РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Русе, 12.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 13 октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 263 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на
Р. С.
Д. *** против Решение №
335 от 13.07.2021 г., постановено по АНД № 15/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 59 от 20.11.2020 г. на Директора
на РИОСВ – Русе, с което на Д. на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 400 лева за извършено нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО и е осъдена Р. С. Д. *** сумата от 100 лева за
извършената защита от юрисконсулт. В жалбата се навеждат касационни основания
за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Претенцията е да се отмени решението на РС
- Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло
наказателното постановление. Претендира се и присъждане на направените и пред
двете съдебни инстанции разноски.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител гл. юрисконсулт Цв. Т.
оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. При евентуална отмяна на решението и на НП,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
След анализ на събраните по делото
доказателства, от фактическа страна въззивният съд е установил, че административнонаказателната
отговорност на Р.Д. е ангажирана за това, че при извършена на 09.07.2020 г.
проверка от органите на РИОСВ – Русе на територията на землището на село
Просена, община Русе, на площ от 500 кв. м. било констатирано замърсяване с
отпадъци на терен под „Гробищен парк“, в края на ул. „Христо Смирненски“,
изразяващо се в изхвърлени битови отпадъци, такива от стари дрехи, обувки и
излезли от употреба гуми. Затова срещу нея, в качеството й на кмет на селото и
оправомощена със Заповед № РД-01_29/07.01.2020 г. на Кмета на Община Русе, да
осъществява контрол по управление на отпадъците на територията на село Просена,
бил съставен АУАН за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО, а впоследствие
издадено и обжалваното пред първата съдебна инстанция наказателно постановление,
с което й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 400 лева на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд е формирал правни изводи за това, че при издаването
на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е
осъществило вмененото му нарушение по ЗУО, тъй като видно от приложената по
делото Заповед № РД-01_29/07.01.2020 г. на Кмета на Община Русе последната действително
установява възлагането на такива правомощия на кметовете на кметства в
общината, сред които безспорно е и с. Просена. Съгласно § 1 от заповедта, тези
длъжностни лица са оправомощени да контролират дейностите, свързани с
образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране,
третиране на битови и строителни отпадъци. При извършената проверка било
установено визираното замърсяване с отпадъци. Така с бездействието си
жалбоподателката, в качеството й на кмет на селото и оправомощена със Заповед №
РД-01_29/07.01.2020 г. на Кмета на Община Русе, допуснала нарушение на
визираната разпоредба, тъй като не осъществила изискуемия контрол, за което
правилно било индивидуализирано и наложеното й наказание – ориентирано към
минимума.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Касационната инстанция не споделя
извода на районния съд за правилно приложение на материалния закон от страна на
административнонаказващия орган. Според настоящия състав на съда описаното в НП
деяние не изпълва от обективна страна състава на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО, а този на чл. 151, ал. 2,
т. 6 от същия закон, съгласно който кмет на община и/или длъжностно лице, което
не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени
за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на
почистването им се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание. Тази санкционна норма кореспондира с вмененото на кмета на
с. Просена задължение в чл.
19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Санкционната норма на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО
е специална по отношение на
общата санкционна норма на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО и изключва нейното приложение.
Административнонаказващият орган е
допуснал и нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като не е посочил точно правната норма, предвиждаща
конкретното правило за действие, което наказаното лице не е изпълнило.
Административният контрол, както всяка административна дейност, е
правнорегламентиран, т. е. действията, с които той се осъществява и
правомощията на контролните органи, са конкретно описани в правни норми. Именно
неизпълнението на тези правнорегламентирани действия, т. е. бездействието води
до неизпълнение на вменените контролни функции от страна на съответното
длъжностно лице, т. е. до извършване на административно нарушение. В случая в
НП е посочена като нарушена правната норма на чл.
112, ал. 1, т. 1 от ЗУО, към която препраща, санкционната норма на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО, приложена от
административнонаказващия орган. Нормата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО, обаче, не предвижда
конкретно правило за поведение на задължените длъжностни лица, а посочва само
общото задължение да контролира. Конкретните правила за извършване на този
контрол и правомощията на длъжностните лица са подробно регламентирани в
следващи норми от закона и от наредбите, издадени въз основа на него.
Административнонаказващият орган не е посочил в НП коя конкретно правна норма
предвижда описаните в НП дължими действия, които жалбоподателката не е
изпълнила и по този начин е извършила виновно нарушението, за което е наказана.
Допуснатото от АНО нарушение е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателката - да разбере за нарушаването на коя точно правна норма е
наказана.
С оглед изложеното настоящият състав
на съда приема, че районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което
следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК
касационният съд следва да реши спора по същество. При извършване на тази
дейност и с оглед изложените по-горе правни съображения издаденото наказателно
постановление също следва да бъде отменено.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, §. 1, т. 6 от ДР
на АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, основателно и своевременно се явява искането на
касатора за присъждане на всички, сторени от него разноски в административнонаказателното
производство. Те възлизат общо на 800 лева, от които по 400 лева – заплатено
възнаграждение за адвокат за всяка от съдебните инстанции. Възражението на
ответника за прекомерност е неоснователно, доколкото уговореният и заплатен
адвокатски хонорар за представителството пред РС - Русе и АдмС - Русе е
ориентиран към размера, предвиден от разпоредбите на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 335 от 13.07.2021 г.,
постановено по АНД № 15/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 59 от 20.11.2020 г. на Директора на РИОСВ – Русе и е
осъдена Р. С.
Д. *** сумата от 100 лева
за извършената защита от юрисконсулт и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 59 от 20.11.2020 г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на Р.
С. Д. на основание чл. 151, ал. 1, т. 4
от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 400 лева за извършено нарушение на чл. 112, ал. 1,
т. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите - Русе да заплати на Р. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 800 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.