М О Т
И В И
към присъда № 33/10.12.2015г.
по НОХД № 440/2015г. на СлОС
Съдебното
производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт п.д. № 53/15г. от 09.10.2015г. против Г.С.Г. *** за престъпление
по чл.343 ал.1 б.”в” предл.1 във връзка с чл.342 ал.1
от НК.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура поддържа
обвинението против подсъдимата Г.С.Г. по чл.343 ал.1 б.”в” предл.1
във връзка с чл.342 ал.1 от НК т.е. така както същото е повдигнато и предявено
в досъдебното производство и с обвинителния акт. Намира, че това обвинение,
така както е изложено и обосновано в обвинителния акт е доказано по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и настоява подсъдимата Г.Г. да бъде призната за виновна по него и осъдена.
Предлага на подсъдимата Г.Г. да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства – в минималния предвиден в
нормата на чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1 от НК размер от
две години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда
на чл.66 от НК за изпитателен срок от четири години. Предлага в същия размер на
бъде наложено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС, а именно –
две години.
В настоящото наказателно производство на основание разпоредбите на чл.76 и сл. от НПК в качеството на частни обвинители бяха конституирани децата на пострадалата
В. И. Д. – Р.И.Д. и К.И.Д.. Същите, лично и чрез упълномощения си повереник, поддържат повдигнатото против подсъдимата Г.Г. обвинение и настояват да бъде призната за виновна по
него и осъдена. Присъединява се към искането на прокурора относно вида и размера
на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимата.
В това наказателно производство не беше конституиран
граждански ищец, тъй като не беше предявен граждански иск от децата на
пострадалата В. Д. против подсъдимата Г.Г..
Подсъдимата Г.С.Г., лично и чрез упълномощения си
защитник, в с.з. принципно оспорва обвинението като заявява, че не е извършила
престъплението, за което е обвинена и предадена за съдене. Според подсъдимата
вина за произшествието респ. резултата от него има изключително самата
пострадалата, която умишлено и преднамерено се е хвърлила пред/върху
управлявания от нея автомобил. Защитата на подсъдимата се позовава на събрания
по делото доказателствен материал и въз основа на това обосновава извода си, че
подс. Г.Г. не е нарушила никое
от правилата за движение визирани в съответния закон /вкл. тези, за които й е
повдигнато обвинение, а именно по чл.20 ал.2 от ЗДвП т.е. че се е движила с
несъобразена скорост/ и поради това не е предизвикала виновно настъпилото ПТП,
от което е настъпила смъртта на пострадалата В. Д.. Обосновава се тезата, че по
отношение на подсъдимата следва да се приложи разпоредбата на чл.15 от НК т.е.
че се касае за случайно деяние, доколкото тя не е била длъжна, нито е могла да
предвиди поведението на пострадалата респ. настъпването на обществено опасните
последици. Акцентира се върху неправомерното поведение на пострадалата като
участник в движението и в тази връзка се обосновава извод, че единствената
причина за настъпването на ПТП респ. на резултата от него е допуснатото
нарушение правилата за движение от страна на самата пострадала и в частност
това по чл.114 от ЗДвП. В тази връзка се настоява за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подсъдимата Г.С.Г. т.е. за признаването й
за невиновна и оправдаването й по повдигнатото и поддържано срещу нея обвинение.
От извършения
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата Г.С.Г. е родена на ***г***. С постоянен и
настоящ адрес ***. Българка и български гражданин е. Има завършено средно
образование. Разведена е. Не е осъждана. Работи като земеделски производител.
Подсъдимата Г.Г. е
правоспособен водач на МПС от 12.10.1987г. съгласно протокол № 307/12.10.1987г.
Тя притежава валидно свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на
06.08.2010г. от ОД на МВР гр.Сливен за правоспособен водач с категории В АМ и
няма наложени административни наказания за нарушения на правилата за движение
по пътищата.
На 09.03.2015г. около 18.40 часа подс.
Г.Г. управлявала собственият си лек автомобил марка „Нисан Примера” с рег.№ СН 6434 АК, като се движела по
бул.”Бургаско шосе” в гр.Сливен, в посока на изток към вилната зона в
м.”Мочурите”. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието, в
зоната на прав участък, в дясната лента от двулентовото
пътно платно за движение, което било без неравности, чисто от инертни
материали. Пътната настилка била суха, видимостта била нормална, като за тъмната
част на денонощието. Автомобилът, управляван от подс.
Г.Г. бил в изправно техническо състояние, преминал
технически преглед през м.ноември 2014г.
След като напуснала очертанията на града, минавайки покрай бензиностанция „Петрол” в местността „Рамануша”, подс. Г.Г. управлявала автомобила с включени къси светлини. Срещу
нея в обратната посока на движение се движели 4-5 автомобила, като първият от
тях подал светлинен сигнал, като й пресветнал с дълги
светлини. Подсъдимата не разбрала смисъла на подаденият светлинен сигнал, но
това изострило вниманието й и тя леко намалила скоростта си на движение до
около 78 км/час. Тъй като при разминаването с този автомобил нищо не се
случило, подсъдимата продължила да движението си със същата скорост.
Непосредствено след разминаването с последния от колоната насрещно движещи се автомобили, подс. Г.Г. възприела
непосредствено пред автомобила, от лявата му страна, в средата на платното
възрастна жена – пострадалата В. И. Д.. Последната се движела от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на автомобила на подсъдимата и леко косо към самия
автомобил.
Възприемайки пострадалата на пътното платно и движението
й от ляво надясно и по посока към автомобила, подс. Г.Г. предприела спиране на автомобила с отклоняване на
движението си надясно към десния банкет. Въпреки предприетите от обвиняемата
действия за задействане на спирачната система, при което скоростта на движение
на автомобила намаляла до 45 км/час /към момента на удара/, автомобилът не
могъл да спре преди съприкосновението с пострадалата и настъпил удар, при който
пешеходката била ударена първоначално с предната броня на автомобила. След това
тялото било повдигнато върху капака и пострадалата се ударила с глава по
предното стъкло, в резултат на което то се счупило /напукало/. Тогава тялото
било изтласкано напред и наляво, а автомобилът продължил движението си напред и
надясно. В резултат на удара пешеходката паднала на земята и починала
непосредствено след инцидента.
Веднага след настъпване на произшествието, подс. Г.Г. подала сигнал за
случилото се на тел.112. На място пристигнали екип на ЦСМП гр.Сливен, а след
това свид. Г.Г. и колегата
му З., автоконтрольори от група „Пътен контрол” към
ОД на МВР гр.Сливен. Последните повикали дежурната оперативно–следствена група при РУ
на МВР гр.Сливен, която извършила оглед на местопроизшествието, както и
статичен и динамичен оглед на трупа. Тялото на пострадалата се намирало в
легнало положение по корем, като главата сочела посока запад, а краката посока
изток. Трупът се намирал непосредствено до осевата линия, в дясно от нея по
посока на движение на лекият автомобил, като лицето на трупа е било обърнато на
север, а ръцете са били пред гърдите и лицето.
Непосредствено след настъпилото пътнотранспортно
произшествие, полицейските служители изпробвали водача на автомобила подс. Г.Г. за употреба на
алкохол, като уредът отчел 0,00 промила.
По делото е била назначена съдебномедицинска експертиза
на труп, от заключението на която е видно, че причина за настъпването на
смъртта на постр. В. И. Д. е получената автомобилна травма – травма вследствие
блъскане на пострадалата от движещ се лек автомобил с последващо
падане и удряне на главата на пострадалата на пътното платно, при което е
получила значително тежка черепно-мозъчна травма и починала на мястото на
произшествието. Получила е и травма на крайниците, като същите са от вида на кръвонасядания в областта на лявата подбедрица
и лявото бедро, както и в областта на лявото коляно със счупване на горния край
на предната повърхност на лявата подбедрица. При
външния оглед и аутопсията на трупа били установени и кръвонасядания
в областта на дясната и лявата слепоочна области на главата, като тези в
областта на дясното слепоочие са по-добре изразени и е установена ивицеста фрактура на дясната слепоочна кост, като фрактурната ивица продължава нагоре и надолу.
Като причина за настъпването на смъртта е посочена тежката
черепно-мозъчна травма и травмата на левите крайници, но най-голямо значение за
настъпването на смъртта е имало черепно-мозъчната травма. Умерено изразените субарахноидални кръвоизливи и умерено изразенитеи
контузионни огнища на мозъка са довели до изпадането
на пострадалата в състояние на мозъчна кома, с оток на мозъка и меките мозъчни
обвивки, с вклиняване на мозъчния ствол, със силно затормозяване на функциите
на сърдечно-съдовия и дихателния център, които се намират в мозъчния ствол.
Описаните травматични увреждания са били получени
вследствие действието на механичен фактор и са получени по механизма на удряне
с такива предмети и падане и удряне на травмираните области на тялото по такива
предмети. Закритото счупване на горния край на лявата подбедрица
в областта на коляното се дължи на блъскането на пострадалата с предната част
на лекия автомобил, а именно с бронята, като това е първата фаза на
произшествието. През следващата фаза тялото на пострадалата е било повдигнато и
тя се ударила с лявата странична повърхност на тялото си по предната повърхност
на автомобила, по предния капак, с главата си по предното стъкло на автомобила,
като това е втората фаза на произшествието. Тогава е получила уврежданията в
областта на бедрото и главата. През третата фаза пострадалата се е приземила на
повърхността на терена на местопроизшествието, като тогава е получила
допълнителни травми в областта на главата и останалите травматични увреждания в
областта на крайниците. Ударът по тялото на пострадалата е бил нанесен от
лявата странична повърхност на тялото, с предната част на катастрофиралия
автомобил.
Според заключението, настъпването на смъртта е пряка и
непосредствена последица на получените травматични увреждания при възникналото
пътнотранспортно произшествие. Вследствие получените травми в областта на
главата и крайниците, пострадалата е изпаднала в състояние на травматичен и хеморагичен шок, както и в състояние на дълбока кома, които
са непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалата.
От заключението на тройната автотехническа
експертиза се установява, че скоростта на движение на автомобила „Нисан Примера” преди пътнотранспортното произшествие е
около 78 км/ч, а в момента на удара е била около 45 км/ч. Опасната зона за
спиране на автомобила при така определената скорост на движение е около 69 м. Според
вещите лица най-вероятно пешеходката се е движела напречно на платното преди
удара в посока от ляво на дясно за автомобила, при скорост на движение от около
3,2 км/ч, като към момента на удара се е завъртяла на 180 градуса, т.е. обратно
на предварителната посока на движение. Възможно е също и попътно движение на
пешеходката преди удара, като непосредствено преди удара тя се е завъртяла на
90 градуса, спрямо предварително избраната посока на движение. Водачът на
автомобила е възприел пешеходката своевременно, когато автомобилът е бил на
около 59 метра от мястото на удара. Съобразно осветеността на късите светлини,
нейната видимост е достигнала до 60 метра пред автомобила. Тя не е имала
техническа възможност да възприеме пешеходката по-рано, поради ограничената й
видимост от движението на къси светлини на фаровете. Опасната зона за спиране
на автомобила е била по-голяма от реалната далечина на видимост, което не
позволило водача при избраната скорост на движение да спре пред възможно
необозначено препятствие. Според експертизата при така установената скорост на
движение на управлявания от подсъдимата автомобил /78 км/ч/, тя е нямала
техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие спрямо
момента на осветяване с челния фронт на светлините.
Технически съобразената скорост на движение на автомобила
спрямо разстоянието, от което е възприела опасността от 59 метра и запас от 1
метър е била около 69 км/час. Подсъдимата е имала техническата възможност да
намали скоростта на движение до технически съобразената и да предотврати
пътнотранспортното произшествие.
Пешеходката е имала техническата възможност да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, като се движи по
банкета извън платното за движение и носи със себе си светлинен източник.
Според експертизата основната техническа причина, довела
до възникването на пътнотранспортното произшествие е движението на пешеходката
по платното за движение в тъмната част на денонощието, без нужната светлинна
сигнализация и наличието на приближаващ се автомобил. Същевременно причина за
настъпилото пътнотранспортно произшествие е и движението на автомобила с
технически несъобразена скорост съобразно видимостта пред автомобила.
Технически правилното поведение на водача на автомобила е било да се съобрази с
видимостта и намали скоростта до технически съобразената.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа
обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в
резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени
както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимата Г.Г.; показанията на свидетелите Д.С., И.Д., И.Д. и Г.Г.; заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската и
тройната авто-техническа експертизи; писмените доказателствени
материали – тези съдържащи се в приложеното досъдебно производство № 309/2015г.
по описа на РУ на МВР гр.Сливен и тези представени от страните и приети от съда
в хода на съдебното производство и приети от съда други писмени доказателствени материали.
Съдът внимателно анализира обяснения на подсъдимата Г.Г. изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си
на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече,
че тя в най-голяма степен е заинтересувана от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само доколкото те са
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и доколкото
допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната истина по
делото. Следва да се има предвид и това, че в много голяма степен тези
обяснения са и изходна база за изводите на изготвената авто-техническа
експертиза. Настоящият съд анализира и прецени единствено обясненията на
подсъдимата депозирани от нея в с.з., а не тези депозирани в досъдебното
производство, които не са приобщени по съответния процесуален ред към доказателствения материал по делото.
Този съдебен състав счита, че принципно няма пречка да се
даде вяра на обясненията на подсъдимата касаещи възпроизведения от нея
механизъм на възникване и протичане на произшествието, с някои уговорки по
отношение на изнесените твърдения за поведението на пострадалата и особено
направената оценка за това поведение. В тази връзка следва да се кредитират
твърденията на подсъдимата затова, че на посочената по-горе дата е управлявала
автомобила си на прав участък от пътя, в тъмната част на денонощието и с
включени къси светлини. Обясненията й са достоверни и по отношение на факта, че
е имало и насрещно движещи се автомобили, което е обусловило движение от нейна
страна с включени къси светлини, както и намаляване на видимостта. Въпреки, че
подсъдимата изрично в обясненията си не заявява, че видимостта й е била
намалена, тя сочи, че насрещно движещите се автомобили в известна степен за я
заслепявали. Достоверни са твърденията на подсъдимата и по отношение на това,
че тя е възприела пострадалата на пътното платно, както и разположението й на
същото, след разминаването с последния насрещно движещ се автомобил, тъй като
това съответства на по-ранното й твърдение за известно заслепяване. Няма
причина да не се дава вяра на обясненията на подсъдимата, че първият от
движещите се насреща автомобили й е пресветнал с
фаровете, което е заострило вниманието й и я е мотивирало да намали леко
скоростта си на движение, тъй като е известно за водачите на МПС, че такова пресветване на къси-дълги светлини означава, че евентуално
на пътя има ако не някаква опасност, то поне някакво препятствие, за което
водачът следва да внимава. Няма пречка да се кредитират обясненията на
подсъдимата и във връзка с описания от нея механизъм на възникване на ПТП,
неговото протичане и приключване, както и относно случилото се след това.
Единствено във връзка с последното не следва да се
кредитират обясненията на подсъдимите досежно
поведението на пострадалата т.е. че същата буквално се е хвърлила върху/пред
автомобила, както и преценката й, че се касае за умишлено/нарочно поведение от
страна на пострадалата. Не следва да се кредитират и обясненията й в частта им,
съдържаща преценка за правомерността на собственото й поведение като водач на
МПС т.е. че не е допуснала нарушение на правилата за движение, както и преценка
за неправомерността на поведението на пешеходката.
Настоящият съд обсъди, прецени и анализира показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са последователни, подробни /доколкото е
възможно с оглед на изясняваните чрез тях факти/, непротиворечиви и допринасят
/макар и в различна степен/ за изясняване на определени обстоятелства включени
в предмета на доказване. Свид. Г.Г.
на практика е единственият очевидец на последиците от случилото се произшествие.
Неговите показания в значителна степен /наред с обясненията на самата подсъдима
по отношение на механизма на произшествието/ допринасят за изясняването на
фактите по делото, които подлежат на установяване и доказване, а от друга
страна тези показания са послужили и за заключението на автотехническата
експертиза.
Що се касае показанията на свидетелите Д.С., И.Д. и И.Д.,
същите следва да се кредитират доколкото в тях се съдържат твърдения относно
релевантни към случая обстоятелства и в частност относно здравословното
състояние на пострадалата, нейното поведение и евентуално причината тя да се
намира на това място и по това време.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица по
изслушаните съдебномедицинска и тройна авто-техническа
експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат
никакво съмнение по отношение на правилността им. Те в действителност в много
голяма степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства включени в
предмета на доказване - механизма на причинените увреждания и причината за
смъртта на пострадалата; както и за причините за възникването на ПТП и
механизма на неговото протичане. Заключенията са депозирани от компетентни вещи
лица, в чиято добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви
основания да се съмнява, още повече, че точно тези вещи лица многократно са се
явявали в това си качество пред настоящия съд и последният има непосредствени
впечатления както от компетентността, така и от добросъвестността им. Наред с
това, специално заключението на автотехническата
експертиза, което е изготвено въз основа на обективни данни получени при
извършения оглед на местопроизшествие /както и други обективни доказателствени материали/ и от обясненията на самата
подсъдима и въз основа на използването на утвърдени и безспорни научни методи,
е особено важно за изясняването на въпроса какви са техническите причини за
настъпването на произшествието, което от своя страна позволява на съда да
направи извода дали при управлението на автомобила са допуснати нарушения на
правилата за движение и на кои точно правила. Чрез заключението на тези вещи
лица е изяснен по несъмнен и безспорен начин механизма на възникване и протичане
на ПТП, както и въпроса за техническите причини за възникването на това ПТП. В
тази връзка следва да се има предвид, че в състава на тази експертиза са
участвали специалисти, които са доказали компетентността си с оглед на
участието им и в други експертизи по комплицирани и станали известни в цялата
страна случаи. Вещите лица отговориха в с.з. компетентно и убедително на всички
поставени въпроси, обсъждайки механизма на произшествието с оглед на
обективните данни по делото, както и въз основа на обясненията на подсъдимата.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в
съответствие както с общите изисквания
на чл.128 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното
процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение
на извършеното по време и установено чрез тези действия. Освен това, тези
доказателствени материали не се оспорват
от страните.
Съдът счита, че следва да се кредитират и веществените
доказателства по делото /приобщени по реда на чл.284 от НПК/, които също не се
оспорват от страните.
При така направения анализ на доказателствените материали
събрани в хода на проведеното съдебно следствие настоящият съд направи извода,
че по несъмнен и безспорен начин е доказано, че
подсъдимата Г.С.Г. е управлявала лекия си автомобил „Нисан
Примера” по време на катастрофата, допуснала е нарушения на правилата за
движение като не се е движил с технически съобразена скорост съобразно реалната
видимост пред автомобила при конкретните пътни условия и обстановка и с това е
станал причина за възникване на ПТП довело до смъртта на пострадалата В. И.
Дюлгерова.
При така установеното от фактическа страна и въз основа
на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи
следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и
субективна страна подсъдимата Г.С.Г. е осъществила признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” предл.1 във
връзка с чл.342 ал.1 от НК като на 09.03.2015г. на път SLV 1083, км. 3,5 от
републиканската пътна мрежа, източно от гр.Сливен, в местността „Рамануша”, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Нисан Примера” с рег. № СН 6434 АК,
нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП,
и по непредпазливост причинила смъртта на В. И. Дюлгерова, на 72 години, от гр.
Сливен.
От обективна страна е несъмнено и безспорно установено,
че подсъдимата Г.С.Г. на 09.03.2015г. е управлявала лекия си автомобил „Нисан Примера” по време и на мястото на възникване на
катастрофата. Скоростта й на движение непосредствено преди произшествието е
била около 78 км/час, а в момента на удара – около 45 км/час. При така
установената скорост на движение преди произшествието от около 78 км/час,
опасната за спиране на автомобила е била 69 м. Тази зона е по-голяма реалната
далечина на видимост съобразно осветеността от късите светлини на автомобила –
60 м.
При това положение, въпреки, че подсъдимата е възприела пострадалата
на платното за движение, когато последната е била на разстояние от около 59 м.
от мястото на удара, Г. не е имала техническата възможност да го предотврати
при така избраната от нея скорост на движение спрямо зоната на осветяване от
късите светлини на автомобила си респ. спрямо видимостта пред автомобила.
Подсъдимата не е имала възможност да възприеме пострадалата на платното по-рано
именно предвид ограничената й видимост от движението на къси светлини, от
възприемането на тъмен обект спрямо насрещните светлини и предвид факта, че
/според собствените й признания/ тя до известна степен е била заслепена от тях
т.е. била е намалена допълнително /наред с условията на нощта и липсата на
осветление на пътя/ видимостта й.
За да е в състояние да спре в зоната на видимост на
късите светлини т.е. 60 м., подсъдимата е следвало да се движи със скорост от
около 69 км/час, при която опасната зона за спиране на автомобила е 59 м. и е
налице запас от още 1 м. с оглед своевременното забелязване на препятствието
/пострадалата на пътя/, своевременното реагиране и спиране преди това
препятствие.
Следователно избраната от подс.
Г.Г. скорост на движение от около 78 км/час, макар да
е била в рамките на допустимата скорост за движение на лек автомобил извън населено
място /90 км/час/ се явява несъобразена с особеностите на конкретната пътна
обстановка и в частност с конкретните условия на видимост. В конкретния случай
е несъмнено, че тази видимост от една страна е била ограничена от зоната на
осветяване от късите светлини пред автомобила – 60 м., която е недостатъчна с
оглед на скоростта на движение за възприемането на препятствие на пътното
платно и своевременно спиране преди това препятствие. От друга страна, тази
видимост е била и намалена с оглед на движението на насрещно движещи се
автомобили с включени предни светлини, заслепяващи частично подсъдимата т.е.
намалявайки и ограничавайки способността й своевременно да възприеме
препятствието на пътя и да спре своевременно преди него. В тази връзка
избраната от подсъдимата скорост на движение е била несъобразена и с характера
и интензивността на движение непосредствено преди произшествието. За това е
показателно и поведението на останалите участници в движението, които с пресветване т.е. с включване на къси и дълги светлини са се
опитали да предупредят подсъдимата за наличието на препятствие/опасност на
пътното платно, което самата подсъдима недостатъчно е оценила и макар да е
намалила скоростта си на движение /до 78 км/час/, това се е оказало
недостатъчно за да бъде избегнат удара с пострадалата предвид конкретните
условия на видимост.
Подсъдимата не само е могла /доколкото обективно нищо не
я е възпрепятствало да го стори/, но и с оглед на конкретната пътна обстановка
/условия на видимост, характер и интензивност на движение/ е била длъжна да
съобрази поведението си като водач на МПС и да се движи със скорост съобразена
с посочените особености на пътната обстановка и в частност поне да може да спре
в зоната на осветеност пред автомобила.
В тази връзка съдът стигна до категоричния извод, че
подсъдимите при управлението на лекия автомобил е нарушила разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, като се е движила със скорост несъобразена с конкретните
условия на видимост, както и с характера и интензивността на движение. Това
нарушение на правилата за движение е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилото ПТП и резултата от него – смъртта на пострадалата.
Неоснователна е тезата на подсъдимата, че пострадалата
целенасочено и нарочно се е хвърлила върху/пред автомобила евентуално с цел
самоубийство. Във връзка с последното по делото липсват каквито и да било
доказателства относно характера на едно такова поведение от страна на
пострадалата. Вярно е, че тя е имала определени психически проблеми, водещи до
обърканост и липса на ориентация, но в никакъв случай не би могло да се твърди,
че се касае за самоубийствен акт от нейна страна.
Очевидно се касае за типична защитна позиция от страна на подсъдимата, целяща
оневиняването й, която позиция съдът не възприема и споделя по никакъв начин.
Неоснователни са и доводите на защитата на подсъдимата,
че последната не е нарушила правилата за движение вкл. че не се е движила с
несъобразена с пътните условия скорост. По-горе съдът вече изложи подробно съображенията
си относно това, че е налице нарушение на посочените правила за движение т.е.
че скоростта на движение на автомобила, управляван от подс.
Г. е била несъобразена с конкретните условия на видимост, както и с характера и
интензивността на движението. В тази връзка наведените съображения, че
подсъдимата е съобразила скоростта си на движение с всички конкретни особености
на пътната обстановка, както и че не са били налице обстоятелства от обективен
или нормативен характер, които да задължават подсъдимата да се движи с по-ниска
скорост, са несъстоятелни.
Действително, в района на произшествието не е имало пътни
знаци, маркировка, сигнализация или други обозначения, които да задължават
подсъдимата като водач на МПС да се движи с по-ниска от регламентираната
скорост за движение на лек автомобил извън населено място, или да проявява
особено внимание при движението, или да въвеждат някакво друго задължение от
този вид. Липсата на такива специални знаци, маркировка, сигнализация или други
обозначения, обаче, не изключват задължението водачите да се движат със
скорост, която е съобразена с конкретната пътна обстановка, в случая с
конкретните условия на видимост и с характера и интензивността на движението.
Ако подсъдимата се беше движила със скорост позволяваща й да спре в зоната на видимост
пред автомобила, тя би могла своевременно да възприема пострадалата като
препятствие на пътя и своевременно да спре преди това препятствие.
А ако при движение със съобразена с конкретните условия
на видимост, както и с характера и интензивността на движение, подсъдимата не
беше в състояние да възприеме своевременно пострадалата и да спре, едва тогава
би могло да се постави и обсъжда въпроса дали не се касае за случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК. В тази връзка неоснователна е и тезата на защитата,
според която деянието на подсъдимата следва да се квалифицира като случайно,
тъй като тя не само, че не била допуснала нарушение на правилата за движение,
но и нито е могла, нито е била длъжна да предвиди настъпването на обществено
опасните последици – произшествието и резултата от него, които се дължели изключително на поведението на самата пострадала.
Съдът по-горе вече коментира въпроса с приложението на
разпоредбата на чл.15 от НК и обоснова извод, че в конкретния случай няма
основание деянието на подсъдимата да се квалифицира като случайно. С оглед на
изложеното по-горе по отношение на констатациите за допуснато от страна на
подсъдимата нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и
естеството на това нарушение, беше направен и обоснован извод и във връзка с
това, че подсъдимата е била в състояние /т.е. нищо не я е възпрепятствало
обективно/ да предвиди настъпването на обществено опасните последици, а и е
била длъжна да го стори – предвид коментираната правна норма, въвеждаща
задължение скоростта на движение на управляваното превозно средства да бъде
съобразявана с особеностите на конкретната пътна обстановка.
Безспорно в конкретния случай е налице и съпричиняване на настъпилите вредни последици от страна на
пострадалата пешеходка, доколкото е установено по несъмнен начин, че основната причина
за възникването на пътнотранспортното произшествие е и нарушението на правилата
за движение от страна на самата пострадала, изразяващо се в движение по пътното
платно в тъмната част на денонощието без нужната светлинна сигнализация и
наличието на приближаващ се автомобил. Изводът за допуснато нарушение на
правилата за движение от страна на пострадалата не изключва извода за нарушението
на подсъдимата и съответно за носене на наказателна отговорност за извършеното
престъпление. Приносът на пострадалата, независимо от това дали то е резултат на
виновно поведение на същата /доколкото тя е страдала от психично заболяване/,
следва и ще да бъде преценено като обективно обстоятелство, имащо значение при преценката
за тежестта на вината и при определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимата.
При това положение деянието на подсъдимата Г.С.Г. следва
да се квалифицира по чл.343 ал.1 б”в” предл.1 във
връзка с чл.342 ал.1 от НК.
С оглед на допуснатите от подсъдимата, а и от
пострадалата, нарушения на правилата за движение, конкретния механизъм на
възникване, протичане и приключване на произшествието и последиците от него,
съдът намира, че няма основание за квалифициране на деянието на подсъдимата
като „особено тежък случай“.
От субективна страна деянието на подсъдимата е извършено
по непредпазливост. Същата не е целяла пряко настъпването на престъпния
резултат, но съобразно квалификацията си на водач на МПС е могла и е бил длъжна
в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да предвиди
настъпването на общественоопасните последици – да съобрази
скоростта си с особеностите на конкретната пътна ситуация.
Като причини и условия за извършване на престъплението
съдът преценява проявеното от страна на подсъдимата незачитане на основни
правила за движение особено при движение нощно време и при намалена видимост.
С оглед на това подсъдимата Г.С.Г. следва да бъде призната
за виновна в извършването на така посоченото и описано по-горе престъпление по
чл.343 ал.1 б.”в” предл.1 във връзка с чл.342 ал.1 от НК и съответно осъдена по него и за допуснатите нарушения на правилата за
движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
При определянето на вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимата за извършеното от нея престъпление,
съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК
като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената
опасност както на дееца, така и на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите
мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички
останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на
целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че предвид зачестилите
напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки жертви, в резултат на
което годишно в страната загиват повече хора отколкото при някои дълготрайни
военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена степен на обществена
опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от по-строга наказателна
политика като един факторите за ограничаването на тази неблагоприятна за
съжаление тенденция.
От друга страна съдът прецени, че подсъдимата с оглед на възрастта
си и стажа си като водач, както и поради факта, че като водач на МПС никога не е
бил наказвана по административен ред за нарушения на правилата за движение съответно
не представлява по-висока от обикновената и типичната /доколкото въобще може да
се използват такива определения в такива случаи/ степен на обществена опасност.
Съдът отчете и това, че вина за настъпването на произшествието има в много
голяма степен и самата пострадала. В тази връзка следва да се има предвид
установеното от вещите лица от тройната автотехническа
експертиза по отношение на техническите причини за настъпването на ПТП, които в
много голяма степен са свързани с поведението на самата пострадала - основната
техническа причина, довела до възникването на пътнотранспортното произшествие е
движението на пешеходката по платното за движение в тъмната част на
денонощието, без нужната светлинна сигнализация и наличието на приближаващ се
автомобил.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а прецени, че са налице единствено смекчаващи отговорността му
обстоятелства – чистото й съдебно минало, липсата на предишни наказания по
административен ред за допуснати и констатирани нарушения на правилата за
движение и значителния принос на самия пострадал за възникването на ПТП.
Независимо от констатирането само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, настоящият съд не стигна до извода, че тези
обстоятелства са многобройни или изключителни, така че да се обоснове
приложението на чл.55 от НК – когато и най-лекото предвидено в закона наказание
се окаже несъразмерно тежко.
В тази връзка съдът взе предвид защитната теза на
подсъдимата /преценена като несъстоятелна/, според която пострадалата
преднамерено и целенасочено се е хвърлила върху и пред автомобила евентуално с
цел самоубийство т.е. липсата на проява на каквато и да било укоримост по отношение на собственото поведение на
подсъдимата. Наистина са налице само и
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, но те не са толкова
многобройни, нито пък някое от тях има изключителен характер за да се приеме,
че с оглед на тези обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко.
Съдът счита, че на подс. Г.С.
следва да се определи наказание по реда на чл.54 от НК и при наличието само на смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Това наказание следва да бъде съвсем в
минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1 от НК, а именно – две години лишаване от свобода.
Съдът намира, че не са налице законови пречки за
приложението на института по чл.66 от НК и изпълнението на така наложеното на подсъдимата
наказание две години лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателния срок
от четири години т.е. по-голям от минималния предвиден в закона. Последното е
във връзка с преценката за необходимостта от провеждане на по-строга
наказателна политика по отношение на лицата извършили престъпления по чл.343 от НК и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение.
Съдът приложи и разпоредбата на чл.343г от НК по
отношение на подсъдимата Г.Г. т.е. наложи й и
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Определеното по вид и размер наказание е съответно на
степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на наличните
обстоятелства характеризиращи отговорността, като по-този начин в максимална
степен биха се постигнали целите на наказанието. Налагането на наказание в по-нисък
размер респ. при условията на чл.55 от НК /доколкото фактически не са налице
основанията за това поради липсата на многобройни и/или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства/ би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед
целите на наказанието снизходителност.
В настоящото наказателно производство не беше предявен и
съответно приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия. Децата
на пострадалата бяха конституирани единствено в качеството на частни обвинители.
Същите не претендират присъждане на направени по делото разноски, а и
доказателства за това липсват.
По правилата на процеса подсъдимата Г.С.Г. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Сливен сумата от 120 лв.,
представляваща направени по делото разноски,
както и по сметка на ОД на МВР гр. Сливен сумата от 1065 лв.,
представляваща направени по делото разноски по досъдебното производство.
На основание чл.53 ал.1 б."а" от НК вещите,
иззети като веществени доказателства по делото, а именно: влакна, бели на цвят,
наподобяващи коса, запечатани в полиетиленов плик с
лепенка № Б5327 на ОД на МВР гр.Сливен след влизане в сила на присъдата следва
да се унищожат като вещи без стойност.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени на 23.12.2015г.