Решение по дело №2087/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260397
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20203110202087
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                   Година  2020                Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд             ХХІХсъстав

На дванадесети ноември               Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                    Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №2087 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЗП Иван Михайлов Стоянов против Наказателно постановление 03-011889/04.09.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което  на  ЗП Иван Михайлов Стоянов е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1800 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1  от КТ за нарушение по чл. 107р  ал.7 от КТ.

         Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано.

         В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява, като процесуалният представител поддържа жалбата.

           Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.

          След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

                ЗП Иван Михайлов Стоянов  в качеството на предприятие ползвател по смисъла на Параграф 1 т. 18 от ДР на КТ, видно от представения при проверката договор от 01.04.2019 г., за предоставяне на персонал за извършване на ръчна обработка на земеделски земи, собственост или арендовани от ЗП Иван Михайлов Стоянов и направена справка в информационния регистър на ТД на НАП, няма наети лица по трудово правоотношение, а при извършена проверка по работни места в земеделска земя в землището на с. Тръстиково, общ. Аврен, стопанисвана от ЗП Иван Михайлов Стоянов са установени 8 лица предоставени от „Ясен НМ" ЕООД, БУЛСТАТ **********, в това число и лицето Гергана Иванова Димова, изпълняващо трудови функции на работник, разсадник в посочения обект, като общият брой на работниците и служителите изпратени от предприятие осигуряващо временна работа „Ясен НМ" ООД в предприятие ползвател ЗП Иван Михайлов Стоянов е повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. Нарушението е  било извършено на 09.05.2019 г., в земеделска земя в землището на с. Тръстиково, общ. Аврен, стопанисвана от ЗП „Иван Михайлов Стоянов", в който ден е установено лицето на работа изпратено от предприятие осигуряващо временна работа „Ясен НМ" ООД в предприятие ползвател ЗП Иван Михайлов Стоянов.

           Въз основа на горното било отпочнато административно наказателно производство срещу въззивника, като бил съставен АУАН.  Свид. И. квалифицирал нарушението по чл. 107 р  ал.2 от КТ. АНО издал наказателното постановление, като квалифицирал нарушението по чл. 107 р  ал.7 от КТ. 

         В хода на съдебното производство бе разпитана свид. И., показания на който съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита на свидетелите в хода на съдебното производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

                Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на "Инспекция по труда" гр.Варна, съгласно заповед  на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Въпреки това още при образуването на административнонаказателното производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставянето на процесния АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да се санира във въззивното производство и опорочава процеса до степен, че обуславя отмяна на наказателното постановление. Съдът приема, че  административнонаказващият орган не е съобразил нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. АНО е посочил, че дата на констатиране на твърдяното нарушение и на самия нарушител следва да се счита 09.05.2019г., защото това е първият възможен момент, в който контролният административен орган е констатирал нарушението и е установил, че същото е извършено, като това се е случило след осъществена проверка на същата дата. Допуснатото нарушение е на процедурните правила, установени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като АУАН е съставен след изтичането на предвидените давностни срокове за извършването това процесуално действие. Актът за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в рамките на три месеца от откриването на нарушителя, но не по-късно от една година от извършването на нарушението.  В настоящия случай по делото се доказа, че нарушението е станало известно на административнонаказващия орган още на 09.05.2019 г., когато е открит нарушителя, извършено и установено нарушението. Горното е видно и от съставен протокол за извършена проверка. Следователно актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде съставен в тримесечния срок от откриването на нарушителя, което е изключило приложението на едногодишния срок. АУАН против жалбоподателя е могъл да бъде законосъобразно съставен най-късно до 09.08.2019 г., но той е съставен на 27.08.2019 г., към който момент срокът за извършването на това действие вече е бил изтекъл съгласно правилото на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Този срок е императивен и при неспазването му като последица законодателят е предвидил забрана за образуване на административнонаказателно производство. Безспорно спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. От своя страна неспазването на същия представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.

       На второ място съдът намира, че следва да отбележи, че АНО е допуснал  и друго процесуално нарушение довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, а именно да научи в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Налице е разминаване между посочените за нарушени от същия правни норми. В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл.107р ал.2 от КТ, докато в НП нарушението е определено като такова по чл.107р ал.7 от КТ. Съгласно нормата на чл.107р ал.2 от КТ -Общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. Видно разпоредбата на чл.107 р. ал.7 от КТ-Предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта. В НП словесно е направено описание на нарушението като такова по ал.2 на чл.107р от КТ, докато цифровата квалификация е за нарушение по ал.7 на чл.107р от КТ. Съдът намира, че следва да има единство между словесното и цифровото описание на нарушението. Противното води до нарушаване на правото на защита тъй като не би могъл да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Поради всичко изложено до тук съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като въззивникът не е могъл да разбере за какво нарушение е била наказан, което пък от своя страна се явява абсолютна процесуална  предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление

           Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. за процесуално представителство. В конкретния случай производството по делото продължи в две съдебни заседания, разпитан е  един  свидетел, делото не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 100  лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ДИТ Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя  сторените от него разноски в размер на 100 лева.

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление 03-011889/ 04.09.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което  на  ЗП Иван Михайлов Стоянов е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1800 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1  от КТ за нарушение по чл. 107р  ал.7 от КТ.

          ОСЪЖДА  ДИТ гр. Варна да заплати на на  ЗП Иван Михайлов Стоянов сторените от него разноски  в размер на 100 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

          След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: