Решение по дело №915/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 250
Дата: 15 януари 2016 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20151200500915
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 1683

Номер

1683

Година

29.4.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.29

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Петър Узунов

Секретар:

Емилия Топалова Гюлфие Яхова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Гюлфие Яхова

дело

номер

20131200500305

по описа за

2013

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 577, ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод депозирана частна жалба на Ю. БЪЛГАРИЯ /предишно наименование Юробанк и Еф Джи България /, чрез пълномощника си Х. К. К., против определение № 29/20.03.2013г. на съдията по вписвания към СВ при РС Разлог, постановено по преписка вх. регистър № 1132/20.03.2013г., с което е отказано вписване на договор за прехвърляне на вземания от дата 16.12.2011г. Жалбоподателят посочва, че обжалваният акт е неправилен, необоснован и немотивиран, като излага подробни съображения в тази насока. Прави се искане постановеният отказ да бъде отменен и делото върнато на съдията по вписванията за извършване на необходимите действия.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с материалите по делото, включително и с изпратената в оригинал преписка от Служба по вписвания гр. Разлог, прие за установено следното:

Съдията по вписванията към РС Разлог е сезиран с молба от “. Б. , с която е направено искане, на основание чл. 171 от ЗЗД във вр. с чл. 4, буква „и” и чл. 17 от Правилника за вписванията, да бъде вписан договор за прехвърляне на вземания от дата 16.12.2011г., сключен между “. И Еф Джи Прайвит Банк Люксембург” и “. и Еф Джи Б. . Към молбата е приложен договор за прехвърляне на вземанията от дата 16.12.2011г. сключен между “. и Еф Джи Прайвит Банк Люксембург” в качеството на цедент и “. и Еф Джи Б. в качеството на цесионер, с прикачени към него приложения, потвърждение на волята и действията на разпореждане към договор за прехвърляне на вземания, копие от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 156, том IV, рег. № 2417, дело №739 от 2009г. по описа на С. К. – нотариус 505 от НК, вписан в Службата по вписванията гр. Разлог, с вх. рег. № 4969 от 28.08.2009г. , акт №50, том II, дело № 3788, копие от пълномощно и копия на актуални състояния на цедента и цесионера, включително и документ за платена държавна такса.

Въз основа на молбата и приложените към нея писмени доказателства съдията по вписванията е отказал да впише договора за прехвърляне на вземанията, като е приел, че заявлението и договорът, чието вписване се иска, не са с нотариална заверка на подписите, не се съдържат императивно изброените реквизити по чл. 6, ал. 1, буква „а” от Правилника за вписвания, в депозираното заявление не е индивидуализиран недвижимият имот, не са приложени схеми на самостоятелните обекти в сградата, върху които е учредена ипотеката.

При така установените обстоятелства Благоевградският окръжен съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е неоснователна предвид следните съображения:

Едно от основанията послужило на съдията по вписванията, за да постанови обжалвания отказ, е това, че договорът, чието вписване се иска е без нотариална заверка на подписите. Това становище се споделя и от настоящата съдебна инстанция предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. В производството по вписване, съдията по вписванията извършва единствено проверка дали актът, чието вписване се иска, е от категорията актове, които подлежат на вписване, съгласно Правилника за вписванията, и дали е редовен от външна страна - дали са спазени законовите изисквания за форма. Безспорно представения от молителя договор е от категорията актове, които подлежат на вписване, съобразно цитираната по-горе разпоредба. Същият обаче не е редовен от външна страна, тъй като не е в предписаната от закона форма.

От представената в оригинал преписка е видно, че договорът за прехвърляне на вземанията е с нотариална заверка на подписите само и единствено на представителите на цесионера – “. и Еф Джи Б. .

По отношение на другата страна по договора - цедента, липсва нотариална заверка на подписа.

Според Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове подписана в Хага на 05.10.1961г. /За България в сила от 30.05.2001г./ държавите членки по конвенцията въвеждат практиката на легализация на документи, издадени от чужда държава чрез поставянето на т.нар. апостил. Последният означава заверка на документа в държавата, в която е издаден, като снабденият с апостил документ се освобождава от всякаква следваща форма на заверка и легализация, както в държавата на издаване, така и в държавата, където документа ще се представи.

От така представения договор, който е с апостил, не може да се направи извод, че същият е с нотариално заверен подпис на цедента. От същия е видно, че е положен подпис и печат на нотариус, което е отразено и в самия апостил, но не става ясно дали последният в изпълнение на правомощията си е заверил подпис и чии подпис е заверен или е направена заверка на съдържание, дата или препис на представения по делото договор. При това положение и независимо от наличието на апостил не може да се приеме, че е налице писмен договор с нотариална заверка на подписа, каквато форма изисква законът.

Отделно от това самият договор не е преведен на български език нито от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа, нито от оторизирана от МВнР на РБ Агенция за преводи, след която процедура се изисква преводът на документа да е заверен от сектор „Легализации и заверки” в Дирекция административно обслужване на български и чужди граждани на МВнР на РБ.

По тези съображения съдията по вписванията правилно е приел, че не е налице писмен договор с нотариална заверка на подписа, въпреки че не е изложил конкретни съображения за това и правилно е отказал вписването му. Поради изложеното следва обжалваният отказ да бъде потвърден.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че останалите доводи, послужили на съдията по вписванията, за да постанови обжалвания отказ не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Неправилно в мотивите към своя акт съдията по вписванията е посочил, че е необходимо с нотариална заверка на подписа да бъде и молбата, с която е направено искане за вписване на договор за прехвърляне на вземания. Такова изискване има само и единствено по отношение на договора, чието вписване се иска, но не и по отношение на молбата, с която е сезиран съответният съдия по вписвания. Отделно от това самата молба отговоря на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Правилника по вписванията, тъй като същата съдържа данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", на молителя, основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, върху който ще се направи вписването.

Настоящата съдебна инстанция не споделя и становището на съдията по вписванията, че към акта за вписване следва да бъдат приложени и скица-копие от кадастралната карта, както и схеми на самостоятелните обекти в сградата, върху които е учредена ипотеката. В разпоредбата на чл. 17 от Правилника за вписвания е посочено, че вписването се извършва по правилата на чл. 12, ал. 2, като не е налице препращане към ал. 1 на посочената разпоредба, която от своя страна препраща към разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписвания, където е посочено, че когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта. Или с други думи казано изискванията на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията са неприложими спрямо актовете по чл. 171 от ЗЗД.

По изложените по-горе съображения следва обжалваният отказ да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 29/20.03.2013г. на съдията по вписвания към СВ при РС Разлог, постановено по преписка вх. регистър № 1132/20.03.2013г., с което е отказано вписване на договор за прехвърляне на вземания от 16.12.2011г., сключен между “. И Еф Джи Прайвит Банк Люксембург” , в качеството на цедент и “. и Еф Джи Б. , в качеството на цесионер.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС, с частна касационна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: