РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от В. П. К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес в град *****, депозирана чрез адв. А.Ц., против Решение № 260034 от 12.02.2021
г., постановено по гр. дело № 1833/2019 г. по описа на РС – *****, III гр. с., с което се
признава за установено по отношение на жалбоподателката, че въззиваемите В. П. А.. с
ЕГН **********, с постоянен адрес в село *****, М. П. Б. с ЕГН **********, с
постоянен адрес в село *****, П. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в село
***** ул. „****, ЦВ. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в село *****, и В. П.
П. с ЕГН **********, с постоянен адрес в село ***** са собственици с равни права –
по 1/5 ид. част за всеки от тях, по наследство от техните родители – П. П. П., починала
на 08.04.2019 г., и П. А. П., починал на 16.12.2019 г., и давностно владение,
продължило повече от 10 години, на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
цялото застроено и незастроено с площ от 1 780 (хиляда седемстотин и осемдесет)
кв.м, находящо се в село *****, съставляващо по ПУП на село *****, одобрен със
заповед № 187/1979 г. имот планоснимачен номер 599 (петстотин деветдесет и девети),
за който са отредени парцели с номера: VIII – 599 (осми за петстотин деветдесет и
девети) и XXV-599 (двадесет и пети за петстотин деветдесет и девети) в квартал 44
(четиридесет и четвърти), ВЕДНО с построените върху имота ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 100 (сто) кв.м., с два отделни
входа за всеки един от етажите и ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ПЛЕВНЯ със застроена
площ от 40 (четиридесет) кв.м., и двете сгради попадащи върху парцел XXV-599, и с
което решение е отхвърлен искът с правно основание чл. 69 ЗН, предявен от
жалбоподателката против настоящите въззиваеми страни за допускане до делба на
горепосочения процесен недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1780
1
кв.м., находящо се в село *****, ВЕДНО с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда с площ от 100 кв.м. и двуетажна масивна плевня с площ от 40 кв.м.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение и се иска неговата отмяна. Изразява се несъгласие с изводите на
съда от правна страна, че родителите на въззиваемите са придобили по давност
идеалната част от правото на собственост върху процесния имот на жалбоподателката
К.. Твърди се, че същите са извършвали фактически действия, ненадхвърлящи нуждите
на обикновеното ползване, и че не са демонстрирали поведение, което да обективира
намерението им да своят целия имот. Още повече, като се имало предвид опитите на
един от въззиваемите - П.П., да получи от жалбоподателката нейната идеална част от
имота. В тази насока се твърди още, че отблъскването на жалбоподателката от имота
от страна на родителите на въззиваемите не може да се приеме за действия,
манифестиращи своене на чуждите идеални части, а единствено, че владението им не е
било необезпокоявано, както и че В.К. винаги е имала претенции към имота. По
изложените съображения се иска отмяна на решението, отхвърляне на предявения
инцидентен уставителен иск за собственост и допускане до делба на процесния имот
при квоти 1/2 ид.част за В.К. и по 1/10 ид.част за В.А., М. Б., П.П., Ц.П. и В.П..
Претендират се разноски за настоящото производство.
В законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В. П. А.. с ЕГН
**********, М. П. Б. с ЕГН **********, П. П. П. с ЕГН **********, ЦВ. П. П. с ЕГН
**********, и В. П. П. с ЕГН **********, чрез общия им пълномощник адв. Н.Б., с
който се оспорва жалбата и се излагат съображения в подкрепа на атакуваното
решение. Въззиваемите считат своите твърдения за придобиване на имота по
наследство и давност за доказани с оглед събраните по делото доказателства. Молят
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Пловдив като съобрази доводите на страните и релевираните в
жалбата въззивни основания, съгласно правилата на чл. 269 от ГПК, и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Инцидентният
установителен иск се намира за допустим в делбеното производство и ищците имат
интерес от неговото предявяване, тъй като насрещната страна претендира
самостоятелни права върху процесния имот.
Районен съд – Пловдив е бил сезиран от В. П. К. с иск по чл. 69 ЗН за делба на
процесния имот – дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда и
стопанска постройка, както и с инцидентен установителен иск за собственост от
ответните страни по иска за делба - В. П. А.., М. П. Б., П. П. П., ЦВ. П. П. и В. П. П., за
признаване за установено по отношение на В.К., че ищците са собственици на
процесния имот по наследство от техните родители и давностно владение. За да уважи
инцидентния установителен иск и да отхвърли иска за делба, районният съд е приел за
установено от събраните по делото доказателства, че родителите на ищците по
установителния иск - П. П. П., починала на 08.04.2019 г., и П. А. П., починал на
16.12.2019 г., приживе са владели процесния имот в продължение на 10 години,
2
считано от 2008 г. до край на 2018 г., т.е. преди предявяването на иска за делба.
Майката на ищците била отблъснала владението на своята сестра В.К. и била
демонстрирала собственически права върху целия имот с отказа си да се извърши
доброволна делба на имота, като това състояние продължило повече от установения в
чл. 79 ЗС срок на придобивна давност. По тези съображения е прието, че липсва
съсобственост между ищцата К. и ответните страни по иска за делба - В.А., М. Б., П.П.,
Ц.П. и В.П..
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации на
първоинстанционния съд, е единствено неговите правни изводи, които обаче се
намират за правилни според настоящия въззивен състав.
По делото е безспорно установено от представените удостоверения за
наследници (л. 3 и л. 13 от гр. д. № 1833/2019 г. на КРС), че съпрузите П. Т. Г., починал
на 25.03.2004 г., и В. П. Г., починала на 27.06.1995 г., са родители и наследодатели на
В. П. К. и сестра й П. П. П., починала на 08.04.2019 г. Последната е майка и
наследодател на ищците по инцидентния установителен иск. П. А. П., починал на
16.12.2019 г., пък е техен баща, респ. наследодател, и преживял съпруг на П. П..
Не се спори, че процесното дворно място с площ от 1 780 кв.м, находящо се в
село *****, съставляващо по ПУП на селото, одобрен със заповед № 187/1979 г., имот
планоснимачен номер 599, ведно с разположената в него плевня, са били собствени на
общия наследодател П. Т. Г.. Това е видно още от представената скица № 607 от
25.09.2019 г. на Община ***** и разписна книга. Безспорно е и че двуетажната
жилищна сграда, разположена в процесното дворно място, е построена в периода 1980
г. – 1983 г., т.е. приживе на общите наследодатели, като от представен по делото
протокол (л. 59 от гр. д. № 1833/2019 г. на КРС) е видно, че строителна линия и ниво, за
строеж в парцел ХХV-599 кв. 44 по плана на село *****, за построяване на масивна
жилищна сграда е дадена на наследодателя на страните П. Г.. Не се спори и, че от
построяването на сградата, а и преди това, имотът се е ползвал общо от наследодатели
- П. и В. Г., заедно със семейството на ищците по установителния иск – П. и П. К. и
техните деца. Дворното място, жилищната сграда и плевнята са се ползвали по този
начин до смъртта на общите наследодатели съответно през 1995 г. и през 2004 г., като
впоследствие имотът се ползвал само от П. и П. К., респ. докато те не са починали през
2019 г. Ищцата по иска за делба – В.К., след като се е омъжила, още преди
построяването на къщата, се е преместила да живее в с. *****, общ. *****. Не се спори
и че жилищната сграда е построена със средства на живущите в имота, а В.К. и
нейният съпруг са участвали в строежа с труд.
Горните факти и обстоятелства не се оспорват от страните и се установяват още
от събраните по делото свидетелски показания на свидетелите Т. Т., Д. М. и С. Ф.,
които са кредитирани от съда, като последователни и непротиворечащи си, като се има
предвид и дългия период от време, изминал от събитията, за които свидетелите говорят
(в частност строежа на къщата). В своите мотиви районният съд подробно е описал
изложеното от всеки свидетел, паради което, за да не се преповтарят, въззивния съд на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния в посочената част.
В хода на делото е разпитана като свидетел и дъщерята на В.К. – Д. К., чиито
показания са ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелката говори за
относими към спора факти и потвърждава изложеното от другите свидетели, касателно
строежа на жилищната сграда и ползването на имота през годините. Същата говори
обаче и за обстоятелства, настъпили след смъртта на П. Г., през 2004 г., а именно, че
нейната майка за последно е посетила процесния имот през 2008 г., когато е била
3
изгонена от своята сестра П. П., след който момент В.К. не била посещавала имота и
нямала ключ за него. Според свидетелката, след този момент П. П. не е допускала
сестра си до имота и е отказвала да се извърши доброволна делба помежду им.
Обстоятелството, че В.К. е била изгонена през 2008 г. от своята сестра П. П. и нейния
съпруг П. П. от процесния имот и след това не е била допускана от тях в него, се
потвърждава и от изложеното в отговора на исковата молба по инцидентния иск, което,
както и районният съд е посочил, се явява признание на неизгодно за страната
обстоятелство. Свидетелката К. говори и за среща през 2011 г. между един от ищците -
П.П., и В.К., при която първият е искал да получи дела от правото на собственост на
В.К. от процесния имот. Свидетелката споменава и за среща, след смъртта на П. П.,
между ищците и В.К. с цел доброволно уреждане на спора.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
За да се уважи заявената претенция по инцидентния иск за собственост,
съобразно посоченото с исковата молба придобивно основание, ищците е следвало да
докажат, че техните наследодатели и родители П. и П.П.и са упражнявали фактическа
власт върху целия процесен имот със съзнание, че са негови собственици, включително
и спрямо чуждата 1/2 ид.част, собствена на В.К., като тяхното владения да е
продължило непрекъснато в период от минимум десет години, съгласно разпоредбата
на чл. 79 ЗС. Доколкото основанието, на което е възникнала съсобствеността между
двете сестри В.К. и П. П., е наследствено правоприемство, то последната е следвало да
манифестира по недвусмислен начин пред своята сестра промяната в намерението си
да свои целия имот, т.е. че е владелец, а не само държател на чуждата идеална част,
предвид това, че презумпцията по чл. 69 ЗС в случая не се прилага. Това се извежда от
задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС.
В тази насока въззивният съд намира, че с действията си по изгонване на своята
сестра В.К. от процесния имот през 2008 г., наследодателката на ищците е
обективирала намерението си да свои целия имот, вкл. и чуждата идеална част, и по
явен и недвусмислен начин е отрекла и отблъснала владението на другия съсобственик.
Тези действия, предвид своя характер, са станали непосредствено достояние на
жалбоподателката К.. Следователно от този момент – най-късно край на 2008 г., е
осъществено т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец – П. П., се превръща в съсобственик владелец и е започнал
да тече 10-годишния срок на придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. До
смъртта на П. и П.П.и през 2019 г., двамата заедно са владели и ползвали целия
процесен имот, като не са допускали В.К. до него, последната не е имала ключ и след
като е била изгонена не е посещавала имота преди смъртта на сестра си. В тази насока
не се споделят твърденията в жалбата, че наследодателите на ищците не били
извършили действия по отблъсване на владението на жалбоподателката, а единствено
използвали имота за удовлетворяване на нужди, ненадхвърлящи обикновеното
ползване. Напротив, изгонването на жалбоподателката от имота и недопускането й до
същия в продължение на години е именно такова поведение, което отрича чуждите
права. Според свидетелката К., а и според самата жалбоподателка, починалата П. П.,
подкрепяна от своя съпруг, приживе е отказвала имота да се подели между двете
сестри, което е още една явна индиция за наличие на собственическо отношение
спрямо целия имот. Доколкото това състояние е продължило от отблъскването на
владението пред 2008 г. до смъртта на наследодателите на ищците през 2019 г., т.е.
повече от десет години, то и съдът намира фактическия състав на придобивната
4
давност да се осъществил.
Не се споделя изложеното в жалбата, че владението на наследодателите на
ищците не било непрекъснато и необезпокоявано, доколкото между двете сестри имало
спор за имота, и че В.К. не била изгубила интерес относно своята 1/2 ид. част. Както се
посочи по-горе, претенциите на жалбоподателката към имота са били явно отричани от
наследодателите на ищците, а тяхното владение не може да се прекъсне или отрече
само с наличието на състояние на спор, без предприемането на конкретни фактически
или правни действия от страна на невладеещия съсобственик. В тази насока е и
съдебната практика (Решение № 5 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2008 г., II г.
о., ГК), съгласно която прекъсването на давността в хипотеза, при която един от
сънаследниците е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа
власт, отблъсвайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо
тях намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си, се
изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота,
предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху
същия имот от трето лице, вкл. и от друг сънаследник самостоятелно или наред с
първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие върху самия имот или
заявяване на права за имота по съдебен ред. В случая подобни действия не са
предприети от В.К.. Тя не е посещавала имота след като е била изгонена и такъв
достъп и е бил отричан, т.е. не са осъществени фактически действие спрямо имота. Не
са заявени права и по съдебен ред спрямо владеещия съсобственик до изтичането на
десетгодишния срок от манифестирането на промяната в намерението за владеене.
Подобни действие се предприети едва с предявяването на настоящата искова молба за
делба на имота през 2019 г. – след изтичането на срока на придобивната давност.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС
е прието, че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на
основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и
неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за
собственост. Настоящият случай е именно такъв. Фактическият състав на
придобивната давност е настъпил приживе на наследодателите на ищците. Същите не
са се позовали изрично, че са придобили по давност имота, но това не ги лишава от
придобитите права, а техните наследници претендират тези права в настоящия процес.
В т. 2 от посоченото по-горе тълкувателно решение пък е прието, че позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок. В случая ищците и наследници на П. и П.П.и,
като средство за защита в настоящия процес, се позовават на материалноправните
последици на давността, изтекла в полза на техните наследодатели. Тези последици
следва да се зачетат към момента на изтичане на законовия срок, т.е. най-късно в край
на 2018 г., което е преди предявяването на настоящия иск за делба. По тези
съображения исковата претенция по инцидентния установителен иск за собственост се
намира за основателна. Обстоятелството, че П.П. е посетил през 2011 г. леля си В.К. с
молба да му прехвърли нейната 1/2 ид. част не е от значение за правилното решаване
на делото, защото към онзи момент не той, а неговите родители са владели имота и
отблъсквали владението на жалбоподателката, т.е. давността не е прекъсвана с това
действие. Посещението на ищците при тяхната леля – настоящата жалбоподателка,
след смъртта на П. П., също не е относимо, доколкото давността вече е била изтекла и
техните наследодатели са били придобили имота. Обстоятелство, на което сега ищците
се позовават.
5
В своето решение районният съд е достигнал до същите изводи и ги е развил
подробно, поради което за пълнота въззивния съд препраща и към мотивите по
същество на спора на първата инстанция.
С оглед на изложеното инцидентният установителен иск се намира за
основателен и правилно е уважен, поради което и искът за делба също правилно е
отхвърлен, предвид липсата на съсобственост между страните. Ищците по
инцидентния иск пък не са заявили желания имотът да се подели само помежду им.
По изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
атакуваното решение като правилно ще се потвърди изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателката няма да се присъждат
разноски. Въззиваемите страни не са претендирали разноски за настоящото
производство и не са представили списък по чл. 80 ГПК, поради което разноски няма
да им се присъждат с настоящото решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260034 от 12.02.2021 г., постановено по
гр. дело № 1833/2019 г. по описа на Районен съд – *****, III гр. с.
Въззивното решение подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщението до страните, пред Върховен касационен съд, при наличие на
предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6