Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Русе, 04 март 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 28 февруари 2022 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №44…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване),
вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
повод постъпило в съда оспорване от С.Г.М. ***, против решение №2153-17-6 от
17.01.2022г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане
№2140-17-658 от 30.11.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ
Русе. С разпореждането на М. е било отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
Според жалбоподателя
и представляващия го в съдебна зала адвокат, пенсионният орган, а в последствие
и директорът на ТП на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона са приели, че
не са налице основанията, разписани в КСО за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поискана на основание чл.68, ал.3 от КСО.
Адвокатът-пълномощник
на оспорващата страна счита, че решението и разпореждането са издадени в
нарушение на материалния закон. и в противоречие с целта на закона. Излагат се подробни
доводи в подкрепа на това становище и сочените отменителни основания.
Иска се от Административния
съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е
отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и връщане на
преписката на пенсионния орган със задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния
си представител гл. юрисконсулт Ц. Р. счита жалбата за неоснователна.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира
жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Фактите по спора:
Със заявление,
заведено с вх. № 2113-17-1665 от 28.09.2021 г. (л.7, 8 от адм. преписка) С.Г.М.
е поискал от ръководителя на пенсионно
осигуряване при РУ “Социално осигуряване” - Русе отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основанието- чл.68, ал.3 от КСО. Към заявлението приложил и съответните документи, доказващи трудовия и
осигурителен стаж, който има.
От ТП на НОИ
Русе била направена и таблица, съдържаща по години описа на осигурителния стаж
(л.9 от адм. преписка), както и таблица за осигурителния му доход (л.10 от адм.
преписка). Извършена била и справка, за която е съставен и констативен протокол
№КВ-5-17-*********/04.11.2021г. в информационната система на НОИ за разходите
на ДОО, свързани със заявителя М.. В адм. преписка са приложени
и всички онези документи-удостоверение, образец УП 2 - 1бр., осигурителна
книжка – 1бр., военна книжка, трудова книжка - документи, доказващи
осигурителния стаж.
От тях е видно
следното: 1. С. М. към момента на подаване на заявлението е бил с навършени 66г.,
08м., 09дни; 2. Общият му осигурителен стаж, приравнен към 3-та категория труд
според ръководителя по пенсионно
осигуряване при НОИ Русе възлизал на 15г., 09 м., 29дни, но действителния такъв
– на 13г., 09 месеца и 18 дни.
Съответно, в общия
осигурителен стаж влиза и времето, в което той е отбивал редовна военна служба
– 20.09.1973г. до 30.09.1975г. – 02 г. 00 месеца и 11 дни, но този стаж АО не
приема за "действителен стаж", по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО.
На 30.11.2021г. било
издадено разпореждане №2140-17-658, с което по депозираното от С. М. заявление
бил направен отказ за отпусната лична пенсия за ОСВ, поискана по реда на чл.68,
ал.3 от КСО.
Мотивите на административният орган за направения отказ с това разпореждане
са свързани с анализ на документите, доказващи трудовия и осигурителен стаж на
заявителя и приложимата в случая правна норма на чл.68, ал.3 от КСО, според
която „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември
2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и
10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж.“
Изводът бил, че М. не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй
като има навършените съгласно нормата години, но няма необходимите 15 години
действителен осигурителен стаж. Пенсионният орган не приема, че времето, в
което М. е отбивал редовна/ наборна военна служба следва да
бъде зачетено за действителен осигурителен стаж.
Срещу това
разпореждане, връчено му на 09.12.2021г. С. М.
подал жалба от 15.12.2021г.(л.4 от адм. преписка), в която заявил, че не
е съгласен с отказа за отпускане на пенсия за ОСВ, като изложил аргументирани
доводи относно тълкуването на същите, разгледани в разпореждането правни норми.
Посочил, че
положена от него задължителна наборна военна служба следва да бъде зачетена за действителен
осигурителен стаж, а той е на практика 2 години и 11 дни и би бил
достатъчен, за да отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО.
По жалбата на М.,
на 17.01.2022г. директорът на ТП на НОИ Русе издал и процесното решение №2153-17-6, потвърждаващо разпореждане
№2140-17-658 от 30.11.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ
Русе, като мотивите му изцяло приповтарят тези в проверявания от него акт на пенсионния
орган. Горестоящият АО също приема, че времето, през което М. е
отбил наборната си военна служба, не отговаря на определението за
"действителен стаж", дадено в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, тъй
като не е действително положен.
Недоволен от
така постановеното решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
жалбоподателят депозира жалба до съда, а в съдебна зала вече се представлява от
адвокат-пълномощник. Излага доводи и твърдения за незаконосъобразност на
административния акт, поради нарушение на материалния закон, и противоречието
му с целта на закона, като отново акцентира върху това, че задължителна наборна
военна служба следва да бъде зачетена за действителен осигурителен стаж. Иска
отмяна на актовете на ТП на НОИ – Русе.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на
органите на НОИ - разпореждане №2140-17-658 от 30.11.2021г. и потвърдилото го решение
№2153-17-6 от 17.01.2022г. на директор на ТП на НОИ гр. Русе са издадени от
компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата
писмена форма и съдържат правни и фактически основания.
При
постановяването на решението, както и на потвърденото с него разпореждане не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Тези актове обаче
са постановени в противоречие на материалния закон-КСО и в несъответствие в с
целта на закона.
Като такива подлежат на отмяна.
По делото, а и в
административното производство няма спор относно изложените по-горе факти,
досежно размера на трудовия и осигурителен стаж на С. М., неговият вид по
категории, както и че към момента на депозиране на заявлението, той е навършил 66г.,
08м., 09дни.
Спорът е изцяло
правен и е свързан с приложимото материално право и с правилното тълкуване на
понятието "действителен стаж". Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО дава легално определение и дефинира понятието "действителен
стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт.
Тази норма е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в
сила от 01.01.2015 г.
В настоящия
случай се разглежда стаж, придобит през периода от 20.09.1973г. до
30.09.1975г., чиито размер е 02 г. 00 месеца и 11 дни. На основание § 9, ал. 1
от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите
до 31 декември 1999 г. разпоредби.
През този период
наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата
военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че военната служба във въоръжените
сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна
военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите
старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно
служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната
си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна
служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. По
отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че
на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината
на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в
Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.) в редакцията през
процесния период 1973-1975 г. срокът на редовната военна служба за времето във
всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
По силата на
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.) , в относимата редакция (ДВ, бр.
102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в
редовна военна служба или трудова повинност. Това третиране на редовната военна
служба е продължено и със сега действащите разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО,
съгласно която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно
която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна
военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1973-1975 г. наборната военна служба в България е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия С.Г.М.
трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата
на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна
военна служба, съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ в редакцията през периода 1973-1975
г. (отм.) , положен от оспорващия за процесния период, се зачита за
действителен трудов стаж, съгласно действащите към този период разпоредби и
е положен при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.) , то с оглед
разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като не е сторил
това, административният орган е нарушил материалния закон.
С. М. отговаря
на условията на чл.68, ал.3 от КСО и поради това му се следва отпускането на
исканата от него пенсия по този ред.
Тълкуването на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, дадено от пенсионния орган в разпореждане
№2140-17-658 от 30.11.2021г. и после от директора на ТП на НОИ Русе в
оспореното решение е неправилно.
В този смисъл е
и трайната съдебна практика на Върховния административен съд, Шесто отделение -
Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г.; Решение № 28 от
03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение № 4930 от 26.04.2016 г. по
адм. д. № 1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016
г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г.; Решение № 11681
от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по
адм. д. № 4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018
г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. № 2326/2019 г.; Решение № 15245
от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.; Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение № 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 6444/2020 г., Решение № 14805 от 01.12.2020 г. по адм. д. 6666/2020 г., Решение
№ 10831 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2021г., Решение № 1052 от
4.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2021 г.
Оспореният административен
акт се явява постановен в нарушение на материалния закон и целта на закона,
поради което същият следва да бъде отменен съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК. На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода
на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има
право на разноски, които са заявени в размер на 600 лева- за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът в
съдебна зала е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не представлява
правна и фактическа сложност, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 36 от ЗАдв. и чл. 8, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. следва да се присъди възнаграждение за адвокат в
минималния размер от 350 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2153-17-6 от 17.01.2022г. на директора на ТП на
НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане №2140-17-658 от 30.11.2021г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе и
Връща по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне
съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Осъжда ТП на НОИ - Русе да заплати на С.Г.М. *** направените по делото разноски в
размер от 350 (Триста и петдесет) лева, за заплатено възнаграждение за ползван
адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: