№ 92
гр. Асеновград, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20245310200287 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 32/22.04.2024г., издадено от Директора на ОДБХ - Пловдив,
с което на Я. С. К., с ЕГН ********** от гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Първенец”
№15, на основание чл.449а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВМД/ вр. чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание-“Глоба” в размер
на 300лв. ( триста лева), за нарушение по чл.449а, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Жалбоподателят Я. С. К. не се явява лично по делото. Чрез подадената писмена
жалба оспорва изцяло обжалваното НП. Счита, че то следва да се отмени, като счита
същото за незаконосъобразно и неправилно, а освен това и издадено в нарушение на
материалния и процесуален закон.
Представителя на въззиваемата страна е на становище, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендират за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Във връзка с постъпила на 24.11.2023г. жалба в ОДБХ Пловдив, на 29.11.2023г.
били инициирана съвместна проверка на адрес гр. Асеновград, кв. „Долни воден“, ул.
„Първенец“ №15. В проверката взели участие св. В. В. Г. и * лекари от ОДБХ, както и
1
служители на Община Асеновград. При посещение на адреса се установило, че там
има нерегистриран животновъден обект- кокошарник, в който имало шест птици / пет
кокошки и един петел/. В хода на проверката се установило, че обекта е собственост на
живеещия на адреса Я. С. К., който в момента отсъствал. Констатациите на
проверяващите били документирани в съставения протокол, в който било отбелязано,
че на адреса е оставена бележка с телефони за контакт с официалните лекари, както и
това, че предстои връчване на АУАН за констатираните несъответствия.
Предвид установеното в хода на проверката, в присъствие на Я. С. К., на
07.12.2023г. св. В. Г. съставила АУАН № 0000893 с който му вменила извършено
нарушение по чл.449а, ал.1 от ЗВМД. Текстово, в акта то било затова, че на 29.11.2023г.
на установения адрес, лицето отглежда 6бр. селскостопански животни от кокошевия
вид /5бр. кокошки и един петел/ в нерегистриран по чл.137, ал.6 от ЗВМД
животновъден обект. Въз основа на така съставения АУАН, въпреки депозираните
възражения, по късно било издадено и обжалваното НП.
Установената от съда фактическата обстановка се подкрепя изцяло от събраните
по делото писмени и гласни доказателства в лицето на депозираните такива от
актосъставителя св. В. В. Г..
Разгледана по същество, Съдът намира подадената жалба за допустима и за
неоснователна. Безспорно по делото, се установи, че 29.11.2023г. в намиращия се
кокошарник, изграден в собствения му имот на адрес гр. Асеновград, кв.“Долни
воден“ на ул. „Първенец“ №15, нарушителят е отглеждал 5 бр. кокошки и един петел.
Безспорно е и това, че обекта не е бил регистриран като животновъден съгласно чл.137
от ЗВМД. За да понесе административнонаказателната отговорност по чл. 449а, ал.1 от
ЗВМД, следва да се прецени доколко Я. С. К. е адресат на тази норма и съответно е
нарушил задълженията си по този текст. Последното налага да се проследи
приложимата към казуса нормативна уредба и да се прецени дали всички елементи на
установеното с обжалваното НП нарушение са били налице или не. Съгласно текста на
чл. 449а, ал.1 от ЗВМД, физическо лице което отглежда селскостопански животни в
нерегистриран по реда на чл. 137 животновъден обект, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв. В ЗВМД липсва легална дефиниция за това какво представляват
„селскостопанските животни“, поради което следва да се вземат дадените такава в
други закони. В т.24 към §1 от ДР към Закона за животновъдството /ЗЖ/ е посочено, че
„Селскостопански животни“ са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици,
зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със
стопанска цел, както и каракачанско куче и българско овчарско куче, отглеждани със
селскостопанско предназначение. Подобна е и легалната дефиниция на
селскостопански животни в Закона за защита на животните /ЗЗЖ/. Според § 1, т. 16 от
ДР към ЗЗЖ „Това са животни, отглеждани с цел производство на суровини и храни от
животински произход или за други селско-или горскостопански цели, или за работа“.
2
От дадената дефиниция в т.5, § 1 от ДР на Наредба № 16 от 03.02.2006 г. за защита и
хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, се
установява, че „Селскостопански животни“ са животните, включително рибите,
земноводните и влечугите, отглеждани и развъждани за производство на животински
продукти (храна, вълна, кожа, ценна кожа с козина), за други селскостопански цели
или за работа“. Гореизложеното води извода, че отглежданите от Я. С. К. животни
представляват селскостопански. Съгласно в т.32 към §1 от ДР към ЗВМД
„Животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат
или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории“.
Предвид характера на мястото където са били установени отглежданите от Я. С. К.
шест броя птици и техния вид, този т.н. „кокошарник“ носи всички белези на
животновъден обект. За да е налице състава на вмененото нарушение следва да се
прецени и доколко обекта, предвид отглежданите в него животни е бил предмет на
задължителна регистрация. Тъй като в състава на вмененото нарушение е посочено, че
лицето отглежда селскостопански животни в нерегистриран по чл.137, ал.6 от ЗВМД
животновъден обект, то следва да се провери дали твърдението отговаря на
нормативната уредба. В разпоредбите на чл.137 има разписани две процедури за
регистрация на животновъдни обекти. Едната е тази по чл.137, ал.1 от ЗВМД /който е
приложим във връзка ал.6 на чл.137/съгласно който „Собствениците или ползвателите
на животновъдни обекти с изключение на животновъдните обекти - лични
стопанства“, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната
ОДБХ. Втората процедура е тази по чл.137, ал.11 от ЗВМД, която касае личните
стопанства. Предвид отглежданите птици от страна на К., неговия обект има всички
белези на лично стопанство тъй като отговаря на условията посочени в т.55а от §1 от
ДР към ЗВМД вр. т.47 от §1 от ДР към ЗЖ. Съгласно легалната дефиниция, „Лично
стопанство“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на
суровини и храни за лична консумация“. За собствените на животновъдните обекти -
лични стопанства, също има такова задължение за регистрация, което е разписано в
чл.137, ал.11 от ЗВМД. Съгласно тази разпоредба „Животновъдните обекти - лични
стопанства, за отглеждане на селскостопански животни подлежат на регистрация в
ОДБХ, на чиято територия се намира обектът“. Тяхната регистрация, съгласно ал.12 и
ал.13 от чл.137 също става по разписана процедура, като за това „Собственикът или
ползвателят на обекта подава заявление по образец до директора на ОДБХ, утвърден
от изпълнителния директор на БАБХ“. Пак там е посочено, че „Заявлението за
регистрация се подава чрез кмета или кметския наместник, като за всяко заявление се
издава входящ номер. На всеки 10 дни кметът или кметският наместник предоставя на
съответната ОДБХ за регистрация всички постъпили за периода заявления“. В
действителност по делото е установено, че животновъдния обект на Я. С. К. където
той е отглеждал 6бр. птици е нерегистриран съгласно по чл. 137 от ЗВМД, но цифром
3
в описаното нарушение е посочена ал.6, а не ал.11, приложима за личните стопанства.
Макар и да се прави възражение в тази насока, горното според съда не се е отразило
на правото на защита на страната да разбере в какво се състои нарушението, още
повече, че с това не се променя неговата правна квалификация. В този смисъл, съдът
намира, че установеното спрямо Я. С. К. нарушение по чл. 449а, ал.1 от ЗВМД е
налице, поради което обжалваното НП следва да се потвърди. В обжалваното НП,
АНО е посочил и своите мотиви поради което установеното нарушение не
представлява маловажен случай, като съдът споделя изцяло същите. В допълнение
може да се посочи и това, че по делото са налице доказателства от които се
установява, че извършената на 29.11.2023г. проверка по отношение на обекта на Я. С.
К. не е била първа такава, като дори прекратената със Заповед № ЗЖ-693/01.09.2023г.
на Директора на ОДБХ Пловдив процедура по регистрация на обекта, не са
мотивирали собственика на птиците на прекрати своето противоправно поведение и
премахне птиците. От друга страна няма как да с е пренебрегне и обстоятелството, че
отглеждането на птици е обект на специална закрила, във връзка което е обнародвана
Наредба № ДВ-103 от 21.08.2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и
ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците. Именно с цел защитата на
населението и животните от болести и прилагане на защитните мерки в тази наредба, в
ЗВМД е предвидена регистрация на животните обекти лични стопанства в които се
отглеждат домашни птици. Горните обстоятелства не дават възможност за
омаловажаване на случая, предвид липсата на регистрация на обекта на Я. С. К.,
въпреки, че в него е имало само шест птици. Заявеното от страна на нарушителя, че
той не бил запознат със съдържанието на съставения на 29.11.2023г. констативен
протокол не съставлява допуснато процесуално нарушение, още повече такова което,
да доведе до отмяна на обжалваното НП. Разгледано в своята цялост, обжалваното НП
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на наложената административно наказание глоба в размер на 300
лева, съдът намира, че при нейното определяне АНО се е съобразил изцяло с текста на
чл. 27, ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението, като са
отчетени всички обстоятелства в хода на проверката. Наказанието е оразмерено в
размер към минимума предвиден в закона и за съда не е налице възможност да го
намали.
При този изход на делото се явява основателно искането на представителя на
ОДБХ- Пловдив за присъждане на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК,
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела, предвиденото
възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК
4
конкретния размер по всеки спор се определя от съда. Същите следва да се определят
в размер от 100лв., т.е. към минимума но над него, с оглед факта, че делото е със
средна сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на
изразходвания времеви ресурс от пълномощника на АНО. Съдът отчете, че не би било
обосновано да се определи по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
определеното, като се отчете, че делото приключи в рамките на едно съдебно
заседание. Посочената сума следва да се присъди в полза на Областна дирекция по
безопасност на храните-Пловдив.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 32/22.04.2024г., издадено от Директора на ОДБХ - Пловдив, с
което на Я. С. К., с ЕГН ********** от гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Първенец”
№15, на основание чл.449а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВМД/ вр. чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание-“Глоба” в размер
на 300лв. ( триста лева), за нарушение по чл.449а, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
ОСЪЖДА Я. С. К., с ЕГН ********** от гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул.
„Първенец” №15 да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните-
Пловдив- гр. Пловдив, бул. „Марица” № 86, сумата 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5