Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……………..
гр. София, ………..2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен състав, в публично заседание, проведено на дванадесети декември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участие на секретаря Даниела Генчева и прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа
докладваното от съдия Дечев ВНОХД № 4807
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 12.06.2018г.
постановена по НОХД № 19739/2013 г. СРС, НО, 98 състав е признал подсъдимия Е.Д.П.
за виновен в това, че за времето от 03.09.2012г. до
03.10.2012г. в гр. София предложил на А.Г.Ц.съдействие за връщане на
противозаконно отнето на 31.07.2012г. превозно средство – товарен автомобил, марка „Мерцедес”, модел
„711Д”, с рег. номер ******, собственост на фирма ЕТ „С.ЕН” с управител Е.К., с
която А.Г.Ц.живеел на семейни начела, срещу получаване на имотна облага-парична
сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева – престъпление по чл. 346, ал. 3 от НК,
поради което и на основание чл. 54 от НК вр. чл. 346, ал. 3 от НК му наложил наказание
две години „лишаване от свобода“, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1
от НК наказание било отложено за изпитателен срок от четири години.
С присъдата на осн. чл. 59 от НК
съдът е приспаднал от определеното наказание „лишаване от свобода“ времето през
което осъденият Е.Д.П. е бил задържан или по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „домашен арест“.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК с
присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 319 НПК, срещу присъдата е подаден въззивен протест и допълнение към него от прокурор при СРП. В протеста и допълнението към него се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта, в която СРС е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като към този момент подсъдимият вече е бил осъждан за друго умишлено престъпление от общ характер. Предвид горното се предлага присъдата да бъде изменена в частта, в която е бил незаконосъобразно приложен чл.66, ал.1 от НК.
По делото е
постъпила и въззивна жалба от защитника на подсъдимия П. – адв. Г. и
допълнението към нея, в които се твърди, че присъдата на СРС е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Изтъква се, че районният съд не е събрал необходимия и
достатъчен обем от доказателства, с които да се докаже по несъмнен начин
обвинението. Според жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като в мотивите се споменават две различни лица да са извършили две
престъпления с различна правна квалификация, освен това се твърди, че районният
съд си е служел незаконосъобразно с предположения. В заключение се иска отмяна
на осъдителната присъда на СРС и постановяване на нова, с която подсъдимият П. да
бъде напълно оправдан по повдигнатото му обвинение.
С жалбата и протеста не се иска събиране на нови доказателства.
В
разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В
заседанието пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение
моли присъдата в осъдителната ѝ част да бъде потвърдена, като
същевременно се отмени приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Изразява се
становище, че са налице достатъчно доказателства относно извършването на
престъплението от страна на подсъдимия Е.П.. В във връзка с горното се сочи, че
по делото безспорно е установено съпричастността на подсъдимия към сделката по
връщането на МПС, доколкото последният се е намирал на мястото, където по
телефона св. Ц. е бил насочен да остави откупа, след което е взел оставените
пари, а при задържането му непосредствено след това, у него е намерен мобилен
телефон, по който е комуникирано със същия телефонен номер, от който е получил
обаждане и напътствания за реализиране на сделката свидетеля Ц.. Според
прокуратурата въпреки, че не е установено категорично, че именно подсъдимият е
провел телефонен разговор със свидетеля Ц. с насочване към мястото на оставяне
на парите, самият факт, че именно той е взел откупа сочи на целенасоченост на
поведението му и извършване на престъпление по чл. 346, ал.3 от НК, поради
което се моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. По отношение
на приложението на чл. 66, ал.1 от НК изразява становище, че счита протестът на
СРП за основателен, доколкото подс. П. е бил осъждан към момента на извършване
на деянието с присъда № 22/04.07.2007г. на РС – гр. Сливен, с която му е било
наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“, и за което не е настъпила
реабилитация, поради което съдът е следвало да наложи ефективно изтърпяване на
определеното му наказание „лишаване от свобода“. С оглед горното се моли за
изменение на присъдата в посочената част.
Защитникът
на подсъдимия П. – адв. Г. счита, че присъдата на СРС следва да бъде отменена
изцяло. Застъпва тезата, че по делото липсват доказателства, които да
установяват, че подсъдимият е разговарял по собствения си мобилен апарат или по
друг мобилен апарат, уреждайки връщането на процесния автомобил. Според
защитата липсват и доказателства П. да е определил сумата за откупа на
процесното превозно средство, Твърди се, че в първоинстанционното производство
не е установено какви действия е осъществил подсъдимият, че да е налице
основание да му бъде повдигнато обвинение, респективно да бъде признат за виновен
в извършване на процесното престъпление. Застъпва се тезата, че не са налице
категорични доказателства доказващи авторството на престъплението, доколкото
обстоятелството, че подсъдимият е бил на 03.10.2012г,. на мястото, определено
за оставяне на парите от неизвестно до момента по делото лице, не означава, че подсъдимият
е лицето, което е оказало съдействие за свидетеля И. за връщане на
противозаконно отнетото МПС. По отношение на направеното искане за изменение на
присъдата в частта, в която е определено наложеното наказание, в случай, че
присъдата не бъде отменена, изразява становище, че СРС правилно е приложил
института на чл. 66, ал.1 от НК, а наложеното наказание се явява справедливо.
В правото си
на лична защита подсъдимият П. се придържа към казаното от защитника му. В
предоставената му възможност за последна дума моли съдът да прецени какво
наказание да му бъде наложено.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за отмяната ѝ и връщането на делото в предходна
процесуална фаза.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, обсъдени подробно в мотивната част на обжалвания
съдебен акт. Районният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз
основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не
намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка приета по
делото, като установи от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Д.П., роден на ***г. в
гр. София, , с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, разведен,
със средно образование, пенсионер по болест, осъждан, ЕГН **********.
Към дата на деянието последният бил
осъждан с присъда № 22 от
04.07.2007г. на РС – гр. Сливен, влязла в сила на 19.07.2007г., постановен по
НОХД 295/2007г. по описа на съда, с която му било наложено наказание 2 години „лишаване
от свобода“. На 20.12.2007 г.
подсъдимият бил предсрочно условно освободен от изтърпяване на останалата част
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ на основание чл. 70 от НК с
изпитателен срок от 7 месеца и 13 дни.
На 30.07.2012г. в гр. София, от паркинг
на автосервиз „ХЕЕД”, находящ се на ул. „Хан Кубрат” бил отнет противозаконно
товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „711Д”, с рег.номер ******,
собственост на фирма ЕТ „С.ЕН” с управител Е.К., с която А.Г.Ц.живеел на
семейни начела. За процесното деяние било образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК,
което било спряно с постановление на СРП
от 26.10.2012г., доколкото извършителят на престъплението не е бил разкрит, а
автомобилът не бил издирен.
От 03.09.2012г. до 03.10.2012г. св. А.Ц.започнал
да получава телефонни обаждания, свързани с отнетия товарен автомобил и с
предложения за връщането му срещу заплащане на сумата от 2000лв.
На 03.09.2012г. около 17,30ч. мъж се
обадил на св. Ц.от телефон с номер ******на неговия телефон с номер ******.
Мъжът му казал: „Момче, ти кога мислиш да си вземеш буса?”. Св. Ц. го попитал
колко ще струва, а той му отговорил: „3а 2000лв. ще си получиш буса”.
След разговора св. Ц.веднага потърсил
съдействие от органите на полицията.
На 02.10.2012г. св. Ц.отново получил
обаждане от същия мъжки глас от номер
9360729, който му казал: „Момче, какво става? До кога ще си разговаряме с
такива карти, да почнем да си говорим с джие-ес- еми и да вършим работа.
Камионът ти е цял, покрит в гараж, здрав”. Мъжът му казал още, че му е трябвало
време да го проучи и да разбере, че не е от София, уверил го, че нещата са
много сериозни и му казал, че ако Ц.се опита да се свърже с полицията мъжът ще
разбере. Св. Ц.му отговорил, че е готов с парите и само трябва да каже къде да
ги занесе. Мъжът му казал: „Сега си пътуваш за провинцията, утре взимаш парите.
Аз ще ти се обадя кога да тръгнеш за София”.
Сутринта на 03.10.2012г. в 08.19ч. св. Ц.отново
получил обаждане от същия мъж, което било от тел. с номер *****, който му казал
да тръгва към София и да се движи с около 100км./ч. за да не го гонят по
пътищата. Св. Ц. продължил да получава обаждания от същия телефонен номер.
Около 10,30ч. мъжът му се обадил от същия номер и го попитал до къде е стигнал
с пътуването и му наредил да спре на паркинга на магазин „Джъмбо” на бул. „Ботевградско
шосе”. Св. Ц. изпълнил нареждането, спрял на паркинга и започнал да чака, като
след около 10 минути получил ново обаждане, като му било наредено от същия мъж
да чака на друго място до бензиностанция. Там св. Ц.получил ново обаждане, като
му било наредено от същия мъж да продължи към гр. София и когато мине подлеза
на гара „Подуене” да спре на една табела на която пише „Сточна гара”. На около
30-40м. имало счупена улична лампа, до нея имало шахта и в нея щял да намери
документите на отнетия автомобил. Там му било наредено да остави и парите,
предназначени за съдействието, което му било предлагано за връщане на
противозаконно отнетото на 31.07.2017г. превозно средство – товарен автомобил.
Било му наредено като вземе документите и остави парите, да спре до ж.п. гарата,
където щял да получи ново обаждане, за да му се съобщи от къде може да вземе
товарния автомобил.
Св. Ц.направил това, което му било
наредено по телефона, но не взел документите на автомобила, които видял, че са
там. Кратко време след като св. Ц.се отдалечил от мястото на което оставил
парите, от храстите, които се намирали до по-горе посочената счупена улична лампа,
се появил подс. П.. През това време районът бил наблюдаван от служителите на
СДВР.
Подсъдимият П. се приближил уверено до
стълба, огледал се наоколо, за да се увери, че няма никого и след това се навел
и взел оставените там от св. Ц.пари в размер на 2000лв. В този момент
служителите на СДВР пристъпили към задържането му, при което подс. П. започнал
да тича и въпреки предупрежденията да спре, отправени му от легитимиралите се
полицейски служители, той продължил да тича. При задържането му последният се
съпротивлявал активно.
При извършените обиск и изземване от
подсъдимия били иззети предварително описаните на л. 35, том 1 от ДП банкноти,
които св. Ц.бил предоставил предварително и в последствие оставил на указаното
място до стълба на счупената улична лампа, както и телефон марка „Samsung” с поставена в него СИМ карта на
„Виваком” с номер 893590032200010398016.
При извършения оглед на веществени
доказателства – на иззет от владението
на подсъдимия мобилен телефон с поставена в него СИМ карта на „Виваком” с номер
893590032200010398016 били установени три пропуснати, 4 входящи и 5 изходящи
обаждани, осъществени в различни часове все на 03.10.2012г. към телефон номер *****,
от който св. Ц.получавал обажданията.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на ангажираната
по делото доказателствената съвкупност, а именно: гласните доказателствени средства показанията на
свидетелите Ат. Ц.(вкл. и приобщени на основание чл. 281 ал. 1, т.2 от НПК от
досъдебното производство), В. М., М. Т.(вкл. и приобщени на основание чл. 281
ал.5 от НПК от досъдебното производство), П. И., Н.Н., П. И., К. Б., приобщени на основание чл. 281 ал. 5
вр. ал. 1, т 4 от НПК от досъдебното производство, Д. С. и Т. Т.(вкл. и приобщени на основание чл.
281 ал. 5 вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК от досъдебното производство), Е.К.; писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл.
283 от НПК –
протокол за оглед на местопроизшествие от 03.10.2012 г., ведно с фотоалбум,
протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение
от 03.10.2012г., ведно с фотоалбум, протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 03.10.2012г., протокол за
доброволно предаване от 05.09.2012г., разписка от 02.10.2012 г., заповед за задържане
на лице от 03.10.2012 г., протокол за личен обиск от 03.10.2012 г.; Определение
от 04.10.2012 на СРС, НО, 121 с-в (2 бр.), протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум, справки от мобилни оператори, справка от ГД
„Изпълнение на наказанията“, свидетелство за съдимост; приобщените по делото веществени
доказателства.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е
достигнал районният съд, като намира че контролираната инстанция е
събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на
обективната истина по делото и в това отношение не е допуснал процесуални
нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.
Отделно от това, първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението
си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината. Атакуваната
присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и
мотивирани съображения, кои доказателствени източници кредитира и кои не, с
които настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
При направен самостоятелен анализ на доказателствения материал, въззивният
съдебен състав, противно на доводите на защитата на подсъдимия, се солидаризира
с изводите на районния съд относно доказаността на инкриминираното деяние и на
неговото авторство, в лицето на подсъдимия Е.П..
В подкрепа фактологията на събитията правилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. Ц., законосъобразно
допълнение с дадените от свидетеля показания на досъдебната фаза на процеса,
приобщени по делото на съответното процесуално основание. При доказателствена
проверка на процесните гласни доказателствени средства въззивната инстанция,
подобно на първия съд, оценява последните като конкретни по съдържание,
последователни като изложение, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, с оглед на което изцяло им се доверява. Според
настоящия съдебен състав констатираните противоречия (незначителни разминавания
и липса на спомен за обстоятелства, за които свидетелят е дал сведения в хода
на досъдебното производство), наложили прочитане на показанията му (частично) от
предходната фаза на процеса, не внасят съмнения в достоверността на изложеното
от свидетеля, като въззивният съд прима, че констатираните несъответствия в
показанията му от двете фази на процеса, следва да бъдат разрешени в полза на
тези, дадените от него пред органите на разследването, доколкото същите са
дадени в по-близък момент от инкриминирания период, като нормално в тях
действителността да е намерила по-обективно и по-правдиво отражение.
От процесните гласни доказателствени средства се установява
по безспорен начин обстоятелствата около собствеността и изчезването на процесния
товарен автомобил, както и около получените поредица от обаждания от
непознати мобилни и стационарни номера в периода 03.09.2012г. до
03.10.2012г., по време
на които му било предложено съдействие за връщане на автомобила срещу предаване
на определена сума пари. В показанията си свидетелят пресъздава с конкретика и хронологията
на събитията, случили се на дата 03.10.2012 г., в частност относно проведените
телефонни обаждания, с които му били дадени указания за мястото на което
последният следвало да остави сумата от 2000 лева, срещу която му били обещано
връщане на автомобила, както и обстоятелствата около появата на подсъдимото
лице на посоченото място и задържането му от полицейските служители, след
взимането на парите. От показанията на процесния свидетел се установява и фактът,
че още след първото обаждане, с което му било предложено съдействие за връщане
на автомобила срещу парична сума от 2000 лева, последният се е свързал с
органите на МВР, като депозирал в СДВР сумата от 2000 лева, която била надлежно
описана банкнота по банкнота, а впоследствие обратно върната на свидетеля срещу
разписка.
Така изложените обстоятелства намират
подкрепа в останалите ангажирани по делoто
гласни доказателствени средства – показанията на св. К.(с която свидетелят Ц.
живеел във фактическо съжителство) и полицейските служители М. и Т..
От показанията на свидетелката К., се
потвърждава обстоятелствата около изчезването на процесния автомобил, а именно
от сервиз в гр. София края на месец юли 2012г., както фактът, че свидетелят Ц.
в получил обаждания, с които му било направено предложение за връщане на
автомобила срещу предаването на определена сума пари. В съответствие с
изложеното от св. Ц., К.дава сведения за уговорена среща в гр. София за
предаване на сумата от 2000 лева за връщане на процесния автомобил. На така
изложеното от свидетелката въззивният съд се довери, доколкото оцени
показанията ѝ за обективно и добросъвестно изнесени, подкрепящи се от
останалите ангажирани по делото доказателства.
Съдът в този му състав, аналогично на
предходния, кредитира показанията на полицейските служители – М. и Т.(вкл. и
приобщени на основание чл. 281 ал.5 от НПК показания на свидетеля от
досъдебното производство по отношение на датата на проведената специализирана
акция), участвали в проведената полицейската акция на 03.10.2012г., по време на
която било задържано подсъдимото лице. В показанията си всеки от свидетелите дава
и пряка и доказателствена информация за непосредствено възприетите от него обстоятелства
по повод организирането и провеждането на процесната акция, от качването им в
автомобила на свидетеля Ц. до пристигането им на крайното място – в близост до
гара „Подуене“, където следвало да бъде оставена паричната сума. Във връзка с
горното въззивната инстанция констатира еднопосочност в изложеното от
свидетелите по отношение на обстоятелството, че след като св. Ц. оставил парите
на оказаното място, от храстите излязъл именно подсъдимият П., който взел парите,
а впоследствие бил задържан с тях. В показанията си полицейските служители дават
непротиворечиви сведения и относно обстоятелството, че предоставената от св. Ц.
парична сума, с която бил заловен и подсъдимия, била предварително предадена и описана
в полицията. На така съобщените от полицейските служители факти съответстват обективните
данни от наличните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
а именно: протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение от 03.10.2012г. (ведно с фотоалбум)., протокол за доброволно
предаване от 05.09.2012г., разписка от 02.10.2012 г. Също както контролираната
инстанция настоящият съдебен не намира основания да поставя под съмнение
достоверността на разгледаните свидетелски показания, както и обективността и
добросъвестността на депозиралите ги лица, като намира, че истинността на показанията
им е категорично проверена при съпоставката им с останалите доказателствени източници,
с оглед на което прие, че изложеното от тях отразява достоверно стеклите се
събития на процесната дата.
Подобно на районния съд въззивната
инстанция кредитира показанията на свидетелите И., С., Т.и Б., като намира че
последните не допринасят за изясняване на спорните по делото обстоятелства.
Съдът кредитира изцяло и възприема за
достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като по делото липсват други доказателствени
източници, които да ги оборват или опровергават. При служебната проверка на
изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането им, които
от своя страна да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото. Освен това, събраните по делото писмени доказателствени
източници съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна
доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития.
Фактите по делото се потвърждават и от
ангажираното по делото веществени доказателства, а именно мобилен телефон марка
„Samsung”, модел „Е 1210 М“, съдържащ СИМ карта на
„Виваком” с номер 893590032200010398016., иззет с протокол за обиск и изземване
от Е.П., доколкото при оглед на последния било установено, че към процесната СИМ
карта има три пропуснати, 4 входящи и 5 изходящи обаждания, осъществени в
различни часове на 03.10.2012г. от и към телефон номер *****, както и от иззетите
от подсъдимия банкноти, подробно описани в протокол за доброволно предаване от
05.09.2012г. и контролен талон за товарен автомобил марка
„Мерцедес”, модел „711Д”, с рег. номер ******.
Противно на изводите на първата
инстанция въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства
справки за съдимост по отношение на подсъдимото лице, както и справка от ГД
„Изпълнение на наказанията“ се установява, че подсъдимият Е.П. към датата на
деянието е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, а именно с присъда
№ 22 от 04.07.2007 г. на Районен съд – гр. Сливен, постановена по НОХД
№295/2007г. по описа на съда. С последната на подсъдимия е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 2 години, като видно от справката на ГДИН последният
е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието на 20.12.2007
г. с изпитателен срок от 7 месеца и 12 дни. Предвид горното дори да се приеме,
че за осъжданията през далечните 1986г. и през 1988 г. за подсъдимия е настъпила
реабилитация (за първото осъждане по реда на чл. 86 от НК, а за следващите по
реда на чл. 88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1, т.4 от НК), то за осъждането с присъда
№ 22 от 04.07.2007 г. на Районен съд – гр. Сливен, постановено по НОХД
№295/2007г. по описа на съда, с която на подсъдимия е наложено наказание от 2
години „лишаване от свобода, безспорно такава не е настъпила. Аргумент в
подкрепа на горния извод се явява фактът, че определеният срок по чл. 88а, ал.2 НК, а именно не по-малък от 10 години от изтърпяване на наказанието, към датата
на деянието (03.10.2012г.) не е изтекъл, с оглед на което не може да се твърди,
че е настъпила реабилитация по последното осъждане на подсъдимия.
При така установените и от въззивната
инстанция факти, правилен се явява правният извод на районния съд, че по делото
е доказано обвинението срещу подсъдимия Е.П., а именно че за времето от
03.09.2012г. до 03.10.2012г. в гр. София предложил на А.Г.Ц.съдействие за
връщане на противозаконно отнето на 31.07.2012г. превозно средство – товарен автомобил, марка „Мерцедес”, модел
„711Д”, с рег. номер ******, собственост на фирма ЕТ „С.ЕН” с управител Е.К., с
която А.Г.Ц.живеел на семейни начела, срещу получаване на имотна облага-парична
сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева, с което осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 346, ал. 3, вр. ал. 2 от НК.
Субект на престъплението по чл. 346, ал.
3 от НК може да бъде, както лице, което е участвало в противозаконното отнемане
на МПС, така и лице, за което няма данни за такова участие (както е в
конкретния случай), достатъчно е, деецът да предложи съдействие за връщане на
противозаконно отнетото му моторно превозно средства срещу получаване на имотна
облага. Според константната практика на ВКС престъплението е довършено с
даването за обещание за съдействие, което е възмездно, срещу поискване на
имотна облага от пострадалия. Без значение е дали това съдействие е осъществено
от дееца и дали имотната облага е получена от него, т. е. фактическият резултат
от съдействието е ирелевантен за отговорността. Без значение за
съставомерността на деянието е и фактът за кого се иска облагата (за лицето,
което предлага съдействие или за лицето, в чиято фактическа власт се намира
отнетия автомобил), достатъчно е установяването на корелативната връзка между
предложеното съдействие за връщане на отнетото моторно превозно средство срещу
получаването на имотна облага.
В конкретния случай, както правилно е
констатирал и първоинстанционният съд независимо от обстоятелството, че по
делото не се установи подсъдимият да е предлагал на св. Ц.съдействие за
връщането на процесния автомобил посредством проведените телефонни обаждания (при обискът на лицето не е намерен мобилен
телефон със СИМ-карта с телефонен номер, който да съответства на някой от
номерата от които са провеждани телефонни обаждания със свидетеля Ц.), то
доколкото от ангажираните по делото доказателствени източници по безспорен
начин се установи, че подсъдимият Е.П. се е намирал на уговореното място за
предаване на откупа за връщане на автомобила, скрит в храстите, в
непосредствена близост до стълба на уличната лампа, където св. Ц.е следвало да
остави 2000лв. и където са се намирали документите на автомобила, след което
последният е взел парите, като е бил задържан от полицейските служители,
наблюдавали мястото, може да се направи категоричен извод, че подсъдимия П. се
е намирал на процесното място с цел да оказване на съдействие за връщане на
противозаконно отнето на 31.07.2012г. превозно средство. В подкрепа на горния
извод, както законосъобразно е отбелязал и първоинстанционният съд, са налице
безспорни доказателства, доколкото при извършен обиск на подсъдимия от него е
иззет мобилен телефон с поставена в него СИМ карта на „Виваком” с номер
893590032200010398016, на която били установени три пропуснати, 4 входящи и 5
изходящи обаждани, осъществени в различни часове все на 03.10.2012г. към
телефон номер *****, от който св. Ц.получавал обажданията от неустановен мъж.
Предвид горното може да се направи извод, че са били налице координирани
действия между подсъдимия и неустановеното лице, което е предложило съдействие за
връщането на процесния автомобил посредством проведени телефонни обаждания със
свидетеля Ц. срещу имотна облага, като подсъдимият П. е имал задача да
съдейства за връщане на процесния автомобил, като наблюдава дали свидетеля Ц.ще
остави исканата сума на указаното място, след което да я вземе обогатявайки се
неоснователно, след което да предаде на лицата отнели автомобила, че същия може
да бъде върнат. Противно на изводите на защитата, установените по делото
действия на подсъдимия на инкриминираните в обвинението дата и място,
независимо от факта че не се доказва подсъдимият да е контактувал пряко със св.
Ц. посредством телефонни обаждания, според настоящия съдебен състав са
достатъчни за ангажиране на наказателна му отговорност за извършване на престъпление
по чл. 346, ал.3 от НК. Аргумент в подкрепа
на горния извод се явява застъпеното в практиката становище, че формата на
изпълнение на инкриминираното деяние е на формално извършване и се изразява в
активни действия на дееца за връщане на отнетото МПС във владението на
собственика му, срещу получаване на имотна облага. Приемането, че извън
пределите на наказателното преследване по чл. 346, ал. 3 от НК остава
поведение, свързано с реално осъществено съдействие по връщане на отнето
превозно средство срещу получаването на имотна облага, би противоречало на
нормалната правна логика, тъй като в тези случаи от наказателно преследване по
този текст, биха били изключени лица, чиито действия по-съществено са засегнали
правно защитения обект (виж. Решение № 562 от 08.01.2014 г. по н. д. № 2023/2013
г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС). Предвид горното въззивната инстанция, подобно на
контролирания съд намира, че предлагането и оказването на съдействие за
връщането на отнето превозно средство, срещу получаване имотна облага се
покриват по съдържание, като и двете действия са форма на изпълнение на
престъпното съдействие по смисъла на чл. 346, ал.3 от НК /в този смисъл
Решение № 318 ОТ 19.08.2011 г. по н. д. № 1586/2011 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/.
Според въззивния съд след оценка на събраните доказателствени източници,
подобни активните действия от страна на подсъдимия П. са безспорно установени,
с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че с действията си подсъдимото
лице е осъществил престъпление по чл. 346, ал. 3 от НК.
От субективна страна, подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, а именно съзнавал е че оказва съдействие за връщане
на противозаконно отнетия автомобил, срещу получаването на имотна облага, като целял
негативното изменение на обективната действителност.
Обосновано първият съд е приел, че е
било налице и специфичното за този вид намерение – користна цел, а именно
действията по оказване на съдействие за връщане на противозаконно отнето МПС са
осъществени от подсъдимия с цел получаване на имотна облага.
С оглед горните съображения
районният съд основателно е заключил, че подсъдимия П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 346, ал.3 от НК.
Цялостната преценка на обстановката показва, че извършените от подсъдимия действия осъществяват
състава на посоченото престъплението, поради което въззивната инстанция
отхвърля, като неоснователни и необосновани, исканията на подсъдимото лице,
застъпени, както във въззивната жалба, така и в откритото съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав, за признаването му за невиновен и оправдаването
му.
В санкционната част на разпоредбата на
чл. 346, ал. 3 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“
от една до десет години.
Относно индивидуализацията на
наказанието, въззивният съд приема за смекчаващо вината обстоятелство – изминалият
немалък период от време от извършване на деянието, до постановяване на
първоинстанционния съдебен акт (почти 6 години), а за отегчаващи обремененото съдебно минало на
подсъдимия (с оглед направения по-горе анализ на приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия), както и сравнително
високия размер на имотната облага, срещу която е било предложено връщането на
отнетото МПС.
При така отчетените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства наложеното наказание на подсъдимия П.
„лишаване от свобода“ в размер на две година се явява справедливо. Така определеното наказание според
въззивната инстанция съответства на значимите обстоятелства за личността на
дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл. 36 НК и в
необходимата степен гарантира постигането на индивидуалната превенция чрез
осигуряване на възпиращо и възпитателно въздействие върху подсъдимия.
В съответствие с направеното в
депозирания протест възражение, настоящият въззивен съд намира, че неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК и е отложил изпълнението на определеното наказание от две
години „лишаване от свобода“ за срок от четири години от влизане в сила на
присъдата, доколкото констатира законова пречка за приложение института на
условното осъждане, а именно обстоятелството, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние, подсъдимият е бил осъждан на наказание „лишаване от
свобода“ за извършено престъпление от общ характер, за което не е настъпила
реабилитация. Конкретни съображения в тази посока бяха изложени по-горе в
настоящото изложение от въззивната инстанция по-горе в настоящото изложение,
поради съдът намира, че последните не следва да бъдат преповтаряни.
С оглед горното въззивният съд, в този
му състав намира, че присъдата на СРС следва да бъде изменена, като се отмени отлагането
на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание на осн. чл. 66, ал. 1 от НК
и се постанови ефективно изтърпяване на наказанието от две години „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, доколкото от изтърпяване на предходно наложено на
подсъдимия П. наказание от същия вид (наложено с присъда № 22 от 04.07.2007 г.
на Районен съд – гр. Сливен, постановена по НОХД №295/2007г. по описа на съда),
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, не са изтекли повече
от пет години към момента на извършване на настоящото престъпление. Това се
установява безспорно от приложената на л.155 от том І от ДП справка от ГДИН, от
която е видно, че по тази присъда подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на
наказанието условно предсрочно на осн.чл.70, ал.1 от НК на 20.12.2007г. с
изпипатетелн срок от 7 месеца и 13 дни.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд правилно е възложил сторените по
делото разноски в тежест на подсъдимия.
Законосъобразно на осн. чл. 59 от НК
първият съд е приспаднал от определеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“, времето през което осъденият Е.Д.П. е бил задържан или по отношение
на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
При извършената, на основание чл. 314,
ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна.
По изложените съображения съдът на осн.
чл. 337, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 3 НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда 12.06.2018
г., постановена по НОХД № 19739/2013 г. СРС, НО, 98 състав, като отменя
освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК и
постановява подсъдимият Е.Д.П., с ЕГН ********** да изтърпи ефективно
наказанието от две години „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 346,
ал. 3 от НК, при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.