Р Е Ш Е Н И Е
№ 5703/12.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на
секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6586 по
описа на Варненски районен съд за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 30927/ 10.05.2018
год. от Д.А.Х., ЕГН: **********, с адрес ***-*“
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от:
20000.00 лева,
преставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
трудова злополука от * год., настъпила в гр. М., Г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 10.05.2018
год. до окончателното изплащане на задължението;
2222.40 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главницата от 20000 лева, за периода *
год. – 10.05.2018 год.
14537.44 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между брутното възнаграждение, което ищецът би
получил за работата си в Р. Г., за периода * год. – 10.05.2018 год., при липса
на трудова злополука и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност, за същия период, в размер на
13751.68 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 10.05.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението;
Отправя
се и искане за признаване недействителността на сключени между страните
споразумения от 04.02.2017 год. и * год., по силата на които е изменен размера
на БТВ, съответно на 2600.00 лв. и 460.00 лева, поради противоречието им със
закона.
В исковата молба се излага, че от
14.10.2015 год. страните са в трудово правоотношение, по силата на което
ищецътзаема длъжността „*“ в ответното дружество, при БТВ от 2600.00 лева. Въз
основа на Заповед № */ * год., ищецът е командирован, за периода 19.10.2015
год. – 18.10.2017 год., в РГ., град М., на същата длъжност. На * год., по време
на изпълнение на трудовите си задължения, при почистване на машината, с която
работи, хидравличния нож пада и *. В резултат от всичко това изпитал силна
болка, оказана му е медицинска помощ, включваща и оперативно лечение. Изписан е
от болницата на * год., с поставена диагноза – „*“, а на следващия ден се е
прибрал в Б.. С Разпореждане от * год. на НОИ, ТП - Варна, е прието че
злополуката е трудова. В резултат на злополуката ищецът е изпитвал силни болки
в продължение на няколко месеца. Приемал е обезболяващи медикаменти, страдал от
безсъние. Не е бил в състояние да се обслужва сам. Всичко това е дало негативно
отражение и върху психиката на ищеца. Травмите не са отшумели и към настоящия
момент. С решение на ТЕЛК, за период от три години, считано от 02.12.2017 год.,
му е определена 20 % нетрудоспособност. В резултат на злополуката, ищецът е
претърпял и имуществена вреда – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
брутното възнаграждение, което ищецът би получил за работата си в Р. Г., за
периода * год. – 10.05.2018 год., при липса на трудова злополука, а именно –
22130.60 лв. и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност, за същия
период, в размер на 13751.68 лв. Твърди се още, че след сключване на трудовия
договор, между страните са сключени две допълнителни споразумение от 04.02.2017
год. и * год., по силата на които е изменен размера на БТВ, съответно на
2600.00 лв. и 460.00 лева. Сочи, че същите са недействителни, поради
противоречие със закона, а именно – задължителни правни норми, регламентиращи
размера на минималното трудово възнаграждение за български граждани,
командировани в страни от ЕС, за период по – дълъг от 30 дни.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител уточнява, че от страна на
работодателя не е проведен инструктаж за работа с машината, както и периодичен
такъв, не е била разработена и обявена по подходящ начин инструкция за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с машината.
Твърди, че е проведен само начален инструктаж за общите правила за безопасност
на работа в Б., но няма проведен инструктаж конкретно за машината, която се
намира в Г., освен това е нямало осигурени предпазни средства, включително
приспособление за избутване на желязо. Оспорва твърдението, изложено в отговора
на исковата молба, че ищецът неволно е натиснал с тялото си ръчния бутон за
управление, което било невъзможно, тъй като бутонът е разположен на равна
повърхност на апаратното табло и изисква натискане или вдлъбване на бутона, за
да бъде задействан. Твърди се, че машината не е била периодично обслужвана и
проверявана, което е довело до това хидравличният нож неправилно да отчете
наличието на желязо в машината, и да се задейства. Твърди също, че към датата
на инцидента машината не е била обезопасена в достатъчна степен.
Ответникът
– „В.Б.“ ООД депозира писмен отговор, срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за частична неоснователност на иска. Не оспорва факта на настъпване
на злополуката, към който момент страните са били в трудови правоотношения, при
условия на пълно работно време и основно трудово възнаграждение в размер на
2600 лв. Оспорва по размер претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като намира същата за завишена, с оглед обхвата и степента
на претърпените вреди. Релевира възражение за съпричиняване по см. на чл. 201,
ал. 2 КТ, поради неспазване на елементарни правила за безопасност от страна на
работника, а именно - преди предприемане на почистване на машината, същата не е
била изключена от ищеца, което е довело до спускането на ножа, а от това и
телесното увреждане.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител, твърди, че е проведен инструктаж, инструктажът, такъв е провеждан
периодично, машината е била периодично обслужвана и проверявана, машината е
собственост на * фирма, тя е сертифицирана, и всички изискуеми документи,
удостоверяващи техническата годност на машината, са били изготвени, и са
налице, и са в Г.. Поддържа доводите за наличие на специално приспособление и
затова, че задействането на ръчния нож не е в резултат на техническа повреда на
машината.
Третото лице – помагач - *, депозира
писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на исковете.
Подкрепя изцяло наведените от ответника с отговора възражения. Намира, че към
момента на настъпване на злополуката уговореното между страните трудово
възнаграждение за ищеца е в размер на 460.00 лв., както и че злополуката е
настъпила поради проявена от работника „груба небрежност“. Твърди, че при
застрахователя е постъпило искане от ищеца за изплащане на обезщетение, но
същото е отклонено, именно поради наличието на „груба небрежност“. Отправя
искане за отхвърляне на исковете, като релевира и възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.10.2015 год. между «В.Б. ООД
(работодател) и Д.А.Х. (работник) е сключен трудов договор, по силата на който
последният е заемал длъжността «*». Договорът е сключен за неопределен срок, при
условия на пълно работно време. Уговорено е основно месечно възнаграждение в
размер на 2600 лв., както и допълнително такова за продължителна работа в
размер на 0.6 %.
Въз основа на Заповед № */ * год., Д.А.Х.
е командирован в гр. М., Г., за периода 19.10.2015 год. – 18.10.2017 год. (общо
731 дни). Целта на командировката е изработка на арматурна заготовка по
предварително зададени размери и подготовката и за транспортиране, като
разходите за транспорт, нощувки и храна, са за сметка на работодателя.
Приобщена на л. 62 от делото е
декларация, обективираща изявление от Д.А.Х., че е запознат с правилата за
безопасност на труда в предприятието и се задължава да ги спазва стриктно.
Съгласно представената на л. 63
служебна бележка № */ * год. на Д.А.Х. е проведен начален инструктаж по безопасност
и здраве. Съгласно приобщеното на л. 64 извлечение от книга за инструктаж,
същия е проведен на лицето, в качеството му на *, на 14.10.2015 г.
С допълнително споразумение, сключено между страните на 15.12.2016 год. (л.
78), размерът на основното трудовото възнаграждение е изменен на 460.00 лева.
Приобщено към доказателствения материал по делото е допълнително
споразумение от 01.02.2017(л. 127), предвиждащо Д.А.Х. да приеме да бъде
изпратен за изпълнение на задължения си, предвидени в трудовия му договор, в
гр. М., Г., за периода 04.02.2017 г. – 18.10.2017 г. Уговорено е, за периода на
действие на споразумението, брутното трудово възнаграждение на ищеца да е в
размер на не по – малко от 8.84 евро/ час, а при положен извънреден труд – 125
% от тази ставка. Продължителността на дневното работно време е определена на 8
часа, при седмично работно време от 40 часа. Допълнителното споразумение не е
подписано от служителя.
На 24.04.2017 год., във връзка с
разследване на трудовата злополука, от страна на Д.А.Х. са депозирани писмени
обяснения (л. 76), в които излага, че на * год., около 15.00 часа, при
изпълнение на служебните си задължения, претърпява трудова злополука,
изразяваща се в ампутация на десен показалец. Трудовата злополука е настъпила,
след като при рязане на желязо на машина тип *, ищецът се е опитал да извади
парче заседнала арматура, при което машината, която не е била изключена,
е отчела, че трябва да реже.
На 02.06.2017 год. са депозирани
допълнителни обяснения от ищеца, в които описва начина на работа на машината.
Излага още, че когато е вадил заседналото парче желязо , в машината е нямало
пръчка, не е натискал копчето за ръчно рязане. Счита, че за да се спусне ножа,
машината е отчела грешка.
С Разпореждане
№ 5104-03-143/ * г. на НОИ ТП - Варна (л. 196) злополуката, декларирана от пострадалото лице Д.А.
Хритов, осъществена на 05.04.2018 год. е призната за трудова, по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Прието е, че злополуката е
станала през работно време, при извършване на работа с машина за рязане на
арматурно желязо (*, като пострадалият изважда с *заседнало в машината парче
желязо, ножът отчита, че трябва да отреже, в следствие на което пострадалият
получава травматична *.
Липсват данни разпореждането не е
обжалвано от заинтересованите страни.
Със Заповед № 524/ 01.12.2017 год.
трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ. Заповедта е връчена на работника на 01.12.2017 год.
От заключението на вещите лица Ц.С. и С.В. по изготвената в
хода на процеса комплексна съдебно психиатрична
и психологична
експертиза, се установява, следното: към момента на провеждане на експертизата при ищеца са налице
данни на висока тревожност и изразена депресивност; претърпяната травма е
формирала дистрес, се е отразила негативно върху психологичното състояние на
ищеца, засегнала е значими негови потребности – от сигурност, начин на работа и
социален живот; установени са повишена тревожност, затруднения в социалните
контакти, загуба на интереси, способност за изживяване на радост или
удоволствие, ограничено и затруднено общуване и чувство за различност.
В съдебно заседание вещите лица разясняват, че в съзнанието на ищеца
доминира тезата, че е човек, второ качество. Лицето има желание, но няма воля и
достатъчна мотивация за преодоляване на трудностите. Състоянието му, към
момента на провеждане на експертизата, е в резултат от претърпяната травма.
От заключението на
вещото лице Д. Д. изготвената в
хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, се
установява, следното: Д.Х.А. е получил травматична *, като е същото
отговаря да е получено по описания от ищеца начин; това травматично увреждане
обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в
затруднение в движенията на *, без да се нарушава хватателната функция на
ръката; проведеното оперативно лечение е адекватно, възстановителния период е в
рамките на 25 дни; към датата на изготвяне на заключението възстановителния
процес е приключил, като от експерта е констатирана болезненост при движение на
* и е налице нарушена *; увреждането
обуславя *.
В съдебно заседание, вещото лице разяснява,
че е налице запазена само част от нокътя. Описаните в заключението затруднения
при самообслужването касаят периода непосредствено след злополуката, такива не
би следвало да са налице към момент на изготвяне на експертизата.
От заключението на вещото лице Я. А. изготвената в
хода на процеса съдебно – техническа
експертиза, се установява, следното: машината, на която е работил ищеца по време на злополуката има
автоматичен и ръчен режим на работа; същата е с хидравлично управление на
главния изпълнителен механизъм (ножа за отсичане на подадената арматура); не е
възможно бутонът за ръчно управление да бъде неволно натиснат; при технически
изправна машина, не е възможно задействане на хидравличния нож, без да има
арматурно желязо.
От заключението на вещото лице Д. П. по
изготвената в хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, се установява
следното: размерът на начисленото от ответника за ищеца трудово възнаграждение
за м. февруари 2017 г. е 2976.48 лв. (брутен размер) и 2403.56 лв. (нетен
размер), за м. март е 4370.69 лв. (брутен размер) и 3470.35 лв. (нетен размер),
за м. април е 880.93 лв. (брутен размер) и 534.08 лв. (нетен размер)размерът на
възнаграждението, което ищецът би получил за периода * г. – 01.12.2017 г., при
ставка от 8.84 евро/ час, е 21162.42 лева; а при ставка от 11.30 евро/ час, за
същия период, е 27051.47 лева; получено от ищеца обезщетение за
нетрудоспособност, за периода * г. –01.12.2017 г., е 13751.68 лв., а за периода
; размерът на възнаграждението, което ищецът би получил за периода * г. –
18.10.2017 г., при ставка от 8.84 евро/ час, е 23375.45 лв. в брутен размер и
19270.75 лева в нетен размер; ставка от 11.30 евро/ час, е 29880.39 лв. в
брутен размер и 24572.59 лева в нетен размер;
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, посредством
разпита на свидетелите П. Х., В. Г., М. Г. и Н. Ц..
В показанията си свидетелката Х.
излага, че е майка на ищеца. Върнал се от Г. няколко дни след инцидента, при
лошо психическо и физическо състояние. Изпитвал е силни и интензивни болки в
продължение на * месеца, приемал е обезболяващи, затворил се е в себе си. Бил е
много разстроен, плачел е нощем. Свидетелката излага още, че му е помагала да
се обслужва – при обуване, закопчаване, при дейности в домакинството (например *).
Свидетелката сочи, че преди инцидента, синът е бил общителен, с чувство за
хумор, забавен в компания. След злополуката - отказал да излиза, да се среща с
приятели, до общува. Към датата на депозиране на показанията (15.01.2019 г.)
физическите болки и тревожността продължават. Налице е и проблем при писане (*)
и при работа с клавиатура. През последните месеци е бил в Г. за да си търси
работа, но не е успял на намери такава.
В показанията си свидетеля В. Г.
излага, че му е известно, че Д.Х. е претърпял трудова злополука в Г.. След това
се е затворил в себе си, бил е потиснат, отказал да общува с приятелите си, да
излиза със жени. Постоянно е прикривал дясната си ръка. Изпитвал е и силни
болки, които продължават и към момента на депозиране на показанията. Свидетелят
излага, че му е известно, че ищецът е направил опит да си потърси работа в Г.,
но не е успял, поради *.
В показанията си свидетеля М. Г.
излага, че работи при ответника, 4 – 5 месеца е работил и в Г., от където
познава и ищеца. През м. април 2017 г. са работили са на една и също място, на машината,
на която е работил и ищеца, но в различни смени. Резачката представлява машина
върху релси, която се движи на около 30 м. От едната страна са разположени
пакети с арматурно желязо, което се подава в машината с лявата ръка. При рязане
на по – тънки железа, се случва да останат отпадъци – парчета с дължина около 3
– 4 см., които влизат между колелетата, преди ножа. За отстраняването им,
машината се спира и остатъците се вадят с кука, дълга около 40 – 50 см.
Свидетелят твърди, че е забранено без кука да се бърка и вади остатъка.
Възможно е ножът да се задейства и ръчно, чрез натискане на бутон, при работеща
(но и спряла) машина. Разстоянието от горния нож до таблото, върху което се
намира бутона, е около 60 см. Бутоните са изпъкнали с 2 – 3 см. Свидетелят
излага, че операторите на тази машина имат забрана да вадят заседнали парчета
без тя да е изключена. На служителите в ответното дружество ежегодно е
провеждан устен инструктаж за безопасност. Всички работници са запознати и са
наясно, че преди да се бръкне в машината, без значение с приспособление или не,
тя трябва да е изключена. Сред служителите се е коментирало, че на същия или
предишния ден, бригадирът го е предупредил, два – три пъти да не бърка в
машината без да е спряна. Относно злополуката, ищецът е обяснил на свидетеля,
че докато е чистил, ножът е паднал, а според свидетеля това при спряна машина
не може да се случи.
В показанията си свид. Ц. излага, че
работи като бригадир в ответното дружество, в М., Г.. Описва машината, на която
е работил ищеца, като такава работеща на релси, движещи се напред и назад, в
зависимост от желания размер, има и бутон за ръчно рязане. Желязото се реже и
пада в два улея. При постъпване на нов служител винаги и задължително се прави
инструктаж. За конкретната машина са изработени железни куки, при нужда от
изкарване на заседнали парчета. В предприятието има категорична забрана за
бъркане с ръка в машината. Свидетелят споделя впечатленията си, че ищецът не е
сред най- добрите служители, от други колеги му е известно, че често си е
позволявал да употребява алкохол в работно време. Единственият начин да се
засегне *, е тя да е в обхвата на ножа
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието
на трудово правоотношение с ответното дружество; наличие на настъпила трудова
злополука, в резултат на която ищецът е претърпял твърдяните вреди, а също и
техния размер.
Отговорността на работодателя по чл.
200 КТ е обективна, безвиновна. Основание за ангажиране на отговорността на
работодателя на посоченото основание е наличие на трудово правоотношение с
пострадалото лице, като предмет на репатриране са всички действително
претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането (в този смисъл т.6 от ППВС № 4 от
30.10.1975г.). Извън обхвата на съдебната проверка
остават въпросите, свързани с вината за настъпване на вредата, тъй като в този
случай задължението за обезвреда възниква независимо от това дали работодателя
негов служител или съконтрагент, е виновен за увреждането.
В конкретната хипотеза липсва спор
относно обстоятелството, че в периода 14.10.2015 год. – 01.12.2017
год. страните
са били обвързани от трудово правоотношение.
Относно
механизма на настъпване на процесната злополука:
В настоящата хипотеза е налице влязъл в
сила административен акт (Разпореждане № 5104-03.067/ 07.03.2017 год.), в който
се съдържа произнасяне по спорните обстоятелства – прието е че на посочената от
ищцата дата (10.05.2017 год.), при слизане от портален кран, е реализирана
злополука, по отношение на която е приета, че е трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 1 КСО. Възражения във връзка с валидността на административния акт не са
наведени от страните, като при извършената служебна проверка от съда, не са
установени пороци, имащи са последица прогласяване нищожността на акт. Горното
обуславя наличието на пречка за прераглеждане на въпросите, свързани с
наличието на трудова злополука, времето и механизма на нейното реализиране в
съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т. н. косвен съдебен контрол
(в този смисъл е и Решение № 319 от
22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/ 2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Светла Димитрова).
Изложеното обосновава извод за наличие
на трудова злополука, установена по надлежния административен ред.
В разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е уредено правилото за пълното обезщетяване на пострадалия
за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На
репатриране подлежат както настъпилите, така и вредите, които ще настъпят, в
случай че последните са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По
отношение на имуществените вреди:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от заключението по съдебно – медицинската експертиза, се
установява, че като пряка и непосредствена последица от реализираната трудова злополука на ищеца
е причинено
телесно увреждание – *,
обусловило временна нетрудоспособност при ищеца.
Съобразно правилото на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване.
При
определяне размера на имуществените вреди на увредения работник или служител,
изразени в това, че той поради увреждането не може да работи, докато се намира
в състояние на временна нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата
между действително получаваното трудово възнаграждение към датата на
увреждането и паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. В тази хипотеза, обезщетението за имуществени вреди
следва да се изчисли на база трудовото
възнаграждение, получено от служителя за месеца, предхождащ трудовата злополука, а именно
м. април 2016 г.
(в този смисъл е Решение № 2/ 11.07.1995 г. по гр. д. № 1/ 1995 г. на Пленума на ВС), като съгласно заключението
по ССч.Е, размерът БТВ за м. март 2017 год. е в размер на 4370.69 лв., или за
процесния период същото би възлизало на 29866.38 лв. Този размер е определен,
след съобразяване, че разглеждания период – от * г. до 01.12.2017 г. включва
шест пълни месеца и 5/ 6 части.
В случая,
данните по делото са категорични, че настъпването на нетрудоспособността, за периода * год. - 01.12.2017 год., е в резултат на травма, чието възникване е предпоставено от процесната
злополука. Съгласно заключението по счетоводната експертиза, изплатеното на
ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност е 13751.68 лв.
Ето защо, следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото на
обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, за времето
от * год. до 01.12.2017 год., включително. За този период начисленото трудовото
възнаграждение, което би получил (29866.38 лв.) е по – високо, в сравнение с изплатеното и обезщетение
за временна нетрудоспособност (13751.68 лв.), поради което и следва да се приеме, че е налице накърняване
на имуществената сфера на ищцата.
Налага извод, че за ищеца е възникнало правото да получи разликата между
дължимото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за нетрудоспособност, възлизаща на 16114.70 лв.
Гореизложеното обуславя извод за
основателност на претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между дължимото трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за нетрудоспособност, за
периода * год. – 01.12.2017
год., до заявения размер от 14537.44 лева.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и претенцията за присъждане
на законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По
отношение на неимуществените вреди:
Съобразно
константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се
включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
физическото увреждане, начинът и обстоятелствата, при които е
извършено,
възрастта на пострадалото лице, отраженията в психиката му
и моралните страдания, икономическата конюнктура и др.
В настоящата
хипотеза, както бе отразено по – горе, в следствие на процесната злополука, ищецът
е получил физическа травма, дала отражение и върху психиката му. В тази връзка,
при определяне на размера на дължимото обезщетение,
следва да бъдат съобразени степента на телесните увреждания, дългият
възстановителен период на психологичната травма, периода и естеството на
лечение, продължителността и интензитета на физическите болки, които е търпял и
продължава да изпитва, липсата на възможност за възстановяване, невъзможността
да се обслужва сам в ежедневието и постоянната нужда от помощ, за период от
няколко месеца. При определяне размера,
нужно е да бъде съобразено още, че дискомфортът
и неудобствата, които ищецът търпи, в резултат на невъзможността да използва
активно и пълноценно служещата си дясна ръка.
Героизложеното обуславя извода, че
дължимото обезщетение в случая е 20000 лева.
По изложените съображения се налага
извода, че са налице предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ за да се приеме, че за ищеца
е възникнало правото да получи обезщетение за
претърпените морални вреди.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателни за присъждане на обезщетение за
забава
за периода * год. – 10.05.2018 год., и законна лихва
върху тази главница.
Относно
възражението за съпричиняване:
От друга страна,
в тежест на страната, която твърди
съпричиняване /в случая - на ответното дружество/ е да установи чрез главно и
пълно доказване възражението си, че пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука.
По въпроса относно съдържанието на понятието „груба небрежност”, съдебната
практика безпротиворечиво се приема, че такава е налице само тогава, когато
работникът не е положил дължимата грижа, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова поведение е
правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако
беше положил дължимата грижа (Решение № 25 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. №
3233/ 2015г., ІІІ г.о., Решение № 194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр. д. №
1248/ 2010 год., ІІІ г.о.; Решение № 548 от 24.07.2012 год. на ВКС по гр. д. №
1490/ 2010 год., ІV г.о и др.).
В настоящата хипотеза, съгласно разпореждането по чл. 55 КСО, злополуката е
реализирана през работно време, при извършване на работа с машина за рязане на
арматурно желязо (*, като пострадалият изважда с *заседнало в машината парче
желязо, ножът отчита, че трябва да отреже, в следствие на което пострадалият
получава травматична *. Този извод се подкрепя и от ангажираните от ответника
гласни доказателства, включително и от обясненията, дадени от ищеца по повод
разследване на злополуката.
Преценката
за изваждане на парчето желязо е на самия ищец, въпреки проведения устен
инструктаж изричните предупреждения на бригадира към него да не действа по този
начин, възможността да използва осигурените от работодателя приспособления.
Предприемайки изваждането с ръка, а не с кука, ищецът сам е създал рисковата
ситуация. Х. притежава нужните техническо образование и подготовка за работа с
машина за рязане на арматурно желязо, поради
което и е могъл, но и е бил длъжен да вземе мерки за собствената си
безопасност. С оглед професията си и завършеното образование, ищецът би
следвало да е запознат правилата за безопасно боравене с конкретната машина. Следва да бъда отбелязано, също така, че по делото е установено, осигурено
от работодателя приспособление (кука), използването на която при всички случаи
би предотвратило настъпване на конкретната злополука. Въпрески това, ищецът е
пренебрегнал инструкциите на работодателя, отнесъл
се е безкритично към отправените забележки и към опасността да настъпи инцидент
с хидравличния нож при изваждане на заседналото парче.
С
поведението ищецът е създал реална възможност за настъпване на вредата, сам се
е поставил в ситуация на повишен риск, поради което и следва да се приеме, той я
е съпричинил наред с деликвента (в този смисъл е и Решение № 350/ 17.10.2011 г.
по гр.д.№ 1382/ 2010 г., ІV г. о. ).
Във връзка с горното, отчитайки механизма на настъпване на
злополуката, обективния принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат,
следва да се приеме, че в случая съпричиняването е в размер на 70%. Поради това
и дължимото обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск от
травматичното увреждане, следва да бъде намалено с тази степен.
По
изложените съображения се налага извода, че предявените искове следва за бъде
уважени като ответникът бъде осъден да заплати на всеки един от ищеца сумите от
6000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, 666.72
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода * год. – 10.05.2018 год.
и 4361.23 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между брутното
възнаграждение, което ищецът би получил за работата си в Р. Г., за периода *
год. – 10.05.2018 год., при липса на трудова злополука и полученото обезщетение
за временна нетрудоспособност, за същия период, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1,
вр. с ал. 3 КТ.
Предявените искове
за присъждане на горниците над тези суми до пълните
заявени размери са неоснователни, и следва да бъдат
отхвърлени, на основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 772.45 лева,
представляващи държавна такса, определена по реда на чл. 72,
ал. 1 ГПК
(464.95 лв.) и възнаграждения за
вещи лица (307.50
лв.), определени съобразно уважената част на иска.
С оглед на спора и отправеното искане, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 645.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно
уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 1990.45 лв., представляваща извършени
разноски, определени съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*-*“
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.А.Х., ЕГН: **********, с адрес ***8 сумите от: 6000.00 (шест хиляди)
лева,
преставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
трудова злополука от * г., настъпила в гр. М., Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; 666.72 лв. (шестстотин шестдесет и
шест лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главницата от 60000
лева, за периода * год. – 10.05.2018 год.; 4361.23 лв. (четири хиляди триста шестдесет
и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, представляващи разликата между брутното възнаграждение, което ищецът
би получил за работата си в Г., за периода * г. – 10.05.2018 г., при липса на
трудова злополука и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност, за същия период, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 10.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.Х., ЕГН: **********,
с адрес ***-*“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление *** искове за осъждане на ответника за заплати на ищеца горницата над присъдените 6000.00 (шест хиляди) лева до пълния заявен
размер от 20000.00 (двадесет хиляди) лева,
преставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
трудова злополука от * год., настъпила в гр. М., Г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 10.05.2018
год. до окончателното изплащане на задължението, за
горницата над присъдените 666.72 лв. (шестстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) до
пълния заявен размер от 2222.40
(две хиляди двеста
двадесет и два лева и четиридесет стотинки) лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода * год. – 10.05.2018
год., за горницата над присъдените 4361.23 (четири хиляди триста шестдесет и един лева и двадесет и три
стотинки) до пълния заявен размер от 14537.44 лв. (четиринадесет хиляди петстотин тридесет и седем лева
и четиридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между брутното възнаграждение, което ищецът би получил за работата си
в Р. Г., за периода * год. – 10.05.2018 год., при липса на трудова злополука и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност, за същия период, в размер на 13751.68 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 10.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1, вр. с ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА „*-*“ ООД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.А.Х.,
ЕГН: **********, с адрес ***8 сумата от 645.00 (шестстотин четиридесет и пет) лева представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.Х.,
ЕГН: **********, с адрес ***8 да заплати на „*-*“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 1990.45 лв (хиляда деветстотин и деветдесет лева
и четиридесет и пет стотинки), представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „*-*“
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд сумата от 772.45 лв. (седемстотин
седемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
изплатени възнаграждения на вещи
лица за изготвяне на експертизи и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника ЗК „*
*“, ЕИК: *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: