№ 419
гр. Пловдив , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Х. Х. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4085457 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, като
сочи, че от описанието в същия не става ясно дали нарушението е установено
и заснето с мобилно или стационарно техническо средство и в този смисъл –
дали е спазен съответния ред, включително – ако средството е мобилно –
изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра
на вътрешните работи. Предлага електронния фиш да бъде отменен, както и
да бъдат присъдени направените разноски. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата, като добавя, че се установява,
че пътят не е въведен в експлоатация. Също предлага електронния фиш да
бъде отменен.
1
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че по смисъла на ЗДвП
„автоматизирани технически средства и системи“, установяващи
нарушението могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, както и че в
изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да
установяват нарушения на правилата за движение с използването на такива
технически средства или системи. Още сочи, че правилно е отразено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е определен размера на глобата, както и
ясно е посочено мястото на фиксиране на нарушението. Още поддържа, че
техническото средство, с което е установено нарушението е годно за употреба
и от одобрен тип, преминало е последваща проверка, както и в полза на
водача е приспадната максимално допустимата грешка. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а също и в условията на
евентуалност - присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат
намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая, препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
27.10.2020г., видно от приложения екземпляр от същия, а жалбата е подадена
до РС-Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 10.11.2020г. - съгласно отразеното
2
пощенско клеймо, няма данни да е направено възражение по реда на чл.189,
ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 22.10.2020г., в 16:11 часа, в
град Пловдив до „Кофражна техника“, южно платно – с посока на движение
от запад на изток, с автоматизирано техническо средство – мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с №
11743са, било заснето движение на лек автомобил марка „Мицубиши
Аутлендър“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 74 км./ч.,
същата – над максимално посочената като разрешената за движение 40 км./ч.,
като превишението било в размер на 24 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 77 км./ч. – превишение с 28 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 22.10.2020г. и час - 16:11:28ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
3
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя В. Х. Х. – като законен представител на
дружеството „***“ ЕООД.
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h
- с глоба в размер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
4
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. за лабораторна
проверка на Българския институт по метрология, мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с №
11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 22.10.2020г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от запад на изток.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с регистрационен
номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е
видно, че последното е собственост на дружеството „***“ ЕООД с *** –
жалбоподателя В. Х. Х..
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП – когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с
регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 22.10.2020г..
Въпреки това, в случая остава непонятно административното
обвинение.
В този смисъл следва да се отбележи, че в електронния фиш се сочи
„разрешена стойност на скоростта – 40 km/h”, но същевременно липсва
каквото и да е твърдение за наличие на пътен знак „В-26“. Нещо повече –
5
указано е нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба сочи общото
ограничение скоростта на движение в населеното място, а не нарушение на
чл.21. ал.2 от ЗДвП– която е свързана с ограничение, въведено с пътен знак.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че дори в електронния
фиш да имаше твърдение за наличие на мястото на нарушението на пътен
знак „В-26“ (каквото твърдение очевидно няма), то по делото изцяло липсват
доказателства за това, че такъв пътен знак е поставен на мястото на
нарушението. В този смисъл, с писмо вх.№ 12688/12.03.2021г. по описа на
РС-Пловдив, зам.кмет на Община Пловдив също е уведомил съда, че
въпросния обект – реконструкция на булевард „Северен“ - от моста ба
„Адата“ до бул.„Карловско шосе“ е на фаза – Първи етап, има подписан акт
образец 15 от 10.04.2020г.. От горното е очевидно, че в случая не би могло да
бъда прието за установено по категоричен начин, че към 22.10.2020г., на
мястото на твърдяното нарушение, а именно - град Пловдив до „Кофражна
техника“, южно платно – с посока на движение от запад на изток, е било
въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч. с пътен знак В26, а именно –
че същият знак, дори да е изрисуван на схемата на проекта, то е изпълнен
(поставен) на мястото, доколкото се установи, че няма данни самия проект да
изпълнен (завършен).
Така изолженото мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – налице е неяснота на административното
обвинение, а именно – дали се твърди нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
(съгласно правната квалификация) или на чл.21, ал.2 от ЗДвП (съгласно
посоченото в обстоятелствената част ограничение на скоростта от 40 км/ч.).
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя могат да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат.
Въпреки това в случая напълно липсват доказателства за сторени от
жалбоподателя разноски в горния смисъл, доколкото - макар по делото да се
приложени не малък брой пълномощни за процесуално представителство - то
не е приложен договор за правна защита и съдействие и в този смисъл –
6
каквито и да е доказателства за изплатено възнаграждение по същия
жалбоподателя.
Ето защо съдът не би могъл да присъди в полза на жалбоподателя
извършените от него разноски в настоящото производство, доколкото такива
разноски не се установяват.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4085457 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на В. Х. Х. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата му е наложено административно наказание - глоба в размер на
400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7