РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Добрич, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. ПашА.ев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. ПашА.ев Гражданско дело №
20243230100074 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, в качеството на правоприемник на правата,
задълженията и фактическите отношения на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., ЕИК ********* срещу А. В. А., ЕГН **********, ЕГН **********, от с.
Б., общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „Пета“ № 7, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 787/2023 г. по описа на
Районен съд Добрич:
- 5 492, 16 лева (5 010, 91 лева – главница и 481, 25 лева –
застрахователни премии за периода 20.03.2021 г. – 20.08.2022 г.), дължима по
договор за кредит CARU-16809924 от 27.02.2019 г. и допълнително
споразумение за отстрочване на погасителни вноски от 08.05.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата;
- 1 043, 80 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
20.11.2020 г. – 09.09.2022 г.;
- 1 264, 39 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 20.12.2020 г. – 16.03.2023 г.
В условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени установителните
претенции, се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
1
процесните суми.
В исковата молба се твърди, че между ответника и БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България е възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит CARU-16809924 от 27.02.2019 г. По
силата на съглашението банката е предоставила на ответника заемна сума от
6200, 00 лева на същата дата. Последният се е задължил да върне сумата,
ведно с дължимите лихви, за шестдесет и осем месеца. Сключено е и
допълнително споразумение за отсрочване на погасителни вноски от
08.05.2020 г.
Подчертава се, че поради неизпълнение на задълженията кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 20.12.2020 г. – чл. 5 от договора.
Сочи се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и
„Юробанк България“ АД е сключен договор за прехвърляне на търговско
предприятие на 31.05.2023 г. Въз основа на този договор ищецът е придобил
всички активи, задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в
дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, сред които са и
вземанията, предмет на настоящия процес.
С уточняваща молба е заявено, че претендираната главница включва и
непогасена част от застрахователни премии по застраховка „Защита на
плащанията“ в размер от 481, 25 лева.
Така по заявление на ищеца Районен съд Добрич е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 787/2023г.
Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на
заповедния съд.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание.
В законоустановения срок е постъпил отговор от особения
представител на ответника. С процесуалния документ се излагат твърдения за
неоснователност на претенциите. Прави се искане за отхвърлянето им.
Особеният представител – адвокат П. Н., пледира за отхвърляне на
исковите претенции поради недоказаността им.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения договор за потребителски кредит CARU-16809924 от
27.02.2019 г. се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
и А. В. А. е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем. По
силата на съглашението кредитодателят е предоставил на ответника заемна
сума в размер на 6200, 00 лева, а последният се е задължил да я върна заедно с
възнаградителната лихва на 68 вноски в срок до 20.01.2025 г. Уговорена е
възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент - 12, 59 %.
На 08.05.2020 г. са сключили допълнително споразумение, по силата
на което са се уговорили плащането на дължимите главница, застрахователни
2
премии и лихви по вноски № 14, 15 и 16 да бъде отсрочено с три месеца,
считано от падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима през
месец април 2020 г. Изготвен е нов погасителен план, съгласно който
последната вноска по кредита е с падеж на 20.01.2025 г.
В чл. 5 от договора е уговорена предсрочна изискуемост на целия
кредит при допусната забава в плащанията на две или повече вноски по
кредита.
Представено е удостоверение от Агенция по вписванията, от което
става ясно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ е прехвърлил
търговското си предприятие на „Юробанк България“ АД. Този факт се
извежда и от представения договор за прехвърляне на търговско предприятие
от 31.05.2023 г.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът е усвоил заемната сума от 6200, 00
лева. Според заключението на вещото лице, неплатени са останали главница
от 5 422, 46 лева (5 010, 96 лева – главница и 411, 50 лева – застрахователни
премии за периода 20.03.2021 г. – 20.08.2022 г.); възнаградителна лихва от 1
043, 80 лева, за периода 20.11.2020 г. – 09.09.2022 г. Експертът е изчислил, че
върху просрочената главница се дължи обезщетение за забава в размер на 520,
89 лева, за периода 20.12.2020 г. – 16.03.2023 г.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните вземания. Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за
процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 787/2023 г. Настоящото производство е образувано
в изпълнение на указанията на заповедния съд, след връчване на заповедта
при условията на чл. 47 от ГПК.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит (между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ и ответника); изпълнение на задължението си за предоставяне на
главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата;
нА.чие на вА.ден договор за прехвърляне на търговско предприятие от
31.05.2023 г. между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“.
Ищецът установи нА.чието на вА.дно облигационно отношение
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника, възникнало въз
3
основа на договор за потребителски кредит CARU-16809924 от 27.02.2019г., в
условията на пълно и главно доказване Установи се, че кредитодателят е
изпълнил основното си задължение по договора и ответникът е усвоил
заемната сума от 6200, 00 лева. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза стана ясно, че непогасената част от главницата възлиза на 5 422, 46
лева (5 010, 96 лева – главница и 411, 50 лева – застрахователни премии за
периода 20.03.2021 г. – 20.08.2022 г.).
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При
неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва
да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази
основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от
27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответника
е да докаже, че е платил задълженията по договора. Същият обаче не ангажира
доказателства в тази насока, поради което следва да бъде направен
категоричен извод за неплащане на процесното вземане от 5 422, 46 лева.
Съдът счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит, както се твърди в исковата молба. Необходимо е да бъде съобразено
приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело
№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният съд е посочил, че предсрочната
изискуемост по същността си представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при нА.чието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от
предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е
получил уведомлението. Този факт не се установи от приложените по делото
доказателства. Независимо от това, вземанията се дължат в цялост.
Формираният извод следва от т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2017 г. на
ОСГТК на ВКС, където е прието за „допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ“. В същата точка е прието още, че
„предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.“
Падежът на последната вноска по кредита е настъпил на 05.01.2025 г. – преди
приключване на съдебното дирене. Оттук се заключава, че искът за
4
претендираната главница от 5 492, 16 лева (5 010, 91 лева – главница и 481, 25
лева – застрахователни премии за периода 20.03.2021 г. – 20.08.2022 г.) трябва
да бъде уважен до размера на сумата 5422, 46 лева (5 010, 96 лева – главница и
411, 50 лева – застрахователни премии за периода 20.03.2021 г. – 20.08.2022 г.),
съобразно заключението на вещото лице. Претенцията подлежи на отхвърляне
за разликата между предявения размер от 5 492, 16 лева и уважения размер от
5422, 46 лева.
По иска за претендираната възнаградителна лихва е в тежест на ищеца
да докаже нА.чието на вА.дно възникнало облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит(между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника); изпълнение на задължението си за
предоставяне на главницата, уговорка за плащане на възнаградителна лихва,
размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва; нА.чие на
вА.ден договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г.
между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват с
тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им. От
договора се установи, че страните са уговорили за ползването на паричната
сума да бъде плащана възнаградителна лихва фиксиран лихвен процент - 12,
59 %. От изчисленията на вещото лице стана ясно, че за периода от 20.11.2020
г. до 09.09.2022 г. се дължи възнаградителна лихва от 1 043, 80 лева.
Следователно и този иск трябва да бъде уважен в цялост.
По акцесорния иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да
установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното
задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Обезщетение за забава се претендира за периода от 20.12.2020 г. –
16.03.2023 г. Установи се, че първата непогасена вноска от ответника е с
падежна дата – 20.12.2021 г. Поради тази причина обезщетение за забава се
дължи от този момент върху неплатената главница. Експертът е изчислил, че
размерът на дължимото обезщетение за процесния период възлиза на 520, 89
лева. Ето защо, искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата до 520,
89 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 1264, 39 лева,
искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената част от претенцията.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК. В заповедното
производство е направил разноски в размер на 218, 27 лева (юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50, 00 лева и държавна такса в размер на 168, 27
лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 1768, 27
лева (държавна такса в размер на 168, 27 лева; депозит за вещо лице в размер
5
на 450, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 1000, 00 лева;
юрисконсултско възнаграждение от 150, 00 лева). чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 25,
ал. 1 от НЗПП).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 195, 35 лева; за първоинстанционното производство – 1583, 92
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, в качеството на
правоприемник на правата, задълженията и фактическите отношения на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., ЕИК ********* срещу А. В. А., ЕГН
**********, ЕГН **********, от с. Б., общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „Пета“
№ 7, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5422, 46 лева (5 010, 96 лева – главница
и 411, 50 лева – застрахователни премии за периода 20.03.2021 г. – 20.08.2022
г.), дължима по договор за кредит CARU-16809924 от 27.02.2019 г. и
допълнително споразумение за отстрочване на погасителни вноски от
08.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателно изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 787 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5422, 46 лева до пълния претендиран
размер от 5492, 16 лева (5 010, 91 лева – главница и 481, 25 лева –
застрахователни премии за периода 20.03.2021 г. – 20.08.2022 г.).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, в качеството на
правоприемник на правата, задълженията и фактическите отношения на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., ЕИК ********* срещу А. В. А., ЕГН
**********, ЕГН **********, от с. Б., общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „Пета“
№ 7, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 043, 80 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 20.11.2020 г. – 09.09.2022 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 787 по описа на
Районен съд Добрич за 2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, в качеството на
правоприемник на правата, задълженията и фактическите отношения на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., ЕИК ********* срещу А. В. А., ЕГН
**********, ЕГН **********, от с. Б., общ. Добричка, обл. Добрич, ул. „Пета“
6
№ 7, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 520, 89 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.12.2020 г. до
16.03.2023 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
787 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 520, 89 лева до пълния претендиран размер от 1264, 39 лева.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, ЕГН **********, от с. Б., общ.
Добричка, обл. Добрич, ул. „Пета“ № 7 да заплати на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, сумата от 195, 35 лева – разноски по ч.гр.д. №
787/2023 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, ЕГН **********, от с. Б., общ.
Добричка, обл. Добрич, ул. „Пета“ № 7 да заплати на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, сумата от 1583, 92 лева – разноски по гр.д. №
74/2024 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7