване на заявката за плащане и образуване на производството пред
ДФ "Земеделие" по издаване на оспорения акт, поради което за
установяване на публични държавни вземания се явява приложим редът по чл. 166,
ал.2 от ДОПК. Последният предвижда установяването на публичните вземания да се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се
установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Според
правилата на чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на ангажимент или друго
задължение от страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6
представлява публично държавно вземане, което се установява с издаването на акт
за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. По аргумент от ал. 8 на същата норма компетентни да издават
актове за установяване на публично държавно вземане са изпълнителният директор
на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни
лица.
По правилото
на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПЗП регламентира, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, и я представлява.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт
е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от
закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения.
Бенефициентът е уведомен за стартирането на производството като е гарантирано и
правото му да представи възражения и доказателства, с които да обори
констатациите на контролните органи. Последните са обсъдени от административния
орган. Фактическата обстановка е правилно установена. Същата почива на
обстоятелства, за които са съставени официални и частни документи, част от
които изхождат от жалбоподателя. Същите не са оспорени в настоящото
производство, поради което не е налице пречка да бъдат ценени ведно със
съвкупния доказателствен материал.
Неотносими
към предмета на спора се явяват възраженията на оспорващия относно
незаконосъобразност в действията на административния орган при усвояване на
представената банкова гаранция и превеждането на част от стойността на
подпомагането в полза на приходната администрация за обезпечаване на публичните
му задължения. Възможността за усвояване на банковата гаранция е облигационна и
се опира на поетите от бенефициента договорни задължения. Гаранцията е
предоставена в изпълнение на договора именно с цел да служи за обезпечение. В
този аспект не е необходимо към момента на реализиране на правото по чл. 3 от
договора органът да издава нарочен акт за установяване на задължението на
бенефициента по основание и размер. Усвояването на банковата гаранция не е
действие по принудително изпълнение, нито наложена спрямо бенефициента санкция,
а способ за обезпечение на бъдещо задължение, за прилагането на който
бенефициентът договорно се е съгласил. Що се отнася до преведената в полза на
приходната администрация сума, представляваща част от одобреното подпомагане,
защитата следва да бъде проведена срещу действията на публичния изпълнител в
производството по принудително изпълнение. При изпълнение на разпореждането на
публичния изпълнител представителят на Държавен фонд „Земеделие“ не издава
административен акт, а изпълнява функциите на трето задължено лице в
производството, поради което тези му действията не подлежат на контрол в
настоящото съдебно производство.
По отношение
на установените и потвърдени в обжалвания административен акт нарушения,
извършени от бенефициента, съдът намира следното:
1. Изводите на ответника за наличието на нарушение
по чл. 53, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. се явяват правилни и
обоснования. Бенефициентът не може да бъде заместван в задължението си да
представи всички необходими за удовлетворяване на заявката му документи, чрез
способите на служебното начало. Последният претендира пред Фонда изпълнение на
поети по договора задължение, поради което изцяло в негова тежест е да прояви и
нужната активност при отстраняване на установените несъответствия. Още повече
административният орган многократно му е предоставил възможност да изправи
пропуска си, респ. поне да ангажира удостоверение от НАП, че фактурите са
представени в оригинал за нуждите на съответната проверка. Като не е сторил
това бенефициентът не е изпълнил задължението си да представи при поискване
оригинал от съответните първични счетоводни документи, което дава основание да
не бъде признат, отразения в тях разход. За факта на нарушението е ирелевантно
с какъв предмет са фактурите - авансово или окончателно плащане. От значение е
единствено, че органът законосъобразно, в
изпълнение на предоставените му правомощия, е изискал конкретни документи от
бенефициента, който с действията си не е удовлетворил поставените в чл. 34 от
Наредба № 9 от 21.03.2015г. условия - документите, представени в копие,
заверено от кандидата, да бъдат осигурени и в оригинал за преглед от служител
на РА. В тази връзка за констатираното неизпълнение, недопустимите разходи правилно
са установени в размер от стойността на неодобрената фактура.
2. Не могат да бъдат споделени изводите на ответника
за допуснато нарушение по чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г.
Правилото на чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, действащо към датата на
подаване на заявката за окончателно плащане, допуска годишният финансов отчет
на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за
текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен
независим финансов одит, да се състои само от отчет за приходите и разходите.
Тоест в тази хипотеза за редовността на водените счетоводни записвания не е
необходимо съставяне на счетоводен баланс. В случая бенефициентът е
регистрирано по ЗДДС лице /л. 1033/,
считано от 30.01.2018 г. на основание чл. 100, ал. 1 от закона, т.е. по избор
на задълженото лице. Регистрацията му по ЗДДС не два основание, единствено и
само за нуждите на съответното подпомагане, от лицето да бъде изисквано да води
двустранна форма на счетоводна отчетност. Аргумент в подкрепа на възможността и
след регистрацията задълженото лице да запази едностранното счетоводно отчитане
се разкрива и в правилата на чл. 113 от Правилника за приложение на ЗДДС, който
поставя изискването за отчитане и деклариране без оглед на вида и формата на
водене на счетоводството. В този смисъл не се установява и соченото от
ответника нарушение по чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г., т. 6 - т.
11 от Приложение 13 във вр. чл. l21, ал. 1 от ППЗДДС. Бенефициентът е представи
отчет за приходите и разходите, който е бил приет за редовен от страна на
администрацията, с което е изпълнил и задължението си по т. 12 от Приложение 13
към чл. 45, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г.
4. Следва да бъда споделени изводите за допуснато от
бенефициента нарушение по чл. 6, ал. 5,
т. l, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 3 от сключения договор, както и чл. 54,
ал. 1, т, 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015г., даващи основания за засегнатите
конкретно подпомагани активи да се наложи санкция в размер на 1526,07 лв. Количествата
СМР, одобрени в Приложение № 5 към договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, респ. количествата от договорите за СМР, актовете и
приемо-предавателните протоколи, подписани между бенефициента и изпълнителите,
се явяват в отклонение от установените на място. Това обстоятелство се
потвърждава и от неоспорената съдебна експертиза. Макар минимални, тези
отклонения дават основание за корекция в заявените за изплащане разходи до
размер на превишението, обстоятелство, с което се е съобразил и ответникът.
6. Неправилни са изводите на ответника за допуснато
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 9 от 21.03.2015г. като
основание за прилагане на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 15 от договор
№ 16104/1/0/01978 от 28.07.2017 г. да бъде отказано пълно изплащане на
финансовата помощ. При формирането на този извод не е съобразено правилото на
чл. 25, ал. 2 от Наредбата, което въвежда изключение - документите по ал. 1, т.
2, буква „а" да не се изискват при кандидатстване за подпомагане за
закупуване на земеделска техника, която не е трайно прикрепена към земята,
сградите или помещенията. В случая инвестицията за закупуване на активи е с
предмет - пчелни кошери, които не са трайно прикрепени към терена и които е следвало
да бъдат разположение в имот № 060029, местност „Требището” и имот ПИ 006254,
с. Буково, местност „Възст. реални гр.“. Безспорно е, че бенефициентът не е
изпълнил този ангажимент като е разположил кошерите в същото землище, но в друг
местност и други имоти. Това неизпълнение не следва да бъде квалифицирано в
хипотезата на неизпълнено друго условие или задължение, уговорено с договор или
произтичащо от разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015г. или от приложим акт
на правото на Европейския съюз”. Аргумент
в тази насока се открива в правилото на чл. 54, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от
21.03.2015г., което сочи като неизпълнение променяната в местоположението на
подпомаганата дейност, когато проектът на ползвателя е бил одобрен за
подпомагане поради съответствие с критериите за подбор, посочени в чл. 30, ал.
1, т. 6 и/или т. 10, или е получил по-висок размер на финансовата помощ поради
изпълнение на условието по чл. 13, ал. 1, т. 4, с изключение на случаите, в
които и след промяната на местоположението на подпомаганата дейност,
ползвателят продължава да отговаря на тези критерии и/или това условие. В
случая проектът е изпълнен на територията на същия земеделски район, за който е
одобрена и инвестицията. След като резултатите от проверката са установили, че
инвестицията е достигнала поставеното в приложение № 3 към договора специално
условие за подобряване механизацията на стопанството, чрез закупуване на
селскостопанска техника и увеличаване броя на животните в стопанството, то не
се установява и неизпълнение на договорните отношения. Имотите, в които са били
разположени кошерите са регистрирани като животновъден обект, съгласно Удостоверение за регистрация на животновъден
обект - пчелин № 4295-0194, в имот № 56335-006-260, издадено от БАБХ на
30.07.2020г., което обстоятелство е възприето и от административния орган. Мислимо
в случая е единствено нарушение по чл. 43, ал. 4 от Наредба № 9 от
21.03.2015г., който предвижда бенефициентът да получи финансова помощ, ако към
заявка за окончателно плащане е представил съответните лицензи, разрешения
и/или удостоверения за регистрация за извършването на всички дейности и/или
функционирането на всички активи, включени в одобрения проект, за които
съгласно действащото законодателство се изисква лицензиране, разрешение и/или
регистрация. Не се спори, че бенефициентът не е представил удостоверение за
регистрация на ЖО в имот 56335-015-035, местност „Заслона”, с. Буково. Въпреки
това ответникът не е констатирал такова нарушение, напротив в мотивите по точка
трета е приел, че представеното Удостоверение за регистрация на животновъден
обект № 3152 от 30.07.2020г. дава основание за уважаване на възраженията на
бенефициента.
7. Следва да бъдат споделени изводите на ответника
за допуснато от бенефициента нарушение по чл. 49, ал. 1, т. 7 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. във връзка с чл. 57, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 2 от договор
№ 16/04/ 1/0/01978 от 28.07.2017 г., даващо основание за пълен отказа за
изплащане на помощта. Безспорно е, че бенефициентът, в изпълнение на дадените
от администрацията указания, е представил протокол и декларация, от значение за
одобряване на разходи по проекта, за които една от вписаните в тях страни е
заявила неавтентичното. Противно на позицията на оспорващия, удостоверените от Х.И.-
управител на „ВХВ” ООД, факти не могат да бъдат пренебрегнати. По правилото на
чл. 193, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва истинността
на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва,
тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.
След като оспорващия твърди, че представените пред контролните органи документи
са автентични, негова е и тежестта да установи това обстоятелство. Съдът
изрично е указал на оспорващия, че дължи да докаже фактите и обстоятелствата,
от които се стреми да черпи благоприятни правни последици. Несъстоятелна и
недоказан се явява позицията на оспорващия, че документите са му бели предадени
от служител на „ВХВ” ООД. В този аспект
твърденията му остават изолирани от съвкупния доказателствен материал. Още
повече, констатациите на ответника се крепят на изричните изявления на соченото
като съставител на документите лице, които оспорващият не успя да обори в
настоящото производство. При това положение, след като не се доказва представените
от бенефициента документи да са били подписани именно от посочените в
съдържанието им лица, съдът е обвързан да приеме, че същите не са автентични.
Тук следва да се отбележи, че за състава на допуснатото нарушение е без
значение дали отразените в документите факти за извършени СМР са верни,
ирелевантна е и формата на вината. От значение единствено е авторството и обстоятелството,
че същите се установяват привидно издадени от лице, което не ги е съставило и подписало.
При такова неправомерно развитие на договорните отношения, постигнатото между
страните съглашение и предвидената в правната норма възможност, е налице
безусловно право на административния орган да откаже изцяло изплащането на
помощта, респ. да установи и подлежащото на събиране публично държавно вземане
в размера на извършеното в полза на бенефициента авансово плащане. Последното
законосъобразно включва и сумата, изплатена за погасяване на публичните
задължения на бенефициента пред данъчната администрация.
Не се
установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, тъй
като същият касае правомощията на административните органи, упражнявани в
условията на оперативна самостоятелност, поради което е неприложим в настоящото
производство. Правилото на чл. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. изисква финансовата помощ да се предоставя в
съответствие с принципите на добро финансово управление, публичност и
прозрачност. Тази цел се постига със специалните разпоредби на Раздел II „Условия
за изпълнението на дейностите по проекта и контрол“, правомощията по които административният
орган упражнява при обвързана компетентност. При констатиране на нарушение с
финансов ефект, единствената законосъобразна възможност е органът да отмени
финансовата подкрепа. Този подход кореспондира с режима по чл. 35, т. 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране
и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на
селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181/48 от 20 юни 2014 г.) от
11 март 2014 година, който предвижда, когато се установи, че бенефициерът е
представил неверни сведения с цел да получи подпомагане или поради небрежност е
пропуснал да предостави необходимата информация, подпомагането да не се изплаща или да се оттегля изцяло.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски.
16. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 200 лева за възнаграждение на вещо лице. Основателна се явява и претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.М., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Я.Т., срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, рег. №
01-6500/6029#3/16.02.2021г., издаден от изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ОСЪЖДА Д.Й.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ сумата от общо 400 (четири стотин) лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/