Р
Е Ш Е Н И Е № 177
гр. Сливен, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря
Николинка Йорданова и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от
съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 169 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от С.Г.П. ***, подадена чрез адв. Х.Х. *** против Решение № 260041 от 21.09.2020 г.,
постановено по АНД № 559/2020 г. по описа на Сливенски районен съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0804-000931 от 22.04.2020 г.,
издадено от Началник Сектор към РУ Сливен към ОДМВР – Сливен, с което на С.П. ***
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева на
основание чл.183 ал.7 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за един
месец за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди,
че решението на Сливенския районен съд е постановено при неправилно прилагане
на материалния закон. Касаторът твърди, не е извършил
нарушението, за което е наказан. Счита, че същото носи белезите на маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли обжалваното съдебно решение да бъде
отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено процесното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Х. Х.-***, който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи.
Ответникът по касационната жалба
– ОДМВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено
становище от п.– гл. юриск. Б. оспорва жалбата. Прави
възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Административен съд Сливен, след
като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на
Прокуратурата, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на
обжалваното решение, счита касационната жалба за неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП,
Районният съд, след като обсъдил и преценил събраните по делото доказателства,
е приел за установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение
по чл.6 ал.1 от ЗДвП вр. с чл.183 ал.7 от ЗДвП;
изложил е съображения за неоснователност на наведените доводи; направил е
извод, че при издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения; съобразил е, че размерът на наложеното наказание е правилно
определен и че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, поради
което приел НП, че е законосъобразно.
Решението на РС Сливен е валидно,
допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по
делото доказателства.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Видно от
установената по делото фактическа обстановка, на 16.04.2020 год. бил съставен
АУАН, с фабр. № 675159 против П. за това, че на
16.04.2020 год. около 13,00 часа в гр. Сливен, на ул. „Индустриална“ след
стария фуражен завод посока кв. „Дебелата кория" управлява лек автомобил
„БМВ 645 ЦИ" с peг. № *** след въведена временна
забрана за движение на ППС с поставен знак ,.В2", същият навлиза след
знака и не спазва забраната. В графата за обяснения/възражения по акта жалбоподателят
е написал, че не е видял временно поставения знак. В акта било посочено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено процесното НП № 20-0804-000931 от 22.04.2020 год., издадено
от Началник Сектор към РУ - Сливен към ОД на МВР Сливен, с което на П. било
наложено административно наказание „Глоба" в размер на 300.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП за нарушение на чл. 6. т. 1 от ЗДвП. По делото е приобщено
заверено копие от писмо изх. № 6600-185 (1)/30.06.2020 год. по описа на Община
Сливен с приложена към него схема, от което се установява схемата на поставените
пътни знаци и въведената временна забрана за движение в пътния участък от ул.
„Индустриална" след стария фуражен завод до моста на напоителния канал до
кв. „Дебелата кория". От РС Сливен е била приобщена и Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването, по силата на която
органите на МВР организират КПП на входно - изходните пътища на областните
градове.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни изложените от касатора доводи в касационната жалба за незаконосъобразност на решението. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт. По делото е безспорно установено, че П. е управлявал МПС след въведена временна забрана за движение на ППС с поставен знак „В2" и същият е навлязъл около 150 метра след знака, като не е спазил забраната. Следователно с поведението си същият е допуснал нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП предписващ, че участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци, включително и с пътен знак В2, който съгласно чл.49 ал.1 от ППЗДвП се поставя непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана.
Твърденията на касатора за маловажност на извършеното нарушение по чл. 140 от ЗДвП и неправилна приложимост на санкционната норма, настоящата инстанция намира за неоснователни. Същите са обсъдени от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че в АУАН и НП е посочено конкретното нарушение, като са изписани съответните санкционни разпоредби от ЗДвП. Съдът правилно е преценил, че наложените административни наказания са законосъобразно определени към предвидения в закона минимален размер. Необосновано е твърдението на касатора, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, тъй като във всички случаи водачите на пътни превозни средства са длъжни да изпълняват закона и разпорежданията на контролните органи. Следвайки законовите критерии за преценка на "маловажен случай", Районният съдът правилно е преценил степента на обществена опасност на извършеното от касатора нарушение, отчел е наложените му до момента наказания и е приел, че конкретното деяние не разкрива белезите на маловажност. В случая при преценка на степента на обществените отношения, които се охраняват и настоящата съдебна инстанция преценява, че не е налице маловажен случай.
С оглед гореизложеното, първоинстанционният съд правилно е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който не страда от пороците, сочени като отменителни наказания, поради което същият следва да бъде оставен в сила.
Своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260041 от 21.09.2020 г., постановено по АНД № 559/ 2020 г. по описа на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА С.Г.П. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: