Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 12.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 9-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа материалите по гр.д. №2890/2014г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ от Кодекса за застраховането(отм.).
ИЩЕЦЪТ- М.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** 63, чрез адвокат Т.Х.Г., член на САК, твърди, че на 18.11.2013 г., около 13:00
часа, на новоизграждащ се път, намиращ се в землището на с. С, община М., е
настъпило ПТП между МПС марка „ВАЗ", модел „****",
per. № ******, управлявано от З.С.В. и МПС марка
„Сеат", модел „Ибиза", per. № ******,
управлявано от Ф.М. Х.. Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К 7/18.11.2013 г. виновен за инцидента е бил водачът на л.а. марка
„ВАЗ", модел „2104", per. № ******,
който, неспазвайки знак „Б2", отнел предимството и ударил МПС марка
„Сеат", модел „Ибиза", per. № ******.
На виновния за пътния инцидент водач на МПС марка „ВАЗ", модел
„2104", per. № ******, е бил съставен
АУАН № 808760/18.11.2013 г. по описа на РУ „Полиция" - гр. М.. Вследствие
на удара е пострадал, като е получил мозъчно сътресение със загуба на съзнание; контузия
на главата. Твърди, че л.а. марка „ВАЗ", модел „2104", per. № ****** имал сключена застраховка гражданска отговорност в „ДЗИ - О.З."
ЕАД полица № 06113000380144/16.01.2013 г.,
валидна от 17.01.2013 г. до 16.01.2014 г, поради което моли ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер
на 50 000лв., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от увреждането до окончателно й изплащане. Претендира
и разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ- ДЗИ-О.З." ЕАД, ЕИК *******, представлявано от К.Ч.-
гл.изп.директор и Г. Р.Г. Д.К. - изп.директор, чрез Адв. дружество „К.И. и Я.Н.",
представлявано от адв. К.И. - САК, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че лицето
З.С.В. не е извършило нарушение на правилата за движение по пътищата, от което
да са последвали описаните в исковата молба вреди. Оспорва механизма на осъществяване на
твърдяното събитие, както и наличието на причинно- следствена връзка на
твърдените неимуществени вреди с пътнотранспортното произшествие. Оспорва
твърдението, че в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие за ищеца са възникнали описаните в
исковата молба като вид и характер, продължителност вреди. Навежда довод
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, пътувал
без поставен обезопасителен колан, както и че произшествието е настъпило на
новоизграждащ се път - път 1-5 К. – П., по който движението
не е било разрешено, респективно, че същият не е бил отворен за обществено
ползване. Счита, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди за
неоснователно завишен и прекомерен, както и
за предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 от ЗЗД. Оспорва и началния момент на претендираната законна
лихва.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Видно от представеното по делото писмо с
изх. № 11-00- 1022/05.09.2014 г. на Агенция „Пътна инфраструктура" към
Министерство на регионалното развитие, към датата на процесното пътнотранспортно произшествие
(18.11.2013 г.) път I-5 в участъка „К. - П."
в землището на с. С, общ. М., по който се е движел л.а. Сеат е бил спрян за
строителство и затворен за движение; С
оглед безопасността, на всички кръстовища със затворения за движение път, в
това число и на процесното кръстовище, са били поставени пътни знаци В-2
(забранено влизането в двете посоки).; Новостроящият
се път е въведен в експлоатация на 03.02.2014 г. - близо три месеца след
процесното ПТП.
Представени
е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не
следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От
заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице- специалист по УНГ болести,
отоневрология и професионални болести д-р
Д. М., ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че ищецът в резултат на
процесното ПТП е получил по отношение уврежданията настъпили в
областта на УНГ и отоневрологичните заболявания загубата на слух за дясно ухо, световъртеж
от централен произход в стадий на субкомпенсация. Проведено е стационарно
лечение в хирургично отделение на МБАЛ гр. К. по повод настъпилата травма в
областта на главата: открита рана по окосмената част на главата с оперативна
интервенция: реплантация на скалп. Налице е причинна връзка за дастъпване
загубата на слух на дясното ухо и настъпилите отоневрологични
нарушения - световъртеж то централен произход в стадий на субкомпенсация.
Вещото лице сочи, че Загубата на слуха на дясно ухо е дефинитивна и не подлежи
на възстановяване. Отоневрологичните нарушения подлежат на периодични
поддържащи терапии, като се влияят като честота и тежест и от общото състояние
и заболявания на лицето. Загубата на слуха на едното ухо нарушава нормалното
възприемане на звуците от заобикалящият свят, както и процеса на общуване и
създава постоянен дискомфорт. Отоневрологичните нарушения допълнително могат да
повлияват работоспособността на лицето.
По
делото е прието и заключение на СМЕ, изгонвена от вещо лице невро-хирург, както и допълнително такова, според което при процесното ПТП ищецът М.М. е получил лека открита черепномозъчна
травма, съдържаща следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; Разкъсно-контузна рана в лявата челно-слепоочна област
на главата; Контузия на гръдния кош; Нарушен слух за дясното ухо. В острия период на травмата е проведено
петдневно болнично лечение в МБАЛ „Д-р А.Д." АД - гр. К., Хирургично
отделение по клинична пътека 203 - Хирургично лечение при травми на главата.
Извършени са необходимите изследвания и консултации. По спешност е извършена
хирургична обработка на раната, означена като „Реимплантация на скалп".
Проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. Записан е обичаен
ход на заболяването. Уврежданията са във
връзка с преживяното ПТП. Периодът на възстановяване
при черепномозъчни травми с характер на мозъчно сътресение е 20-30 дни.
Раната в лявата челно- слепоочна област е зараснала за 10-15 дни. В резултат на получените травмени увреждания
ищецът е претърпял болки и страдания за срок от 20-30 дни, значителни в първите
7-10 дни. Налице е видим белег в лявата челно-слепоочна област на главата с
дължина 7 см., който причинява загрозяване. Ако пострадалият е бил с коректно поставен
предпазен колан, вероятност за предотвратяване на получените увреждания има в случай че ударът при инцидента е бил
изключително челен. При страничен или странично-челен удар коланът не може да
ограничи в достатъчна степен страничните инерционни движение на тялото и
нараняване на главата в близко разположени части от автомобилното купе.
В допълнително заключение
вещото лице д-р М. посочва, че при конкретния
механизъм на процесното ПТП, ако пострадалият е бил с коректно поставен предпазен
колан, има известна вероятност за предотвратяване на получените увреждания, но
при страничния удар в лявата страна на автомобила предпазният колан не може да
ограничи в достатъчна степен страничните инерционни движение на тялото и
нараняване на главата и гърдите в близко разположени части от автомобилното
купе.
.
От
заключението на неоспорената АТЕ, изготвено от вещото лице инж. Ж. Е. се
установява следният механизъм на процесното ПТП: На 18.11.2013г. ,около 13:00 ч. лек автомобил Сеат Ибиза, per. № ****** се
движил по път I - 5 в посока от гр. К. към с. П.. Пътното платно е било с две
ленти за движение - по една лента за всяка посока Лек автомобил Сеат се е
движил върху принадлежащата му лента. В землището на с. С на кръстовище с ГП 1-5, от лявата страна на главния път
навлиза лек автомобил „ВАЗ" с рег.№ ****** срещу знак Б2 (Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство), без да пропусне лек автомобил Сеат, при
което настъпва удар на предната част на лек автомобл ВАЗ върху странична ляда
част ан лек автомобил Сеат. Автомобилите се установяват от дясната страна на
пътното платно. Вещото лице сочи, че техническа причина за настъпване на
процесното ПТП няма. Причината е от субективен характер от страна на водача на
лек автомобил ВАЗ, който не е пропусна движещият се по пътя с предимство лек
автомобил Сеат. Процесното ПТП е настъпило следствие на действията или
бездействия от страна на водача на лек автомобил ВАЗ.
По делото са събрани и
гласни доказателства.
Разпитаната свид. Ф.М. Х.- дъщеря на ищеца, установява, че баща й е бил на задната
седалка без колан, тъй като е бил контузен, с патерици.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е
основателен.
Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска
отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие
на застрахователно.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен
начин от заключението на АТЕ и гласните доказателства. Причините за настъпване на ПТП вещото лице посочва, че
е във водача на лек автомобил
ВАЗ, който не е пропусна движещият се по пътя с предимство лек автомобил Сеат. Процесното
ПТП е настъпило следствие на действията или бездействия от страна на водача на
лек автомобил ВАЗ.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключенията на двете СМЕ.
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Относно
възражението на ответника за наличие на съпричиняване: съдът приема като неоснователно,
тъй като в тази насока не се събраха доказателства. От заключенията на
съдебните експертизи се установи, че в конкретния случай на ПТП ударът е
бил страничен - в лявата страна на автомобила, предпазният колан не може да
ограничи в достатъчна степен страничните интерационни движения на тялото и
нараняването на главата и гърдите от удар в близки части от автомобилното купе,
каквито са уврежданията на пострадалия, т.е. не се установи връзка между противоправното поведение
на пострадалия — непоставянето на обезопасите лен колан и настъпването на противоправния
резултат, т.е. действията на пострадалия не са сред причините за настъпилото
увреждане, поради
което ине е налице
съпричиняване (в този смисъл е и постоянната задължителна практика на ВКС).
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени
вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. В
изложената по-горе фактическа обстановка са посочени травматичните увреждания,
тяхната продължителност, възстановителния период, болките и страданията,
причинени на ищеца. Отчитайки тежките травматичните
увреждания на ищеца, срокът на
възстановяване, както и обстоятелството, че ищецът няма да се възстанови напълно, отчитайки и икономическите
условия в страната, установения застрахователния лимит, както и постоянната
практика на САС да увеличава определените от първата инстанция обезщетения, настоящият
съдебен състав определя обезщетение в размер на 50 000лв, поради което искът следва да се уважи изцяло.
По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди
от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на
отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и
застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и
дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху
главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата, както и
направените от ищеца разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 4660лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДЗИ-О.З."
ЕАД, ЕИК *******, представлявано от К.Ч.- гл.изп.директор и Г. Р.Г. Д.К. - изп.директор,
чрез Адв. дружество „К.И. и Я.Н.", представлявано от адв. К.И. - САК,, да заплати на М.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***
63, чрез адвокат Т.Х.Г., член на САК,
по иск с правно
основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер 50
000 лв. (петдесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази
сума от18.11.2013г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от
ищеца разноски в размер на 4 660лв.(четири хиляди шестотин и шестдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: