Решение по дело №619/2015 на Районен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер 337                                          02.10.2015 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На двадесет и девети септември                           две хиляди и  петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар  Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.619 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор, с правно основание чл.128 т.2 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ

Депозирана е искова молба от  Л.Р.Х., с която са предявени обективно съединени искове срещу  ЕТ Г. – П. Ц., за заплащане на сумата от 1050 лв. представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.11.2014г.-10.02.2015г., както и сумата 200 лв. за неизползван отпуск за 2014г. и 2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяването им. Сочи, че е работила при ответника, получавала по 350лв. на месец,  като трудово и правоотношение било прекратено със заповед от 10.02.2015г., без да е заплатено дължимото трудово възнаграждение. В с.з. прави искан, за прогласяване нищожността на клаузите в договора със срок на изпитване поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като е работила през 2013г. при същия работодател на същата работна длъжност, което е в противоречие с чл.70 ал.5 от КТ.  Сочи се, че е работила 12 часа работно време от 12 часа на обяд до 1-2 през нощта и имала уговорка и реално получавала до месец октомври чисто по 350лв., като реално започнала работа през месец август 2014г.

Ответникът в законния срок не е депозирал отговор. Депозирана е молба-становище, поддържана и в с.з., че дължимите възнаграждения са изплатени на ищцата. Обезщетението на неползван отпуск за 2014г. и 2015г. – чрез пощенски запис от 08.06.2015г., трудовите възнаграждения за м .ноември и м. декември 2014г. – лично срещу подписа във ведомостите за заплати, а тези за месец януари и февруари 2015г. с пощенски запис на 17.03.2015г., тъй като ищцата след като напуснала работното си място, не е посещавала предприятието.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищцата работила по трудово правоотношение с ответника. С трудов договор №185/11.11.2014г. е назначена на длъжноста «общ работник» в цех за закуски с уговорено основно месечно възнаграждениев размер на 45лв., работно време от един час, като трудовото правоотношение е за определен срок за изпитване до 11.05.2015. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №6/10.02.2015г. на основание чл.71 ал.1 т.1 от КТ.

По делото е разпитан по искане на ищеца св. Я. Д. И., който сочи, че бил колега на ищцата във фирмата на ответника за производство на закуски. Тя започнала работа от средата на м. септември 2014г. - пакетирала закуски. Работела от 12ч. на обяд до 2-3ч. през нощта. Казала му, че получава по 350лв.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, ищцата е назначена с трудзов договор при условията на 1 час работно време, с основното месечно възнаграждение 45лв., като  за периода от 11.11.2014г. до 10.02.2015г. същото е в размер на 135лв. Дължимата чиста сума за получаване за м.11 и м.12.2014г. е общо 60,15лв. изплатени във ведомости за заплати, а дължимата чиста сума за получаване за м.01.2015г. до 10.02.2015г. общо 45,74лв. – изплатени с пощенски запис на 17.03.2015г. Полагащият се платен годишен отпуск в размер на 5дни е ползван. Съответното обезщетение е начислено във веддомост за месец май 2015г., чиста сума за получаване-10,12лв. Обезщетението е изплатено на 08.06.2015г. с пощенски запис. Съдът няма причина да не кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, пълно, обосновано и неоспорено от страните.

По искане на ищцата е открито производство по чл.193 от ГПК поради оспорването истинността на ведомостите за заплати за м. ноември и м. декември 2014г., тъй като същата твърди, че подписите не са изплънени от нея. Поради непредставяне на оригиналите на процесните документи от страна на ищеца, не е извършена проверка чрез графологична експертиза за тяхното авторство - дали ищцата е положила своя подпис за получавани заплати за тези месеци, поради което съдът не е в състояние да се произнесе по отношение инстинността на тези документи.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:  Предявените искове са частично основателни. На първо място съдът следва да отбележи, че направеното от ищцата в първото с.з. искане за обявяване на клаузите в трудов договор №185 от 11.011.2014г. за нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави е заявено във формата на възражение, тъй като не отговаря на изискванията за обективно съединяване на искове – по чл.212, чл.210, съответно чл.214 от ГПК/В т.см. Р-е №51/30.04.2014г. т.д. №1977/2013г. ІІ т.о. ВКС/. Но и като заявено възражение, същото е несвоевременно. Независимо от това съдът намира за необходимо да отбележи, че твърдяното наличие на предпоставките на чл.70 ал.5 от КТ..... не бе доказано, както и наличието на фиктивни клаузи в същия договор. В този смисъл са събрани гласни доказателства – показанията на св.И. Съгласно практиката на ВКС е прието, че за да е налице трудов договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления/уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с подписването му – в решение по гр.д. №1024/2009г. на ВКС ІV г.о. В случай, че не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства, в които се съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез неговите съществени елементи, може да се приеме, че работникът е извършвал дейност по трудов договор – решение по гр.д. №3725/2008г. на І г.о. на ВКС. Липсват доказателства по делото за това. Поради което съдът намира, че действителния и като не оспорен от ищцата е процесният трудов договор, за който не се установи да съдържа нищожни клаузи.

Според заключението на вещото лице по изготвената експертиза, дължимата чиста сума за получаване за м.11 и м.12.2014г. е общо 60,15лв. - изплатени във ведомости за заплати, а дължимата чиста сума за получаване за м.01.2015г. до 10.02.2015г. общо 45,74лв. – изплатени с пощенски запис на 17.03.2015г. Поради непредставяне на ведомостите за заплати за м. ноември и м. декември 2014г. с оглед оспорване на тяхното авторство, невъзможността за изготвяне на графологична експретиза, съдът намира, че същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал предвид и разпоредбата на чл.161 от ГПК. Поради което не следва да се приема, че м.11 и м.12.2014г. ищцата е получила сумата 60,15лв. в какъвто смисъл е заключението на вещото лице, поради което искът е основателен в този размер. Ищцата е получила сумата 45,74лв., представляваща трудово възнаграждение за месеците януари до 10.02.2015г. с пощенски запис. Същата не е оспорила последния и предвид изявлението направено в с.з. /л.91/, че не оспорва сумите получени с пощенски записи. Поради което искът за заплащане на  трудово възнаграждение е доказан в размер на 0,15лв., а до първоначално предявения размер като недоказан следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за обезщетение за неползван отпуск по чл.224 ал.1 от КТ, съдът намира същата за недоказана. Съгласно заключението на вещото лице, полагащият се платен годишен отпуск в размер на 5дни е ползван. Съответното обезщетение е начислено във веддомост за месец май 2015г., чиста сума за получаване-10,12лв. Обезщетението е изплатено на 08.06.2015г. с пощенски запис, който както бе споменато по-горе не е оспорен от ищцата.

 Няма направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася.

Тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на един от исковете, същият дължи заплащане на направените по делото разноски съразмерно на тази част, а именно сумата 50 лв. по сметка на РРС, както и за платената от бюджета на съда сума за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 80.лв., или общо в размер на 130лв.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението по отношение на трудовото възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

           

 ОСЪЖДА ЕТ Г. – П. Ц-, ЕИК***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Р.Х., ЕГН********** сумата 60,15лв./шестдесет лева и петнадесет стотинки/ трудово възнаграждение за месец ноември 2014г. и месец декември 2014г, ведно със законната лихва от 02.04.2015г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ до първоначално предявения размер.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от  Л.Р.Х., ЕГН********** против ЕТ Г. – П. Ц., ЕИК***, за заплащане на сумата 200 лв. неизползван отпуск за 2014г. и 2015г

На основание чл.242 ал.1 от ГПК  ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението

ОСЪЖДА ЕТ Г. – П. Ц., ЕИК**** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 130лв. /сто и тридесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: