РЕШЕНИЕ
№ 1481
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М.ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110212001 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„С. Х. Б.” АД, чрез адв.С. е обжалвало наказателно постановление /НП/
№589500-F588790/27.07.2021г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на
НАП - София, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че след
установяване на нарушението и преди съставяне на АУАН поддържащата фирма вече
се била снабдила с Разрешение за обслужване, което отговаряло на изискванията за
маловажност на случая. Отделно от това се позовава не промяна на Наредба №Н-
18/13.12.2006г., където според измененията, обнародвани в ДВ бр.17/26.02.2021г.
срокът за лицата, които извършват ремонт и обслужване на ИАСУТД е удължен до
31.12.2021г. Такава разпоредба се явявала по-благоприятна, поради което следвало да
се приложи от наказващия орган.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в същата съображения.
Наказващият орган, чрез юрк. Ненчовска - Ердир оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установило извършеното нарушение от дружеството –
жалбоподател и последващо изпълнение на законово задължение не може да санира
нарушението, както и да послужи за основания за маловажност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „С. Х. Б.” АД е наложена имуществена санкция, в размер
на 3000 лева, за това, че при извършена проверка на 29.01.2021г. в 15:40 часа на
търговския обект, стопанисван от дружеството, находящ се в гр.С., пл.“С. Н.“ №..... е
установено, че има въведено в експлоатация и работен режим система ИАСУТД, за
която е представен, че е сключен договор за сервизно обслужване от 01.01.2017г. с
фирма „Хоспиталити Енд Ритейл Системс“ ЕООД, което няма издадено Разрешение за
извършване на техническо обслужване и ремонт на ИАСУТД от БИМ, т.е. към датата
на проверката, сервизната организация не е имала права за извършване на техническо
обслужване и ремонт на ИАСУТД, което означава, че представеният договор не е с
лице, което отговаря на условията, визирани в чл.118, ал.5 от ЗДДС - нарушения на
чл.118, ал.5 от ЗДДС.
НП е издадено въз основа на АУАН №F588790/08.02.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите СВ. ЕМ. Д. - актосъставител и СТ. Б. СТ. -
присъствал при извършване на проверката и съставяне на акта, според които, при
извършена проверка в стопанисвания от дружеството хотел, се установило, че има
сключен договор за обслужване на интегрираната система, но обслужващото
дружество за поддръжка и ремонт няма издадено разрешение за такава дейност от
БИМ. За това нарушение съставили АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
частично основателна.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът
установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от орган по
приходите - инспектор по приходите в ЦУ на НАП София, съгласно Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП по т.2.1. при спазени са
изисквания на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и за неговото предявяване по
правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП по т.1.1. НП е с предписаното
съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съответно за съставяне на
АУАН и издаване на НП.
2
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Техните
показания се потвърди от писмените доказателства, които са част от АНП и приложени
към жалбата. Самото дружество-жалбоподател не отрича, че към датата на проверката -
29.02.2021г. обслужващата фирма за поддържка и ремонт на въведената в експлоатация
и работен режим ИАСУТД няма Разрешение за извършване на техническо обслужване
и ремонт на ИАСУТД от БИМ. Такова разрешение е издадено на обслужваща фирма на
05.02.2021г. под № 02347.
Така, категорично се установи, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл.118, ал.5 от ЗДДС, тъй като при експлоатацията на ИАСУТД не е сключил писмен
договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение по реда на
наредбата по ал.4. Става въпрос за Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.
Първоначално, в §73 от ПЗР на Наредбата, било предвидено, че лицата, които
извършват сервизно обслужване и ремонт, привеждат дейността си в съответствие с
изискванията на тази наредба в срок до 30.06.2019г., с изключение на лицата, които
извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, които привеждат дейността си
в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31.12.2019г., а всички
издадени удостоверения за регистрация на сервизни фирми се считат за валидни до
30.06.2019г., с изключение на удостоверения за регистрация на сервизни фирми на
ИАСУТД, които са валидни до 31.12.2019г.
В последствие §73 от ПЗР на Наредбата, обнародвани в ДВ бр.75 от 2019г.,
предвижда, че лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт, привеждат
дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30.04. 2020г., с
изключение на лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД,
които привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до
29.02.2020г. Всички издадени удостоверения за регистрация на сервизни фирми се
считат за валидни до 30.04.2020г., с изключение на удостоверения за регистрация на
сервизни фирми на ИАСУТД, които са валидни до 29.02.2020г.
Според §73 от ПЗР на Наредбата, обнародвани в ДВ бр.68 от 2020г., в сила от
31.07.2020г. лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт, привеждат
дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31.12.2020г.,
като всички издадени удостоверения за регистрация на сервизни фирми се считат за
валидни до 31.12.2020г.
Съгласно §43 от ПЗР на Наредбата, обнародвани ДВ бр.17 от 2021г. в сила от
26.02.2021г., издадените удостоверения за регистрация на сервизни организации на
3
ИАСУТД се считат за валидни до 31.12.2021г. Лицата, които извършват сервизно
обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с
изискванията на Наредбата в срок до 31.01.2022г.
Съгласно сега действащия §43 от ПЗР на Наредбата, обнародвани в ДВ, бр.110
от 2021г., в сила от 24.12.2021г., издадените удостоверения за регистрация на сервизни
организации на ИАСУТД се считат за валидни до 30.09.2022г. Лицата, които
извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в
съответствие с изискванията на Наредбата в срок до 31.10.2022г.
Съдът цитира тези разпоредби, защото счита, че същите не представляват по-
благоприятен закон както счита жалбоподателят, а единствено уреждат към
определени моменти валидността на издадените удостоверения за регистрация на
сервизни организации на ИАСУТД и съответно предвиждат срок за привеждане на
дейността на такива организации със съответните нови изисквания на Наредбата.
Въобще не става въпрос за въвеждане на нови срокове, в които такива организации
следва да се снабдят с разрешения за извършване на техническо обслужване и ремонт,
издадени на осн. чл.45, ал.4 от същата Наредба.
След като при извършената проверка на 29.01.2021г. е установено, че
обслужващата фирма няма Разрешение за извършване на техническо обслужване и
ремонт на ИАСУТД, то няма как, жалбоподателят да се позовава на §73 и §43 от ПЗР
на Наредбата, защото именно към момент на проверката §73 от ПЗР на Наредбата,
обнародвани в ДВ бр.68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г. е предвиждал, че лицата,
които извършват сервизно обслужване и ремонт, привеждат дейността си в
съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31.12.2020г., като всички
издадени удостоверения за регистрация на сервизни фирми се считат за валидни до
31.12.2020г. Обслужващото дружество не е сторило това, поради което и
жалбоподателят не може да се ползва от §43 от ПЗР на Наредбата, обнародвани ДВ
бр.17 от 2021г. в сила от 26.02.2021г., защото той се отнася само до издадените
удостоверения за регистрация на сервизни организации на ИАСУТД, като въвежда, че
същите се считат за валидни до 31.12.2021г. Лицата, които извършват сервизно
обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с
изискванията на Наредбата в срок до 31.01.2022г. Разрешението на обслужващото
дружество е издадено на 05.02.2021г., т.е. след предвидения срок в §73 от ПЗР на
Наредбата, обнародвани в ДВ бр.68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г. до 31.12.2020г. В
последствие с §43 от ПЗР на Наредбата, следва да се отчита валидността на
Разрешението и привеждане на изискванията на Наредбата към дейността на
обслужващата фирма.
Съдът не счита, че случаят е маловажен, тъй като разрешението е издадено след
проверката и то повече от година след изтичане на предвидения срок по Наредбата,
4
като не трябва да се пропуска, че първоначалния срок е бил до 31.12.2019г., в който
според протокола от проверката, обслужващото дружество също не е имало
Разрешение, т.е. става въпрос за много по-дълъг период. Като се има предвид, че
договорът е сключен през 2017г., означава, че пет години, жалбоподателят не е
изпълнявал задълженията си по чл.118, ал.5 от ЗДДС - при експлоатацията на
ИАСУТД и не е сключил писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице,
получило разрешение по реда на Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Снабдяване на обслужващата фирма с Разрешение,
непосредствено след проверката е само смекчаващи отговорността обстоятелство.
Неправилно, наказващият орган е определил размера на имуществената санкция
от 3000 лева, позовавайки се на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Според чл.185, ал.2 от
ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага …
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1. В АУАН и НП няма обстоятелства, които да сочат на неотразяване
на приходи. Освен това, самият наказващ орган се е позовал на чл.185, ал.2 от ЗДДС,
препращайки към ал.1 от същия текст, т.е. до изречение второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС,
според което, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1. При това положение, съдът намира, че размера на имуществената
санкция следва да се определи по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към който препраща ал.2, а
именно от 500 лева - в минимален размер, при отчитане на обстоятелствата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, а и ръководещ се от волята на наказващият орган да наложи
минималната санкция на осн. чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, с оглед на наличието на
отстраняване на нарушението, веднага след неговото констатиране и преди даже да се
състави АУАН за нарушението.
При тези съображения, обжалваното НП следва да бъде изменено, в частта на
размера на имуществената санкция - от 3000 лева на 500 лева, а в останалата част,
следва да остане непроменено.
Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН - ЦУ на НАП София, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява от юрк.
Н. - Е., в размер на 80 лева - минималното по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ,
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр.
ал.5 от ЗАНН. Съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия от юрисконсулта и приключилото разглеждане в
едно съдебно заседание, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №589500-F588790/27.07.2021г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП – София, в частта, в
която на „С. Х.Б.” АД за извършено нарушение на чл.118, ал.5 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева по чл.185, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДДС като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на „С. Х. Б.” АД за извършено
нарушение на чл.118, ал.5 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лева по
чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС. В останалата част НП остава непроменено.
ОСЪЖДА жалбоподателя „С. Х. Б.” АД, ЕИК .............. да заплати на ЦУ на
НАП София юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6